Определение по дело №254/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 347
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 2 юли 2018 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20181500200254
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 347

 

                                    гр. Кюстендил,  05.06.2018 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на пети юни

през две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА

 

при секретаря М. С.

с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ЧНД № 254

по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

               Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

              Образувано е по молба на осъдения Г.С.К.  за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация-В.П.- инспектор „РД“ при Затвора- Бобов дол, упълномощена  със заповед №574/04.06.2018г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска допускане на УПО по отношение на осъденото лице.

 Същото становище се изразява от представителя на КнОП.                   

 Служебният защитник на лишения от свобода- адв.Е.А. пледира за уважаване на молбата за УПО.

              Лишеният от свобода Г.С.К. поддържа молбата си.

               Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Г.С.К. е постъпил в Затвора на 17.11.2017 година.

Понастоящем изтърпява наказание в размер на 1 година и 2  месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим, постановено с определение № 5745 от 15.11.2017 г. по НОХД № 583/2017 г. на Окръжен съд Благоевград, за престъпление по чл. 242, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК.  От  определеното наказание е приспаднато времето на предварително задържане по мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2017 г.

Протоколното определение е влязло в сила на 15.11.2017 г.

    Към датата на произнасяне на КнОС – 05.06.2018 г. е изтърпял фактически – – 11 месеца и 8 дни; с остатък – 2 месеца и 22 дни.

 

 

 

                  От представените от затворническата администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС,  план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС, както и  психологическо изследване. Посочено е, челишения от свобода притежава  ресурс и увереност в себе си, умения да се себеотстоява и пласира, умерен риск от агресивно поведение, контрол върху враждебните импулси и възможност за раздранителност и импулсивност. Отчетено е криминалното му уминало, приемане на отговорността  за извършеното правонарушение и наличието на на неясна мотивация за промяна. Дефицитни зони са: неразпознаване на проблемите, липсата на осъзнаване на последствия от действията му, недооценката на факти и обстоятелства, склонността към немотивиран риск и неблагоприятен ефект от действията му. Ресурсите са зрялата  му възраст, образование и налични професионални умения. Рискът от вреди е среден за лишения от свобода, останалите лишени от свобода, персонала и  обществото.

В ЗООТ „Самораново“ е настанен на 30.11.2017 г., като процесът на адаптация в условията на смекчен режим и охрана  е преминал без констатирани нарушения на режимните ограничения. Рискът от рецидив е  в средните стойности – 38 точки, с проблемна зона умения за мислене. Няма данни за риск от вреди в условията на изолация. В изготвения план на присъдата са набелязани цели и задачи по горопосочената зона.  За първи път е в условията на изолация. Приема отговорността за извършеното правонарушение. Не са регистрирани криминални нагласи. Прецизира контактите си с останалите лишени от свобода, като е добронамерен и толерантен.  Не се наблюдава агресивност в поведението му. Стреми се да създава спокойна атмосфера около себе си. Към администрацията има необходимото уважение. Отговорник е на спалното помещение, където е настанен, като следи за реда и хигиената в него.

   До момента не е назначаван в трудова дейност. Трайно дистанциран от субкултурни дейности. Не е наказван, награждаван е веднъж с „писмена похвала“. Контактът с близкото му обкръжение е съхранен и позитивен.

      Придобил е формално право на смяна на режима през м. май 2018г., но към настоящия момент същият все още не е сменен. На 17.01.2018 г.  е подписал без коментар или възражение плана на присъдата с набелязана цел и задачи, които са с времева продължителност от 6 месеца. Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че освен краткия престой в затвора, недостатъчен за категорични изводи по отношение на неговото поведение, не са настъпили и значителни положителни промени, чийто  израз може да бъде обективиран чрез снижаване на първоначалната оценка на риска от вреди и рецидив.  

                  Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

             Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

           Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

            Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата.  Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати   целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от свобода. 

        Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, К. няма наказания.  Същевременно има една награда, но според настоящия  състав не е осъзнал в пълна степен сериозността на правонарушението и причинените вреди.  Това обстоятелство не представлява индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона. Изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието.  Действително, към настоящия момент риска от вреди е нисък, но е видно от материалите в затворническото досие, че престоя в затвора е бил недостатъчен по посока на снижаване му, доколкото не е  отчетено такова. В този аспект КОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето  му, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни  положителни промени в съзнанието на лишения от свобода,  следва да продължи.

                 От една страна е налице приемане на отговорността за извършеното правонарушение и заявени нагласи за законосъобразен начин на живот и справяне с поставените му задачи, а от друга- е необходимо да се постави акцент на изграждане на критично отношение към правонарушението, извличане на поуки от минали действия и постъпки и адекватно разрешаване на проблеми. Необходимостта от затвърждаване на постигнатите позитивни резултати, преосмисляне на вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен опит  са факти, които, преценени в съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да  мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,  характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, израз на което би била и снижаване на  риска от вреди.

               По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Г.С.К. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

      

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.С.К., ЕГН **********, роден на*** ***, с постоянен адрес:***, ***, със *** образование, ***, **,  за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на общото наказание „лишаване от свобода” по  НОХД № 583/2017 г. на Окръжен  съд Благоевград, в размер на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца/ „лишаване от свобода“  за престъпление по чл. 242, ал.2, вр.- с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК, за остатък в размер на 2 /два/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни.       

   Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                  Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

             След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: