О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2008/23.8.2019г.
23.08.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 –ти състав
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д. № 4327 по
описа на ЯРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на инж.Нецо Минев Златанов,в качеството
му на управител на „Златекс“ ООД гр.Стара Загора , с искане за допускане на
обезпечение на предявените срещу „Сид и Ко“ ЕООД гр.Ямбол,ул.“Хан
Тервел“ № 65,ЕИК *********,представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала Станка Христова Жекова , осъдителни искове с правно основание чл. 345,ал.1 ТЗ,вр.чл.232,ал.2,пр.1 ЗЗД за сумата от 23 520,00 лв.,представляваща
частична претенция от общо дължимата главница в размер на 243 520,00 лв.,както и
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите , чрез налагане на запор на зърнокомбайн,марка „ FENDT/,МОДЕЛ 6335 С,сериен № *********,двигател Z13178,с хедер и колесар,рег.№ У 03766 и свидетелство за
регистрация У 008014 А.
Молителя в исковата молба твърди, че между него в качеството им на продавач и „ЗИТ“ ЕООД
гр.Ямбол в качеството им на купувач бил сключен договор за осигуряване доставка
и закупуване на селскостопанска техника при условия на финансов лизинг от
07.05.2014 г. По настояване на купувача и с тяхно съгласие,ответното дружество
встъпило като страна купувач по посочения договор. Съгласно клаузите на
договора ищеца предоставил на ответната страна за закупуване при условията на
финансов лизинг посочения зърнокомбайн,като общата дължима стойност на
осъществената от тях сделка за покупко-продажба,актуализирана съгласно
параметрите,договорени в анекс към посочения договор от 10.12.2014 г. възлизал
на 457 920,00 лв. Посочената сума следвало да бъде заплатена на отделни
погасителни вноски с краен падеж от страна на ответното дружество до 31.12.2016 г. Същото с четири броя фактури
в периода от 29.05.2015 г. до 29.10.2017 г. заплатило на ищеца сумата от
214 400,00 лв.,като им дължало още сума в размер на 243 520,00 лв.
Същите изпратили писмена покана до ответното дружество за уреждане на
отношенията им във връзка със забавеното плащане,която била получена от
ответното дружество на 21.06.2018 г.,като в рамките на срока указан в поканата
10.07.2018 г. ответното дружество не заплатило дължимия размер.
Излагат се твърдения, че с
оглед изложеното на исковата молба,за тях възниквал правен интерес и
обезпечителна нужда,да се осигури възможността да осъществят правата си по
бъдещо решение на съда,което щяло да придобие изпълнителна сила в един
предстоящ момент,като към този момент били налице,безспорни доказателства за
евентуални действия на ответното дружество за продажбата на процесния
комбайн,като самата продажба се явявала нищожна поради факта,че същото не било
нейн собственик.
В този смисъл се твърди,че без обезпечаването
на иска би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата им
по решението.
Считат,че са налице
изискванията на чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете им.
ЯРС, след като обсъди исканията
на молителката, с оглед на събраните по делото писмени доказателства,
счита молбата за частично
основателна.
Съгласно ТР № 6/2013 год.
по тълкувателно дело № 6/2013 год. на ОС на Гражданска и Търговска колегия не
се извършва проверка за собственост при налагане на обезпечителна мярка запор
на движима вещ.
За да се допусне
обезпечение на предявения иск трябва да са налице всички изискуеми от
закона предпоставки-предявения иск да е
допустим,че е вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда.
С оглед очертания в
исковата молба спор настоящия състав намира,че първата от изброените
предпоставки за допустимост е налице. Исковете чието обезпечение се иска,са
осъдителни с правно
основание чл. 345,ал.1 ТЗ,вр.чл.232,ал.2,пр.1 ЗЗД за сумата от 23 520,00
лв.,представляваща частична претенция от общо дължимата главница в размер на
243 520,00 лв.,както и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите,като такъв иск е процесуално допустим.
Налице
е и вероятна основателност на иска,тъй като исковата молба е подкрепена с
достатъчно убедителни писмени доказателства.В същност в обезпечителното
производство вероятната основателност не е свързана с преценка съдебно
заявената претенция.Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК законът презюмира
писмени доказателства,когато претенцията е подкрепена с убедителни писмени
доказателства / в случая доказващи факта,пораждащ претендираното право /. В
производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в
изцялост фактическата и правна страна на спора,нито да навлиза в очертания от
исковата молба спор по същество,поради
което преценката за вероятна основателност на иска е обща,съобразно нуждите на
обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба
фактически твърдения и представените писмени доказателства.В настоящия случай са представени убедителни писмени
доказателства по спора между страните,извършена е съдебно инжинерно-техническа
експертиза,събрани са гласни доказателства,обуславящи допускане на
обезпечението.
Налице
е и третата предпоставка-обезпечителната нужда,т.е.,че ако не се допусне
обезпечение,за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително
осъществяване на правата на едно бъдещо позитивно за него решение.Последната
предпоставка произтича от целта на обезпечението,а именно-отнемане възможността
на ответника да предприеме действие с имуществото си и наличните парични
средства през времетраенето на процеса,които да накърнят правата на ищеца.Обезпечителната
нужда винаги е налице или най малко се предполага тогава,когато се претендира
от ответника заплащането на значителна сума пари,както е в настоящия случай.
По
тези съображения съдът намира,че обезпечителната нужда е налице и искането за
налагане на обезпечителна мярка-запор на посоченото ППС е подходяща по вид,за
да обезпечи тази нужда.
Съдът намира,че са налице условията на
чл.391,ал.2 от ГПК в конкретния случай,като взема предвид цената на иска и
наличните доказателства, настоящият
съдебен състав намира,че е необходимо внасяне на гаранция в размер на 2352,00 лв.
Водим от изложените мотиви
и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на предявените от„Златекс“ ООД гр.Стара Загора,ЕИК *********,представлявано от Нецо Минев
Златанов в качеството му на управител,със съдебен адрес ***,офис 5 , с искане за допускане на
обезпечение на предявените срещу „Сид и Ко“ ЕООД гр.Ямбол,ул.“Хан
Тервел“ № 65,ЕИК *********,представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала Станка Христова Жекова , осъдителни искове с правно основание чл. 345,ал.1 ТЗ,вр.чл.232,ал.2,пр.1 ЗЗД за сумата от 23 520,00 лв.,представляваща
частична претенция от общо дължимата главница в размер на 243 520,00 лв.,както и
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите , чрез налагане на запор на ППС- зърнокомбайн,марка „ FENDT/,МОДЕЛ 6335 С,сериен № *********,двигател Z13178,с хедер и колесар,рег.№ У 03766 и свидетелство за
регистрация У 008014 А.
ОПРЕДЕЛЯ,на основание чл.391 от ГПК,парична гаранция
в размер на 2352,00 лв,вносима
от молителя-ищеца по предявените искове.
Да се издаде обезпечителна заповед,след внасяне на
паричната гаранция.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Ямболския окръжен съд в едноседмичен срок, който
за ищеца тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено
съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: