Определение по дело №2783/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 766
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

10.07.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2783

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от КЧТ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт Н.М., срещу Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. С.Б.. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

Ищецът твърди, че съгласно договор за потребителски заем № PLUS-14294545 от 22.12.2016г. е дал на ответника паричен кредит в размер на 4000.00 лв. и закупуването на застраховка от 806.40 лв.

Получаването на сумата ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Съгласно условията на договора, ответникът се е задължил да върне заема на 36 равни месечни вноски, в размер на 209.69 лв. всяка, които вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването й, съгласно уговорените годишен процент на разходите-44.67% и годишен лихвен процент-35.57%.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2017г., като към тази дата е погасил шест месечни вноски.  Съгласно чл. 5 от договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин, ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 5504.88 лв., представляващ оставащите тридесет месечни погасителни вноски към 20.09.2017г. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 623.53 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита-20.09.2017г. до 03.09.2019г.

Ищецът депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по частно гражданско дело № 2001/2019г. по описа на РС-Дупница в негова полза е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което да установи, че е налице вземане на ищеца по отношение на ответника в размер на общо 6128.41 лв., от които: 3999.57 лева,  представляваща главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 1505.31 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва и 623.53 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 20.09.2017г. до 03.09.2019г. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

           В срока за отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че по сключения между страните договор за потребителски кредит не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, тъй като дружеството-ищец не е уведомило надлежно длъжника, че счита договора за предсрочно изискуем. Оспорва истинността (автентичността) на подписа и ръкописно изписаната фамилия „В.“, положени в представената с исковата молба товарителница от 16.02.2018г. на куриер „Принт център“. Отделно от това, особеният представител прави възражение за нищожност на клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи размера на ГПР и ГЛП, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК. Излага подробни правни съображения в тази насока.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, че е изпълнил задължението си по сключения между тях договор, както и размера на претендираните суми.

Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.дело гражданско дело № 2001/2019г. по описа на РС – Дупница.

            По искането на особения представител на ответника за откриване производство по оспорване истинността (автентичността) на подписа и ръкописно изписаната фамилия „В.“, положени в представената с исковата молба товарителница от 16.02.2018г. на куриер „Принт център“, съдът следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслужа становището на ищеца и заявлението му дали желае да се ползва от оспорения документ.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.08.2020г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.дело гражданско дело № 2100/2019г. по описа на РС – Дупница.

УКАЗВА на ищеца, в срок до първото съдебно заседание да изрази становище по искането на особения представител на ответника за откриване производство по оспорване истинността (автентичността) на подписа и ръкописно изписаната фамилия „В.“, положени в представената с исковата молба товарителница от 16.02.2018г. на куриер „Принт център“, както и да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: