№ 8302
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20201110159558 по
описа за 2020 година
Подадена е искова молба. Предявени са следните искове: иск с правно основание чл. 411 КЗ
Кодекса за застраховането (КЗ отм.) Ищецът твърди, че на 27.06.2017 г., в .........., водачът на
........, реализира пътнотранспортно произшествие с паркирания ...., в резултат на което са
настъпили увреждания по странична лява част на ......". Причина за насљпване на
гореописаното пътнотранспортно произшествие е било поведението на водача на .......
Предвид наличието на съгласие между участниците в гореописаното пътнотранспортно
произшествие относно обстоятелствата по настъпване на същото, за събитието е бил
съставен Двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи. В изпълнение на
задълженията, произтичащи от договор за застраховка ”Каско” на МПС, полица № ......,
и
сключен на 13.06.2017 г. между ..... и собственика на ......с реп № .........., с период на
валидност от 20.06.2017 г до 19.06.2018 г., и във връзка с подадено на 03.07.2017 г.
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, в ...... е била образувана преписка по
щета № ...... От страна на експерти на застрахователя, на 03.07.2017 г. е бил извършен оглед
на застрахованото МПС, за когато е съставено опис-заключение по щета, в което са описани
увредените, в резултат от горепосоченото пътнотранспортно произшествие, части и детайли
по ...... с рег. № ..... Съобразно уговорените в Общите условия за застраховка „Каско",
представляващи неразделна част от сключения застрахователен договор между ..... и
собственика на ....., начини на определяне на застрахователното обезщетение при частични
щети на застрахованото МПС, и предвид заявеното по преписката желание, от страна на
застрахователя е възложен ремонт на автомобила в сервиз ..... - издадено е възлагателно
писмо и вредите отремонтирани в сервиз. С преводно нареждане № ...../ 18.09.2017 г., .... е
изплатило по банков път на ..... сумата от общо 1947,13 лв., от която 988,55 лв. - за извършен
ремонт на ......". С преводно нареждане № ...../ 21.08.2017 г. ..... е платило на .... сумата от
1
1287,59 лв., от която 803,57 лв. - за нови части по преписка по щета № ...... Получената общо
сума от 1792,12 лв. представлява размера на дължимото по преписка по щета № .....
застрахователно обезщетение. Предявена е покана за тази сума до ответника, но последният
заплаща частично претенцията на ищеца до сумата в размер на 1168 .56лв., поради което за
остатъка предявява настоящата претенция, като иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника ...... да заплати на ..... сума в размер на 638,56 лева (шестстотин тридесет
и осем лева и 56 ст.), представляваща част от размера на изплатеното от .... застрахователно
обезщетение по преписка по щета № ...., ведно с ликвидационни разноски, капо и лихва за
забава за периода от 14.01.2018 г. до 25.11.2020 г. в размер на 185,55 лв. (сто осемдесет и
пет лева и 55 ст.), капо и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и платените от ...... такси и разноски по
производството, в това число юрисконсултско вынаграждение.
Ответникът оспорва иска единствено по размер, потвърждава плащане на размер от
1168,56лв., която сума счита, че се равнява на действителната стойност на вредата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С доклада по делото, приет от страна без възражение е разпределено в тежест на ищеца е да
установи, че е налице договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ;
настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за
причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение
и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди). В тежест на ответника е
разпределено да докаже плащане на предявеното регресно вземане, и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения. Отделено е: обстоятелства като
безспорни е ненужни за доказване: всички обстоятелства разпределени по – горе, с
изключение на размера на вредата и причинната връзка. Съдът приема, че по делото не са
спорни всички фактите по застрахователното правоотношение. Спори се по размера на иска.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на неговия
размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За
2
отговор на този въпрос съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./
съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност
дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които
при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по лек автомобил ......., се намират в
причинно следствена връзка с настъпилото на 27.06.2017 г. произшествие в гр. Варна.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил ......, изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП, съобразено с цените на официалния за марката сервиз е 1581,24 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2024г. вещото лице заявява, че
застрахователят е изплатил за вредите на собственика сума в размер на 1792,12лв. /хиляда
седемстотин деветдесет и два лева и дванадесет стотинки/, като в тази сума са предвидени
578,03лв. /петстотин седемдесет и осем лева и три стотинки/ за демонтаж и монтаж на
вратата, което е много висока стойност. Представил е в заключението сметка за извършване
на монтаж и демонтаж с 200лв. /двеста лева/ по-малко от изплатена от застрахователя сума,
от където идва и разликата в претенцията и заключението.
Съдът приема заключението като пълно и всестранно, както и това че сумата необходима за
възстановяване на вредите е в размер на 1581,24лв.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.411 ал. 1 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 1596.24 лв. С оглед извършеното плащане преди подаване на
иска от ответника на ищеца, ответникът остава задължен за сумата в размер на 427.44лв.,
като искът в тази му част следва да бъде уважен, а за сумата над уважената част над 427.44
лв. - отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг, като за процесния период на
забавата от 14.01.2018г. до 25.11.2020г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по
реда на чл. 162 ГПК в размер на 120.64лв., до който размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер 185,55лв. отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
съобразно уважената част от исковете в размер на 66,47 % от претендираните или сумата в
размер на 345 лв. от претендираните 520 лв., при определено възнаграждение за
юрисконсулта в размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете в размер на 33,53 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на ..... с ЕИК ..... сума в размер на 427.44лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.11.2020г. , до окончателното заплащане
на сумата, представляваща част от размера по обезщетение по преписка по щета № .....,
ведно с ликвидационни разноски, като отхвърля иска за сумата над ув жената в размер на
427,44 лв. до пълния предявен размер от 638.56лв., като бъде уважен, а за сумата над
уважената част над 427.44 лв. - отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на ..... с ЕИК ..... сума в размер на 120.64лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2018г. до 25.11.2020лв., като
отхвърля частично иска за сумата над уважената част от 120,64 лв. до пълния размер на
предявения иск от 185.55 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на ..... с ЕИК ..... сумата в размер на 345 лв. -
разноски, сторени в настоящото производство, съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ..... да заплати на ...... с ЕИК ....... сумата в размер на 33.53 лв. -
разноски, сторени в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5