РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100502243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба подадена от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано
съгласно законите на Грузия с идентификационен номер: *********,
представлявано от управителя Антон Петров, с адрес за кореспонденция: град
София, п.к. 1407, бул. „Никола Вапцаров“ № 53Б, Мандарин офис център,
Офис 1А, чрез адв. Р. П., срещу Решение № 260216 от 12.10.2021г. по гр.д. №
474/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени
предявените от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия:
Искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. първо ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община Несебър,
представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му заплати сумата
в размер на 8 033,58 евро (осем хиляди и тридесет и три евро и 58 евроцента),
чиято левова равностойност е 15 712,31 лева, представляваща недължимо
платена сума (надплатена сума, при издадени фактури на обща стойност 112
314,60 евро), ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 925 лв. (хиляда
деветстотин двадесет и пет лева), представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г.;
1
Искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. второ ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община Несебър,
представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му заплати сумата
в размер на 7 750 евро (седем хиляди седемстотин и петдесет евро, чиято
левова равностойност е 15 157,68 лева, съставляваща общата стойност по
девет броя фактури, издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, а именно фактура №
********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** /
23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на
стойност 850 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро,
фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** /
04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № ********** / 10.08.2016г.
на стойност 1 250 евро и фактура № ********** / 29.09.2018г. на стойност
300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 856
евро (хиляда осемстотин петдесет и шест евро), представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., като
неоснователни;
И е уважен предявеният от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД насрещен иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо вр. с чл. 365 ЗЗД за осъждане
на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно законите на Грузия с
идентификационен номер: *********, представлявано от управителя Антон
Петров, да му заплати сумата в размер на 3 665,60 евро (три хиляди
шестстотин шестдесет и пет евро и 60 евроцента), представляваща дължима
сума по договори за превоз, която сума е формирана като разлика между
стойността на извършените транспортни услуги в общ размер на 112 314,60
евро съгласно издадените фактури, и сумата в размер на 108 664 евро, която
сума „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е заплатил по тези фактури в полза на
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
Със същото решение „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е осъдено да заплати
на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, сумата в размер на 286,77 лв. (двеста осемдесет и
шест лева и 77 ст.), представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
решение, тъй като първоинстанционният съд не обсъдил и всички събрани в
хода на производството доказателства и е нерушил както материалния закон,
така и процесуалните правила. Твърди, че по делото е доказано, че ответното
дружество не е предоставило превозните услуги по шест от издадените
фактури с № **********/04.07.2016; № **********/04.07.2016; №
**********/04.07.2016; № **********/04.07.2016.; № **********/10.08.2016
и № **********/29.09.2016 на обща стойност 5 200 (пет хиляди и двеста)
евро, поради което не се дължи възнаграждение по тях. Твърди, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл нито с определение, нито с
решението по делото по: 1) оспореното от страна на ищеца, на основание чл.
2
193 ГПК, Споразумение от 15.01.2018 г. и оспореното от страна на ответника
Тристранното споразумение от 02.12.2016г. Твърди, че в нарушение на закона
районният съд е приел за валидно сключено Споразумението от 15.01.2018 г.,
въпреки направеното оспорване, без да бъде представен оригинал на
документа от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД. Аргументира становището, че
описаните задължения в това споразумение, не отговарят на действителното
правно положение, което се извеждало от Тристранно споразумение от
02.12.2016г. След приспадане на насрещните задължения на ищеца и
ответника, „СИМПЕРТО 1“ ЕООД оставало задължение за още 8069.00 евро,
надплатени суми. Излага съображения, че ответникът е страна по
Тристранното споразумение от 02.12.2016г. и последното има действие по
отношение на него и го обвързва. Твърди, че насрещният иск предявен от
ответника е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията за редовност на
исковата молба по реда на чл. 127 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното
решение и претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Твърди се, че Споразумението от 15.01.2018 г. е
валидно сключено и обвързва страните. Посочва се, че Тристранното
споразумение от 02.12.2016г. следва да бъде изключено от доказателствения
материал по делото и го оспорва по същество, като твърди, че „СИМПЕРТО
1“ ЕООД не е сключвало такова споразумение, същото е било осчетоводено и
не е ползван данъчен кредит. Твърди се, че постигнатото съглашение между
„СИМПЕРТО 1" ЕООД и „СТИЛМЕТ" ЕООД от 15.01.2018 г. е напълно
реално сключен договор, по силата на който съществуващите към момента на
сключването отношения между двете дружества се уреждат изцяло. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение.
След указания на въззивния съд в уточнение на въззивната жалба,
въззивника - „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия заявява, че обжалва
първоинстанционното решение по отхвърления главен иск за сумата в размер
на 7 750 евро, съставляваща общата стойност по девет броя фактури,
издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД частично, а именно само до размера на
5200 евро – главница (равняваща се на 10 170,31 лв.), съставляваща обща
стойност по шест броя фактури издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Ищецът пред първоинстанционния съд твърди в исковата молба, че
Р.Т.К. е бил управител на “Стилмет” ЕООД – Грузия до 23.08.2018г., когато е
бил освободен, а решението на Съвета на директорите е било вписано в
Грузинския регистър на 08.08.2018г., както и че преди това между “Стилмет”
ЕООД – Грузия и ответника „Симперто 1” ЕООД, са били сключвани
3
фиктивни сделки, макар превозът на товарите на “Стилмет” ЕООД – Грузия
да се е извършвал от превозвача „Симперто 1” ЕООД. През периода от
01.01.2014г. до 30.10.2017г. „Симперто 1” ЕООД е издавал фактури на обща
стойност 112 314,60 евро, а задълженото лице по тях - “Стилмет” ЕООД –
Грузия било заплатило 108 664,60 евро, от които 88 924,44 евро били платени
по банков път, а 19 740,16 евро били платени в брой през периода от
01.03.2015г. до 15.12.2017г., по който начин неплатеният остатък е в размер
на 3 665,60 евро. На 02.12.2016г. било подписано тристранно споразумение
между „Симперто 1” ЕООД, “Стилмет” ЕООД – Грузия и
“Ситиконстракшънс” АД, с което било договорено задължението на
„Симперто 1” ЕООД към “Ситиконстракшънс” АД по търговска сделка в
размер на 11 699,18 евро по фактура № 606/02.12.2016г. да се приспадне от
задължението “Стилмет” ЕООД – Грузия към „Симперто 1” ЕООД. По този
начин се била получила надплатена сума в размер на 8 033,58 евро,
равняващи се на 15 712,30 лева. Отделно от това “Стилмет” ЕООД – Грузия
оспорва претенцията на превозвача „Симперто 1” ЕООД по девет броя
фактури на обща стойност 7 750 евро, равняващи се на 15 157,68 лева, както
следва: 1) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 2) по
фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 3) по фактура №
********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 4) по фактура № ********** /
04.07.2016г. на стойност 800 евро, 5) по фактура № ********** / 04.07.2016г.
на стойност 800 евро, 6) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност
800 евро, 7) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01
евро, 8) по фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, 9) по
фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро. Твърди се, че
„Симперто 1” ЕООД не е предоставил, съответно “Стилмет” ЕООД – Грузия
не е получил, описаните в тези фактури услуги, но сумите по фактурите са
били платени на „Симперто 1” ЕООД. Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати следните суми: сумата в размер на 15 712,31 лева,
равняващи се на 8 033,58 евро, представляваща недължимо платена сума,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и
мораторна лихва в размер на 1 925 лева за периода от 10.01.2018г. до
26.03.2019г., сумата в размер на 15 157,68 лева, равняващи се на 7 750 евро,
представляваща общата стойност на девет броя фактури: фактура №
********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** /
23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на
стойност 850 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро,
фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** /
04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № ********** / 10.08.2016г.
на стойност 1 250 евро, фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г.,
както и мораторна лихва в размер на 1 856 лева за периода от 10.01.2018г. до
26.03.2019г.
В отговора на исковата молба ответникът „Симперто 1” ЕООД заявява,
че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Признава, че е
4
издал фактури на стойност 112 314,60 евро, както и че длъжникът по тях
“Стилмет” ЕООД – Грузия е заплатил 108 649 евро по тях, като посочва, че
с двустранно споразумение от 15.01.2018г., подписано между страните, е
признат остатъкът от задължението в размер на 3 665,60 евро по тях. Оспорва
и истинността на представеното от ищеца тристранно споразумение за
дължима сума от 22 881,60 лева по фактура № 606/02.12.2016г. с твърдението,
че никога представител на ответното дружество не е подписвал такова
споразумение, а такава фактура не е заведена в счетоводството му, като
задължението по него не е включено в двустранното споразумение от
15.01.2018г. Отвеникът твърди също, че е изпълнил задължението си като е
извършил транспортните услуги по девете фактури, по които ищецът
претендира възстановяване на сумите по тях. В отговора на исковата молба е
инкорпориран насрещен иск за сумата в размер на 3 665,60 евро, която сума
ответникът по делото моли ищецът да бъде осъден да му заплати.
В отговора на насрещния иск, подаден от ищеца – ответника по този
иск, се подчертава, че не е ясно по кои конкретни фактури претендира сумата,
включително и не е посочил дали по тях е извършвано частично плащане.
Оспорва истинността на представеното от „Симперто 1” ЕООД Споразумение
от 15.01.2018г. Намира този иск за неоснователен и недоказан като препраща
към доводите в исковата молба.
След като въззивният съд констатира, че така подадената искова молба
е нередовна, поради неизяснено основание на иска досежно главния иск за
сумата в размер на 7 750 евро, съставляваща общата стойност по девет броя
фактури, издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, въззивния съд указа на ищеца -
„СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия да я уточни. Последният заяви, чрез своя
процесуален представител, че четири от фактурите са издадени на основание
сключени договори за превоз: фактури №**********/04.07.2016,
№**********/04.07.2016, №**********/04.07.2016, № **********/10.08.2016
и твърди, че транспортната услуга не е извършена, т.к. стоката не е доставена
на получателя, посочен в международната товарителница от изпращача
СИЛМЕТ-Грузия, и търси обезщетение за неизпълнение в размер на
фактурираната стойност на превоза. По две от фактурите с номера
№**********/04.07.2016 и №**********/29.09.2016 твърди, че няма
сключени договор за превоз и/или договор за възлагане на товаро-
разтоварителни работи, поради което сумата по тези фактури се явявала
платена на неосъществено основание.
При това положение настоящият въззивен съд намира, че правната
квалификация на иска за сумите по фактури №**********/04.07.2016,
№**********/04.07.2016, №**********/04.07.2016 и №
**********/10.08.2016 е чл. 79, ал 1, пред. последно ЗЗД вр. с чл. 367 ТЗ.
Въззивният съд намира, че главният иск за сумата в размер на 8 033,58
евро, чиято левова равностойност е 15 712,31 лева, представляваща
недължимо платена сума (надплатена сума, при издадени фактури на обща
стойност 112 314,60 евро) не е квалифициран правилно от
първоинстанционния съд. Тъй като твърденията на ищеца касаят задължение,
което е платено преди сключването на тристранно споразумение по силата, на
5
което задължението на „Симперто 1” ЕООД към “Ситиконстракшънс” АД по
търговска сделка се приспада от задължението “Стилмет” ЕООД – Грузия
към „Симперто 1” ЕООД, поради което отпада основанието на което ищецът е
платил тези сума на ответника, искът следва да се квалифицира по чл. 55, ал.
1 пред. трето ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
През 2016г. „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия и „СИМПЕРТО 1“ ЕООД са
били обвързани от търговски сделки във връзка с превоз на стоки (стоманени
пръти – арматура за бетон, и арматура на пръти), доставяни от „СТИЛМЕТ“
ЕООД – Грузия (изпращач) до България. „СИМПЕРТО 1“ ЕООД от своя
страна е натоварил да извърши превоза и доставката на стоките до съответния
получател, посочен в международната товарителница (ЧМР), „СИМПЕРТО”
ООД.
На 12.05.2016г. от Грузия са натоварени 23 678 кг. ГВ Стоманени пръти
– арматура за бетон, на стойност 11 247,05 евро, предназначени за “Интерком
Груп” ООД - Варна, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК
№ А 0060 ЕЕ и е пристигнала на 26.05.2016г.; стоката е вдигната за режим
свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“
ЕООД е издал фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро.
На 11.05.2016г.от Грузия са натоварени 24 488 кг. ГВ Стоманени пръти
– арматура за бетон, на стойност 11631,80 евро, предназначени за “Интерком
Груп” ООД – Варна, която до България е превозена с товарен автомобил с ДК
№ А 6638 ЕЕ и е пристигнала на 26.05.2016г.; стоката е вдигната за режим
свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“
ЕООД е издал фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро.
На 12.06.2016г. от Грузия са натоварени 25 258 кг. ГВ Стоманени пръти
– арматура за бетон, на стойност 12 472,55 евро, предназначени за
“Интерком Груп” ООД – Варна, която до България е превозена с товарен
автомобил с ДК № А 2369 ЕК и е пристигнала на 27.05.2016г.; стоката е
вдигната за режим свободно обръщение на 30.05.2016г. За извършения превоз
„СИМПЕРТО 1“ЕООД е издал фактура № ********** / 04.07.2016г. на
стойност 850 евро.
Ищецът „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия признава, че стоките са
транспортирани и получени от търговеца, за когото са предназначени в
България – получателя “Интерком Груп” ООД.
На 19.05.2016г. от Грузия са натоварени 26 374 кг. арматура на пръти на
стойност 12 000,17 евро, предназначени за “Ситиконстракшънс” АД – София,
която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № В 1023 ЕК и е
пристигнала на 20.06.2016г., когато е било разрешено вдигането на стоката.
За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“ЕООД е издал фактура № **********
/ 04.07.2016г. на стойност 800 евро.
На 19.05.2016г. от Грузия са натоварени 26 410 кг. арматура на пръти на
стойност 12 016,55 евро, предназначени за “Ситиконстракшънс” АД – София,
която до България е превозена товарен автомобил с ДК № С 6295 ЕК и е
6
пристигнала в България на 20.06.2016г., когато е било разрешено вдигането
на стоката. За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“ЕООД е издал фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро.
На 19.06.2016г. от Грузия са натоварени 27 790 кг. арматура на пръти на
стойност 12 644,45 евро, предназначени за “Ситиконстракшънс” АД – София,
която до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 1267 ЕЕ и е
пристигнала в България на 20.06.2016г., когато било разрешено вдигането на
стоката. За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“ЕООД е издал фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро.
На 08.07.2016г. от Грузия са натоварени 24 502 кг. арматура на пръти на
стойност 10 413,35 евро, предназначени за “Ситиконстракшънс” АД – София,
която стока до България е превозена с товарен автомобил с ДК № А 9046 ЕЕ
и е пристигнала в България на 15.08.2016г., когато било разрешено вдигането
на стоката. За извършения превоз „СИМПЕРТО 1“ЕООД е издал фактура №
********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро.
От първоначалното заключение по извършената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, както и от допълнителното заключение, които вещото
лице заяви, че поддържа в съдебно заседание, на първо място се установява
безспорният между страните факт, че към 30.10.2018г. общият размер в евро
на платените от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия на „СИМПЕРТО 1“ЕООД суми
е в размер на 108 684,62 евро (88 944,41 евро са платени по банков път, а 19
740,21 евро са платени в брой). През месец януари 2018г., когато са
извършени последните плащания по банков път, ищецът е погасил
задълженията към ответника по следните от процесните фактури №№
********** / 23.05.2016г., ********** / 23.05.2016г., ********** /
04.07.2016г., ********** / 04.07.2016г и 40000001320 / 04.07.2016г. Плащане
не е извършено по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро,
по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250 евро, по фактура №
********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро и по фактура № **********
/ 29.09.2016г. на стойност 300 евро, или обща стойност по четирите фактури в
размер на 3 600 евро.
От показанията на свидетеля Татяна Перчемлиева се установява, че в
периода след 2014 г. „СИМПЕРТО 1“ЕООД е осъществявало транспортни
услуги възложени от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия, като налице били
неуредени отношения за които „СИМПЕРТО 1“ЕООД претендирало да му
бъде платено. Установява се още, че „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е плащало
след извършване на превозните услуги.
От показанията на законния представител на „СИМПЕРТО 1“ЕООД –
Мирослав Христов Голев изслушан по реда на чл. 176 ГПК, се потвърждава
установеното от показанията на св. Т. П., а след предявяване на тристранното
споразумение, носещо дата 02.12.2016г., същият заявява, че не е полагал
подпис върху него и не знае кой е управител на „Симперто“ ООД.Установява
се, че печатът положен върху документа е този на „СИМПЕРТО 1“ЕООД.
Установява се, че превоз не е възлаган на „Симперто“ ООД.
От заключението по назначената пред въззивния съд ССчЕ се установи,
7
че Споразумение от 15.01.2018 г. не е осчетоводявано в счетоводството на
дружествата „СИМПЕРТО 1“ЕООД и „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия, като
вещото лице посочва, че в споразумението липсва посочване на конкретни
фактури и стойности, поради което няма как да намери счетоводно
отразяване.
От показанията на свидетеля Р.Т.К. се установява, че след като
„СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е изпитвал финансови затруднения, търговците
са се споразумели товарът отново да бъде върнат в България на разноски на
„СТИЛМЕТ“ ЕООД, за да може от продажбата му в България да се покрият
разходите на „СИМПЕРТО 1“ЕООД. Това решение обаче е довело до
обратния ефект, а именно увеличаване на задълженията на „СТИЛМЕТ“
ЕООД – Грузия. Една част от върнатия товар, за чийто превоз са издадени
процесните фактури, е бил реализиран чрез продажбата му на трето лице –
“Интерком Груп” ООД – Варна, за когото първоначално е била предназначена
преди превоза й от Грузия, а друга част е била освободена митнически от
представител на “Ситиконстракшънс” АД, който е посочен в превозните
документи като получател на другата част от товара, която част – стоката, не е
могла да се реализира в България и е останала дълго време на съхранение в
базата на „СИМПЕРТО 1“ЕООД в България. Установява се още, че след като
на 23.07.2018г. Радослав Ковачев е бил освободен като управител на
„СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия, в началото на 2019-а година от името на новия
управител това дружество е започнало да предявява към „СИМПЕРТО
1“ЕООД претенции, както за недължимост на суми, така и за надплатени
такива, които в претендираните размери са предмет на настоящите му искове.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. К., в частта относно
автентичността на подписа му върху т. нар. Тристранно споразумение от
02.12.2016г. Самият той заявява, че подписът прилича на неговия, но не бил
сигурен дали самият той е подписал този документ. Заявил е, че останалите
два подписа не са полагани пред него и не знае кой е подписвал оспорения
документ. При това положение не може да се приемат за достоверни
показанията му в тази част.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
По отношение на частта с която са отхвърлени искове за осъждането на
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, да заплати на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия сумата в
размер на 7 750 евро, съставляваща общата стойност по девет броя фактури,
издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 1 856 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., съобразно уточненията на въззивната
8
жалба, първоинстанционното решение е обжалвано само до размер на 5200
евро – главница ведно със законната лихва за периода от 10.01.2018г. до
25.03.2019г., като въззивния съд с доклада по чл. 267 ГПК е указал
правилната правна квалификация на исковете за тази сума, като според
твърденията на ищеца заявени в уточняване на исковата молба пред
въззивния съд депозирано на 21.02.2022 г. предмет на делото са два иска, а
именно за сумата по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800
евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** /
10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, с правна квалификация чл. 368, ал. 1 ТЗ
вр. с чл. 79, ал. 1, пред. второ вр. с чл. 82 ЗЗД и за сумата по № ********** /
04.07.2016г. на стойност 1250,01 евро и фактура № ********** / 29.09.2018г.
на стойност 300 евро, с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. второ ЗЗД.
Като за сумите се претендира и лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до
25.03.2019г.
Тъй като не е извършено изменение на иска, както твърди въззивникът и
исковете са отхвърлени в цялост, а във въззивната жалба е заявен по-малък
обжалваем интерес – предмет на въззивна проверка е първоинстанционното
решение по гореописаните искове частично до отхвърлената част за 5200 евро
– главница съставляваща стойността по оспорените шест броя фактури, ведно
със законната лихва за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., както и в
цялост по исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. трето ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата
в размер на 8 033,58 евро, представляваща недължимо платена сума
(надплатена сума, при издадени фактури на обща стойност 112 314,60 евро),
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 1 925 лв., представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г. Предмет на
въззивното дели е и насрещния иск предявен от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД. По
отношение на отхвърления иск за сумите по фактури - № ********** /
23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на
стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по направените оспорвания
по реда на чл. 193 ГПК на истинността на документите обективиращи т. нар.
Тристранно споразумение от 02.12.2016г. и Споразумение от 15.01.2018 г.
При това положение, настоящия съд следва да се произнесе в мотивите на
въззивното решение, тъй като доказателствената стойност на представените
документи има преюдициално значение за крайния изход по всички
съединени в настоящото производство искове.
Въззивният съд не изключи от доказателствената маса представените от
страните и заверени от тях преписи на т. нар. тристранен договор от
02.12.2016г. и споразумението от 15.01.2018 г., тъй като пред
първоинстанционния съд, никоя от страните не е поискала представяне на
оригинал на тези документи. Поискани са оригинали на други документи, но
по отношение на двете т. нар. споразумения е направено единствено
9
оспорване по реда на чл. 193 ГПК. За да се приложи последицата на чл. 183
ГПК, трябва някоя от страните да е поискала представянето на оригинал, като
съдът не може служебно да направи това и служебно да задължава страните
да представят доказателства, с оглед принципа на диспозитивното начало.
Това приложение на процесуалния закон е възприето в практиката на
върховната съдебна инстанция - Решение № 75 от 4.08.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4626/2019 г., IV г. о.; Решение № 451 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
536/2010 г., II г. о., ГК и Определение № 747 от 6.10.2014 г. на ВКС по т. д. №
200/2014 г., I т. о., ТК, като в Решение № 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
628/2009 г., II т. о, се приема, че при оспорване на частен документ, който
формално носи подписа на оспорилата го страна, при непредставяне на
оригинала му правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК не намира приложение
по отношение на оспорващия, като в този случай страната, която се е лишила
от него поради загубване или унищожаване не по нейна вина носи
доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни
за нея факти, за което може да ползва всички доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания, като в тази хипотеза следва да се приложи чл. 165, ал.
1 ГПК. Според цитираното решение на ВКС, това е така, тъй като при
оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чийто оригинал
е загубен или унищожен, без значение по чия вина, доказателствената тежест
да установи съдържащите с в него благоприятни факти се носи от страната,
която се е лишила от него. Основанието за мълчаливо извършеното от
законодателя разместване на установените в чл. 193, ал. 3 ГПК правила за
разпределение на доказателствената тежест стои в обективната невъзможност
за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на
копие от документа, върху който той е положен. Наличието на обективни
пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената
автентичност на представения в заверен препис документ подкрепя
изложения извод относно приложението на доказателствената тежест,
възложена с чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се от него страна при
положение, че оригиналът му липсва.
Доказването, проведено пред първоинстанционния съд в по-голяма
степен касае установяване на сделките, вземанията по които са предмет на т.
нар. тристранен договор от 02.12.2016г. Не е проведено доказване на
истинността на представеното от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД Споразумение от
15.01.2018 г. Тъй като според настоящата инстанция именно представилият го
носи тежестта да докаже съществуването на оригинала на документа и
липсват ангажирани доказателствени средства в тази насока, настоящия съд
не кредитира представеното копие, като намира документа за неавтентичен и
приема, че не е доказано сключването на обективираната в него сделка.
Съобразно казаното до тук, въззивният съд намира за неправилен
извода на първостепенния съд, че между страните по делото е налице
сключена спогодба, поради което не е настъпило и преобразуващото й
действие, което е материалнпоправното основание първоинстанционният съд
да отхвърли предявените главни искове.
Настоящата инстанция следва да съобрази правилната правна
10
квалификация на предявения иск, която беше указана на страните, съобразно
обжалваната част на решението и по която следва да се произнесе по
същество. След като не е налице сключена между страните спогодба, трябва
да се изследва възникнали ли са вземанията на ищеца „СТИЛМЕТ“ ЕООД –
Грузия по твърдените от него договори за превоз.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. трето
ЗЗД въззивният съд намира, че ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже плащането, като в настоящия случай е въвел и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника,
както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, които също следва той да докаже. Ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото.
Спорното по този иск е дали е сключен договор, по силата на който да
отпаднат определени задължения, които вече са били платени от
„СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД. Доколкото от
събраните доказателства се установи, че плащания са извършени, следва да се
разгледа дали според представеното тристранно споразумение от 02.12.2016г.
се погасяват определени задължения на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия към
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД.
Въззивният съд следва да се произнесе по направеното оспорване на
автентичността на представения документ обективиращ т. нар. тристранно
споразумение от 02.12.2016г., което има преюдициално значение по
отношение на решението по този иск.
Изводът на въззивния съд следва мотивите, изложени по-горе относно
носената от представилата документа страна доказателствена тежест за
установяване изгодните за нея факти. По делото не се установи категорично,
че представеният документ е подписан от представители на описаните в него
търговски дружества. В документа не са посочени имената на лицата,
участващи при сключването на сделката, а дори е посочено дружество –
Симперто ООД, което не е страна по делото. Управителят на „СИМПЕРТО 1“
ЕООД категорично е заявил, че подобен документ не е подписван от
представител на дружеството, а показанията на св. Радослав Ковачев не са
достатъчни за пълното доказване на факта, че процесният документ съдържа
автентични подписи и сделка с такова съдържание е била изобщо сключвана.
Показанията му са уклончиви и изпълнени с несигурност.
Истинността на документа следваше да бъде доказана при условията на
пълно и главно доказване от страна на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия, но
въззивният съд намира, че е проведено успешно насрещно доказване и
успешно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, като е разколебано убеждението,
че представеното копие съдържа реално сключена сделка, поради което не
следва да се кредитира представения от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия
документ, обективиращ тристранно споразумение от 02.12.2016г. Не се
доказа безспорно авторството на положените подписи.
Мнението на настоящия съдебен състав е, че не може да се приемат за
доказани фактите за сключени сделки на базата на оспорени по реда на чл.
11
193 ГПК копия, без да се представят по делото оригиналните документи.
Правораздаването не може да почива на предположения и да се осъществява
на база преписи от писмени доказателствени средства, които са оспорени от
ответната страна. Следва да се подчертае, че в настоящия случай в
производството по чл. 193 ГПК не се изследва законосъобразността на
сключването на сделките, а доказателствената годност на представените
документи, чрез които страните се домогват да доказват сделките. Този извод
касае, както т. нар. Тристранно споразумение от 02.12.2016г., така и
Споразумение от 15.01.2018 г., като и двата документи въззивния съд намери
за неавтентични и за негодно доказателствено средство.
Следователно по настоящото дело не се установи сключването на
сделка, по силата на която да са отпаднали задълженията на „СТИЛМЕТ“
ЕООД – Грузия към „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, които вече са били платени,
поради което се явява недоказан искът по чл. 55, ал. 1 пред. трето ЗЗД и
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пред. второ
ЗЗД, касаещ сумите по две от фактурите с номера №**********/04.07.2016
и №**********/29.09.2016, въззивният съд намира, че по този иск в
тежест на ищеца е да докаже, че е извършил плащане в полза на ответника, а
в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил
плащането, както и че то (основанието) се е осъществило. Следва да се има
предвид, че по този иск ответникът не следва да доказва изпълнението по
процесните услуги.
По делото липсват доказателства да са налице плащания на суми
извършени от страна на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия към „СИМПЕРТО 1“
ЕООД, които да са въз основа на фактурите с номера
№**********/04.07.2016 и №**********/29.09.2016. От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ се установи, че именно по тези фактури
плащания не са извършени и следователно „СИМПЕРТО 1“ ЕООД не е
получило нищо без основание . При това положение този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради неизпълнена доказателствена тежест
на ищеца. Поради акцесорния характер на вземането за обезщетение за
забава, при отхвърляне на иска за главаното вземане следва да се отхвърли и
иска по чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 79, ал 1, пред.
последно ЗЗД вр. с чл. 367 ТЗ за сумите по фактури №**********/04.07.2016,
№**********/04.07.2016, №**********/04.07.2016 и №
**********/10.08.2016, ищецът следва да докаже сключването на твърдените
от него договори за превоз, а ответникът следва да докаже възраженията си,
че е изпълнил превозните услуги.
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, изразяваща се в платените възнаграждения за превоз по
цитираните фактури, по които ответникът не е изпълнил договорните си
задължения да достави стоките на уговорения получател. При този иск
кредитора претендира компенсаторно обезщетение, а именно
12
равностойността на несъществената непарична престация на длъжника.
Не е спорно по делото сключването на превозните договори, по които са
издадени процесните фактури. Договорът за международен автомобилен
превоз на стоки е неформален. Писмената форма и товарителницата имат
само доказателствено значение /чл. 4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки и чл. 50 ЗАвтП/. Спорно е
обстоятелството дали стоката предмет на превоза е била надлежно получена
от “Ситиконстракшънс” АД. От доказателствата безспорно се установи, че
стоката е пристигнала в България, но липсва документ, от който да се направи
извод, че същата е доставена на получателя, като видно от представените
международни товарителници местодоставянето е в град Варна и в град
София. В представените от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД две международни
товарителници (ЧМР) също с подпис, печат и дата на получаване на стоката,
крайния получател е лице различно от получателя по спорните договори за
превоз, а също така касаят друга стока, поради което същите не са относими
към предмета на доказване и не установяват, че стоката е била реално
доставена на получателя.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че следва да се
приеме, че стоката е доставена щом като от страна на “Ситиконстракшънс”
АД не са предявявани претенции към нейния доставчик „СТИЛМЕТ“ ЕООД
– Грузия, за неизпълнение на такова задължение. Превозният договор създава
облигационно отношение между товародателя и превозвача, като последният
носи процесуалното задължение да докаже, че е изпълнил превоза.
Получателят встъпва в превозното правоотношение и то на мястото на
изпращача, след като се установи реалното получаване на стоката от него.
Такъв факт по настоящото дело не се установи. Това е константно разбиране,
както в съдебната практика, така и в правната теория. Не са налице правни
норми, които да дерогират общия принцип, че длъжникът следва да докаже
изпълнението по договора.
При това положение следва да се приеме, че ответникът-превозвач
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, не доказа изпълнението на основното си задължение
по договорите за превоз, по които възнаграждението за превоза е платено –
видно от заключението на вещото лице. Поради това настоящата инстанция
намира, че „СИМПЕРТО 1“ ЕООД е в пълно неизпълнение по договорите за
превоз и дължи на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия компенсаторно обезщетение
в размер на възнаграждението за превоза. Ето защо въззивният съд намира
този иск за основателен в пълен размер. За съответния размер следва да се
уважи и акцесорната претенция за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
По отношение на предявения от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД насрещен иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо вр. с чл. 365 ЗЗД въззивният
съд намира, че поради приетата по-горе неавтентичност на представеното
Споразумение от 15.01.2018 г., последното не може да бъде кредитирано от
съда и твърдяната от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД спогодба не се установи да е
била сключена. С тези съображения съдът намира този иск за неоснователен,
поради което същият следва да се отхвърли. Поради акцесорния характер на
вземането за обезщетение за забава, при отхвърляне на иска за главаното
13
вземане следва да се отхвърли и искът по чл. 86 ЗЗД.
Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл отхвърлително по
искове с различна правна квалификация, решението по тях следва да бъде
отменено, дори и в частта в която въззивният съд намира същите за
неоснователни, като исковете следва да бъдат отхвърлени по правилната
правна квалификация. В частта досежно насрещния иск, решението следва да
бъде отменено, за да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. С
тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в обжалваната част, като следва да бъде потвърдено
единствено в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД над
присъдения с настоящото решение размер.
При отмяна на първоинстанционното решение въззивната инстанция
следва да разпредели отговорността за разноски съразмерно според
отхвърлените и уважените искове. „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия доказа
извършени разноски в общ размер на 4568,45 лв., а „СИМПЕРТО 1“ ЕООД
доказа разноски - 3104,77 лв. Следва да се съобрази и че в една част
отхвърлителното решение е влязло в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260216 от 12.10.2021г. по гр.д. № 474/2019г. по
описа на Районен съд – Несебър в обжалваната част, с която са отхвърлени
предявените от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия искове:
за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община
Несебър, представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му
заплати сумата в размер на 8 033,58 евро (осем хиляди и тридесет и три евро и
58 евроцента), чиято левова равностойност е 15 712,31 лева, представляваща
недължимо платена сума (надплатена сума, при издадени фактури на обща
стойност 112 314,60 евро), ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 925 лв. (хиляда
деветстотин двадесет и пет лева), представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г.;
за осъждането на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Равда, улица Гоце Делчев № 3, община
Несебър, представлявано от управителя Мирослав Христов Голев, да му
заплати сумата в размер на 5200 евро, съставляваща общата стойност по шест
броя фактури, издадени от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, а именно, фактура №
********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** /
04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на
стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01
евро, фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро и фактура
№ ********** / 29.09.2018г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.03.2019г. до окончателното й изплащане,
14
както и за сумата до 446,11 евро от пълния предявен размер от 1 856 евро
(хиляда осемстотин петдесет и шест евро), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г., като неоснователни;
както и в частта, с която е уважен предявеният от „СИМПЕРТО 1“
ЕООД насрещен иск за осъждане на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия
регистрирано съгласно законите на Грузия с идентификационен номер:
*********, представлявано от Управителя Антон Петров, да му заплати
сумата в размер на 3 665,60 евро (три хиляди шестстотин шестдесет и пет
евро и 60 евроцента), представляваща дължима сума по договори за превоз,
която сума е формирана като разлика между стойността на извършените
транспортни услуги в общ размер на 112 314,60 евро съгласно издадените
фактури, и сумата в размер на 108 664 евро, която сума „СТИЛМЕТ“ ЕООД –
Грузия е заплатил по тези фактури в полза на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане на
главницата;
както и в частта, с която „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е осъдено да
заплати на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, сумата в размер на 286,77 лв. (двеста
осемдесет и шест лева и 77 ст.), представляваща направени по делото
разноски и е отхвърлена претенцията на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия за
разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪРЛЯ предявения от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано
съгласно законите на Грузия с идентификационен номер: *********, срещу
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, исковете с правна квалификация чл.
55, ал. 1 пред. трето ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата в размер на 8 033,58 евро
(осем хиляди и тридесет и три евро и 58 евроцента), чиято левова
равностойност е 15 712,31 лева, представляваща платена сума на отпаднало
основание (надплатена сума, при издадени фактури на обща стойност 112
314,60 евро), ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 925 лв. (хиляда
деветстотин двадесет и пет лева), представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 10.01.2018г. до 25.03.2019г.
ОТХЪРЛЯ предявения от „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано
съгласно законите на Грузия с идентификационен номер: *********, срещу
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, исковете с правна квалификация чл.
55, ал. 1 пред. второ ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата в размер 1550 евро (хиляда
петстотин и петдесет евро и един евроцент, чиято левова равностойност е
3038,02 лв.) представляваща платено възнаграждение по несключен договор
за превоз съставляваща обща стойност по две фактури с номера №
**********/04.07.2016 и № **********/29.09.2016, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на исковата молба до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал 1, пред. последно ЗЗД вр. с чл. 367
ТЗ и чл. 86 ЗЗД, „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно законите на Грузия с
15
идентификационен номер: *********, сумата в размер на 3650 евро ( три
хиляди шестстотин и петдесет евро, чиято левова равностойност е 7154 лв.)
представляваща сборна сума по фактури №**********/04.07.2016,
№**********/04.07.2016, №**********/04.07.2016 и №
**********/10.08.2016, компенсаторно обезщетение за претърпени загуби
поради пълно неизпълнение на превозен договор, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на исковата молба до окончателно
изплащане, както и сумата в размер на 446,11 евро (четири стотин
четиридесет и шест евро и единадесет евроцента), представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 10.01.2018 г. до 25.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно законите на
Грузия с идентификационен номер: *********, насрещен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо вр. с чл. 365 ЗЗД за сумата в размер на
3 665,60 евро (три хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и 60 евроцента),
представляваща дължима сума по договор за спогодба обективиран в
Споразумение от 15.01.2018 г., която сума е формирана като разлика между
стойността на извършените транспортни услуги в общ размер на 112 314,60
евро съгласно издадените фактури, и сумата в размер на 108 664 евро, която
сума „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия е заплатил по тези фактури в полза на
„СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия регистрирано съгласно
законите на Грузия с идентификационен номер: *********, сумата в размер
на 1385,72 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща разноски за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „СТИЛМЕТ“ ЕООД – Грузия
регистрирано съгласно законите на Грузия с идентификационен номер:
*********, да заплати на „СИМПЕРТО 1“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер на 2163,02 лв. (две хиляди сто шейсет и три лева и две стотинки),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за
сумите по фактури - № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро,
фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура №
********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, ведно с лихвата за забава, е
влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17