В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – град Сливница, пети състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 352 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.М.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. Чанков от САК, срещу наказателно постановление № 5125 от 28.05.2018 г., издадено от Георги Валериев Симов - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-25/30.01.2018 г., за това, че на 02.05.2018 г., около 13.10 часа, на ПП І-8, км.25+900 при КПП на КАТ в посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел „1841Л Актрос“ с рег. № СВ 2759 КР и ремарке с две оси рег. № С 2683 ЕС, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

- Измерена височина на ППС е 4,28 метра при допустима височина 4 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

- Измерена дължина на ППС е 20,30 метра, при максимална допустима 18,75 съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „д“ от Наредбата,

което квалифицира управляваното ППС като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл. 2 от Наредбата, като не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата - с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Наред с това се твърди, че описаната както в АУАН, така и в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, а именно, че при влизането на превозното средство в Р България, на ГКПП – Калотина е било извършено замерване, където било установено, че товарът е извънгабаритен и на жалбоподателя била определена такса, която той заплатил на място, но не му бил издаден съответен документ.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт Георги Николов, който оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Поддържа доводите си, изложени в предварително представените по делото писмени бележки. Сочи, че представените по делото свидетелства за калибриране се издават от лаборатория и доколкото измервателните уреди не са електронни везни и нов сертификат се издава единствено при промяна, която в случая не е настъпила.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (съдът приема, че НП е връчено на 11.06.2018 г., тъй като въпреки отбелязването в обратната разписка на дата 11.05.2018 г., няма как то да е връчено на тази дата, защото датата на издаването му е 28.05.2018 г., и съответно жалбата е подадена на 13.06.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 0005850 от 02.05.2018 г., наказателно постановление № 5125 от 28.05.2018 г., издадено от Георги Валериев Симов- началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, разписка от 02.05.2018 г., заповед № РД 11-42 / 29.01.2019 г. на Председателя на УС на АПИ – гр. София, пълномощно от 30.01.2018 г., квитанция № 121012180017114 от 03.05.2018 г., свидетелства за калибриране № 840А – Д – 15 и №841А – Д – 15, квитанция № 27591461 от 02.05.2018 г. за платени пътни такси модул „ПТРР“ и контролен лист № 18BG005804V27591416, международни товарителници, писмо рег. № 32-305498 от 22.10.2018 г. на Министерство на финансите, Агенция „Митници, Митница Столична и показанията на свидетелите Д.Г.Г. и В.В.А.), намира следното:

На 02.05.2018 г., в 12.05 часа, жалбоподателят Р.К. - шофьор на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1841Л Актрос“ с рег. № СВ 2759 КР и ремарке с рег. № С 2683 ЕС, влязъл в страната през МП Калотина. Данните на управляваното ППС били въведени в системата на „ПТРР“ „входящ контрол“. При извършения контрол е установено, че няма превишение в максималната маса на ППС и отклонение в максимално допустимите габарити и е платена такса 12 (дванадесет) евро за дневен винетен стикер, за което били издадени квитанция № 27591461 от 02.05.2018 г. за платени пътни такси модул „ПТРР“ и контролен лист № 18BG005804V27591416. След проверката жалбоподателят продължил по маршрута си, а именно - Калотина- гр. София.

На същата дата, около 13.10 часа, на ПП І-8, км.25+900 при КПП на КАТ при гр. Сливница, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Д.Г., на длъжност инспектор АРОК, АПИ, гр. София, който изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС по предварително изготвен седмичен график. При спирането на управлявания от жалбоподателя автовоз свидетелят Г., в присъствието на свидетеля В.А., извършил измерване на дължината и височината на превозното средство, като използвал за целта предоставените му ролетка (Р50) и щрихова мярка за дължина (лата L01), за които измервателни уреди от Метрология Холдинг (а не от БИМ) били издадени свидетелства за калибриране № 840А-Д-15 и № 841А-Д-15. От извършеното измерване на височината, за което свидетелят Г. използвал предоставената на екипа му щрихова мярка за дължина - „Лата“- L01, се установило, че височината на управлявания от жалбоподателя автовоз е 4,28 м., при разрешени 4,00 м. От извършеното измерване на дължината на автовоза, за което свидетелят използвал предоставената му ролетка Р50, се установило, че дължината му е 20,30 м., при максимално допустими 18,75 м.

За констатираното нарушение свидетелят Г., който бил оправомощен да съставя АУАН, свързани с контрола по РПМ със Заповед № РД 11-42 / 29.01.2019 г. на Председателя на УС на АПИ – гр. София, съставил на жалбоподателя АУАН № 0005850 от 02.05.2018 г., като в същия посочил мястото на установяване на нарушението, начинът на установяване на същото, а именно посредством техническо средство за измерване ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01, както и обстоятелството, че водачът е осъществил движение без разрешение, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ). В АУАН е посочена и правната квалификация на нарушението, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В акта свидетелят е посочил, че са изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ, кв. № 121012180017114 от 03.05.2018 г./ 9,29 ч./ 22.00 лв.

Въз основа на така съставения АУАН, на 28.05.2018 г. Георги Валериев Симов - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-25/30.01.2018 г., издал наказателно постановление № 5152, като със същото, на основание чл. 53, ал. 1, т.2, вр. чл. 26, ал. 2 ЗП и чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., за това, че на 02.05.2018 г., около 13.10 часа, на ПП І-8, км.25+900 при КПП на КАТ в посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел „1841Л Актрос“ с рег. № СВ 2759 КР и ремарке с две оси рег. № С 2683 ЕС, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

- Измерена височина на ППС е 4,28 метра при допустима височина 4 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед и пълномощно на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите Г. и А., в които подробно са възпроизведени обстоятелствата за конкретно установеното нарушение. За съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.

Съдът, при изграждане на изводите си, се позова и на следните писмени доказателства - писмо рег. № 32-305498 от 22.10.2018 г. на Министерство на финансите, Агенция „Митници, Митница Столична, квитанция № 27591461 от 02.05.2018 г. за платени пътни такси модул „ПТРР“ и контролен лист № 18BG005804V27591416, от които е видно, че при влизането на управляваното от жалбоподателя ППС в Р България, на МП бил извършен входящ контрол и превозното средство е въведено в системата на „ПТРР“, при който е установено, че няма превишение в максималната маса на ППС и отклонение в максимално допустимите габарити, както и че е платена такса 12 (дванадесет) евро за дневен винетен стикер, за което били издадени квитанцията и контролния лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

Макар и АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 ЗАНН, доколкото фактическото описание на административното нарушение не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, във връзка с която е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето.

Както АУАН, така и НП са издадени за това, че водачът е осъществил движение без разрешение, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), което в НП даже е описано като не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС. В същото време отговорността на нарушителя е била ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС предвижда, че на водача се съставя АУАН, когато габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. В настоящия случай в АУАН и в НП лисва фактическо описание на такова нарушение, доколкото е твърди, че превозът е извършен без разрешение, а не при несъответствие между представените от водача документи за заплатени такси, което от своя страна прави невъзможно за нарушителя да разбере ясно и недвусмислено защо е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същото накърнява сериозно правото му на защита и се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдържанието на чл. 53, ал. 1 е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса. Видно е, че процесното ППС по отношение височина и дължина, въз основа на които е определено като извънгабаритно, е с размери в рамките на тези чл. 14, ал. 3, т. е. височина – до 4, 30 м и дължина – до 22 м. При тази установена по несъмнен начин фактическа обстановка и съобразно цитираните приложими разпоредби, следва, че за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на закона (цитираната правна уредба). В тази хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси. Или, иначе казано, не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя. В разглеждания случай по административнонаказателната преписка и по делото са събрани надлежни писмени доказателствени средства (писмо рег. № 32-305498 от 22.10.2018 г. на Министерство на финансите, Агенция „Митници, Митница Столична, квитанция № 27591461 от 02.05.2018 г. за платени пътни такси модул „ПТРР“ и контролен лист № 18BG005804V27591416), сочещи, че при извършен входящ контрол при влизането на управляваното от жалбоподателя ППС в Р България, на МП е установено, че няма отклонение в максимално допустимите габарити, което очевидно е в рамките на тези по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

При изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна уредба, следва, че не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатени пътни такси или заплатени такива, но не за действителните размери, а за по-малки, не може да осъществи състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно липсата на разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява. Следвало е евентуално квалифициране и наказване по разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съставът по която е изпълнен с всичките му елементи от обективна и субективна страна. С тази разпоредба е предвидено като административно нарушение управлението, без да се спазва установения за това ред, на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, т.е. нормите, определени с Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП е общ спрямо специалния и по-тежко квалифициран по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП (предвид и по-високия минимален размер на предвиденото в него наказание), при който съставомерен елемент от обективна страна е „без разрешение от на собственика или администрацията, управляваща пътя“. От анализа на разпоредбите и отношението им на обща към специална, респективно на приложимата нормативна уредба, регламентираща изискванията и условията за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари и разграничението на условията за разрешаване на движението им, следва приложимост на административнонаказателния състав по ЗП (чл. 53, ал. 1, т. 2) в хипотезите на липса на разрешение по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, респективно приложимост на състава по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДП в случаите на незаплатена пътна такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Изводът за неправилна правна квалификация на нарушението сочи незаконосъобразност по същество на издаденото наказателно постановление.

Несъответствието между факти и правна квалификация неминуемо води и до материална незаконосъобразност на наказателно постановление, която също е основание за отмяна на наказателно постановление.

Въпреки това и с цел пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи и съображенията си по същество, доколкото те също обосновават отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Както в АУАН, така и в НП е отразено, че измерването е извършено с щрихова мярка за дължина L01 и с ролетка P50. За установяване годността на посочените измервателни уреди въззиваемата страна е представила Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 от 17.09.2015 г. за щрихова мярка за дължина L01, и Свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 от 17.09.2015 г., издадени от лаборатория Метрология Холдинг. В посочените сертификати е отразено, че на проверяваните измервателни уреди е даден калибровъчен знак съответно 840А-15 за ролетката и 841А-15 за щриховата мярка за дължина, но по делото не се установи, че измерването е извършено именно с тези измервателни уреди, доколкото в АУАН и НП е посочен само видът им- ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01.

Съгласно чл. 38 ЗИ първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология (БИМ) или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Според чл. 55 ЗИ, ДАМТН ежегодно, до 31 март, публикува в официалния си бюлетин информация за оправомощените за извършване на проверка на средства за измерване лица. Съгласно чл. 56 ЗИ Министерският съвет определя с наредба средствата за измерване, чиято проверка се извършва от БИМ и средствата за измерване, чиято проверка се извършва от оправомощени лица, както и реда за оправомощаване на лица за извършване на проверка на средства за измерване. Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК) в чл. 2 гласи, че оправомощаване на лица за проверка се извършва само за средства за измерване, определени в приложение № 1, както и за проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тези средства за измерване. Съгласно ал. 2 на същия член средствата за измерване, които подлежат на контрол и не са посочени в приложение № 1, се проверяват от БИМ. Списъкът на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица в Приложение № 1 към Наредбата, не включва материални мерки, в случая за дължина и височина. В настоящия случай използваните за установяване на нарушението мерки за дължина и височина не са подлежали на проверка и от оправомощено от Председателя на ДАМТН лице, но са подлежали на проверка, която е следвало да бъде извършена от БИМ. Безспорно използваните материални мерки, в случая за дължина и височина, подлежат на метрологичен контрол на основание чл. 23 и сл. ЗИ, във вр. с чл. 2 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, който следва да бъде осъществен от БИМ (чл. 2, ал. 2 НРОЛПСИПМК), като доказателства за такава проверка не са представени. Свидетелствата за калибриране не са издадени по нормативно установения ред, с оглед което нарушението се явява недоказано.

Изложеното налагат извода, че въззиваемата страна не успя да докаже по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение, което доказване е свързано и с ангажиране на доказателства за годността на използваните в хода на проверката измервателни уреди, въпреки че именно в нейна тежест беше да установи всички, описани в обстоятелствената част на обжалваното НП, факти.

Наред с това, съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. При анализа на посочените разпоредби, а също и на разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, която препраща към НК по въпросите относно вината, следва да се приеме, че виновно извършено е онова деяние, което е умишлено или непредпазливо. В конкретния случай категорично не може да се приеме, че деянието е извършено умишлено, а именно след като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественооопасни последици и е искал или допускал настъпването им. До този извод съдът достигна, съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят е преминал проверка, в рамките на която при установената от митническите органи липса на отклонение в максимално допустимите габарити не се е налагало да заплаща пътна такса за управление на извънгабаритно ППС, т.е. липсва съзнанието за общественоопасния характер на извършеното.

В този смисъл следва да се прецени, дали деянието е извършено непредпазливо (при вида й несъзнавана непредпазливост - небрежност) или при наличие на обстоятелства, изключващи вината. Както беше изложено, жалбоподателят е влязъл в страната през МП Калотина, където му е било извършено измерване и е установено, че няма превишение на максималната маса на ППС и няма отклонение в максимално допустимите габарити. Жалбоподателят е продължил движението си със субективната увереност, че не се налага да заплаща необходимите такси за движение по републиканската пътна мрежа (а единствено винетна такса), която субективна увереност не се дължи на негова непредпазливост, доколкото не се касае за декларативен режим, а до фактическо измерване на пътното превозно средство, което се извършва от контролните органи. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че дори и да е налице управление на извънгабаритно ППС, същото е извършено при фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 НК, която изключва и непредпазливостта по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК като форма на вината, респ. не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.

Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да е налице виновно извършено административно нарушение, съдът намира за необоснована и преценката на АНО относно маловажността на случая, доколкото същият не е анализирал конкретните установени около нарушението факти, а именно - че водачът е минал проверка през МП Калотина, където е била установено, че няма отклонение в максималната маса и допустимите габарити на ППС, че нарушението е първо по ред, както и че с оглед установените факти, следва да се приеме, че се касае до непредпазливост като форма на вината (макар и настоящият съдебен състав да намира, че се касае до деяние, извършено при фактическа грешка). Действително съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но това обстоятелство не може да бъде игнорирано и да не бъде отчетено съвкупно с останалите установени в производството обстоятелства. За да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва да са налице редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум (какъвто е настоящият случай, доколкото глобата е в размер на 1 000 лв.), се явява прекомерна. Именно изложените по-горе обстоятелства съдът намира, че са такива, които сочат на отличаваща се, спрямо типичния случай, обществена опасност на деянието и дееца, които от своя страна обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително тълкуване преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол, като неприлагането на посочената разпоредба е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради издаването му в противоречие със закона.

С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 5125 от 28.05.2018 г., издадено от Георги Валериев Симов - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-25/30.01.2018 г., с което на Р.М.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. Чанков от САК, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	5 февруари 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия:	Мариана Митева Маркова

Дело:	20181890200352
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юни 2018 г.

Решение по дело №352/2018 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА