РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Свиленград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200104 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2067/2021 от 11.02.2022
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас,
в частта, с която на Ж. ЗДР. В. с ЕГН ********** от град ****************,
със съдебен адрес: *****************, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл.
233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 33 895.80 лв. (пункт І) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата общо 180 броя смарт телефони
(пункт ІІ).
В останалата си част по пункт ІІІ, НП е влезнало в сила, тъй като не е
обжалвано.
Жалбоподателят Ж. ЗДР. В. чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен и
1
неправилен – издаден при съществени нарушения на процесуалните правила
и в противоречие с закона, жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение, липсвали субективният и обективният елементи от състава на
нарушението и наложеното наказание било несправедливо. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят Ж.
ЗДР. В., се явява в едно от проведените публични заседания. За него се явява
адвокат Г.Г., която с Писмена молба в последното по делото съдебно
заседание иска от Съда да намали размера на наложената Глоба съгласно
Заключението на вещото лице, касаещо определяне на пазарната стойност на
процесните телефони посредством събраните гласни доказателства чрез
изслушване на жалбоподателя. Алтернативно от Съда се иска да намали
размера на наложената Глоба съгласно т. 1 от Заключението на вещото лице.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща представител – Старши
юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото
да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендират се разноски по делото.
Не е представен Списък на разноските. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 07.10.2021 година, около 23.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига
2
моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Ауди”, модел А4
Авант с български държавен регистрационен номер Х 83 46 КТ (видно от
Свидетелство за регистрация, част II и Справка от АИС-КАТ), управляван от
българския гражданин – жалбоподателя Ж.В..
На посоченото трасе към момент няма дежурен митнически служител и
жалбоподателят преминава линията на митническа проверка и паспортния
контрол без да се поинтересува къде може да декларира превозваните от него
процесни стоки.
За извършване на съвместна проверка е подадено Искане № 1891 от
служител на Гранична полиция (приложено по делото) и автомобилът е
съпроводен до халето на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”.
Преди започване на митническата проверка, инициирана по повод
посоченото Искане, пътникът В. устно е поканен от митническите служители
В. и Т. да декларира носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи.
Същият заявява, че пренася телефони, които се намират около двигателя на
автомобила.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, в халето на трасе „Входящи товарни автомобили” е извършена
митническа проверка на автомобила и багажа на пътника, при която
митническите служители откриват в двигателния (моторния) отсег на
автомобила около двигателя, укрити в черен чувал и недекларирани вещите –
предмет на нарушението общо 180 броя от две различни марки. Съставен е
Протокол за извършена митническа проверка с № 2400/BG001015 от същата
дата, като отказът на Ж.В. да подпише документа е удостоверен с подписите,
трите имена и адресите по месторабота на свидетелите П. Т. Т. и Ир. Ат. П..
Проверката приключва в 00.10 часа на 08.10.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Ж.В., сочи, че искал да декларира стоките, но
нямало митнически служител и че в момента, в който митническите
служители го попитали дали има нещо за деклариране декларирал стоката.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
3
извършител, свидетелят Ст. Т. В. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
с № 1994/08.10.2021 година против жалбоподателя Ж.В.. След съставянето на
АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично,
като с подписа си Ж.В. удостоверява получаването на екземпляр от него,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
08.10.2021 година, като жалбоподателят сочи, че има възражения, които са
идентични с тези, посочени в Личните му обяснения срещу констатациите в
Акта. Отказът да подпише АУАН е удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН с подписите, трите имена и адресите по месторабота на свидетелите П.
Т. Т. и Ир. Ат. П..
Посочените по–горе недекларирани мобилни телефони са иззети с
Разписка № 0209713 от 08.10.2021 година.
Изготвена е Докладна записка от свидетеля В., в която уточнява
допуснатата грешка относно броя на мобилните телефони от всяка една от
двете процесни марки.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 10.10.2021 година,
процесните стоки, са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Митница Бургас.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
С Молба, входирана на дата 13.10.2021 година е посочен съдебен адрес,
където да бъде изпратено процесното НП.
Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението, в общ
размер на 33 895.80 лв. на основание § 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗМ.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № 2067/2021 на 11.02.2022 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното
НП е редовно връчено на посочения съдебен адрес по пощата с Обратна
4
разписка на дата 15.02.2022 година. Известието за доставяне, надлежно
подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП), с отбелязване и имената на получателя му. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Ж. ЗДР. В. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
тъй като е направил опит да превози през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от
ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 33 895.80 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, в които заяви, че
при преминаване на МП „Капитан Андреево” носел процесните телефони,
които били без аксесоари и които трябвало да отнесе в град Одрин, Република
Турция и при предаването им на свой приятел да получи сумата от 1 100 евро,
тъй като всеки от мобилните апарати бил на стойност около 6-7 евро. Сочи,
че декларирал процесните телефони пред митническите служители, но не
можа да обясни защо ги е скрил около двигателя на управлявания от него
автомобил.
В хода на съдебното производство, предвид предприетото от страна на
жалбоподателя изрично оспорване на посочената стойност на стоките –
предмет на нарушението, Съдът назначи Съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от вещото лице Огн. Н. Бюлбюл.. Съгласно приетата експертиза,
изготвена след запознаване с материалите по делото и след оглед и
изпробване на телефоните, предметът на нарушението – телефоните, са без
опаковъчна кутия, зарядно устройство, слушалки, USВ кабел, Гаранция и
книжка с упътвания (упътване), както и видимо са неупотребявани (нови).
Стойността им към дата на деянието - 07.10.2021 година възлиза на 18 087.09
лв. (129 броя х 140.21 лв.) за телефони модел М2004J19С и 10 603.92 лв. (51
броя х 207.92 лв.) за телефони модел М2006С3LС, или общо 28 691.01 лв.,
определена по реда на § 1, т. 38 хипотеза втора от ДР на ЗМ като оценката е
5
извършена по пазарния подход като е приложен сравнителния метод и на
общо 1 906.20 лв. (общо 180 броя х 10.59 лв.) съгласно обясненията на
жалбоподателя, дадени пред настоящия Съдебен състав. В съдебно заседание
вещото лице поддържа представеното Заключение като допълва, че
стойността, определена на базата на обясненията на жалбоподателя (т. 2 от
Заключението) е нереално ниска.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 2067/19.10.2021 година на Териториална дирекция Митница
Бургас, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
проведено на 21.03.2022 година свидетели Ст. Т. В., Ф. Ил. Т., П. Т. Т. и Ир.
Ат. П..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1091/32-246841
от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите
на териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – Стефан Николов Марашев, е служебно известно
на Съда. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница
Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231
от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с
индивидуален административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Ст. Т. В., Ф. Ил. Т., П. Т. Т. и Ир. Ат. П.,
предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им
допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при
6
еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета
на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на
свидетелите от различни части от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като
те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява лицата Ст. Т. В. и Ф. Ил. Т. да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на В., Т., Т. и П. не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетелите Ст. Т. В., Ф. Ил. Т., П. Т. Т. и Ир. Ат. П., считайки ги обективни
и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството
и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му
осъществяване от жалбоподателя Ж. ЗДР. В., установявайки обективните
факти на излизането му от страната, отивайки за Република Турция, МПС, с
което е пътувал, липсата на навременни действия от негова страна за
митническото оформяне на носените процесни стоки – мобилни телефони,
още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено
количество укрити мобилни телефони в търговско количество, така и тяхната
принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
7
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдебният състав, възприема и кредитира т. 1 от Заключението на
експертизата, назначена в хода на съдебното производство и изготвена от
Огн. Н. Бюлбюл., досежно оценката на вещите, тъй като е изготвена след
извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото
доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област,
респ.включен в Списъка на вещите лица за 2022 година за Хасковския
съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът
приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни,
ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Досежно приложимият способ за
определяне на стойността по т. 1, ползван от вещото лице Б., Съдът намира
същият за правилен и законосъобразен.
Тук е мястото да се отбележи, че Съдът не възприема стойността,
посочена в т. 2 от Заключението за реална, тъй като в правния мир не е
възможно да се закупят подобни телефони за 10.59 лв. (в този смисъл е и
становището на вещото лице, изразено в открито съдебно заседание), поради
което няма да коментира стойността на процесните вещи съгласно т. 2 от
Заключението. Отделно от това по делото няма никакви доказателства в
подкрепа на версията, че стойността на телефоните е около 6-7 евро – налице
са само обясненията на жалбоподателя, който съгласно основните принципи
на наказателния процес, приложими и в настоящия процес, може да се
защитава както намери за добре като не носи наказателна отговорност за
казаното.
Предвид факта, че винаги следва да се прилага това, което е най-
8
благоприятно за нарушителя, Съдът следва да определи стойността на
процесните телефони по следния начин: телефоните с общ брой 129 х 140.21
лв. = 18 087.09 лв. съгласно т. 1 от Заключението на вещото лице и телефони с
общ брой 51 х 188.31 лв. = 9 603.81 лв. съгласно Становището на
митническите органи, тъй като в Заключението си вещото лице посочва по-
висока единична стойност на тези телефони (207.92 лв.) в сравнение с тази,
посочена от митническите органи (188.31 лв.). В този ред на мисли Съдебният
състав, възприема и кредитира Становището на митническите органи относно
стойността на част от процесните стоки, които са с общо количество 51 броя,
тъй като поставя нарушителя в по-благоприятно положение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че Съдът не
прие като доказателство по делото приложената към Молбата на адвокат Г.Г.
Фактура, тъй като процесните мобилни телефони са установени във връзка с
излизането на жалбоподателя извън страната, т.е. мобилните апарати са били
предназначени за износ. При тази хипотеза съгласно съдържанието на
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ от значение за определяне размера на
наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието
„стойност на стоки при износ” е дадено в § 1, т. 38 от ДР на ЗМ - за целите на
административнонаказателното производство това е цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или, ако такава продажба не е
налице, пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи
разходи като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи,
пряко свързани с доставката до българска граница. Представената Фактура не
удостоверява действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ при първата хипотеза на § 1, т. 38 от ДР
на ЗМ, т.е. цената, която купувачът трябва действително да плати в полза на
продавача при износа, тъй като Фактурата е била съставена за целите на вноса
на мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа им
от България и посочената в нея стойност не удостоверява стойността на
продажбата им за износ извън страната. В този смисъл са Решение № 241 от
10.11.2021 година по КАНД № 683/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение № 219 от
29.10.2021 година по КАНД № 684/2021 година на Административен съд –
9
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова, Решение № 212 от 28.10.2021
година по КАНД № 682/2021 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 155 от 09.03.2022
година по КАНД № 1225/2021 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.
Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя досежно
изнесения факт относно стойността на телефоните, тъй като приема
обясненията в тази част за защитна теза с цел облекчаване на
административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в
противоречие с кредитираните писмени доказателства, налични по делото.
Отделно от това следва да се отбележи, че В. не можа да даде логично
обяснение защо е поставил телефоните в моторния отсег. В останалата част
(относно фактите, свързани с преминаване на държавната граница), Съдът
кредитира обясненията на В., тъй като се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частно основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата
на депозирането й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
10
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. В
съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише
АУАН е удостоверен с подписа, трите имена и адреса по месторабота на
свидетелите П.Т. и И.П.. Същото се отнася и до отказа на Ж.В. да подпише
Протокола за извършена митническа проверка.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН (в редакцията на съответната норма към датата на съставяне на
съответния акт). Самото нарушение е описано както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са
напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
11
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Т., но този
реквизит (в редакцията на нормата, действаща към датата на съставяне на
АУАН) следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, както и че е служител на
Агенция „Митници”, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице
и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в АУАН
и в Разписката за задържане на стоките, последните са записани в различно
количество от двата налични модела спрямо това в НП, но предвид факта, че
е налична Докладна записка от свидетеля В., в която уточнява разминаването
не е наличен проблем с индивидуализацията на процесните вещи, които точно
и ясно са посочени в НП. Отделно от това общият брой на смарт телефоните
и тяхната марка са посочени по идентичен начин във всички налични по
делото документи.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 08.10.2021 година актосъставителят Ст. Т. В. е
заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 21.03.2022 година. Лицето, подписало НП – Стефан Николов
Марашев, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-
12
Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно от
съдържанието на НП е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с възраженията, посочени в
АУАН от страна на жалбоподателя. Следва също да се отбележи, че при
издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП,
по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от
него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено
по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Теодора Точкова. Но независимо от изложеното, както вече бе
посочено, АНО се е произнесъл изрично по наведеното в АУАН, възражение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в обжалваните
части не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати
13
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно
липсват формални основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено),
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Ж. ЗДР. В. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и
относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи мобилни телефони и тяхното количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и
към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт е най-съотносим към
14
митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – мобилни телефони. Поради
това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по
безспорен начин, от обективна страна, че на 07.10.2021 година през МП
„Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република Турция,
жалбоподателят Ж. ЗДР. В. е направил опит да носи, т.е. фактически е
направил опит да превози през държавната граница и да изнесе от страната
стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на
митническите органи. С това е осъществил състава на митническото
нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в
третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да превози”
през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който направи опит да превози през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на линията на митнически контрол (, а
не след това), действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки,
респ. въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66,
ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на
България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена
15
да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или
устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от
страна на жалбоподателя Ж. ЗДР. В. на носените от него мобилни телефони, в
релевантния момент на извеждането им от митническата територия на
Република България, т.е. на линията на митническата проверка, пряко се
установява от показанията на двамата свидетели – митническите служители
В. и Т., които са категорични, че той не е декларирал процесните превозвани
стоки на линията на митническата проверка. В конкретния случай, съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е
било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да
бъдат определени като нетърговски такива. Устно деклариране е допустимо
когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски
характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое
задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят Ж. ЗДР.
В. при излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е
бил субект на същото, възникнало за него в момента на преминаване през
линията на митническата проверка. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация
(унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят Ж. ЗДР. В. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
първоначалния митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при последващата митническа проверка, осъществена
по искане на служител на Гранична полиция. Поради това напълно
основателно и правилно е била ангажирана неговата
16
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители В. и
Т., които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от
свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на
проверката, обективният факт на откриването им укрити около двигателя на
лекия автомобил, който е управлявал.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те подлежат на
деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от Ж. ЗДР. В. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки
около двигателя на управлявания от него лек автомобил, от тук разкрива се и
пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят Ж. ЗДР. В.
е бездействал на линията на митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически
режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било
известно. В този ред на мисли следва да се посочи, че поведението му, респ.
действията му по време на проверката, са красноречиви – като вижда, че ще
бъде извършена щателна митническа проверка заявява, че превозва мобилни
телефони и казва къде точно се намират, което действие е много време след
като е преминал линията на митническата проверка, на която е трябвало да
декларира стоките и то в писмен вид. Още повече многократно е пътувал
извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и
17
местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят Ж.
ЗДР. В. е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за
правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при
правилно приложение на материалния закон.
Фактът, че при преминаване на линията на митническата проверка е
нямало дежурен служител не променя горните изводи на Съда, тъй като Ж.
ЗДР. В. е бил длъжен да предприеме необходимите действия, за да декларира
превозваните от него стоки. Напротив – не само че не е потърсил митнически
служител, за да декларира процесните стоки, а е продължил към паспортния
контрол. В подкрепа на изложеното е и факта, че стоките са били укрити,
което навежда на мисълта, че въобще е нямал намерение да ги декларира, но
при създалата се обстановка и виждайки, че ще бъде извършена щателна
митническа проверка заявява, че носи стоки и посочва къде са. Именно с
оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по
извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи
относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било
значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това
лице е било приканено от митническия служител да декларира намиращите се
във фактическата му власт и превозвани стоки.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая недекларираните стоки са били
открити при последвалата митническа проверка и изпълнителното деяние е
останало недовършено по независещи от него причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – мобилни телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Ж. ЗДР. В. е наказан с
18
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки и артикулното
им разнообразие, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна. Приложената от АНО
санкционна норма на чл. 233, ал. 1 от ЗМ съответства на установеното
нарушение. Нормата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не би
могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
19
непълна или неточна.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ, а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетено е конкретното количество на контрабандно превозвани
стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и
предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, се установиха факта, че жалбоподателят не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения. Не се констатира обществената опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни
за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Но с оглед изложеното по-горе, касаещо стойността на процесните стоки,
размерът на административното наказание следва да е 27 690.90 лв. (18 087.09
лв. за телефоните модел М2004J19С + 9 603.81 лв. за телефоните модел
М2006С3LС), а не 33 895.80 лв.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 27
690.90 лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.
20
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е.
НП в частта му по пункт I следва да бъде изменено чрез намаляне размера на
наложената Глоба.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт ІІ. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в общ размер на 2 400 лв. (съобразно представения Списък
на разноските – видно от Договора за правна защита и съдействие – 2 000 лв.
за адвокатски хонорар и 400 лв. – възнаграждение за вещото лице) и от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
21
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 4 е 1 546.87 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно
заседание, написване на Жалба и на две Молби, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК до размер от 1 546.87 лв.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в три съдебни заседания и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт ІІ и изменено в частта му по пункт І, следва
в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 356.40 лв., а в полза на АНО – 65.36 лв., или по
компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 291.04 лв.
22
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 2067/2021 от
11.02.2022 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта, с която на Ж. ЗДР. В. с ЕГН ********** от
***************************, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата общо 180 броя смарт телефони (пункт ІІ).
ИЗМЕНЯ НП № 2067/2021 от 11.02.2022 година на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Ж. ЗДР. В. с
ЕГН ********** от град ***************, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 33 895.80 лв.,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „Глоба” от 33
895.80 лв. на 27 690.90 лв. (пункт І).
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.
ЗДР. В. с ЕГН ********** от град *********************, сумата от 291.04
лв., представляваща направени от последния разноски по АНД № 104/2022
година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
23
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24