РЕШЕНИЕ
№ 27.02 .2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева АД № 740/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест, подаден
от зам. окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, срещу чл. 17, ал. 1 в частта „…и не са тяхно основно
жилище…“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Балчик, приета с решение на Общински съвет –
Балчик № 31 по Протокол № 5 от заседание, проведено на 22.12.2016 г.,
няколкократно изменяна и допълвана, последно с Решение №462 по Протокол №29 от
22.01.2022 г.
С протеста се настоява, че
оспорената разпоредба е недействителна, като постановена при липса на
делегирана компетентност.
Според разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Балчик, освобождават се от заплащане на такса за битови отпадъци в частта за
сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения, собствениците или ползвателите на имоти, които не се
използват през цялата година и не са тяхно основно жилище. Освобождаването се
осъществява на основание подадена в Общинска данъчна служба гр. Балчик
декларация от всички собственици или ползватели на имота до 31 декември на
предходната година по образец, одобрен със заповед на кмета на Община Балчик.
Тази разпоредба според протестиращия противоречи на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, затова че общинските
съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове
от по-висока степен обществените отношения с местно значение.
По силата на чл. 9 от ЗМДТ, общинският съвет е оправомощен да определи, да
установи с точност, да изчисли, да обуслови и да администрира въпросите на
местните такси и цени на услуги.
Според представителя на Прокуратурата, по силата на Тълкувателно решение № 4/2004
г. на ОС на ВАС, делегирането е възможност, предвидена в закона, временно – за
определен случай или период от време, според конкретната обстановка и преценката
на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си
на някой от подчинените си органи.
Такса битови отпадъци се дължи, когато услугата се ползва. При непредоставяне
на услугата, не възниква задължение за плащане. Такса не се дължи и когато от Общината
са създадени нормативните и фактическите условия за ползване на услугата, но
лицето по чл. 64 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ
не я ползва. Кумулативно съществуващите предпоставки за неплащане на такса
битови отпадъци, законът свързва с фактите на незастрояване на имота, респ.
неползване на услугата и да е подадена и при двете хипотези декларация по образец
от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождение на имота.
Оспорващият навежда, че законодателят не делегира на местния орган на власт
правомощието да определя условия, при които не се дължи такса. Нормативното
овластяване на общинсикя съвет е само относно реда, по които лицата, неползващи
услугата се освобождават от заплащане на съответната такса.
Сочи се, че частта от разпоредбата относно „ и не са тяхно основно жилище…“
е недействителна, тъй като Органът на местно самоуправление не е компетентен да
определи условията, при които не се дължи такса битови отпадъци. Такъв е
органът на законодателната власт.
С оглед така изложеното, се
предлага Административен съд - Добрич да отмени чл. 17, ал. 1 в частта „…и не са тяхно основно
жилище…“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Балчик, приета с решение на Общински съвет –
Балчик № 31 по Протокол № 5 от заседание, проведено на 22.12.2016 г., няколкократно
изменяна и допълвана, последно с Решение №462 по Протокол №29 от 22.01.2022 г.
Претендират се и направените разноски по делото.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Добрич поддържа така подадения протест по изложените в него
съображения.
Ответникът по протеста Общински съвет – Балчик намира протеста за
неоснователен. Навежда, че в негова компетентност е да определи условията, при които не се
дължи обсъжданата такса. Разпоредбата на чл. 8 от ЗМДТ оправомощава всеки общински
съвет да издава нараедби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по
– висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В тази връзка, макар че чл. 71, т. 2 от ЗМДТ
регламентира ясни условия по неговото прилагане, то друг нормативен акт от
същата степен дава възможност неуредените въпроси от местно значение да бъдат
регламентирани от органите на местното самоуправление.
Настоящият съдебен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след служебна
проверка на протестирания акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
С Докладна записка, регистрационен индекс № 99/06.12.2016 г. на Общински съвет-Балчик, е направено предложение от Кмета на Община Балчик да
бъде отменена съществуващата Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Блачик и да бъде приета нова, с оглед промените в действащото законодателство.
Видно от доказателствата по делото е, че с
Решение № 31 по протокол №5,
взето на заседание на Общински съвет - Балчик, проведено на 22.12.2016 г., след поименно гласуване,
на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, е приета нова Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Балчик. В гласуването при
приемане на Решение № 31/22.12.2016 г. са участвали 19 общински съветници (от общо 21, съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилник за организацията и дейността на общински съвет -
Балчик, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с решение 4 по Протокол № 3 от 02.11.2016 г. на заседание на общински
съвет - Балчик. ), от които 12 общински съветници са гласували "за", 3 са гласували "против"
и 4 са гласували "въздържал
се".
По делото е изискана и представена в
актуалната ѝ
редакция Наредба за определянето и адинистрирането на местните такси и цени на услуги на територията на
Община Балчик. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредбата, същата
се издава на основание чл. 9 от Закона за местните
данъци и такси.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията
на Община Балчик,
която разпоредба е с многократно правно
действие и относима
към неопределен и неограничен брой адресати, поради което същата
притежава нормативен характер. В разпоредбата на чл. 186 от АПК законодателят е посочил субектите,
които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове - гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда
задължения, както и
прокурорът, който може да подаде протест срещу акта. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а според чл. 185, ал. 2 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени както изцяло, така и в отделни техни разпоредби.
В случая предмет на оспорване е чл. 17, ал. 1 в частта „…и не са
тяхно основно жилище…“ от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Балчик, приета с решение на Общински съвет – Балчик №
31 по Протокол № 5 от заседание, проведено на 22.12.2016 г., което оспорване, съдебният състав намира за
допустимо и следва да разгледа по същество.
След преценка на доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт,
с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, приложима субсидиарно на основание чл. 196 от АПК, съдът намира оспорването за
основателно, поради следните съображения:
Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация предоставя компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по, ал. 1 на същия
член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. С оглед горното, Наредбата, като цяло, следва да се приеме за
издадена от компетентен орган – Общински съвет – Балчик.
В този смисъл наведеното възражение за липса на делегирана компетентност на
Общински съвет –Балчик да издаде оспорената част от разпоредба на Наредбата
за определянето и адинистрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Балчик следва да се
остави без уважение.
Не се спори по делото, че
протестираната част от разпоредбата на Наредбата е приета с решение, взето на редовно
проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент
мнозинство.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове,
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8
от същия закон всеки
общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни
(подзаконови) административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата
разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2,
ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното
самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинския съвет е овластен да издава нормативни актове, с които да
урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с
местно значение.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, общинския съвет определя размера на
местните такси. Анализът на тази разпоредба във връзка с, ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският свет е компетентен орган да приема подзаконови актове от
местно значение, с която да определи местните такси и цени на услуги, каквато е
Наредбата, част от разпоредба от която се оспорват с процесния протест. От направения
по-горе преглед на нормативната уредба следва изводът, че нормотворческите
правомощия на общинския съвет
произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с
местно значение, които обаче нямат своя регулация от нормативни актове от
по-висока степен.
Съобразно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ: „Не се събира такса за: услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото
лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота".
От текста на цитираната
разпоредба се установява, че законодателят не обвързва освобождаването от
събирането на таксата с други условия, освен тези, имотът да не е застроен
или съответно имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена
декларация до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота.
Тоест оспореният текст на чл. 17, ал. 1 от Наредбата, който
предвижда имотите „.. и не са тяхно основно жилище…"
не се съдържа в закона. Съдът намира, че с въвеждането в Наредбата на това
допълнително изискване незаконосъобразно се стесняват условията, предвидени в
закона относно правото на лицата да бъдат освободени от таксите за услуги по чл. 62, т. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, когато е налице хипотезата с неползване на имота през цялата година и е подадена декларация по образец и
ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
В тази връзка се установява, че частта „ и не са тяхно основно жилище…“ от чл. 17,
ал. 1 от Наредбата противоречи на разпоредба от нормативен акт от по-висока
степен, а именно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, поради което настоящият тричленен
състав на съда намира частта от разпоредбата за незаконосъобразна поради противоречие с
материалноправни разпоредби и тази част следва да бъде
отменена.
Протестът се явява основателен,
При този изход на спора,
основателна се явява претенцията на прокурора от Окръжна прокуратура - Добрич за присъждане на направените по делото разноски, а
именно заплатената такса за обнародване на оспорването в "Държавен
вестник" в размер на 20. 00 лв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при
Окръжна прокуратура - Добрич чл. 17, ал. 1 в частта „…и не са тяхно основно жилище…“ от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Балчик, приета с решение на Общински съвет – Балчик № 31
по Протокол № 5 от заседание, проведено на 22.12.2016 г., няколкократно
изменяна и допълвана, последно с Решение №462 по Протокол №29 от 22.01.2022 г.
ОСЪЖДА Общински съвет - Балчик да
заплати на Окръжна прокуратура - Добрич разноски по делото в размер на 20 ( двадесет ) лв., представляващи държавна такса
за обнародване в "Държавен вестник".
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
След влизането му в законна сила
решението да се обнародва по начина, по който е била обнародвана процесната Наредба,
съгласно чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.