Р Е Ш Е Н И Е
№ 704 20.04.2015
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и шести март две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: С.К., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№203 по описа за 2014г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.226, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по
искова молба, предявена от Н.С.М. ***, ЕГН **********, против ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Искър”№69-71.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и душевни болки и страдания и свързаните с тях
неудобства, вследствие претърпяна средна телесна повреда – фрактура на
дисталната част на подбедрицата в областта на глезена на десния крак, причинена
от ПТП, настъпило на *** около ***. в *** на път *** в района на километър 0 +
100 м. /„***/, в резултат на виновно поведение на Р. М. В. с ЕГН ********** –
водач на застраховано при ответника МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с ДКН СА 7074 ММ, ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от *** до пълното й изплащане. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че на посочената
дата и място предприел пресичане на платното за движение, при което бил
застигнат и ударен от управляваното от В. МПС, застраховано от ответника по
риска гражданска отговорност със застрахователна полица *** за периода от 00.00
ч. на 13.06.2013г. до 23.59 ч. на 12.06.2014г. По повод процесното произшествие
било образувано дознание № 157/2013 г. на сектор Пътна полиция – Пловдив и на
водача на посочения товарен автомобил е повдигнато обвинение.
Твърди се още, че в резултат на
описаното произшествие на ищеца е причинена посочената по-горе средна телесна
повреда – фрактура на дисталната част на дясната подбедрица в областта на
глезена на десния крак и това е довело до трайно затруднение на движенията на
долен десет крайник за първоначален период от три месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. На ищеца била извършена хирургическа интервенция с
поставяне на метална плака и винт, както и гипсов ботуш, била извършена
репозиция (наместване) на костите на увреденото място. Ищецът бил
хоспитализиран от *** до ***; след изписването бил негоден да се предвижва и да
се обслужва сам, бил поставен в зависимост от грижите на придружител, за да се
справи с ежедневните дейности по поддържане на тоалет и хранене. Ищецът бил
хоспитализиран за втори път в периода от ***до *** за екстракция на металните
тела. В първите четиридесет дни след произшествието той не е напускал жилището
си; три месеца след причиняване на травмата започнал да се предвижва с помощта
на патерици, подпомаган от свои близки. От помощ при напускане на жилището
ищецът се нуждаел и понастоящем, тъй като не бил в състояние сам да отвори
вратата на асансьора и да я задържи отворена, нито пък да използва стълбището
на жилищната сграда, която обитава. Всичко това довело до негативни промени в
обичайния ритъм на живот на ищеца, като описаните неудобства той продължавал да
търпи и понастоящем.
Ответникът застъпва становище за
неоснователност на иска. Не заявява изрично оспорване на твърдението че към
датата на настъпване на процесното ПТП е бил налице валидно сключен договор за
застраховка на посочения по-горе товарен автомобил. Не заявява изрично
оспорване и на твърдението, че в резултат на описаното ПТП на ищеца е причинена
посочената по-горе фрактура. Оспорва основателността на иска по следните
съображения: на първо място счита претенцията за завишена по размер и
несъответстваща на интензитета и продължителността на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, и поради това – противоречаща на принципа за справедливост
на обезщетението; на второ място счита, че ищецът бил допринесъл с поведението
си, наравно с виновния водач на МПС, за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като се движел неправомерно по пътното платно и предприел пресичане на платното
за движение на място, забранено за това. Претендира се възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила решение по НАХД
№935/2014г. по описана ПРС, ХХІІІ н.с. Р. М.В. е признат за виновен в това, че
на ***, движейки се по западното платно за движение на път *** /***/, при
управление на товарен автомобил “Форд Транзит” с рег.№СА7074ММ, е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Н.С.М., изразяваща се в открито счупване на костите на дясната подбедрица в
долната част, довели до трайно затрудняване движението на долен десен крайник. За
това деяние на В. е наложено съответно административна наказание.
Предвид
задължителната сила на решението на съда по наказателното дело /чл.300 от ГПК/
съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние от страна на Р. М. В.,
изразяващо се в нарушаване на визираните в коментираното съдебно решение
конкретни правила за движение. Установява се от материалите по делото, че деянието
на виновния водач е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата средна
телесна повреда на ищеца.
Страните
не спорят, а това е видно и от представената справка от електронен регистър, че
към датата на процесното ПТП товарен автомобил “Форд Транзит” с рег.№СА7074ММ е
имал застраховка “гражданска отговорност” при ответника ЗАД “ВИКТОРИЯ”АД с
полица ***, осигуряваща покритие за периода 13.06.2013г. – 12.06.2014г./. Ето
защо и предвид настъпилия вследствие на виновното поведение на водача на автомобила
вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.226 от КЗ са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от телесната повреда,
получена при ПТП.
Приетото
в настоящото производство заключение на вещото лице Т.Д. установява, че при ПТП
на *** на ищеца е било причинено открито счупване на подбедрицата в дисталния
/долния, към глезена/ край. Характерът на травмата наложил да се приложи оперативно
лечение – М. бил опериран по спешност, при което е извършено наместване на
костите и фиксация с метални тела. На *** той постъпил отново в болница за
планова операция, при която под местна
анестезия било извършено изваждане на металните тела. Според експертизата
откритото счупване на подбедрицата е причинило трайно затрудняване движенията
на долния десен крайник на ищеца за повече от 30 дни. Посочва се, че
оздравителния процес при такова счупване продължава обичайно около 2.5 – 3
месеца. Като има предвид характера на конкретната травма, двете оперативни
интервенции и възрастта на пострадалия, вещото лице счита, че е напълно
възможно този период да е удължен и ищецът да изпитва болки и неудобства за
значително по-дълъг период. По време на оздравителния процес ходенето е било
затруднено. Болките и страданията при такъв вид травма експертът описва като
значителни, мощни, силни, особено в началните часове и дни /в острия период на
травмата/; болките постепенно отзвучават с напредването на оздравителните
процеси.
За
установяване на преживените от ищеца болки и страдания от травмата е разпитан в
качеството му на свидетел неговият син С. Н. М.. Показанията му съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по
делото. След първоначалния престой на ищеца в болница, свидетелят е поел
ежедневните грижи за него. Тъй като живее на десети етаж, се наложило да се
снабдят с количка и стол, а дотогава синът му го пренасял на гръб. Първоначално
го хранел на леглото, след това го придвижвал до масата. След три месеца М.
започнал да се опитва да сяда на леглото и масата. Тъй като е инвалид и левия
му крак е по-къс от пострадалия при ПТП, проблеми създавали и двата крака.
Хранене, къпане и тоалет, според свидетеля, ищецът не е в състояние да
осъществява сам.
Приетата автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице С.М. установява следния механизъм на процесното ПТП от техническа гледна
точка: водачът Р. В. е бил с управлявания от него товарен автомобил на
разстояние от около 97-98 м, когато ищецът е предприел пресичане на платното за
движение от ляво на дясно пред автомобила. Н.М. не е пресичал пътното платно на
място, което е разрешено за пешеходци /пътното платно е разделено с мантинела/.
Около 2.3 секунди след това, когато пешеходецът е бил вече около средата на
платното, В. е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система. Въпреки
това след около 3.2 секунди е настъпил удар в предната дясна част на автомобила,
който удар вече е бил неизбежен. След това М. е паднал на платното зад
автомобила. Основните причини за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка според експерта са на първо място това, че пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно и на второ място факта, че водачът на товарния автомобил В. не
е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, а е реагирал около
2.3 секунди след като последният е навлязъл на платното.
При така събраните в производството доказателства съдът
счита, че ищецът с поведението си на пътя също е допринесъл за настъпване на
пътния инцидент. Мястото, на което е пресичал, освен че няма пешеходна пътека,
следва да се отбележи, че представлява участък от пътя извън населено място,
където пътното платно е разделено с мантинела, през която ищецът, в нарушение
на правилата за движение, е преминал и е продължил да пресича, без да съобрази
опасността от приближаващия от дясната му страна автомобил. Действайки по този
начин и рискувайки живота и здравето си той, наравно с виновния водач на
товарния автомобил, е допринесъл за причиняването на ПТП. Или налице е
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%.
Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените от Н.М. неимуществени вреди следва да
се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Предвид доказаните по
вид и интензитет болки и страдания в един продължителен период от време,
претърпените две операции, необходимостта от чужда помощ за извършване на
всички ежедневни дейности, съдът счита за справедливо обезщетението да се
определи в размер на 30000,00 лева. Предвид приетия процент на съпричиняване от
страна на пострадалия и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, посоченият размер на
обезщетението следва да се намали и на ищеца да се присъди сума в размер на 15000,00
лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 35000,00 лева, претенцията
ще се отхвърли като неоснователна. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД сумата ще се
дължи ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до
окончателното изплащане.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободен от заплащане на такси и разноски в производството с нарочно
разпореждане на съда, поради което разноски не му се дължат. Осъщественото от
адв.Д.Е. процесуално представителство на ищеца по делото е при условията на
чл.38 ЗА, т.е. безплатно, видно от посоченото в договора за правна защита и
съдействие /л.103/. Ето защо е налице основанието на чл.38, ал.2 ЗА за
присъждане на възнаграждение на адвоката в предвидения минимален размер по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. При определяне на възнаграждението
следва да се има предвид материалния интерес съобразно с уважената част от
иска. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката
възнаграждение в размер на 980,00 лева.
Ответното
дружество претендира заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК такива следва да се присъдят съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно: 1130,00 лева - възнаграждение за юрисконсулт /изчислено на
база отхвърлената част от иска в размер на 20000,00 лева и съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г./.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПОС
дължимата държавна такса съобразно с уважената част от иска в размер на 600,00
лева, както и направените разноски от бюджета на съда за експертизи в размер на
200,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
“ВИКТОРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Оборище”, ул.”Искър”№69-71 да заплати на Н.С.М., ЕГН ********** ***,
сума в размер на 15 000,00/петнадесет/ хиляди лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в физически и душевни болки и
страдания и свързаните с тях неудобства, вследствие претърпяна средна телесна
повреда – фрактура на дисталната част на подбедрицата в областта на глезена на
десния крак, причинена от ПТП, настъпило на *** около 12.00 ч. в *** на път ***
в района на километър 0 + 100 м. /***/, в резултат на виновно поведение на Р. М.
В., ЕГН ********** – водач на застраховано при ответника МПС – товарен
автомобил „Форд Транзит” с ДКН СА 7074 ММ, ВЕДНО със законна лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 15000,00 лева до пълния предявен размер от 35000,00
лева.
ОСЪЖДА Н.С.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД “ВИКТОРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, район “Оборище”, ул.”Искър”№69-71 сумата 1130,00 лева - възнаграждение за
юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗАД “ВИКТОРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Оборище”, ул.”Искър”№69-71 да
заплати на адв.Д.Е. сумата 980,00 лева – дължимо адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, КАКТО и да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд сумата 600,00 лева – държавна такса и сумата 200,00 лева
- направени разноски от бюджета на съда
за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: