РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Севлиево, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200215 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „Балджиев 91” ООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез
управляващ и представляващ, е обжалвал наказателно постановление № 35-0000406 от
04.05.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено
нарушение по чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС и на основание чл.105,
ал.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е наложено наказание имуществена
санкция в размер от 200.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „Балджиев 91” ООД било със седалище и адрес на
управление в ***.Същото притежавало лиценз № 3499, валидно до 29.05.2027 г., за
международен автомобилен превоз на товари в Общността.В последствие настъпила
промяна в посоченото по-горе седалище и адрес на управление, като на 02.11.2021 г. като
такива, в търговският регистър, били вписани ***.На 14.04.2022 г. свид.ИВ. ИВ. К. и М. Г.
Г. – инспектори в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен се намирали в ОО „АА“
гр.Габрово.Същите извършили документална проверка относно настъпили промени в
обстоятелствата на посоченият по-горе лиценз, при което констатирали, че дружеството-
жалбоподател не е спазило 30-дневният срок за подаване на заявление – приложение № 11б
от Наредба № 11 на МТС, в което да е отразена промяната на седалището и адреса на
управление.Същите извършили справка в системата „Реджикс“, при което установили, че
промяната е настъпила на 02.11.2021 г., а дружеството-жалбоподател следвало в срок до
02.12.2021 г. да подаде заявление за така настъпилата промяна.На същата дата – 14.04.2022
г. свид.К., в присъствието на М. Г. Г., съставил против дружеството-жалбоподател
„Балджиеви-91“ ООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това,
1
че на 14.04.2022 год., около 09.15 часа, гр.Габрово при разглеждане на документи за
настъпили промени в обстоятелствата в лиценз № 3499/вал. До 29.05.2027 г. на „Балджиеви-
91“ ООД за международен автомобилен превоз на товари в Общността се установи следното
административно нарушение: „Балджиеви-91“ не е спазило 30-дневният срок за подаване на
заявление-приложение № 11б от Наредба № 11 на МТС / 30.10.2002 г., в което да е отразена
промяната на седалището и адреса на управление.След направена справка в система
„Реджикс“ се установи, че промяната е настъпила на 02.11.2021 г., като в срок до 02.12.2021
г. е следвало дружеството да подаде заявление за настъпилата промяна.Нарушението е
настъпило на 03.12.2021 г., който е първият работен ден след изтичането на срока, с което е
нарушил разпоредбите на чл.9, ал.4 от Наредба № 11/31.10.2002 год. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС.При съставяне на АУАН и след
запознаване със съдържанието упълномощено от управляващият и представляващият
дружеството-жалбоподател лице, е вписало, че акта е в колизия със Закона за търговският
регистър чл.7, ал.1, според който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно от
момента на вписване.Възражения от страна на дружеството-жалбоподател не са направени в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000406 от
04.05.2022 г.Същото е издадено против „Балджиеви 91“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, за това, че на 14.04.2022 г., около 09.15 часа, гр.Габрово, в сградата на ОО
„АА“ гр.Габрово, при разглеждане на документи за настъпили промени в обстоятелствата в
лиценз № 3499/вал. До 29.05.2027 г. на „Балджиеви-91“ ООД за международен автомобилен
превоз на товари в Общността се установи следното административно нарушение:
„Балджиеви-91“ не е спазило 30-дневният срок за подаване на заявление-приложение № 11б
от Наредба № 11 на МТС/30.10.2002 г., в което да е отразена промяната на седалището и
адреса на управление.След направена справка в система „Реджикс“ се установи, че
промяната е настъпила на 02.11.2021 г., като в срок до 02.12.2021 г. е следвало дружеството
да подаде заявление за настъпилата промяна.Нарушението е настъпило на 03.12.2021 г.,
който е първият работен ден след изтичането на срока.Наказващият орган е приел, че в
случая не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което му е
наложил наказание по реда на чл.105, ал.1 от ЗАвт.П имуществена санкция в размер от
200.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетеля ИВ. ИВ. К. и писмените доказателства – АУАН № 316015 от 14.04.2022 г.;
Справка в търговският регистър; Пълномощно заверено нотариално на 13.04.2022 г.; НП №
35-0000406 от 04.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен; известие
за доставяне на НП и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на дружеството-
жалбоподател на 02.06.2022 г.Жалбата е подадена директно в съда на 14.06.2022 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС.Текстът на същата
гласи следното: “При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл.8, извън случаите по чл.10, ал.2 от Закона за автомобилните превози,
2
лицето по чл.2, ал.1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по
образец (приложение № 11б).”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвт.П е наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер от 200.00лева.Съгласно
посочената разпоредба: „ За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.”.
По делото не се спори, че при извършена на 14.04.2022 г. документална проверка на
дружеството-жалбоподател било установено, че същото е променило адреса и седалището
си на управление, което обстоятелство настъпило на 02.11.2021 г., както и, че в 30-дневен
срок от настъпилата промяна не е подало заявление съгласно изискването на чл.9, ал.4 от
Наредба № 11/2002 г.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в съдебно
заседание.Не се явява и процесуалния му представител.В жалбата се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.В
писмено становище се претендират и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Твърди се на първо място, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗТР вписаното обстоятелство се
сметя, че е станало известно на трети добросъвестни лица от момента на вписването
му.Такива възражения били направени и при съставяне на АУАН, но те не били взети
предвид от администротивно-наказващият орган.Съгласно чл.11, ал.1 от ЗТР търговският
регистър бил публичени всеки има достъп до него.Предполагало се, че вписаните промени
са станали известни на всички институции и органи.В тозии смисъл била и трайната съдебна
практика.
Съдът не споделя така изложените доводи.Настоящият състав счита, че въпреки
наличието на регламентация, ограничаваща административния контрол и въпреки
публичността на Търговския регистър, в случаи като процесния, жалбоподателят е следвало
с нарочно заявление да информира компетентната администрация за настъпилата
промяна.Разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не освобождава лицензираните
превозвачи от задължението да декларират в срок настъпилите промени в обстоятелствата,
подлежащи на вписване.За да изпълни законово вмененото му задължение да уведоми
органа, за превозвача е достатъчно само да декларира измененията в подлежащите на
вписване обстоятелства без да е необходимо да доказва това, тъй като същите са обществено
достъпни и проверими в ТР.Отделно от това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗАвтП /респективно чл.9, ал.4 от Наредба № 11/2002 г./, обслужва целите на
специалното лицензионно производство и предвижда изрично задължение за заявление при
промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза, поради което забраната на чл.23, ал.6
ЗТРРЮЛНЦ държавните органи да изискват доказването на обстоятелства, вписани в
търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър, ако е
3
посочен ЕИК, е непротивопоставима.Съдържанието на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ сочи на
обща разпоредба, относима само към случаите, в които друг закон не урежда обратното и
тази забраната не следва да се прилага, когато специален закон изрично предвижда
заявяване (деклариране) на посочените в нея доказателства и актове.В случая е налице
специална норма – чл.10, ал.1 от ЗАвтП /респ. чл.9, ал.4 от Наредбата/, която изключва
действието на общата (В този смисъл е и Решение № 2116 от 30.09.2014 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2333/2014 г.).Ако се възприеме възражение за приложимост на чл.5, ал.2 от
ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл.10, ал.1 от ЗАвтП /респ. чл.9, ал.4 от
Наредбата/, то това на практика би означавало за стопанските субекти да отпаднат всякакви
нормативни задължения, предвидени в множество нормативни актове, идентични с
посочените в случая разпоредби.Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на закона е да
улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено
оправдани граници административното регулиране и административния контрол,
осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното
самоуправление.В случая съдът намира, че с разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗАвтП и чл.9,
ал.4 от Наредбата, обществено оправданите граници не са надхвърлени, тъй като
неограничен кръг правни субекти, с които наказаното дружество е в различни
правоотношения, в качеството си на превозвач имат право да бъдат информирани за неговия
адрес на управление и то именно, чрез лиценза му на превозвач.Именно поради това съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за липса на извършено нарушение.В същия смисъл и
по аналогични казуси са Решение № 380 от 1.03.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
201/2018 г., Решение № 10 от 5.01.2015 г. на РС - Варна по а. н. д. № 4748/2014 г. и др.
В контекста на гореизложеното обаче, съдът намира, че е налице допуснато
съществено нарушение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на
обжалваното НП.Съгласно чл.10, ал.1 от ЗАвтП, при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал.2 на
същата разпоредба, превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от
тяхното настъпване.Нормата на чл.104а от ЗАвтП от друга страна предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на превозвачите за неизпълнение на визираното
в чл.10, ал.1 от ЗАвтП задължение.За разлика от текста на чл.10, ал.1 от ЗАвтП,
разпоредбата на чл.9, ал.4 във вр. с чл.8 от Наредбата, указва, че при настъпване на промяна
в някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, лицето е длъжно в 30-
дневен срок да подаде заявление.Тази разпоредба обаче касае само обстоятелствата по чл.8,
а за придобиване на лиценз, дружеството следва да посочи и други обстоятелства, които не
са изрично описани в чл.8.Така например адресът на управление, какъвто е настоящият
случай, е обстоятелство, което подлежи на отразяване.Поради това, когато настъпи промяна
в някое от обстоятелствата, отразени в Лиценза, по силата на чл.10, ал.1 от ЗАвтП –
превозвачът следва да предприеме посочените по-горе действия в определения срок.С други
думи, законодателят прави разграничение на обстоятелствата, подлежащи на заявяване при
промяната им на такива по чл.10, ал.1 от ЗАвтП, санкционирано с разпоредбата на чл.104а,
4
ал.1 от ЗАвтП и такива по чл.9, ал.4 от Наредбата, санкционирани с разпоредбата на чл.105,
ал.1 от ЗАвтП.Както вече бе посочено по-горе адресът на управление на превозвача е
обстоятелство, което се вписва в издадения му лиценз за международен превоз на товари,
което е видно от нормативно установения образец на лиценза – Приложение № 10а към чл.9,
ал.1 от Наредба № 11/2002 г.Нормата на чл.10, ал.1 от ЗАвтП предвижда, че при настъпване
на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите
по ал.2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното
настъпване.Адресът на управление както вече бе посочено, се вписва в лиценза за
международен превоз на товари, т. е. представлява обстоятелство, вписано в лиценза по
смисъла на цитираната норма на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, при което за промяната му
превозвачът следва да информира органа, издал лиценза.В хода на съдебното производство,
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства безспорно бе установен фактът, че
по отношение адреса на управление на дружеството на 02.11.2021 г. фигурира вписана
промяна в Търговския регистър.Предвиденият в нормата на чл.10, ал.1 от ЗАвтП законов
срок е изтекъл на 03.11.2021 г. и в неговите рамки дружеството е бездействало и не е подало
дължимото заявление.Поради изложеното с бездействието си дружеството е в нарушение на
визираното в чл.10, ал.1 от ЗАвтП нормативно правило.При съставяне на АУАН и издаване
на НП обаче, както актосъставителят, така и АНО са приели, че дружеството е извършило
нарушение не на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, а на чл.9, ал.4 от Наредбата, поради
което то е било санкционирано с относимата норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП, тоест за
нарушение, което не е извършило.Съдът намира обаче, че в случая това нарушение не би
могло да бъде санирано чрез преквалифициране на деянието, тъй като би довело до
утежняване на положението на дружеството-жалбоподател.В същият смисъл са е и Решение
№ 1773 от 14.12.2016 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. № 613/2016 г.
Дори и да се приеме, че в случая АНО правилно е определил нарушената правна
норма и наложил наказание с приложивата санкционна норма, то съдът намира, че в случая
са налице основания за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай
/чл. 28 от ЗАНН/.Административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да
се въздейства предупредително върху останалите граждани.Преценката относно наличие на
основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от АНО, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите
смекчаващи вината обстоятелства.От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството-жалбоподател няма извършени други административни нарушения по ЗАвтП и
нормативните актове по приложението му, процесното нарушение не е свързано с липсата
на документ даващ право на превозвача да извършва съответния превоз, не е свързано и с
липсата на квалификация относно наети от него водачи, от нарушението не са последвали
каквито и да е вредни последици.Нарушението е формално и не е следва да настъпват
вредни последици, но като се има предвид, че спрямо санкционираното дружество
превозвач не е са налице други нарушения и няма издадени други АУАН и НП е следвало да
5
се отчете това важно обстоятелство от АНО и да не се издава процесното НП, а да се
приложи чл. 28 от ЗАНН с изрично предупреждение спрямо дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател към съда се
отправя искане в полза на последното да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.С оглед изхода на делото, в полза на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000406 от 04.05.2022 г. на Директора на
РД „АА” гр.Плевен, с което на „Балджиеви 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Севлиево, ул.“Зелениковец“ № 9, за извършено нарушение по чл.9, ал.4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвт.П е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер от 200.00 / двеста / лева, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен да заплати
на „Балджиеви 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 360.00 /триста и шестдесет/ лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6