РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пловдив, 13.02.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя, адм.
дело № 2292 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на А.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.А., срещу отказ изх. № ОУ-02-23-26#9/05.08.2022г. на главен архитект на община Кричим за издаване на удостоверение за търпимост за „масивни постройки – навеси – 3 броя, навес – котелно и масивна ограда“, находящи се в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ***, в който попадат съответно изцяло или частично УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет, гр. Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая като неоснователно е приел, че за процесните постройки са налице влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи. Сочи се, че между наредените за премахване строежи и заявените за удостоверяване на търпимост строежи не е налице идентичност. Алтернативно се поддържа, че дори за спорните обекти да са налице влезли в сила заповеди за премахване, това обстоятелство е ирелевантно за предмета на настоящото производство, тъй като при проведения съден контрол в процеса не са били страни нито заявителя, нито административния орган и постановените съдебни решения не ги обвързват. Отделно се сочи, че заповед № РД-02-09-351/21.09.2017г. не е била предмет на съдебен контрол по същество. Изтъкват се аргументи в подкрепа на позицията, че строежите са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и са налице фактическите и правни основания за издаване на исканото удостоверение. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът – главен архитект на община Кричим, чрез процесуалния си представител – адвокат С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесните обект са налице влезли в сила съдебни актове, в които търпимостта им е отречена. Сочи се, че по тези спорни въпроси е взето отношение в самите заповеди за премахване на незаконни строежи, които са влезли в сила и основателно са били съобразени от административния орган в хипотезата на чл. 177 АПК вр. чл. 297 ГПК. Иска се присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. И. А. Р. и С. А. Р. , съгласно нотариален акт № 125, том 13, дело № 5178/31.12.1980г. и нотариален акт №101, том 13, дело №5166/01.11.1982г., са придобили собственост върху парцел II, имот 408, кв. 108, с площ 336 кв.м., по плана на гр. Кричим и едноетажна жилищна сграда, построена в парцел I, имот 408, кв. 108, с площ 336 кв.м., по плана на гр. Кричим, които по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, представляват поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 и сграда с идентификатор 39921.501.457.1.
7. По отношение на А.И.Р. е издадена заповед № РД-02-09-351/21.09.2017г. на зам. - кмета на община Кричим, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „масивна постройка - котелно помещение със сградна инсталация за топлинна енергия”, находящ се в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащи съответно изцяло и частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, административен адрес: град Кричим, ул. “***“ № 32 – свързан с масивен навес и с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София. В мотивите си административният орган е обосновал подробно аргументите, че строежът не е търпим в никоя от хипотезите на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ.
Заповедта била оспорена от И. А. Р. като с определение от 25.01.2018 г. по адм. д. №2808/2017 г. на Пловдивския административен съд жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Определението е оставено в сила с определение № 3508/20.03.2018г., постановено по адм. дело № 3443/2018 г. по описа на Върховния административен съд.
8. Спрямо И. А. Р. е издадена заповед № РД-02-09-352 от 21.09.2017 г. на зам.-кмета на община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: "масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ XI -641, кв.108 по плана на гр. Кричим, който попада частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457.1, извършен от жалбоподателя в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и без одобрени строителни книжа. Заповедта била оспорена от И. А. Р. като с решение № 1599 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 2824/2017 г. на Пловдивския административен съд жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила окончателно решение № 7005/10.05.2019г., постановено по адм. дело № 12469/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в което изрично е прието, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, тъй като не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ и не отговаря на правилата и нормативите по ЗТСУ (отм.) и тези по ЗУТ. Изпълнен е на уличната регулационна линия и без да е реализирано основното застрояване в УПИ XI-641, поради което противоречи на изискванията на чл. 112, ал. 4, чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и чл. 121, ал. 1 и ал. 5 от Наредба №5 за ПНТСУ (отм.), както и на сега действащите чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Описанието на строежа, направено в констативния акт и в заповедта, го определя като масивен навес. Същият не попада сред изключенията по чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 (отм.). Представлява второстепенна постройка, а не работилница, за която е допустимо да се изгради на уличната регулационна линия, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя. Не е изпълнена и третата, предвидена в § 16, ал. 3 ПР ЗУТ предпоставка: по делото не е установено декларирането на строежа пред одобряващите органи от неговия собственик. Липсата на деклариране е пречка да се приеме търпимост на незаконния строеж, дори в случай на съответствие с правилата и нормите на застрояване, каквото съответствие по делото не е установено. Предвид времето на изграждане на навеса не е налице и хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ.
9. Спрямо И. А. Р. е издадена заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на зам.-кмета на община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „масивен навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641 и УПИ ХІ-641, кв.108 по плана на град Кричим, които попадат изцяло и частично в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, ул. “***“ № 32, – зад масивна ограда, свързан с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Заповедта била оспорена от И. А. Р. като с решение № 292 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 2821/2017 г. на Пловдивския административен съд жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с окончателно решение № 15033/05.12.2018г., постановено по адм. дело № 4811/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в което изрично е прието, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, тъй като не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ от 1982г. и не отговаря на правилата и нормативите по ЗТСУ /отм./ и тези по ЗУТ. Основното нарушение, което го прави недопустим е това, че регулационната линия между двете УПИ-та минава през строежа, както и това, че същият е на уличната регулационна линия и е допрян до жилищна сграда в УПИ X-641. В този си вид масивният навес противоречи на изискванията на чл.112, ал.4 ППЗТСУ /отм./ и чл.121, ал.1, 2 и 5 от Наредба №5 за ПНТСУ от 1977г./отм./, както и на сега действащите чл.42, ал.1-4 и чл.45 от ЗУТ.
10. Спрямо И. А. Р. е издадена заповед № РД-02-09-354 от 21.09.2017 г. на зам.-кмета на община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: “масивен навес”, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х – 641, кв.108 по плана на гр.Кричим, одобрен със заповед № 902/ 09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (ИК на ОНС), гр. Пловдив, попадащ в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КК на КР на гр.Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул.”***” № 32, свързан със склад, находящ се под сграда/ гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2 по КК и КР на гр.Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/ 19.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. София. Заповедта била оспорена от И. А. Р. като с решение № 1604 от 11.07.2018 г. по адм. д. № 2822/2017 г. на Пловдивския административен съд жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с окончателно решение № 6963/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12988/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в което изрично е прието, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, тъй като не е декларира в хипотезата на пар. 16, ал. 3 ПЗРЗУТ. Не е налице и хипотезата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Тази хипотеза касае строежи, завършени в периода след 02.01.2001г. до 31.03.2001г., като по делото няма данни строежът да е извършен през този период. Напротив, строежът не е отразен в кадастралния план, одобрен през 2002 г., нито в кадастралната карта, одобрена със заповед от 19.02.2009 г., поради което е извън релевирания в пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ период. Поради това не са налице предпоставките за търпимост на строежа и същият като незаконен подлежи на премахване.
11. Спрямо И. А. Р. е издадена заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017 г. на зам.-кмета на община Кричим, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „масивна плътна ограда“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641 и УПИ ХІ-641, кв.108 по плана на град Кричим, които попадат изцяло и частично в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, ул. “***“ № 32, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Заповедта била оспорена от И. А. Р. като с решение № 293 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 2823/2017 г. на Пловдивския административен съд жалбата е отхвърлена. Решението е оставено в сила с окончателно решение № 11958/08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4812/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в което изрично е прието, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, тъй като не отговаря на строителните правила и норми, независимо дали е изграден през 1998 г., както твърди жалбоподателя или по - рано или по - късно. Плътната част на оградата към уличната регулация може да бъде с височина до 0,60м. Тези правила са регламентирани както със ЗТСУ, така и със ЗУТ - чл.48, ал.7. Освен това, ако той е изграден през 1998 г. е следвало да бъде деклариран съгласно изискванията на §16, ал.3 ПЗР ЗУТ.
12. Според нотариален акт №164, том II, дело № 331/30.06.2022г., нотариален акт №106, том II, дело № 280/13.06.2022г. и удостоверение за наследници изх. № АО-05-04-258/31.03.2022г. А.И.Р. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, за който са отредени УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, ведно с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим.
13. Със заявление вх. № ОУ-02-23-26/15.06.2022г. А.И.Р. поискал от главния архитект на община Кричим да му бъде издадено удостоверение за търпимост на „масивни постройки – навеси – 3 броя, навес – котелно и плътна ограда“, находящи се в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ***, УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим. Към заявлението било представено геодезическо заснемане даващо разположението и площта на заявените постройки. Представена била също декларация с нотариална заверка, в която Г. М. А. , П. К. П. и Н. Б. Й. удостоверили, че в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим са построени следните обекти: 1) през 1982г. - масивна жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим; масивен навес със ЗП около 31 кв.м, разположен северно от сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим и свързан със същата; котелно със сградна отоплителна инсталация със ЗП около 9 кв.м – обособена от югоизток част от обема на масивния навес със ЗП около 31 кв.м., долепен от север до жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим; масивен навес със ЗП около 33 кв.м, разположен северно от масивен навес със ЗП около 31 кв.м; масивна плътна ограда с приблизителна дължина около 16 м заедно с гаражна врата в нея, започваща от съществуваща жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим; 2) през 1983г. – масивен гараж с идентификатор 39921.501.457.2 по КККР на гр. Кричим; масивен навес със ЗП около 23 кв.м, свързан със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2.
С писмо изх. № ОУ-02-23-26/#2/22.06.2022г. главният архитект на община Кричим изискал от заявителя да представи данни за графичното местонахождение и характеристиките на строеж „Котелно“, находящ се в поземлен имот идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим.
Със заявление вх. № ОУ-02-23-26/#3/27.06.2022г. А.И.Р. уточнил, че обектът „Котелно“ е отразен в представеното геодезическо заснемане като част от обема на навеса, долепен до жилищната сграда от север, като обемът на котелното е отделен от обема на навеса чрез стъклопакет от три страни, а от четвъртата страна е фасадната стена на жилищната сграда. Размерите на обекта са 2,94 м х 2,44 м и площ около 7 – 7,5 кв.м. Височината му е равна на височината на навеса, която според заснемането при западната фасада е 2,58 кв.м.
14. Главният архитект на община Кричим издал отказ изх. № ОУ-02-23-26#9/05.08.2022г. за издаване на удостоверение за търпимост за „масивни постройки – навеси – 3 броя, навес – котелно и масивна ограда“, находящи се в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ***, в който попадат съответно изцяло или частично УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет, гр. Пловдив. В мотивите си административният орган приел, че въпросът за търпимостта на заявените строежи не подлежи на пререшаване. Посочил, че за всеки от обектите има влязла в сила заповед по чл. 225а от ЗУТ, а влезлите в сила съдебни актове са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини.
15. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице, от огледа на място, извършван към настоящия момент и преди това на 10.01.2018г. и 05.03.2021г. (във връзка с образувани административни дела в Административен съд - Пловдив по обжалване на издадените заповеди за премахване и обжалване на изпълнението им), както и от представеното от жалбоподателя геодезическо заснемане се установява, че заснетите навеси и гараж в имота през м. юни 2022г. напълно се покриват с установените и заснети от експертизата на място строежи, наредени за премахване по заповеди №№ РД-02-09-351, 352, 353, 354 и 355, всички от 21.09.2017г., издадени от зам. - кмета на община Кричим.
Според действащия застроителен план, одобрен със заповед № 902/21.09.1982г., за УПИ Х и УПИ XI от кв.108, гр. Кричим е предвидено основно двуетажно жилищно свободно застрояване, разположено навътре от уличните регулационни линии. Допълващо застрояване не е предвидено. Процесните 3 бр. навеса и котелно помещение могат да се определят като допълващо застрояване.
Относно масивна постройка - котелно помещение в УПИ Х - 641, кв.108 по плана на гр. Кричим, с оглед декларираната година на строителство, вещото лице констатира, че не може да бъде определена като второстепенни постройки по смисъла на чл.118г, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ, бр. 69 от 02.09.1977г., отм. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г./, тъй като конструктивно не представлява „лека постройка“ съгласно чл.118, ал.2, а е монолитна стоманобетонова конструкция. По предназначение строежът се ползва като стопанска постройка. Разположен е върху самата странична регулационна линия, едновременно в два урегулирани поземлени имота - 1,91 кв.м в УПИ ХI – 641 и 7,34 кв.м в УПИ Х - 641, кв.108.
ІV. От правна страна:
16. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.
Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки,
допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо
застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните
характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент
от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се
осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното
предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи
и други), а чрез постройките и пристройките се осъществява допълващото
застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: летни
кухни, барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска
сграда.
Според правилото на чл. 55 от Закон за
териториално и селищно устройство /отм./, строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.
По аргумент от действащите правила на чл. 151
от ЗУТ, за изграждането на обекти от допълващото застрояване по смисъла чл. 41
на общо основание се изисква издаване на разрешение за строеж.
При горната фактическа и правна установеност
настоящия състав на съда намира за безспорно, че заявените от жалбоподателя
обекти са идентични с тези, наредени за премахване като незаконни строежи с
влезли в сила заповеди №№ РД-02-09-351, 352, 353, 354 и 355/21.09.2017г.,
издадени от зам. - кмета на община Кричим. От посочените административни актове
единствено първият не е преминал през съдебен контрол по същество. Останалите
заповеди са били предмет на съдебни производства, по които са налице
окончателни съдебни решения, които по правилото на чл. 297 ГПК са задължителни
както за административния орган, така и за съда. Това обстоятелство обосновава
законосъобразността на оспорения отказ за издаване на удостоверение за
търпимост в частта за незаконните строежи, наредени за премахване със заповеди
№№ 352, 353, 354 и 355/21.09.2017г. на зам. - кмет на община Кричим. Не може да
бъде споделена позицията на оспорващия, че произнесените по тези спорове
съдебни актове не го обвързват. В случая съдебните решения, постановени в
рамките на контрола по чл. 215 вр. чл. 225а ЗУТ, имат установителен характер по
отношение статута на строежите – законност и търпимост, поради което съдържат
сила на присъдено нещо за страните по делото и техните наследници и
правоприемници (в този смисъла Решение № 8445 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 13461/2015 г., II о.; Решение № 7195 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11723/2020 г., II о.; Определение № 12654 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11581/2021 г., II о. Решение № 10330 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. №
1577/2017 г., II о.).
По отношение на незаконния строеж: „масивна
постройка - котелно помещение със сградна инсталация за топлинна енергия”,
находящ се в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащи
съответно изцяло и частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр.
Кричим, съдът намира за установено, че представлява стопанска постройка - обект
на допълващото застрояване, VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ. Този извод се подкрепя и от становището на вещото лице. Предвид липсата
на разрешение за строеж и строителни книжа, обектът е установен като незаконен
с влязла в сила заповед № РД-02-09-351/21.09.2017г. на зам. - кмет
на община Кричим, чиито адресат е А.И.Р. - настоящият жалбоподател. Няма данни
оспорващият да се е възползвал от реда по чл. 99 АПК или чл. 145 АПК за отмяна
на заповедта, нито се представят доказателства, че за строежа са налице
строителни книжа. В рамките на текущият съдебен спор съдът не може да извършва
косвена контрол за законосъобразността на влезлия в сила административен акт,
поради което следва да се приеме за безспорно, че строежът е незаконен.
Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се
установи търпимост на незаконен строеж следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма
строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите
подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП - застроителен план
към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Следващи две хипотези на търпимост са уредени
в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода
8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Най - сетне, законодателят с разпоредбата на
§ 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР
на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този
нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат
„търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да се има предвид, че доколкото
нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, тя
е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това
е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не
изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР
на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за
обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение
№ 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен
съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния
административен съд;
Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния
административен съд /.
Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето
за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации.
С оглед декларирания периода на изграждане
на процесното котелно помещение – 1982г., при преценката за търпимостта му
следва да се вземе предвид хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т.е.
строежът следва да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ. Фактите по делото сочат, че според действащия
ПУП - ПЗ в УПИ Х и УПИ XI от кв.108, гр. Кричим не се предвижда допълващо
застрояване, т.е. строежът се явява недопустим по действащия подробен
градоустройствен план. На следващо място строежът се явява в отклонение от правилата
и нормативите за застрояване, действали по време на извършването му и съгласно
ЗУТ, тъй като е изпълнен през страничната регулационна линия в два урегулирани
поземлени имота. Както разпоредбите на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство, така и тези на ЗУТ допускат разполагане на
допълващото застрояване и второстепенните постройки по изключение на
страничната регулационна линия, но никога през регулацията. При листата на
посочените материалноправни предпоставки процесният строеж не може да бъде
установен за търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Строежът не може да бъде определен за търпим
и в хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като освен
противоречието му с правилата и нормативите за застрояване липсват
доказателства същият да е бил деклариран.
За пълнота следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като с тази разпоредба не се въвежда ново основание за търпимост на строежите.
Извън обсъдените хипотези всеки строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде признат за търпим.
В резултата на горния анализ става ясно, че в случая липсват всички кумулативно изискуеми предпоставки за търпимостта на спорния строеж, поради което за него не се следва издаване на удостоверение по § 16, ал. 1, пред. 2 от ПР на ЗУТ.
Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
17. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1250 лева, заплатени за адвокатска защита. Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.А.,
срещу отказ изх. №
ОУ-02-23-26#9/05.08.2022г. на главен архитект на община Кричим за издаване на
удостоверение за търпимост за „масивни постройки – навеси – 3 броя, навес –
котелно и масивна ограда“, находящи се в поземлен имот с идентификатор
39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009
г. на ИД на АГКК, гр. София, административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим,
обл. Пловдив, ***, в който попадат съответно изцяло или частично УПИ X-641 и
УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, одобрен със заповед №
902/09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на община Кричим, сумата от 1250 /хиляда
двеста и петдесет/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: