№ 37930
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110125526 по описа за 2024 година
Производството по делото е второ по ред, след като с решение №2388 от ж18.04.2024 г.
по в.гр.д №7728/2022 г. по описа на СГС III-В възз. състав, е обезсилено решение №3545 от
18.04.2022 г. по гр.д. №2320/2020 г. на СРС, 76 състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от стадия на изготвяне на доклад по делото по реда на чл.
146 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до произнасянето на ВКС по ТД
№1/2020 на ОСГТК на ВКС, което следва да се остави без уважение предвид постановеното
решение от 27.04.2022 г. по същото дело.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да се произнесе
по доказателствените искания на страните. Наведените от ответника възражения за
нередовност на исковата молба съдът намира за неоснователни предвид депозираната молба
– уточнение вх. №25015529/28.01.2021 г., с която ищецът е конкретизирал исковите си
претенции, посочвайки, че претендира връщане на суми в размер на по 100.00 лева
(предявени като частични от 25000.00 лева) дадените от всеки от 5 –те цедента при начална
липса на основание на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 2020 г. Съгласно съдебната
практика, обективирана в решение №29 от 28.03.2012 г. по гр.д. №1144/2010 г. на ВКС,
решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр.д. №4663/2018 г. на ВКС ищецът, който предявява иск
за връщане на получено без основание е длъжен да посочи в исковата молба какво е дал на
ответника и да заяви, че даденото е без основание без да има задължение да твърди
фактическите обстоятелства за дължимостта на всяко вземане.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане обективно съединените в
една искова молба искове да бъдат разделени с твърдения, че същите касаят напълно
различни материални правоотношения, което е направено при предходното разглеждане на
делото като настоящото производство касае само правоотношения по повод сключените
договори за вземания от финансови институции между ищеца и лицата А. В. А.ов, Б. Х. И.,
Б. Н. М. В. К. К. и В. С. Р.
Ответникът е направил искане и производството да бъде прекратено като недопустимо
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца по подробно изложение
съображения, касаещи валидността на договорите за цесия, евентуално неуведомяването на
1
длъжника за прехвърляне на сочените вземания, което съдът намира за неоснователно, тъй
като процесуалната легитимация на ищеца се определя от твърденията в исковата молба за
това кои са страните по спорното материално правоотношение, а съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението си като преценява кой е носител на правото и кой е носител на
правното задължение.
Ищецът е представил с исковата молба, с молба вх. №25015529/28.01.2021 г., както и в
проведеното на 02.03.2022 г. съдебно заседание по гр.д. № 2320/2022 г. на СРС, 76 състав
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Не следва да се уважава искането на ответника за представянето на договорите за
вземания от финансови институции между ищеца и лицата А. В. А.ов, Б. Х. И., Б. Н. М. В.
К. К. и В. С. Р.в цялост, тъй като същите са представени в проведеното на 02.03.2022 г.
съдебно заседание по гр.д. № 2320/2022 г. на СРС, 76 състав.
Исканията на ищеца да му бъдат издадени съдебни удостоверения, направени с молба
от 28.01.2021 г. (на л. 466), които да му послужат пред „И.“ АД, ЕИК ., .“ АД ЕИК ., „.“ АД
ЕИК ., . и „.“ АД ЕИК . (съгласно молба от 16.02.2022 г. – л. 628) следва да бъдат уважени, за
което ищецът следва да представи по делото проекти на удостоверения с конкретно
посочване на имената на всеки от 5-те цедента.
Следва да се уважи и искането на ищеца да му се издаде съдебно удостоверение,
направено в молба от 16.02.2022 г. (л. 628), което да му послужи пред Централния кредитен
регистър (ЦКР) към БНБ и въз основа, на което да получи информация за всеки сключен
договор за кредит между ответника и цедентите в периода след 01.01.2015 г. до датата на
сключване на съответния договор за цесия, за което ищецът следва да представи по делото
проект на удостоверение с конкретно посочване на имената на всеки от 5-те цедента и
периода.
Не следва да се уважава искането на ищеца, направено в молба от 16.02.2022 г. (л. 628)
за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЦКР към БНБ за
получаване на информация за сключени договори между цедентите и „Ф. ЕООД, тъй като не
е страна по твърдените договори за кредит.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото по реда на чл.
190 ГПК всички договори за кредит, сключени с цедените следа 01.01.2015 г. до датата на
сключване на съответния договор за цесия не следва да се уважава като неконкретизирано,
тъй като не са посочени точно документите, които следва да се представят, а и за
задължаването на страната да представи документ по този ред трябва да има данни, че такъв
документ е съставен и се намира у нея.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото по реда на чл.
190 ГПК счетоводна справка за всички получени постъпления от всеки от цедентите за
периода 01.01.2015 г. до датата на настъпване на всяка цесия не следва да се уважава
предвид направеното искане за допускане изслушването на съдебно – счетоводна
експертиза, която ще установява идентични обстоятелства.
Следва да се приемат като доказателства по делото представените от ответника с
отговора на исковата молба Политика за защита на личните данни на „И. АД и
Информационни права на субектите на личните данни. Представените декларации не
изхождат от никое от лицата, с които ищецът е сключил процесните 5 договора за вземания
от финансови институции, поради което като ненеобходими не следва да се приемат.
Не следва да се уважава и искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на
ищеца да представи по делото потвърждения за цесия, тъй като за задължаването на
страната да представи документ по реда на чл. 190 ГПК трябва да има данни, че такъв
документ е съставен и се намира у нея, а в случая такива твърдения ищецът не излага.
Предвид наведените от ответника оспорвания автентичността на положените в
2
процесните 5 договора подписи за цедент (кредитор) следва на основание чл. 193 ГПК да се
постанови проверка на истинността им, поради което ищецът следва да бъде задължен да ги
представи в оригинал на основание чл. 183 ГПК.
Искането на ищеца да бъде допуснато изслушването на съдебно – счетоводна
експертиза съдът намира за основателно, но същото следва да бъде уважено събиране на
информацията, за което на ищеца са издадени съдебни удостоверения и конкретизиране на
въпросите, независимо от наведените от ответника в молба от 02.03.2022 г. (л.634)
възражения.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника отвод за недопустимост на
производство като неоснователен.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба, с молба вх.
№25015529/28.01.2021 г., както и в проведеното на 02.03.2022 г. съдебно заседание по гр.д.
№ 2320/2022 г. на СРС, 76 състав документи като доказателства по делото.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба Политика за
защита на личните данни на „И. АД и Информационни права на субектите на личните данни
като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца съдебни удостоверения, които да му послужат пред „И.“
АД, ЕИК ., .“ АД ЕИК ., „.“ АД ЕИК ., . и „.“ АД ЕИК ., за установяване на размера на
извършените през съответното дружество парични преводи от всичките 5 цедента към „И.
АД (независимо от начина на извършване на превода) за периода от 17.07.2015 г. до датата
на сключване на съответния договор за вземания от финансови институции, след
представени по делото на проект на съдебни удостоверения.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ и въз основа, на което да получи
информация за всеки сключен договор за кредит между ответника и цедентите в периода
след 01.01.2015 г. до датата на сключване на съответния договор за цесия, след представен
по делото на проект на съдебно удостоверение.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи по делото в оригинал
договорите за вземания от финансови институции, сключени с лицата А. В. А.ов, Б. Х. И., Б.
Н. М. В. К. К. и В. С. Р.ведно с пълномощно и декларация към тях.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши проверка на автентичността на положените във всеки
един от представените 5 договора за вземания от финансови институции сключени с лицата
А. В. А.ов, Б. Х. И., Б. Н. М. В. К. К. и В. С. Р.ведно с пълномощно и декларация към тях
подписи за кредитор/упълномощител след изслушване на ищеца дали ще се ползва от
същите.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, че тежестта за доказване
истинността е на страната, която е представила оспорения документ.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси след събиране на допуснатите писмени доказателства
3
и след конкретизиране на въпросите от страна на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
ответника да представи по делото счетоводна справка за всички получени парични
постъпления от всеки от цедентите за периода от 01.01.2015 г. до датата на сключване на
съответния договор и всички договори за кредит, сключени с цедените, както и искането за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЦКР към БНБ за получаване
на информация за сключени договори между цедентите и „Ф. ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за задължаване ищеца да
представи по делото на основание чл. 190 ГПК договорите за прехвърляне на вземания в
цялост и потвърждения за цесия
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.12.2024 г. от 11.40часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал., 1пр. 1 вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с всяко от лицата А. В. А.ов ЕГН
**********, Б. Х. И. ЕГН **********, Б. Н. Матовска ЕГН **********, В. К. К. ЕГН
********** и В. С. Р.ЕГН ********** Договор за вземания от финансови институции е
титуляр на вземания от длъжника, дължими поради неоснователно обогатяване на
последния за сметка на всяко от лицата (цеденти), възникнали в периода от 17.07.2015 г. до
датата на сключване на съответния договор за цесия. Поддържа, че активната му
процесуална легитимация произтича от качеството му кредитор на ответника на основание
сключените договори за цесия с всеки един от цедентите, за които излага доводи за
валидност. Ищецът твърди, че всяко от изброените лица в исковата молба в периода
17.07.2015 г. до 2020 г. е плащало суми в размер на 25000.00 лева в полза на ответника без
да има правно основание за това, вследствие на което ответникът се е обогатил
неоснователно. Посочва, че за извършените прехвърляния на вземанията ответникът е бил
уведомен от цесионера след изрично упълномощаване за това от всеки един от цедентите.
Уведомленията са изпратени до ответника посредством телепоща. Длъжникът е бил поканен
доброволно да върне предадените суми, но плащане не е последвало, което е обусловило
правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искове, претендирайки частично по
100.00 лева, от вземания в размер на по 25000.00 лева. Уточнява, че всички претендирани
суми са предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание – нищожни
клаузи в договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти, недействителни
договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Посочва, че предаването
на сумите е ставало чрез банкови преводи, преводи през оператори на платежни услуги,
както и на касите, на служителите или на други лица, наети от ответника. При тези данни
ищецът претендира осъждането на ответника да заплати сумите:
1. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от А. В. А.ов ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.02.2020 г.;
2. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б. Х. И. ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г.;
3. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б. Н. Матовска
ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015. до 04.03.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 04.03.2020 г.;
4. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В. К. К. ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 23.03.2020 г. , което вземане е
4
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г.;
5. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В. С. Р.ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 17.03.2020 г., което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г.;
Посочва, че целият размер на частично предявените претенции възлиза на 500,00 лева,
чието присъждане претендира ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.07.2020 г. до окончателното и заплащане. Претендира присъждането на разноски
за производството.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв излагайки подробни съображения за
нередовност на исковата молба и недопустимостта на предявените искове, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, както и липсата на интерес от образуване на
настоящото производство. Навежда твърдения, че представените по делото договори за
вземания от финансови институции, с които са прехвърлени вземанията, предмет на
исковете са нищожни поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание и
противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от техните клаузи,
съставляващи част от същественото им съдържание, поради което не са породили желаните
правни последици и нелегитимират ищеца като носител на процесните вземания. Посочва,
че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи към момента на
прехвърлянето вземания, но не и бъдещи такива. Поддържа, че цесиите не са породили
прехвърлителния си ефект, както и че изпратените уведомления и покана за добрововолно
изпълнение не са отправени от лице с представителна власт, който пропуск не може да бъде
саниран с връчването на исковата молба. Счита, че по отношение на сключените договори за
цесия приложение следва да намери ЗЗП, тъй като се касае за договори сключени между
потребител и търговец. Оспорва представените по делото договори за вземания от
финансови институции и пълномощни за изпращане на съобщения за цесията да са
подписани от посочените в тях цеденти (кредитори). Твърди и че същите са антидатирани.
Посочва, че обстоятелството, че ответникът трябва да установи основанието, на което е
получил сумата, не освобождава ищеца от задължението да посочи кога, за какво и в какъв
размер е извършвал плащания към ответника, както и защо не е трябвало да го прави.
Възразява кредиторите, посочени в представените по делото договори за вземания от
финансови институции да имат каквито и да било вземания към „И. АД. Възразява, че
между посочените в исковата молба лица и ответното дружество има сключени договори за
потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти , съдържащи нищожни клаузи или
които да са били недействителни в тяхната цялост. Възразява през посочените в исковата
молба период да е имало парични постъпление към дружеството от изброените в исковата
молба физически лица. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
претендирани с исковата молба вземания. Претендира присъждане на разноски за
производството. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че всеки от
праводателите му е предал на ответника парична сума в размер на процесната, в посочения
в исковата молба период при липса на основание за това, поради което ответникът се е
обогатил, както и че е придобил вземанията въз основа на договори за цесия, сключени с
посочените в исковата молба лица, които са валидни и са съобщени на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните задължения, респ. че е налице валидно правно основание, на което е получил
сумите от всяко от посочените в исковата молба лица, което не е отпаднало към момента на
приключване на устните състезания, за което не сочи доказателства,
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца по
всички искове е да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и ал. 116 ЗЗД, за които не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
5
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да подадат по електронна поща съдебни книжа
по делото, могат да го направят на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година
на Председателя на СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги
подпишат с квалифициран електронен подпис.
УКАЗВА на страните, че съдът възпроизвежда подадените по електронна поща
съдебни книжа и приложенията към тях, както и тези в електронна форма в необходимия
брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на
участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни
изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната,
извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой
страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите на чл. 83 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран докладът по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6