Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Велико Търново, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря С.Ф. и
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Весела Кърчева, като
разгледа докладваното от съдия Банев Адм.
дело № 711 по описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по протест, подаден от прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново, срещу Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора на
Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, в частите й, с
които се определят цена на административната услуга „Издаване на регистрационна
карта“, валидна от датата на издаване до същата дата на следващата година, цена
за „Дубликат на загубена читателска карта“ и в тези, в които се определят
възможности за издаване на безплатни читателски карти или такива на
преференциални цени. Иска се прогласяване нищожността на заповедта в посочените
части, поради издаването й при липса на материална компетентност и при особено
съществено противоречие с материалния закон. Подателят на протеста Намира
протестираната заповед за общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.
Подателят на протеста изтъква, че предоставянето на библиотечния фонд за четене
е основна библиотечна услуга и като такава по силата на чл. 51, ал. 2 от Закона
за обществените библиотеки /ЗОБ/ се предоставя безплатно. Счита че извършването
на регистрация и издаването на платена читателска карта за определен период от
време представлява недопустим платен регистрационен режим до основните
библиотечни услуги, които по закон са безвъзмездни. Според оспорващия прокурор
неправомерно директорът на регионалната библиотека е определил услуга и размер
на цена за издаване на читателска карта на потребителите на Регионална
библиотека „П. Р. Славейков“ - гр. В. Търново, което е в противоречие с
материалния закон /посочената по-горе разпоредба на ЗОБ/ като услугата следвало
да бъде предоставяна безвъзмездно. Аргументира се, че заплащането на цена за
услугата не може да бъде оправдано с извършването на разходи от страна на
библиотеката за себестойността на материалния носител на читателска карта, тъй
като нито законът, нито Наредба № 3/ 18.11.2014 г. за съхраняването, ползването
и разпореждането с документи от библиотечния фонд предвиждат издаването на
такава карта, а подобни разходи следвало да се покриват от предоставения бюджет
на регионалните библиотеки. За издаването на читателска карта и регистрация на
читатели в регионалната библиотека не следвало да се определя такса, а
определянето на такава било съществено противоречие с материалния закон. По
същите съображения протестира и определянето на цена за издаване на дубликат на
читателска карта, както и предвидените в заповедта възможности за издаване на
безплатни читателски карти или такива на преференциални цени. С тези аргументи
се иска оспорената заповед на директора на Регионална библиотека „П. Р.
Славейков“ – гр. Велико Търново да бъде обявена за нищожна поради съществено
противоречие с материалния закон и липса на материална компетентност на
издателя да издава административен акт с подобно съдържание. Претендира се
присъждане в полза на Окръжна прокуратура – Велико Търново, направените по делото
разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса за обявяване в „Държавен
вестник“ на съобщението за оспорването на заповедта. В съдебно заседание
протестът с направените в него искания се поддържа от прокурор от ВТОП.
Ответникът – Директорът на Регионална библиотека „П.
Р. Славейков“ – гр. Велико Търново,
редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. В представения писмен отговор на протеста на прокурора от ВТОП и
писмена защита, заема становище за неоснователност на протеста. Намира, че
протестираната заповед няма характер на общ административен акт по смисъла на
чл. 65 от АПК, тъй като същата няма еднократно правно действие в рамките
на едногодишен период и подобен извод не следвал нито от заповедна, нито от
решението на Дирекционния съвет, въз основа на което е издадена. Счита, че
обжалвания акт представлява управленски такъв със смесен характер, като субекти
на същия са както слушители на библиотеката, така и ползвателите
напредоставяните от нея услуги. Развива
подробни доводи за наличието на компетентност на административния орган, като
при издаването са спазени процесуалните разпоредби и материалния закон. С тези
съображения ответникът моли да бъде отхвърле подадения протест от прокурор
от ВТОП. Не претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от Постановление № 153 на МС от 28.07.2000 г. за преобразуване на
културни институти в регионални библиотеки и музеии Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от същото приложение /т. 5 от приложението/,
библиотека „Петко Р. Славейков“ – гр. Велико Търново е преобразувана в
регионална библиотека по смисъла на чл. 26 от ЗОБ и не е спорно, че е с такъв
статут и към настоящия момент.
Видно от
Протокол № 1/ 04.01.2021 г. от заседание на дирекционния съвет при Регионална
библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, на това заседание е взето
решение за внасяне в Общински съвет на проект за изменение на чл. 68 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги
на територията на Община Велико Търново, попадащи в обхвата на чл. 52 от ЗОБ, и
цени на услуги, непопадащи в обхвата на чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗОБ в
Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново. С точки 2 и 3 от
същия протокол е взето решние за определяне на цени за издаване на
регистрационни карти /лични читателски карти/ за различни категории лица, за
определяне на преференциални цени за групи и семейства, вкл. издаване на
безплатни читателски карти, за издаване на дубликат за изгубена читателска
карта, и за пощенски разноски и обезщетения за събиране на библиотечни
материали при закъснели читатели.
По предложение
вх. № 1050/ 09.02.2021 г. от кмета на Община Велико Търново, с приложени доклад
и икономическа обосновка на цените на специализираните услуги по чл. 52, ал. 1
от ЗОБ от директора на регионалната библиотека, в Общински съвет – Велико
Търново е внесен проект за приемане на решение от общинския съвет за изменение
и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси,
цени на услуги на територията на Община Велико Търново относно цената на
специализираните библиотечни услуги при Регионална библиотека „П. Р. Славейков“
– гр. Велико Търново. Проектът е публикуван на интернет страницата на Община
Велико Търново за предложения и становища. С Решение № 497/ 25.02.2021 г. по
Протокол № 20/ 25.02.2021 г. на Общински съвет – Велико Търново е прието
допълване и изменение на чл. 68 от Наредба за определянето и администрирането
на местните такси, цени на услуги на територията на Община Велико Търново като
в т. 1 за утвърдени цени на услуги по чл. 52 от ЗОБ и по т. 2 са определение
цени на услуги извън обхвата на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 , ал. 1 от ЗОБ.
Със Заповед № 5/
01.03.2021 г. на Директора на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр.
Велико Търново са определени цени на административни услуги и други услуги,
предоставяни от Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново,
обособени в три групи /в табличен вид/. Определена е цена на административната
услуга „Издаване на регистрационна карта“, валидна от датата на издаване до
същата дата на следващата година, за ученици до IV клас
/2 лева/, за ученици от V до XII клас /4 лева/; за пенсионери и хора в
неравностойно положение /4 лева/, всички останал читатели /6 лева/ и цена на
месечна читателска карта /2 лева/ - Таблица № 1. Със същата заповед са
определени цената на пощенски разходи и обезщетения от читатели при невръщане
на библиотечен документ в определения срок /0,01 лв. на просрочен ден/,
предупредително писмо по образец и второ писмо с обратна разписка /пощенската
такса/ - Таблица № 2, както и цена за издаване на дубликат на загубена
читателска карта /1 лев/ - Таблица № 3. Намаление в цената е предвидена при
регистриране на група от пет човека, в т.ч. семейство, като всеки заплаща 50 %
от редовната цена на годишната лична читателска карта и категорията, в която
попада. Според заповедта библиотеката си запазва правото за своя сметка да
регистрира „лични читателски карти“ по преференциални цени, както и безплатни
такива в качеството й на социална, образователна, информационна и културна
организация. Със заповедта е въведена и забрана за снимане на библиотечни
документи със собствени фотоапарати и други лични технически средства. На
последно място в същата се съдържа разпореждане за връчване на заповедта за
сведение и изпълнение на библиотекарите и счетоводството и се доведе до
знанието на читателите. Няма данни кога и по какъв начин заповедта е доведена
до знанието на адресатите й. Същата е оспорена от прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново пред Административен съд – Велико Търново, с протест подаден на 28.09.2022 г., чрез
директора на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“. Поради неизпълнение на
разпоредбата на чл. 152, ал. 2, вр. с чл. 184 от АПК, протестът е подаден и
директно пред съда, на 11.11.2022 година.
В хода на
производството като доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка и цитирани по-горе, и Правила за обслужване на
потребителите в Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново,
утвърдени от директора на библиотеката на 01.03.2021 г., за които е посочено,
че са приети на дирекционеня съвет при регионалната библиотека, на дата
04.01.2021 година. Допълнително с писма
вх. № 291/18.01.2023 г. и вх. № 292/ 18.01.2023 г., от ответника са представени
длъжностни характеристики за длъжността „директор“ на РБ „П. Р. Славейков“ –
гр. Велико Търново, утвърдени от кмета на Община Велико Търново на 25.11.2013
г. н на 18.03.2022 г., и трудов договор
№ 30/ 13.09.2019 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид представените по
делото доказателства и становищата на страните, прави следните изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора
на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново в частите, в
които е определена цена на административната услуга „Издаване на регистрационна
карта“, валидна от датата на издаване до същата дата на следващата година, за
ученици до IV клас / 2 лева/, за ученици от V до XII
клас /4 лева/; за пенсионери и хора в неравностойно положение /4 лева/, всички
останал читатели /6 лева/ и цена на месечна читателска карта /2 лева/ - Таблица
№1; определена е цена за издаване на дубликат на загубена читателска карта /1
лев/ - Таблица № 3, както и в частта, в която е предвидено заплащане на 50 % от редовната цена на годишната лична
читателска карта при регистриране на група от пет човека, в т.ч и семейство, и
правото библиотеката да регистрира за своя сметка „лични читателски карти“ по
преференциални цени, както и да издава безплатни такива в качеството й на
социална, образователна, информационна и културна организация.
Видно от
цитираното по-горе съдържание на заповедта на директора на РБ „П. Р. Славейков“
– гр. Велико Търново, в оспорените части от същата, се определят цени на
услуги, квалифицирани като „административни услуги“ и „други услуги, непопадащи
в обхвата на чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗОБ“. В категорията на първите са
цените за издаване на регистрационна /читателска/ карта за различни категории
лица, с валидност една година или един месец, както и преференциални цени на
личните читателски карти при групова регистрация или в други случаи, по
преценка. Във втората категория е отнесена цената за издаване на дубликат на
изгубена читателска карта. В необжалваните й части заповедта урежда стойността
на пощенските разноски за събиране на библиотечни материали от закъснели
читатели и обезщетенията за невръщането на библиотечния документ в определения
срок, а също въвежда забрана за снимане на библиотечни документи със собствени
фотоапарати и други лични технически средства. Обратно на твърденията на
ответника, с посоченото си съдържание, в обжалваните й части заповедта на
директора на регионалната библиотека пряко и едностранно засяга права и законни
интереси на лица, които не са част от персонала или в друга йерархична
зависимост от издаващия орган, а свързаните с нея задължения на служители в
библиотеката са единствено по оповестяването и изпълнението й. С тези си
характеристики в обжалваните й части, заповедта по правната си същтост
прадставлява административен акт, засягащ неопределен кръг лица, които следва
при регистриране като потребители да заплатят по ценоразпис читателска карта,
съответно при изгубване да заплатят издаването на дубликат. Въпреки, че
отправена към неограничен брой лица, кръгът от действителните й адресати се
свежда до лицата, ползващи библиотечни услуги като читатели в регионалната
библиотека. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че в обжалваните
си части актът не е с еднократно действие, доколкото действието на същия се
определя от ефекта на неговото проявление – определяне на цени за издаване на
читателски карти, а не от продължителността на времевия период през който тези
цени ще бъдат актуални, нито от този на валидността на съответните читателски
карти. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че Заповед № 5/
01.03.2021 г. на директора на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр.
Велико Търново, в протестираните й
части, притежава характеристиките на общ административен акт по смисъла
на чл. 65 от АПК. Същата не е изключена от съдебен коонтрол по силата на закон,
съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. последно от АПК, съответно в тези й части
подлежи на оспорване по реда на чл. 179 и сл. от АПК. Безспорни са и
правомощията на Прокуратурата по чл. 16, ал. 1 от АПК, да предприема действия
за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения,
административни договори и съдебни актове.
Оспорването е
извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, пред компетентния да го
разгледа съд и от външна страна протестът отговаря на изискванията за редовност
по чл. 150 и чл. 151 от АПК. Доколкото с протеста се иска прогласяване
единствено на нищожност на съответните части от заповедта, то съгласно чл. 149,
ал.5 от АПК, искането не е ограничено със срок и предвид всичко изложено
по-горе, е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество,
оспорването е основателно.
Предметът на
настоящото дело е ограничен до проверка единствено относно валидността на
Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора на Регионална библиотека „П. Р.
Славейков“ – гр. Велико Търново, в оспорените й части. Тъй като в процесуалните
закони, уреждащи административното производството, вкл. и АПК, не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
доктрината и съдебната практика са обединени около становището, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени, т.е. административният акт е засегнат от
толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните
последици към които е насочен. С оглед на това теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
Липсата на компетентност на органа, издал акта винаги е основание за неговата
нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Нарушенията на административно производствените правила са
основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие на материалния
закон, е само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на
предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на
акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт,
посоченият порок обуславя нищожност. Съобразно горното и предвид, искането с
което е сезиран, съдът намира, че предметът на настоящето производство се
свежда до проверка на компетентността на органа, издал оспорения акт,
спазването на установената писмена форма, спазваното на правилата при
издаването му, които биха повлияли на самото волеизявление и спазването
най-общо на материалния закон във връзка с разпоредителните действия.
Като има предвид
посочените по-горе критерии за преценка на валидността на административния акт,
съдът на първо място намира, че Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора на РБ
„П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, в оспорените й части, е издадена от
орган, който не притежава съответната материална компетентност.
Съгласно чл. 6,
ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, за всички услуги и права,
включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1,
общинският съвет определя цена, а съгласно чл. 9 от ЗМДТ, общинският съвет
приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги. В чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ са посочени отделните видове местни
такси и цени на услуги, дължими по силата на този и други закони, вкл. такси за
административни и технически услуги.
Доколкото
регионалните библиотеки осъществяват функции на основна обществена библиотека
на територията, определена с акта за учредяването, вкл. предоставяне на
библиотечни услуги /чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБ, вр. с § 1, т. 3 от ДР
към с.з., чл. 50, ал. 1 отЗОБ/, по аргумент от цитираните по-горе текстове на
ЗМДТ и изричната разпоредба на чл. 52, ал. 3 от ЗОБ, в съдебната практика е
възприето становището, че определянето на цените на библиотечните услуги,
предоставяни от тези библиотеки, е в правомощията на общинския съвет на
съответната община, в която се намира тяхното седалище. В изпълнение на
правомощията му по чл. 6, ал. 2 и чл. 9 от ЗМДТ, с Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново
/НОАМТЦУ/, Общински съвет Велико Търново е определил цени за услуги, попадащи в
обхвата на чл. 52 от ЗОБ и за такива, непопадащи в обхвата на чл. 51, ал. 1 и
чл. 52, ал. 1 от ЗОБ. Съгласно наличните по делото доказателства /разпечатка на
текста от наредбата, представена от ответника/, в приложимата към датата на
издаване на оспорената заповед редакция на наредбата, тези цени са били
определени в чл. 68 от същата, по предложение на дирекционния съвет на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“. Понастоящем
уредбата на тези цени /аналогична на коментираната, се съдържа в чл. 23 от НОАМТЦУ
/отм. с Решение № 897 от 31.03.2022 г.,
считано от 01.04.2022 г., Нов – с Решение № 1276 от 30.03.2023 г./, което се
установява при справка на сайта на Община Велико Търново.
Видно
съдържанието му, приложимият към релевантния момент чл.
68 от НОАМТЦУ на територията на
Община Велико Търново, не въвежда цени
на административна услуга „Издаване на регистрационна/чителска карта“, вкл.
преференциални такива, нито за издаване на дубликат на загубена такава. Не се
установява и общинският съвет под някаква форма да е делегирал към директора на
регионалната библиотека, на правомощието си да определя такси/цени за
предоставяните библиотечни услуги, а и посочените по-горе норми на ЗМДТ и ЗОБ,
не предвиждат възможност за такова делегиране. При така изложеното, заповедта
на директора на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, в
оспорените й части не е издадена на основание и в изпълнение на разпоредби от
Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Велико Търново или на друг акт на Общински съвет – В. Търново с
нормативен характер. Същевременно, обратно
на поддържаното от ответника, той не разполага с възможност да определя цени на
библиотечни услуги или на каквито и да било административни услуги,
предоставяни от регионална библиотека. Такива правомощия не са му предоставени
изрично от закона, нито могат да бъдат извлечени по тълкувателен път, предвид
обсъдените по-горе разпоредби на ЗМДТ и Закона за обществените библиотеки,
изрично посочващи като техни носители други органи. Подобни дейности не са
разписани и в трудовия му договор или в длъжностната му характеристика, а и
въвеждането им от работодателя би било в пряко противоречие с коментираните
законови норми.
Крайният
извод от изложеното е, че директорът на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“
– гр. Велико Търново не е овластен да определя цени на библиотечни услуги или
на административни услуги, предоставяни от регионалната библиотека. Доколкото в
оспорените й част издадената от него заповед е именно с такъв предмет, същата
се явява издадена от лице, без материална компетентност. Това е порок
самостоятелно обуславящ нищожност на протестираните части от заповедта, която
нищожност следва да бъде обявена от съда.
За
пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да отбележи
следното:
Както
се посочи, в оспорените й части Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора на РБ
„П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, определя следните цени на
административната услуга „Издаване на регистрационна карта“: за карта с
валидност една календарна година за ученици до IV клас - 2 лева, за ученици от V до XII клас - 4
лева; за пенсионери и хора в неравностойно положение - 4 лева, за всички
останали читатели - 6 лева; за карта с валидност един месец - 2 лева; цена за
издаване на дубликат на загубена читателска карта - 1 лев; намаление в цената
при регистриране на група от пет човека, в т.ч. семейство, като всеки заплаща
50 % от редовната цена на годишната лична читателска карта, в зависимост от
категорията, в която попада; възможност за издаване на лични читателски карти
по преференциални цени, както и безплатни такива.
Съгласно
чл. 5 от Правилата за обслужване на читателите в Регионална библиотека „П. Р.
Славейков“ – гр. Велико Търново, всеки гражданин има право да ползва услугите
на библиотеката, след като се регистрира като нейн читател и получи своята
читателска карта. В чл. 9, ал. 1 от същите Правила е посочено, че
регистрационната читателска карта е лична, а в чл. 9, ал. 2, т. 1, 2 и 3 са
определени видовете читателски карти /годишни, временни за срок от 1 месец и
почетни/. В чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Правилата е регламентирано, че
годишните читателски карти дават право за заемане на библиотечни материали за
домашно ползване, а временните за срок от 1 месец дават право за ползване на
библиотечните материали само в читалните.
Съгласно
чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОБ, основна библиотечна услуга е ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея. Видно е, че в случая предоставянето на посочените
библиотечни услуги, съгласно чл. 9 от Правилата за обслужване на читателите в
регионалната библиотека, е пряко
обвързано с предварителното издаване на читателска карта, без такова изискване
да е въведено изрично за останалите предоставяни от библиотеката услуги
/ползвателите на които терминологично са определени като „потребители“, за
разлика от „читателите“/. Или макар в заповедта издаването на читателска карта
да е формулирано като „административна услуга“ и дейност, свързана с
администриране на данни на потребителите, неиздаването на такава карта, вкл.
поради незаплащането на определената цена, фактически лишава потребителя от
възможност да ползва предоставените от билиотеката услуги, вкл. да ползва
библиотечните колекции. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването за
издаване на регистранционна/читателска карта не е нормативно въведено, поради
което в съдебната практика е прието, заплащането за този вид дейност
представлява цена на услуга, а не такса по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ.
Същевременно от документацията в делото, вкл. Протокол № 1/ 04.01.2021 г. от заседание
на дирекционния съвет при библиотеката, не става ясно на какъв принцип е
основано определянето на цените на читателските карти и по какъв начин
ценообразуването на тази услуга се повлиява от възрастта на потребителя,
обстоятелството, че същият е пенсионер, че се извършва регистрация на група от
5 и повече души, или че съответната читателска карта представлява дубликат на
изгубена преди това такава. Поради това съдът намира за основателни развитите в
протеста доводи, че определянето размера на въпросните цени не е базирано на
принципа на разходоориентираност /цена на материален носител, вложени време и
труд/, при който не биха се получили съществени разлики в цените за отделните
категории потребители /до 3 пъти/, а на други критерии. Съобразно цитираните
по-горе цени на читателски карти, възможни такива критерии са напр. вероятен
период на обслужване, видове ползвани фондове на библиотеката и свързаната с
това ангажираност на персонала, социален статус /съответно платежоспособност/
на потребителя, брой регистрирани като група потребители. Тези вероятни
критерии обаче не са обвързани с дейността по регистрацията на потребителя на
услуги и администрирането на данни, а с предполагаемия вид и обем на ползваните
от него услуги, вкл. на библиотечните колекции и евентуално предоставяне на
библиографска и фактографска информация. Този вид библиотечни услуги попадат в
обхвата на чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБ, представляват основни библиотечни
услуги по смисъла на същите текстове и по силата на чл. 4 и чл. 51, ал. 2 от
ЗОБ, се предоставят безвъзмездно, т.е. за тях не се дължи заплащане. Друг извод
не обосновават и сочените от ответника текстове на чл. 42 от Наредба № 3/
18.11.2014 г. за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от
библиотечния фонд, доколкото договорът за заем за послужване не предполага
възмездност, а обратното /чл. 243 от Закона за задълженията и договорите/.
Съобразно
горното настоящият съдебен състав намира, че в случая, чрез определянето на
цените за издаването на читателски карти, респ. техни дубликати и съответното
заплащане на тези цени, като задължително предварително условие за ползване на
библиотечните колекции, ответникът фактически е установил възмездност на
предоставяните от него основни библиотечни услуги. С това й съдържание
заповедта на директора на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико
Търново, в оспорените й части е издадена без нормативно материалноправно
основание, в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 4 и чл. 51,
ал. 2 от ЗОБ, както и с обявения с чл. 3 от същия закон принцип на
равнопоставен и свободен достъп на гражданите до библиотечно-информационното
обслужване. Предвид тежестта на порока „противоречие с материалноправните
разпоредби на закона“, съдът намира, че в случая той съставлява отделно
основание за прогласяване нищожността на административния акт, в тези му
части.
Съобразно
изложеното Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на Директора на Регионална библиотека „П.
Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, в оспорените й части, представлява
административен акт издаден при липса на компетеност и в грубо противоречие с
императивни материалноправни разпоредби на закона, като нищожността му следва
да бъде обявена с настоящото съдебно решение.
При този изход на спора в полза на Окръжна прокуратура – Велико Търново следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса за обнародване на съобщение за оспорването в „Държавен вестник“.
Водим от горното
и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
Обявява
за нищожна Заповед № 5/ 01.03.2021 г. на директора на
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, в следните й
части:
в която е
определена цена на административната услуга „Издаване на регистрационна карта“,
валидна от датата на издаване до същата дата на следващата година, за ученици
до IV клас / 2 лева/, за ученици от V до XII
клас /4 лева/; за пенсионери и хора в неравностойно положение /4 лева/, всички
останал читатели /6 лева/ и цена на месечна читателска карта /2 лева/;
в която е
определена цена за издаване на дубликат на загубена читателска карта /1 лев/;
в която е
предвидено заплащане на 50 % от
редовната цена на годишната лична читателска карта при регистриране на група от
пет човека, в т.ч и семейство, и правото библиотеката да регистрира за своя
сметка „лични читателски карти“ по преференциални цени, както и да издава
безплатни такива в качеството й на социална, образователна, информационна и
културна организация.
Осъжда Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – гр. Велико Търново да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново разноски по делото в размер на 20,00 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.