Решение по дело №66157/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110166157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4129
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110166157 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 25.12.2019 г. в района на с. Леденик, е
реализирано ПТП между л.а. “Форд Фиеста” с рег. № собствен на Д Н. Т. и управляван
от ответницата Т. Н. Т., и л.а. “Хюндай И10" с рег. №, собствен на „ЦБА П и
управляван от Х. Сочи, че бил съставен протокол за ПТП № от органите на КАТ,
според който причините за произшествието са по вина и се дължат на
противоправното поведение на ответницата, която при движение с несъобразена
скорост блъска паркирания л.а. “Хюндай И10" с рег. №, след което напуска мястото на
произшествието.
Сочи, че л.а. “Хюндай И10" с рег. № е бил застрахован по застраховка „Каско“ в
„Булстрад ВИГ“ АД, като в ищцовото дружество била заведена щета от застрахователя
на увреденото МПС. След извършена оценка на щетата ищецът заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2387,88 лева. Твърди се, че отевтницата
напуснала мястото на произшествието преди пристигането на органите за контрол на
движение по пътищшата, поради което и на осн. чл. 500 КЗ ищецът има право да
получи платеното от него застрахователно обезщетение, заедно със сумата от 25 лева
ликвидационни разноски. До ответницата била изпратена регресна покана, но същата
не погасила задължението си. Поради тези и останалите изложени съображения моли
предявеният иск да бъде уважен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
предявяването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата признава изцяло основателността на
предявения иск. Признава изцяло фактическите твърдения на ищеца, като не оспорва и
претендирания размер на обезщетение. Сочи, че след образуване на делото се свързала
с ищцовото дружество, с което водят преговори за разсрочено погасяване на сумата,
предмет на настоящото производство. На 06.01.2025 г. сочи, че извършила частично
погасяване, като заплатила сумата от 300 лева. Моли съдът да постанови решение при
признание на иска, като бъде отчетена платената след образуване на делото сума.
1
В проведеното открито съдебно заседание на 06.03.2025 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е признал извършеното след образуване на делото
частично погасяване на претенцията, като е направил и искане да бъде постановено
решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете извършеното след образуване
на делото частично погасяване със сумата от 300 лева, като искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в
размер на разноски в размер на 96,52 лева.
Ищецът претендира и заплащането на сумата от 650 лева адв. възнаграждение,
като с отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на същото,
което е основателно. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с
чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. Производството по делото не се отличава с фактическа и
правна сложност; още с отговора на исковата молба е направено пълно признание на
иска, поради което в производството не са събирани гласни доказателствени средства
и експертни заключения. Производството е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание. Ето защо съдът намира, че следва да бъде определено адв.
възнаграждение в размер на сумата от 480 лева с вкл. ДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********:
- сумата от 2112,88 лева на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********** за причинени от водача на л.а. “Форд Фиеста” с
2
рег. № , имуществени вреди на л.а. л.а. “Хюндай И10" с рег. № от ПТП на 25.12.2019 г.
в района на с. Леденик, ведно със законна лихва за периода от 06.11.2024 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 2412,88 лева поради извършено погасяване в хода на производството.
- сумата от 576,52 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски
па делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3