Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Рени Атанасова и в
присъствието на прокурора Димитър Хаджийски, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНАХД № 3718
по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 14.05.2019 г., постановено по НАХД № 17640/2018 г., Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 115-ти състав е признал обвиняемия С.Д.И.
за невиновен в това, на 21.12.2017
г., в гр. София, в района на бул. „Овча
купел“, при Професионална гимназия по електроника и автоматика, при управление
на лек автомобил *******, да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил ПТП и средна
телесна повреда – счупване на лявата подбедрица и вътрешния глезен на лявата
подбедрица на В.Г.Т., поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдал обв. С.Д.И. по обвинението за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 и
чл. 129, ал. 2 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест с допълнение от прокурор при
СРП. В така депозирания протест и в допълнението към него се излага, че
атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, постановено при неизяснена
фактическа обстановка, а в мотивите на същото бланкетно е посочено заключението
на коя от двете изготвени автотехнически експертизи се приема, без да е
извършен реален доказателствен анализ. Излагат се заключенията на описаните
експертизи, като се претендира липса на мотиви към атакуваното решение, тъй
като в същото не е обсъдено защо се кредитира едната експертиза, а другата –
не. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на ново, с което обвиняемият С.Д.И. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 (хиляда) лева. Алтернативно се отправя искане, в случай, че въззивният
съд приеме съображенията на прокурора, че мотивите на първата инстанция са
бланкетни и не съдържат анализ на доказателствата по начин, който да даде
възможност за анализ на волята на първостепенният съд и причините, поради които
е кредитирано заключението на едната автотехническа експертиза пред другата, да
бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така подадения въззивен
протест по съображенията, изложени в него. Пледира първоинстанционното решение
да бъде отменено и да бъде постановено ново, осъдително такова.
Упълномощеният
защитник на обвиняемия С.Д.И. – адв. А.А. – от САК, пледира решението на първия
съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протеста на СРП да
бъде оставен без уважение. Релевира доводи, че решаващият първоинстанционен съд
е обсъдил всички доказателствени източници по делото – двете автотехнически
експертизи, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемото
лице, въз основа на които е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Счита, че обвинението, повдигнато срещу обвиняемия И., не е доказано.
Обвиняемият
С.Д.И., при упражняване правото си на лична защита, поддържа тезата на
защитника си. В последната си дума моли да бъде потвърдено решението на СРС.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства показанията на св. В.Г.Т.
(л. 17 – 18 от досъдебното производство),Г.В.Т.(л. 19 от досъдебното
производство), В.К.Т. (л. 20 от досъдебното производство), Н.И.В.(л. 21 от
досъдебното производство), Р.Р.К.(л. 22 от досъдебното производство);
констативен протокол № К – 976 от 21.12.2017 г. (л. 5 от досъдебното
производство); протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2017 г., ведно
със скица и фотоалбум към него (л. 6 – 10 от досъдебното производство); заверен
препис от удостоверение за раждане на В.Г.Т., издадено от Столична община (л.
42 и л. 61 от досъдебното производство); заверен препис от писмо от ЗК „Лев
Инс“ АД, изх. № L
– 325/05.02.2018 г. относно щета № 0000 – 1000 – 03 – 18 – 7067/ 25.01.2018 г.
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с приложение
– опис на претенция (л. 48 – 49 от досъдебното производство); писмо от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, изх. № 0796/УККЗПОЕ/16.05.2018 г., ведно с приложения – материали по
заведена щета (л. 64 – 77 от досъдебното производство); справка за съдимост на обвиняемия
(л. 50 от досъдебното производство); заключения на назначените в хода на
досъдебното производство и изготвени съдебно-медицинска експертиза (л. 24 – 26
от досъдебното производство), авто-техническа експертиза (л. 30 – 39 от
досъдебното производство) и допълнителна автотехническа експертиза (л. 87 – 92
от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК, както и обясненията на обвиняемия,
депозирани в о.с.з., проведено на 06.02.2019 г. (л. 16/гръб – л. 17 от
съдебното производство) и заключение на автотехническа експертиза, депозирана
на 30.04.2019 г. пред СРС (л. 21 – 26 от съдебното производство).
При
формиране на изводите си по фактите, съдът се е доверил на съобщеното от обв. И.
и заключението на назначената в хода на съдебното следствие автотехническа
експертиза; преценил е, че не може да се довери на показанията на пострадалия
Търговски и на св. Н.В.по отношение на скоростта на придвижване на пешеходеца
Търговски.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел, от фактическа
страна, че на 21.12.2017 г., около 09.30 ч., обвиняемият управлявал лек автомобил в гр. София, по
бул. „Овча купел“, с посока към бул. „Цар Борис ІІІ“, в района при
Професионална гимназия по електроника и автоматика. Приел е, че пътното платно в района включвало пътна лента с
ширина 3,1 метра, предназначена за движение в посока към бул. „Цар Борис ІІІ“,
пътна лента с ширина 2,6 метра, предназначена за движение в обратната посока, трамвайно трасе с ширина 6,6 метра
между двете пътни ленти, и от двете страни на платното за движение се намирали
велоалеи с ширина по 1,4 метра.
СРС
е приел, че автомобилът на обвиняемия се движел със скорост 40 – 50 км/ч по
част от трамвайното трасе посока бул. „Цар Борис ІІІ“. От дясната му страна в района на пътя имало образувани две
колони от спрели автомобили, изчакващи зелен сигнал на светофара на
кръстовището при бул. „Цар Борис ІІІ“. По
същото време пострадалият В. Търговски, който се движел по тротоара от дясната страна
на платното за движение за автомобила на обвиняемия, предприел пресичане на
платното за движение. Пострадалият преминал велоалеята и образуваните две
колони от спрели автомобили и навлязъл в трамвайното трасе, по което се движел обвиняемият.
Виждайки пострадалия на трамвайното трасе на платното за движение, обвиняемият
не могъл да спре, за да осигури преминаването на свидетеля и направил опит да
предотврати ПТП, като отклонил движението на автомобила си на ляво. Въпреки
това настъпил удар странично между пострадалия и предната дясна част в зоната
на десен фар на управлявания от обвиняемия автомобил.
В
резултат на настъпилото ПТП на пострадалия били причинени открито счупване на
лявата подбедрица и вътрешния глезен на лявата подбедрица, които травматични
увреждания съответстват на медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движенията на левия крак“ за срок повече от тридесет дни и представляват средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Причинена била болка и
страдание от повърхностна травма на главата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от доказателствата
по делото не се установява обвиняемият И., като водач на автомобила, да е
причина за настъпване на произшествието с пострадалия, като е преценил, че не е
имал обективна възможност да избегне опасност от ПТП. Преценил е, че водачът не
е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което и деянието се явява случайно за него. Приел е, че липсват доказателства,
които несъмнено да установяват обективната страна и вината на обвиняемото лице
за престъплението по обвинението. Ето защо е оправдал обв. И. по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 и
чл. 129, ал. 2 от НК.
Настоящият
въззивен състав, след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт констатира, че при постановяването му първоинстанционният съдебен
състав е допуснал отстраними съществени
процесуални нарушения, които налагат по същество отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав при съответния първоинстанционен съд – СРС. Съображенията в тази връзка
са следните:
Внимателният
прочит на мотивите към така постановения първоинстанционен съдебен акт сочи на
фактическа липса на мотиви по отношение
на доказателствата, въз основа на които решаващият първоинстанционен съд е
изградил изводите си по фактите. Както правилно СРС е посочил в мотивите към
решението си, по делото е събран „противоречив доказателствен материал“,
визирайки заключенията на автотехническите експертизи, изготвени на двете фази
на производството. Това е налагало упражняване правомощията на съда по чл. 305,
ал. 3 от НПК, а именно – да посочи доказателствата, въз основа на които е
формирал изводите си по фактите, и да се анализира доказателствената
съвкупност.
Вместо
да подложи на внимателно и задълбочено обсъждане експертните заключения, които
съдържат противоречия относно мястото на настъпване на произшествието,
скоростта на движение на автомобила, управляван от обвиняемия, опасната му зона
за спиране, респективно предотвратимостта на произшествието за водача на
автомобила, като ги съпостави със събраните гласни и писмени доказателствени
средства, а при необходимост – да назначи повторна тройна автотехническа
експертиза, първият съд безкритично е
кредитирал заключението на АТЕ, назначена в хода на съдебното следствие, без да изложи убедителни съображения в тази
насока, изводими от останалите, събрани по делото доказателства.
Нещо
повече – за да постави заключението на АТЕ, изготвено в хода на съдебното
производство, в основата на изводите си по фактите, съдът се е позовал на това,
че изводите на основната и допълнителната АТЕ, изготвени в хода на досъдебното
производство, са по-неблагоприятни за обвиняемия и поради това не могат да
бъдат възприети при решаване на въпросите – предмет на делото. Подобни съждения
не могат да бъдат споделени: доказателствата
и средствата за тяхното установяване следва да се анализират в съответствие с
тяхното съдържание и корелация с останалите, събрани по делото, доказателствени
източници, а не с оглед на това, дали са благоприятни или не за обвиняемото
лице; съдът не може да приложи
последващ наказателен закон, който е по-неблагоприятен за обвиняемия (чл.
2, ал. 1 и 2 от НК), но не може да
кредитира или дискредитира доказателствен източник на това основание.
Вярно
е, че съдебното производство по делото е протекло по реда на глава ХХVІІІ НПК,
но това обстоятелство само по себе си не освобождава съда от задължението да
изследва събраната по делото доказателствена съвкупност в детайли и в нейната
пълнота, и да формулира достатъчно детайлни и подробни изводи по фактите и
тяхната правна оценка. Нещо повече – в този случаи съдът е длъжен да подходи
към упражняване на правомощията си още по-прецизно и задълбочено, с оглед да не
допусне неправилно приложение на материалния закон, поради това, че ползва
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Изложеното не дава възможност на
контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото да установят
действителната воля на първостепенния съдебен състав досежно горепосочените
обстоятелства, а на обвиняемия – да упражни правото си на защита в пълен обем
(в тази насока вж. Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р 39-98-ІІ, Р
632-01-ІІІ и др.). Липсват,
следователно, съществени части от
дължимите мотиви към първоинстанционната присъда, а тази липса константната
съдебна практика (вж. Р 765-90-І и др.) приравнява на цялостна липса на годен съдебен
акт – абсолютно основание за отмяна на постановената първоинстанционна присъда
по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Нарушението
е неотстранимо в хода на производството пред настоящата инстанция, тъй като
произнасянето по този въпрос едва от въззивния съд, ще препятства възможността обвиняемият
да упражни правото си на двуинстанционен съдебен контрол върху волята на съда.
Отделно
от това, прави впечатление, че мотивната
част на решението, в частта относно
изводите на решаващия първоинстанционен съд по правото, също страдат от
вътрешна противоречивост. И това е така, тъй като съдът едновременно е
обосновал извод, че „липсват доказателства, които несъмнено да установяват
обективната страна и вината на подсъдимото лице за престъплението по
обвинението“ и това, че е установено, че обвиняемият, макар и задължен и в
състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието
си, не е могъл да предотврати настъпването на тези общественоопасни последици,
поради което е приел, че не е налице проявена от страна на подсъдимия престъпна
небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК като форма на вината, причинила
настъпилото ПТП и съставомерната вреда, а случайно деяние.
При
така изложеното в мотивите от правна страна, за страните по делото и за
въззивната инстанция не става ясно, дали първият съд е приел недоказаност на
повдигнатото обвинение или несъставомерност на деянието на обвиняемия от
субективна страна по вменения му престъпен състав. В решението си, следователно,
съдът не е изложил по достатъчно ясен и
безпротиворечив начин волята си относно приложимия закон така, че да даде
възможност на страните да упражнят правото си на защита, а на въззивната
инстанция да разбере действителната воля на решаващия първоинстанционен състав
от правна страна.
Изложеното
по-горе обуславя единствено възможния извод, че в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, са допуснати неотстраними от настоящата инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила, предопределили
незаконосъобразността и на крайния съдебен акт. Това налага цялостната отмяна
на атакувания съдебен акт, на основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 2 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при СРС.
Предвид
наличието на горепосоченото отменително основание, настоящата инстанция не
намира за необходимо да ангажира становище по материалната законосъобразност на
така постановения първоинстанционен съдебен акт. Подобно становище би
ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който предстои да
разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите си относно
виновността и отговорността на обвиняемия, свободно, въз основа на вътрешното
си убеждение и закона.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 2 НПК, Съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение от 14.05.2019 г.,
постановено по НАХД № 17640/2018 г. по описа на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 115-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съответния
първоинстанционен съд – СРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/