Определение по дело №448/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 46 от 07.02.2022 г. по ЧНД № 448/2021 г. по описа
на Окръжен съд - Сливен

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Ц.Г.. В съдебно заседание молбата
се поддържа лично и чрез упълномощен защитник.
В хода на съдебните прения защитникът на осъденото лице счита, че Г.
е дала доказателство за своето поправяне, поради което се настоява за
уважаване на молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Заявява се още, че осъденото лице е осъзнало вината си и не е направило
опити да възстанови своя предишен начин на живот, който е свързан с прием
на наркотични и други упойващи вещества. Поставя се акцент и върху
обстоятелството, че осъдената Г. е изтърпяла предходното си наказание и
част от наказанието по НОХД № 850/2021 г. по описа на ОС – Бургас в
условията на ареста към Затвора- Бургас, т.е. в условия, които са по-сурови от
тези в пенитенциарното заведение и които са оказали сериозно въздействие
върху поведението и психиката й. Защитникът счита, че пребиваването на
осъденото лице в ареста има своето превъзпитателно въздействие. На
последно място внимание се обръща и върху извършената оценка на риска от
рецидив, която се намира за необективна.
Процесуалният представител на Затвора – Сливен поддържа
становището на Началника на Затвора – Сливен. Счита, че е налице само
първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно
изтърпяно е повече от половината от наказанието като втората предпоставка
не е налице. Твърди, че в условията на затвора лишената от свобода се е
стремила да спазва изискванията предвид задължителния им характер, но е
необходимо да бъде продължено възпитателното въздействие върху нея.
Позовава се на извършеното от Г. дисциплинарно нарушение, което не
намира за безобидно- лишената от свобода е предоставила таблетка от
приемана медикаментозна терапия, на липсата на активност спрямо
дейностите за осмисляне на свободното време, както и на риска от рецидив,
който се задържа в горните стойности на средния.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен също намира за
неоснователна молбата на осъдената Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Счита, че е налице само първата предпоставка за условно
предсрочно освобождаване, а именно- осъденото лице е изтърпяло повече от
половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Според
прокурора осъдената Г. не е дала доказателства за своето поправяне в
пенитенциарното заведение- същата е полагала само в единични случаи
доброволен труд по време, на който труд е показала минимално старание и
1

изпълнение на задълженията си, демонстрирала е непоследователност по
отношение на полагане на трудовата дейност. Съгласно оценката на
правонарушителя, въведеният скрининг по отношение на осъдената, е
установил първоначална оценка на риска от вреди в размер на 76 точки, а
именно в размер на средния. По отношение на показателя „самооценка” от
страна на осъденото лице, според прокурора, се установява, че към момента
на изготвянето на становището на затворническата администрация,
анализирането на предварително посочените проблемни зони, в това число и
посочени от лишената от свобода Г., е било констатирано, че не е налице
необходимата положителна промяна в поведението й, която има отношение
към процеса на поправяне. Изхождайки от всички тези обстоятелства
представителят на прокуратурата счита, че обосновано затворническата
администрация е формирала краен извод за необходимост от продължаване
на принудителното въздействие по отношение на снижаване на риска от
рецидив и редуциране на нуждите, а оттам и за липсата на задължителните
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване. С тези
аргументи се обосновава становището, че молбата е неоснователна и се
предлага на съда да я остави без уважение.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице
Г. се солидаризира със становището на защитника си. Моли съда да уважи
молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.
Заявява, че е осмислила поведението си, осъзнава вината си, но е отговорен
човек и не възнамерява да повтори грешката си.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи
следните фактически констатации:
Ц.Г. в периода от 26.01.2021 г. до 26.05.2021 г. е изтърпяла наказание
„Лишаване от свобода" за срок от три месеца за престъпление по чл.354а, ал.
3 от НК, наложено по НОХД № 4041/2020 г. на Районен съд - Бургас. По
цитираното дело първоначално наказанието е било отложено за изпитателен
срок от три години.
В изпитателния срок по НОХД№ 4041/2020 г. по описа на РС - Бургас
осъдената Г. е извършила престъпление по чл.354а, ал.1, предл.четвърто,
вр.чл.26, ал.1 от НК. За това деяние, с влязло в сила на 23.08.2021г
споразумение по НОХД № 850/2021 г. по описа на ОС – Бургас, й е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца при
първоначален строг режим. Впоследствие с Определение № 497 от
16.09.2021 г. по НОХД № 850/2021 г. по описа на ОС - Бургас на основание
чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД №
4041/2020 г. по описа на РС - Бургас наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от три месеца при първоначален общ режим. Със същото определение
съдът е променил и режима за изтърпяване на наказанието по НОХД №
850/2021 г. по описа на ОС –Бургас. Наказанието по НОХД № 4041/2020 г. по
2

описа на РС - Бургас е изтърпяно в условията на ареста към Затвора-Бургас.
От 26.05.2021 г. търпи наказание „Лишаване от свобода" по НОХД №
850/2021 г. по описа на ОС-Бургас за срок от единадесет. В периода от
26.05.2021 г. до 01.09.2021 г. е търпяла наказанието по НОХД № 850/2021 г.
по описа на ОС- Бургас също в ареста към Затвора –Бургас.
Към 30.11.2021 г. осъдената Г. е изтърпяла фактически 6м и 4 дни, от
работа – два дни, от арест един ден или всичко - шест месец и 7 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на четири месеца и двадесет и
три дни. Към датата на последното съдебно заседание - 07.02.2022 г. по ЧНД
№ 448/2021 г. по описа на ОС - Сливен Г. е изтърпяла фактически осем
месеца и дванадесет дни, а от работа- два дни или общо – осем месеца и
четиринадесет дни. Неизтърпяната част от наказание е два месеца и
шестнадесет дни.
При пенитенциарното третиране в Затвора – Сливен не са настъпили
промени в правния статус на осъдената, тъй като не са изпълнени
изискуемите срокове за следване на прогресивната система.
Осъдената по време на изтърпяване на наказанието се е стремила да
спазва изискванията в затвора, показвала социално желателно поведение,
като при неудовлетворяване на важни за нея искания е изразявала открито
несъгласие. При създадено битово напрежение в стаята по местоживеене,
осъдената е търсила причините извън себе си, показвала претенциозност и
своенравност като е отказвала преместване. Търсила е съобразяване основно
със собствените си нужди и потребности. При осъдената са налице
неустойчиви тенденции в поведението, свързани с трудности при вграждане и
съвместно съжителство с останалите осъдени в групата по местоживеене.
Лишената от свобода Г. не е била награждавана. Със Заповед от
14.01.2022 г. на НС ЗООТ, гл.инсп. Ж. на Г. е наложено дисциплинарно
наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената
за срок от седем дни“. Наказанието е наложено затова, че на 30.12.2021 г.
съзнателно осъденото лице е предоставило на друго лишено от свобода лице
лекарствен медикамент от назначена медикаментозна терапия, с което е
създадена опасност за здравето на това лице,. Посочено е допуснато
нарушение на задълженията по чл.96, т.3 от ЗИНЗС и забраната на чл.97, т.2
от ЗИНЗС във вр.чл.100, ал.1 и ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС. При изслушването на
лишената от свобода Г., преди да й бъде наложено наказанието, не е отрекла
нарушението като е изразила нагласа за спазване на установените правила.
Във връзка с индивидуално-корекционната дейност в периода от
16.11.2021 г. до 06.12.2022 г. е проведено наблюдение с особено внимание над
поведението на Г., поради констатирано самонараняване по дясната ръка след
проблеми по местоживеене с друга лишена от свобода. В тази връзка е
провеждана консултация и с инспектор психолог.
В живота на свобода, по данни на осъдената, е работила като
3

технически сътрудник в счетоводна фирма и също така като маникюристка и
гримьор. По време на пенитенциарното третиране на 26.11.2021 г. осъденото
лице е изразило желание да участва в полагането на доброволен труд, поради
което от месец декември 2021 г. на Г. е възложено полагане на доброволен
труд, свързано с почистване и поддържане в приветлив вид двора и
прилежащата територия в затворническото общежитие. С отработени и
зачетени 8 / осем / хронологични часа. Участието е продължено и през месец
януари 2022 г. с отработен 1 / един /час.
Осъдената Г. е със средно образование, поради което не е включена в
общообразователен процес. В поведението и отношението към
ресоциализиращото въздействие до момента не е налице активност прямо
дейностите за осмисляне на свободното време.
По отношение на дейността за осмисляне на свободното време през
месец декември 2021 г. Г. е участвала в изработка на коледни изделия за
украса на вътрешния интериор в ЗООТ Сливен, през месец януари 2022 г. е
участвала в клубна дейност като е посещавала беседи, провеждани в клуб
„Звездите говорят“ с теми от сферата на физиката и астрономията..
Регистрирано е участие в планирано мероприятие за отбелязване на празника
„Св. Петка“.
За времето на престой в затворната институция Г. е завършила програма
за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание.
Включена е в специализирана програма „Умения за мислене“, която посещава
редовно.
Видно от предоставената допълнителна информация от Началника на
затвора – Сливен по време на престоя в ареста се изготвя диагностична
оценка на риска на задържаното лице, която съдържа данни за лицето, за
правния му статус, включително информация относно предишни осъждания
и неприключили производства, социален статус-семейно положение, основни
потребности, образование, работа, финансово положение, употреба на
наркотици и алкохол, емоционално състояние. Наблюденията след изготвяне
на диагностичната оценка, включително и от проведеното интервю, са извели
необходимост от третиране на лицето в ареста, довели са до извод за наличие
на проблемно поведение, необходимост от завишено внимание от страна на
персонала с оглед безпроблемното пребиваване на лицето в местата за
задържане. Изготвената диагностична оценка е послужила за основа за
изготвяне на оценка на риска за осъден правонарушител. На осъдената Г. в
хода на поправителното въздействие е извършена само една оценка на риска
от рецидив - 76 точки. Идентифицираните проблемни зони и динамични
фактори са: образование, обучение; начин на живот; употреба на наркотици;
емоционално равновесие; мисловни умения и нагласи. Скринингът на риска
от вреди на лишената от свобода Г. индикира известен риск по отношение на
осъдената, предвид предприети еднократни действия по самонараняване.
Осъдената е с назначена медикаментозна терапия по повод дългосрочна
4

употреба на психоактивни вещества. Към момента анализът на отделните
зони не дава доказателства за необходимата положителна промяна в
поведението на осъдената, имащата отношение към процеса на поправяне.
Предвид краткия престой в затвора, не са наблюдавани промени в профила на
нуждите и риска от вреди в резултат на корекционно въздействие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
„Лишаване от свобода“ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и
към настоящия момент осъдената Г. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание. Видно от становището на затворническата
институция и приложените към него, както и представените в съдебно
заседание от ст.юрисконсулт С. писмени доказателства, а именно система за
оценка на осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на
присъдата, затворническо досие и справки, съдът не може да обоснове извода,
че осъдената Г. е дала доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за
настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се
установяват с всички възможни източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно това е
уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните
доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената Г. е наличието на категоричен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправянето й като не е необходимо
окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха
представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система
за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на
5

осъдената, справка за изтърпяното наказание на осъдената към датата на
съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при
осъдената са налице проблемни зони, свързани с „Трудова заетост“, „Начин
на живот и обкръжение", „Мисловни умения и поведение" и „Нагласи“ с
оглед идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент
задържат промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното
третиране на продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни
области се нуждаят от допълнително пенитенциарно третиране с цел
реализиране на целите в индивидуалния план за въздействие по отношение на
тях. От анализа на изпълнението на поставените цели в плана следва извод за
липса на напредък, което налага дейността по въздействие в тази насока да
продължи предвид липсата на осъзнатост в мотивите за труд, неумението за
саморегулация на емоциите и избирателната активност по отношение на
конструктивните дейности. В допълнение към изложеното са и установените
високи стойности на риска от рецидив и вреди. Стойностите на оценка на
риска от рецидив – 76 точки попадат в средните граници на риск, което
налага извода на съда, че осъдената към настоящия момент не дава
доказателства за положителна промяна в поведението си, имащо отношение
към процеса на поправяне и превъзпитаване. Този извод се налага и при
съобразяване с представените в последното съдебно заседание писмени
доказателства. Следователно не може да се направи заключение, че е
започнало поправяне на осъдената, което единствено би могло да бъде
основание за допускане на условното предсрочно освобождаване. Наблюдава
се задържане и необходимост от промяна в посока позитивно изграждане на
личността.
От становището на началника на затвора, както и приложените система
за оценка на осъдения правонарушител, индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата, затворническото досие се налага извод,
че осъдената с цялостното си поведение в пенитенциарното заведение не е
дала доказателства за своето поправяне. Процесът на положително
въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Г.. Анализът на
представените доказателства показва, че първото осъждане не е оказало
необходимия превантивен и поправителен ефект и положително въздействие
върху личността на осъдената, както и че при нея липсва нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот. Осъдената не разбира и не осъзнава
факторите в живота си, които стоят в основата на престъпното й поведение.
Корекционното въздействие спрямо осъдената следва да продължи в посока
на осъзнаване и поддържане на трудовите умения, търсене и осмисляне на
алтернативи за справяне с трудностите, осъзнаване на необходимостта от
водене на законосъобразен начин на живот и преустановяване употребата на
наркотични вещества, до постигане на устойчивост на целената промяна,
чието външно проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
6

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й със
Споразумение от 23.08.2021 г. по НОХД № 850/2021 г. по описа на ОС -
Бургас наказание „Лишаване от свобода“.
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	46
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20212200200448
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 декември 2021 г.

Определение по дело №448/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите