Решение по дело №14679/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 30.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 14679 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от А.Б.И., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. К.Д. от САК, срещу съдебно решение № 445836 от 06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 70817/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 169 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, за установяване недължимост на сумата от 525.34 лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия (корекция на сметка) за обект, находящ се в гр. Самоков, ул. „******, с кл. № 300127942895 за периода от 01.06.2017 г. до 29.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/04.09.2017 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е приел, че в общите си условия доставчикът е предвидил ред за уведомяване на клиента. Цитира съдебна практика, в която е прието липсата на такъв ред. На следващо място поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за липсата на законова делегация за приемане на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, както и не се е произнесъл по искането за инцидентен съдебен контрол. Излага подробни съображения. Искането към съда е да се отмени решението и да се уважи изцяло предявения иск. Не се сочи нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрк. С.М., в който се излагат доводи за неоснователност и оставяне без уважение на подадената жалба, както и потвърждаване на решението. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба от 01.10.2019г. въззивникът, чрез представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Иска отмяна на съдебното решение, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си по пълномощие, оспорва въззивната жалба и не сочи доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийският градски съд, в настоящия си въззивен състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми, приложими към разглеждания спор и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на обжалваното решение.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на иска, а съдът се е произнесъл именно по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:

Въззивната жалба е основателна.

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Страните не спорят по фактите. Спорът е единствено по приложението на материалния закон.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с измененията на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 07.07.2012 г.), в полза на ответника, като краен снабдител на ел. енергия законодателно е потвърдено правото да извършва корекция на сметки в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ). Приел е също, че с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (включително и след изменението с ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.), на Комисията за енергийно и водно регулиране е дадено правомощие да определи реда за измерване на количеството електрическа енергия, включително в хипотезата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а правилата са част от нормите, по които се осъществява устройството и експлоатацията на електроенергийната система (чл. 83, ал. 1 от ЗЕ), част от които са и разпределението и потреблението на електрическата енергия (чл. 82, ал. 1 от ЗЕ). Формирал е извод, че не се касае за липса на законова делегация на КЕВР за начините на извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия в случаите на установена неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. При съобразяване разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ относно правомощието на ДКЕВР, сега КЕВР, е приел, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от ЗНА. Така е отхвърлил доводите за нищожност на ПИКЕЕ.

Позовал се е на извършено въздействие върху електромера - промяна на схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия, като в резултат на това СТИ не отчита пълното количество консумирана ел. енергия, преминаваща през него, а отчита минимален процент, който в случая е по-малко от 8% от потребената ел. енергия. Така е формирал извод, че за ответника краен снабдител е възникнала възможността по ПИКЕЕ, за преизчисляване на количеството консумирана ел. енергия и едностранна корекция на сметката за дължима сума съобразно правилата. Счел е, че в общите условия на ответника е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, като такова предварително уведомяване на клиента при съставената корекция е било и фактически извършено, посредством изпратени две писма с обратна разписка до адреса на ищеца (с отбелязване, че пратката е непотърсена). На следващо място е приел, че след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършва преизчисление на сметката му само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. По изложените съображения е отхвърлил предявения иск.

Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени съществува ли такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.

Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Между страните не се спори, че ищецът е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. Самоков, ул. „******, с кл. № 300127942895 през исковия период, както и че през същия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия (арг. чл.92 от ЗЕ), като ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката (ЗЕ) и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г.) по арг. от чл. 298 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване (СТИ) - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.

Ищецът твърди, че не дължи сумата от 525.34 лв. – представляваща коригирана стойност на електрическа енергия за периода 01.06.2017 г. – 29.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/04.09.2017 г. за адрес: гр. Самоков, ул. „******, с кл. № 300127942895, представляваща коригирана цена на ел. енергия за посочения обект и период. Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на сметката са извършени при действието на ПИКЕЕ - приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.

От констативен протокол № 1018318 от 29.08.2017 г. се установява, че на 29.08.2017 г. в 13.30 часа двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабр. № 50187868, обслужващ обект на адрес: гр. Самоков, ул. „******. На проверката са присъствали двама свидетели от Федерация на потребителите, а в съставения констативен протокол е отразено, че потребителят е потърсен на обекта за да присъства на проверката, но същият отсъствал. Констатирано е, че: „Пломбата на капачката на клемния блок на електромера е нарушена. Поставен е допълнителен проводник – „шунт“, между входяща и изходяща фазови линии на клемния блок на електромера. С еталонен уред МТЕ фабр. № 24442, със свидетелство за калибриране № Е 378/12.07.2016 г., е измерена грешка с която електромерът отчита консумираната през него ел. енергия в момента на проверката. Измерената грешка е (минус) – 92,783 %. Установена била промяна в схемата на свързване на измервателната система. След възстановяване на схемата на свързване се установило, електромерът мери в класа си на точност“. Констативният протокол е подписан от служител на МВР, двама свидетели – представители на „Федерацията на потребителите в България“ и е съставен съобразно изискванията на закона.

Според заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено, се установява, че отбелязаните в констативния протокол № 1018318/29.08.2017 г. нарушения, създават условия и представляват нерегламентиран достъп в СТИ с промяна в схемата на свързване на електромера, което води до частично отчитане на потребената ел. енергия. Съобразно заключението на вещото лице, количеството електроенергия, неотчетено от СТИ – 3 083 KWh за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване чл. 48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, като изчисленията за корекция на сметка са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от КЕВР.

Доколкото ответното дружество основава извънсъдебната претенция за процесната сума от 525.34 лева на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период – от 01.06.2017 г. – 29.08.2017г., основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.

Ответникът твърди, че вземането му следва от изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента. Счита, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.

Съгласно измененията със ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, законодателят възлага правомощието на ДКЕВР (с настоящото наименование КЕВР), съгласно чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine от ЗНА, да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 от ЗЕ регламентира задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98а те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ.

Комисията (понастоящем КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.). Тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г. Предвид действащата разпоредба на чл. 195 от АПК, която постановява, че отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, то приложими към процесната проверка, извършена на 29.08.2017г., са действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.).

Предвид формираната трайна практика на ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др.) въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (вече отменени) и по време на действието им, е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електроенергия.

С оглед действащата към релевантния момент нормативна уредба, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ – 1) ред за уведомяване на клиента и 2) одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. За необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки съдът изцяло споделя практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.

В случая не се установява наличието на първата предпоставка. Настоящият състав приема (в тази връзка докладчикът по делото отстъпва от своя предишна практика по други дела и други състави на СГС с идентичен предмет), че в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв ред не представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ, тъй като с клаузата на чл. 17, ал. 2 от ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е регламентиран конкретен ред за това. Такъв ред не представлява и посочването на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение, каквото не се установява, а и не се твърди да е направил. В този случай следва да се приеме, че щом предвидената в закона процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът действително е бил уведомен за извършената корекция. Дори да се приеме, че такъв ред е бил предвиден в ОУ на ответника, към момента на процесната проверка (29.08.2017г.) са били действащи само разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната и на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), считано от 14.02.2017г., към релевантния момент на проверката не са били налице правила, регламентиращи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Несъстоятелен в тази връзка е поддържаният от въззивната страна довод, че проверката била извършена на основание клаузи от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Законодателят в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ ясно е посочил, че редът за установяване на нарушенията следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, а към извършване на процесната проверка правила относно този ред липсват, предвид отмяната на чл. 47 на ПИКЕЕ (отм.). След като такива правила липсват, то не може да се приеме след 14.02.2017г. е била изпълнена законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната отговорност на потребителя. Само на това основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК е изцяло основателна.

За пълнота следва да се отбележи също, че обективна (безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде предвидена единствено в закон, или по изрична законова делегация. В ЗЕ обаче липсва предвидена обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на стойност за минал период при неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, а липсва и законова делегация, даваща право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност. Видно от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в обхвата на законовата делегация не е включено такова право на административния орган - делегацията касае създаване на „правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване“, но не и право на КЕВР да предвиди безвиновна отговорност на потребителя на електрическа енергия. Поради това липсва изменение на нормативната уредба, което да дава право на продавача да прави корекции на сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или без да е установен периодът на неотчетена електрическа енергия и нейният размер.

Настоящият съдебен състав счита, че представеното от представителя на въззиваемата страна решение на ВКС не е обвързващо съда, който не възприема изложените в него доводи.

В този смисъл следва, че за ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което обосновава и извода, че отрицателния установителен иск е изцяло основателен.

С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.

ІV. По разноските съдът приема следното:

При този изход на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски.

По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 04.09.2019г. (лист 46 от делото), в който е уговорен адвокатски хонорар от 300 лв., която сума е заплатена изцяло в брой от възложителя. В тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските за въззивното производство в общ размер на 325 лева, от които 25 лева за държавна такса и 300 лева възнаграждение за един адвокат, в който размер разноските се претендира съгласно списъка по чл. 80 от ГПК (лист 45 от делото).

Ищецът има право на разноски и за производството пред СРС, които също своевременно са поискани и следва да се присъдят. Техният размер възлиза на сумата от общо 350 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за адвокатска защита и съдействие (съгласно представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК – лист 29-30 от делото на СРС).

С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение № 445836 от 06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 70817/2017 г., по описа на Софийския районен съд, І ГО, 169 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 525.34 (петстотин двадесет и пет лева тридесет и четири стотинки) лева, представляваща коригирана стойност на електрическа енергия (корекция на сметка) за обект находящ се на адрес: гр. Самоков, ул. „******, клиентски номер 300127942895 за периода от 01.06.2017 г. до 29.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/04.09.2017 г.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 (триста и петдесет) лева – съдебни разноски по гр.д. № 70817/2017г. на Софийския районен съд, І ГО, 169 състав, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – да заплати сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева – съдебни разноски по въззивно гр. дело № 14679/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                           2./