О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 06.02.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като сложи за разглеждане докладваното от съдията т.д. № 197 по описа за 2018г. взе предвид следното:
След постановяването на определението от 02.02.2018г. от Г.С.М., чрез С.С.М., като пълномощник, по електронен път е постъпило заявление от 05.01.2018г. с приложено удостоверение за раждане за установяване, че С.С.М.е баща на ищцата и може да бъде неин процесуален представител по пълномощие. Изложени са съображения за допустимостта на производството, както и се иска привличането на СГП като ответник. Същевременно отново се настоява за срочно разглеждане и произнасяне по делото от страна на съда поради неговата преюдициалност по отношение на трудов спор. На съда се указва, че производството следва да е в контекста на чл. 7 и чл. 8 от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Съдът по постъпилата искова молба, и по реда на чл. 130 от ГПК, намира следното:
Ответникът „Б.Б.“
ЕООД е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, пререгистрирано
в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., с едноличен собственик на капитала от 15.02.2012г.
Б.Г.И.Б.В., чуждестранно юридическо лице, със седалище в М., Х., с
идентификация 51490986. За съществуването и представителството на дружеството –
едноличен собственик на капитала, съответно на закона на държавата по
регистрация, по партидата на „Б.Б.“ ЕООД в търговския регистър при Агенция по вписванията е представено извлечение от търговския
регистър на Холандската търговска камара, Документът е с превод на
български език и с апостил
по реда на Хагската конвенция от
05.10.1961г. За превода има заверка на Министерство на външните работи,
Дирекция „Консулски отношения“, сектор „Заверки и легализация“, съответно на чл.
7, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър.
Съгласно
удостовереното представителство за Б.Г.И.Б.В.,
частното дружество с ограничена отговорност се представлява, освен другото,
самостоятелно от С.Х.А.К., директор на дружеството от 16.12.2010г.
От това лице, като представляващо
едноличния собственик на капитала на „Б.Б.“ ЕООД, по
реда на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, приложим като закон по регистрацията на „Б.Б.“ ЕООД, са взети, освен другото, решение от 03.01.2013г.
дружеството да се управлява от Р.Ф., решение от 24.06.2016г. дружеството да се
управлява от Н.– Г.Р., както и решение от 07.07.2014г.
за промени в учредителния акт на
дружеството. Новият учредителен акт е бил обявен с обявяване 20140718100205 на
длъжностното лице по регистрацията, а новите управители на „Б.Б.“ ЕООД, съответно на решенията от 03.01.2013г. и
24.06.2016г., са били вписани с
вписвания от 01.02.2013г. и 15.08.2016г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, последно с вписване вх. № 20160815101734.
Ищцата Г.С.М. е работила в „Б.Б.“ ЕООД на длъжността „специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни
продукти“ до началото на 2014г., когато трудовото й правоотношение е било
прекратено със заповед № 3/15.01.2014г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
– поради съкращаване на щата. Уволнението е било оспорено от нея като незаконно
с предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, при което е било
образувано гр.д. № 12374/2014г. на Софийския районен съд, Второ гражданско
отделение, 73 състав. Исковете й са били отхвърлени от първоинстанционния
съд, уважени от въззивната инстанция, но след отмяна
на решението на въззивния съд по гр.д. № 502/2016г.
на ВКС, ГО, ІІІ г.о., новият състав при разглеждане на делото е потвърдил първоинстанционното
решение (решение от 25.10.2017г. на Софийски градски
съд, ГО, ІІ“Е“ въззивен състав по гр.д. №
13684/2016г.). По касационна жалба на ищцата е образувано и е висящо гр.д. № 253/2018г.
по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., насрочено
в закрито заседание през месец март 2018г. за разглеждане на допустимостта на
касационната жалба. Оплакванията на ищцата срещу уволнението й в производството
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са били, че няма реално съкращаване
на щата (функциите продължават да се изпълняват от друго лице), както и че се е
ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ (страда от захарна болест)
и чл. 333, ал. 1, т. 5 от КТ (била е представител на работниците в
предприятието на ответника), а не са били взети съответните съгласия при
уволнението й.
Същевременно от ищцата с искова
молба от 31.01.2018г. са предявени исковете по настоящото дело – искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване
нищожност на решенията от 03.01.2013г., 24.06.2016г. и 07.07.2014г. на едноличния собственик на капитала на „Б.Б.“ ЕООД; за установяване на несъществуващи обстоятелства
по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ относно вписванията, извършени на основата на тези
решения по партидата на „Б.Б.“ ЕООД в търговския
регистър при Агенция по вписванията; за заличаване на вписванията по чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ и за установяване на множество престъпни обстоятелства, извършени от Р.Ф.
и Н.-Г.Р.в нарушение на подадените декларация за истинност на заявените за
вписване обстоятелства, както и на длъжностните лица при Агенция по
вписванията, допуснали вписване на несъществуващи обстоятелства, предвид изхода
на пр.пр. № 28704/2017г. по описа на Софийска градска
прокуратура (чл. 124, ал. 5 от ГПК).
Ищцата се позовава на
разрешението по Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на
ОСГК на ВКС на РБ относно правния интерес на всяко трето лице да иска
обявяването за нищожно на решение на общо събрание на търговско дружество,
съответно на едноличен собственик на капитала на такова дружество. Правният си
интерес по делото ищцата конкретно извежда от висящото производство по трудов
спор с „Б.Б.“ ЕООД, надлежното процесуално представителство по това
дело на дружеството, както и от това, че й предстои възстановяване на длъжност
и назначеният управител няма как да се явява неин работодател и особено при
възстановяване на статута й на представител на работниците и служителите.
Последните обстоятелства са доуточнени със заявлението на ищцата от
05.01.2018г. Допълнителни обстоятелства по исковете по чл. 124, ал. 5 от ГПК за
установяване на престъпни обстоятелства не са изложени.
При тези установени обстоятелства
предявените искове са недопустими.
Не се обосновава допустимост на
производството по отношение на Агенция по вписванията, нито по отношение на СГП
като ответник, за да бъде конституирана прокуратурата като страна. По отношение
на тези ответници искове на ищцата не могат да бъдат
разглеждани и решавани.
Иск за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение се допуска в
случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е
прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на
някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК, и в случаите,
когато извършителят на деянието е останал неоткрит. По настоящото дело не се
твърдят и не се установяват такива обстоятелства, а единствено, че е висящо
производство по пр.пр.
№ 28704/2017г. по описа на Софийска градска прокуратура. Така производството по
делото в частта на исковете по чл. 124, ал. 5 от ГПК е недопустимо и следва да
бъде прекратено.
Няма основание да бъда
разглеждани и отделни искове по чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като заличаването на
вписано обстоятелство по чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е императивна последица от
евентуално уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТР.
Предявените искове по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ също са недопустими. Фактически въз основа на решението от 07.07.2014г. за изменения в учредителния акт на „Б.Б.“ ЕООД има не вписване на обстоятелство, а обявяване на новия (изменен) учредителен акт в търговския регистър. Защитата, която законодателят е предвидил в чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства по чл. 4 от закона – нищожност, недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство, съгласно тълкуването по т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2002г. Не е предвидена възможност специалната разпоредба на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ да намира приложение и по отношение обявените актове по чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други съдебни производства, образувани за защита на нарушени права, без да е необходимо предявяването на специален установителен иск за защита срещу самото обявяване. В този смисъл са напр. Определение № 786 от 28.11.2013г. по т.д. № 3331/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 40 от 25.01.2017г. по ч.т.д. _ 2070/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., както и Решение № 1562 от 19.07.2016г. по т.д. № 4840/2015г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касация, съгласно Определение № 108 от 22.02.2017г. по т.д. № 2345/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
По отношение на останалите две вписвания на обстоятелства (представляващи и управляващи „Б.Б.“ ЕООД физически лица) липсва правен интерес от исканото установяване. Правен интерес от воденето на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за трето лице има, ако от вписването са засегнати негови права и интереси, съответно при уважаване на иска ще бъде променено неговото правно положение, при съобразяване, че решението за установяване вписване на съществуващо обстоятелство има действие за напред (така например Решение № 234 по т.д. № 54/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. и Решение № 192 от 11.03.2016г. по т.д. 1635/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.).
В случая ищцата е обжалвала своето уволнение от „Б.Б.“ ЕООД, но законността му ще бъде установена към датата на извършването му и искове по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ нямат връзка с уволнението или неговата отмяна. Процесуалното представителство при ответника е свързано с неговото право на участие по трудовото дело и ищцата няма пряк и личен интерес от установяването кой и как представлява и ще представлява ответника в това производство. Същевременно трудовото правоотношение между страните не е възстановено с уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за да бъдат съобразявани обстоятелствата във връзка положението на ищцата като работник или служител при ответника, съответно представител на работниците и служителите в предприятието.
Поради сходни съображения ищцата няма правен интерес и от установяване нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала от 03.01.2013г., 24.06.2016г. и 07.07.2014г.
По правило към тези решения са съответно приложими разрешенията относно решенията на общото събрание при дружество с ограничена отговорност (така Решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 100 от 22.02.2017г. по ч.т.д. № 2411/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 222 от 06.12.2016г. по т.д. № 2959/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.) и трето лице би могло да има правен интерес от такова установяване, но по разбиране на настоящия съдебен състав в случая при ищцата липсва такъв интерес. Надлежното упражняване на правата на работодател в предприятието се преценява отделно и самостоятелно в производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и за ищцата няма правен интерес от отделно установяване на недействителността (нищожността) на отделни вътрешно организационни актове при работодателя. Допълнително ищцата в исковата си молба по трудовия спор не е правила и оплаквания във връзка с това кой е упражнявал правата на работодател при уволнението й. Процесуалното представителство при ответника по трудовото дело е свързано с неговите права на участие в съдебното производство, а не тези на ищцата, както и евентуалното възстановяване на ищцата като работник или служител в предприятието е под условие – уважаване на иска й по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и не е обстоятелство, което може да бъде съобразявано като относимо към правния й интерес от исковете по настоящем, тъй като не се е осъществило. Или исковете по чл. 124, ал. 1, от ГПК на ищцата също са недопустими.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРЯТЯВА производството по т.д. № 197/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Съдия: