Решение по дело №111/2023 на Административен съд - Габрово

Жалбоподателят В. П. П. от [населено място], общ. Габрово е обжалвал мълчалив отказ на Кмет на Община Севлиево по подадено Заявление с вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. по описа на Община Севлиево.

В жалбата си В. П. твърди, че бил подал Заявление с вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. по описа на Община Севлиево с което поискал да му бъде издадено Разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ.

В писмо отговор №31/14.03.2023г. Директор на ОП“Гори и земи“ твърдял, че имотът има характеристика на гора и за да му бъде издадено разрешително било необходимо становище от РДГ В. Търново и РИОСВ В. Търново. В резултат от цитирания отговор П. подал ново заявление вх. №ДЗ-02-01.20(2)/30.03.2023г. в което изразил възражението си относно допълнително изискваните документи, като поискал административния орган да се произнесе с изричен акт, като издаде разрешение за отсичане или да постанови отказ. Последвало ново писмо на директора на ОП“Гори и земи“ с изх. №42/11.04.2023г. с което му бил направен изричен отказ да му бъде издадено исканото разрешително. На осн. чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ П. обжалвал пред Кмет на Община Севлиево постановения отказ на директор на ОП“Земи и гори“, като кмета постановил решение №ДЗ-03-01.20-(4)/09.05.2023г. с което обявил оспорения отказ за нищожен и върнал преписката по издаване на ИАА на директор на ОД“Земи и гори“ за изпълнение на задължителните указания в неговото решение, като го задължил да изпрати преписката по компетентност на директор на РДГ В. Търново. В резултат на постановеното решение директор на ОП“Земи и гори“ изпратил писмо №65/16.05.2023г. с което уведомил заявителя В. П., че съгласно решението на кмет на Община Севлиево, заявлението му било изпратено по компетентност до РДГ В. Търново.

Според жалбоподателя чрез изпратеното писмо на практика административния орган на практика отказвал да се произнесе по същество на направеното от него искане, поради което П. приема че е налице мълчалив отказ, тъй като изводът на административния орган бил неправилен и незаконосъобразен. Искането било направено по реда на ЗОСИ, поради което произнасянето по същество следвало да бъде именно от посочения в закона административен орган, оторизиран от този нормативен акт, а не от друг орган. Жалбоподателят счита, че РДГ В. Търново не бил компетентния орган да се произнесе по неговото заявление.

Жалбоподателят излага подробни мотиви за неправилност на отказа поради нарушаване на материалния закон. Налице било грешно възприятие на фактическата обстановка, установена в хода на административното производство. В жалбата се твърди също и неправилност на оспорения отказ поради съществено нарушение на административно производствените правила.

Претендира се отмяна на обжалвания отказ ведно със законовите последици, включително присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

За ответника Кмет на Община Севлиево, редовно призован се явява представител, който взема становище по жалбата, като я оспорва.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за основателна.

Жалбоподателят В. П. П. е подал на 23.02.2023г. в Община Севлиево заявление вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. с което е поискал да му бъде издадено разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ.

В Писмо отговор до В. П. директор на ОП“Земи и гори“ е изложил, че имотът има характеристика на гора и за да бъде издадено разрешително по подаденото Заявление е необходимо становище на РДГ В. Търново и РИОСВ В. Търново.

В. П. подал ново Заявление вх. №ДЗ-02-01.20(2)/30.03.2023г. със същото искане, като изложил и възражението си относно поисканите му документи. В писмо изх. №42/11.04.2023г. директор на ОП“Земи и гори“ постановил изричен отказ да издаде поискането разрешително. В. П. обжалвал така постановения отказ по реда на ЗОСИ пред Кмет на Община Севлиево, който с решение изх. №ДЗ-02-01.20(4)/09.05.2023г. обявил отказа на Директор на ОП“Земи и гори“ за нищожен и върнал преписката по издаване на индивидуален административен акт на директора на ОП“Земи и гори“ за изпълнение на задължителните указания в неговото решение, като го задължил да изпрати преписката по компетентност на директор на РДГ В. Търново.

В приложено по делото писмо №РДГ05-4863/22.05.2023г. до ОП“Гори и земи“ гр. Севлиево и до В. П. е указано, че за заявения имот П. е подавал в РДГ В. Търново заявление за становище с вх. №РДГ05-6736/19.07.2022г. на което му е отговорено писмено, че съгласно ЗГ следва да представи изискуемите документи по чл. 84, ал. 1 и ал. 2- декларация, скица и документ за собственост на имота /към заявлението е приложена само скица на имота/.

По делото е изслушана съдебна експертиза пот едно вещо лице, което заявява че процесния имот е с начин на трайно ползване- нива. Същият не е ползван по презназначение последните 15 години и това е създало възможност за образуване на гъст подлес от глог, шипка, клен, дива круша и други единични негорски видове. Според експерта процесният имот няма характеристиките на гора по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗГ поради непокриване на всички изисквания. Вещото лице заявява, че в имота има гъст подлес непозволяващ каквото и да е възобновяване и представляващ 92 % от частта извън нивата. Има наличие на разпръснати едроразмерни дъбови дървета, основно в западната част на имота, като от всички тях разположени в площта извън нивата могат да се добият 62 пр.куб.м. дърва. От гъстия подлес могат да се добият допълнително 23куб.м. дърва, общо 85 пр. куб.м. дърва /смесени/. Подлесът не би позволил каквото и да е бъдещо възобновяване.

По делото е назначена и втора съдебна експертиза, като вещото лице заявява в заключението си че пълнотата на залесяване с горски дървесни видове в имота е под 0, 1, поради което не е налице гора, а редина. Предвид ниската пълнота и склопеностна дървостоя от горски дървесни видове, малкото на брой горски дървета върху площта, процента на проекциите на короните на дърветата от основния дървостой върху общата площ на имота е под 10%.

В Решение изх. №ДЗ-02-01.20(4)/09.05.2023г. Кмет на Община Севлиево е обявил отказа на Директор на ОП“Земи и гори“ за нищожен и върнал преписката по издаване на индивидуален административен акт на директора на ОП“Земи и гори“ за изпълнение на задължителните указания в неговото решение, като го задължил да изпрати преписката по компетентност на директор на РДГ В. Търново. Мотив за това становище на Кмета е, че от направените констатации на извършилите проверката експерти от ОП“Гори и земи“ е направен извод, че имота има характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на „горска територия“ съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗГ, като не попада в изключението, предвидено в чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ, поради което за същия следва да намерят приложение разпоредбите на ЗГ. В допълнение в решението е посочен и §9 от ПЗР на ЗСПЗЗ- „Земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 от ЗСПЗЗ и са гори по смисъла на ЗГ, се подчиняват на режима на ЗГ и ЗЛС“.

С тези мотиви Кмет на Община Севлиево е обявил отказа на директор на ОП“Гори и земи“, обективиран в писмо отговор изх. №42/11.04.2023г. за разрешаване на почистване на дървесина и храстова растителност в ПИ73763.69.28 в землището на [населено място], общ. Севлиево за нищожен, като преписката по издаване на ИАА е върната на директор на ОП“Гори и земи“ и същият е задължен да изпрати представеното заявление №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. от В. П., по компетентност на Директор на РДГ В. Търново.

По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в нормативно установения срок.

Съдът споделя изложените от жалбоподателя и неговия процесуален представител доводи за отмяна на оспорения мълчалив отказ. Налице са две заключения по допуснатите експертизи, като и двете вещи лица са категорични, че процесния имот няма характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2 от ЗГ.

Експертите описват подробно наличните дървесни видове в имота, като изрично подчертават, че част от тях са не горски, а храстовидна растителност от глог, шипка, дива круша, клен и др. От дъбовите дървета могат да се добият 62пр. куб.м. дърва, а от не горските дървесни видове като круша, дива слива около 23 пр. куб.м. дърва.

Вещото лице по втората съдебна експертиза Т. посочва, че съгласно приложена към заключението таблица при посочените параметри на насаждението в имота- при бонитет IV, средна възраст 50г. и средна височина 16м., при пълнота 0.1/минималната степен за да е налице гора по смисъла на ЗГ/, броя на дърветата от основния дървостой би трябвало да са минимум 54бр., като проекциите на короните им върху земята да представляват мин. 10% от общата площ на имота. Проверените дървета, маркирани на терена с оранжева боя са 44бр., като същите са разпръснати по цялата площ на парцела. В много по- голямо количество са дърветата от плодните дървесни видове- киселица, слива, дива круша и др. както и подлеса от глог, дрян и др. храстови видове, който пречи на нормалното израстване на подраста.

Така изложеното се потвърждава и от заключението на второто вещо лице, което също заявява, че имота няма характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. В имота са налични разпръснати едроразмерни дървета дъб, но по- голям е броя на негорските дървесни видове. По- голям е броят на негорските видове като дива круша, слива и др., както и храстовидна растителност.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. заключенията на двете вещи лица, допълнени с подробни описания в съдебно заседание от тях се опровергава извода на административния орган, че процесния имот има характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. Тяхната преценка се базира на оглед на имота към момента на изготвяне на заключението като проверката включва изброяване на горските видове дървета отделно от диворастящите негорски такива, тяхното подробно описание включително пресмятане какво количество дърва би се добило при сеч от двата вида дървесни видове. Преценка и съпоставка колко като брой и разположение спрямо общата площ на имота са наличните горски видове дървета. Двете вещи лица категорично заявяват, че с тези си описания имота няма характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗГ. Освен това трайното предназначение на имота е „нива“, като видно от двете заключения по експертизите не е приложима в случая разпоредбата на §9 от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно който текст - „Земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 от ЗСПЗЗ и са гори по смисъла на ЗГ, се подчиняват на режима на ЗГ и ЗЛС“.

От изложеното по- горе следва обоснования извод, че административния орган- Кмет на Община Севлиево, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него от В. П. искане със Заявление вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г., с което е поискал да му бъде издадено разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ, не го е направил в нормативно установения срок. Мълчаливият отказ, който се оспорва в случая представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Компетентен в случая да се произнесе по подаденото Заявление вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г., с което В. П. е поискал да му бъде издадено разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ, е Кмет на Община Севлиево. Тъй като процесния имот няма характеристиките на „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ неправилно с приложеното по делото решение №ДЗ-02-01.20/09.05.2023г. е задължил Директор на ОП“Гори и земи“ да изпрати по компетентност на директор на РДГ В. Търново подаденото Заявление вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г., с което В. П. е поискал да му бъде издадено разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Севлиево съгласно чл. 32 от ЗОСИ.

Предвид изложеното жалбата на В. П. е основателна, поради което следва да бъде отменен оспорения мълчалив отказ на Кмет на Община Севлиево по подадено Заявление с вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. по описа на Община Севлиево от В. П. П..

Настоящият съдебен състав намира, че предвид изхода на настоящия правен спор разноски по делото следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, които представляват депозит на вещо лице в размер на 400 лева и заплатена ДТ в размер на 10 лева, общо 410 лева.

На пр. представител на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като съдът определя размера на присъдения адвокатски хонорар в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА на 1000 лева /вкл. ДДС/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмет на Община Севлиево по подадено Заявление с вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. по описа на Община Севлиево от В. П. П. от [населено място], общ. Габрово.

Връща преписката на Кмет на Община Севлиево за произнасяне по подадено Заявление с вх. №ДЗ-02-01.20/23.02.2023г. по описа на Община Севлиево от В. П. П. от [населено място], общ. Габрово.

ОСЪЖДА Кмет на община Севлиево да заплати на В. П. П. от [населено място], общ. Габрово сума в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 143 АПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Кмет на Община Севлиево да заплати на адвокат Г. Н. от ВТАК сума в размер на 1000 лева /вкл. ДДС/, представляваща адвокатски хонорар за пр. представителство по АД№111/2023г. на АдС Габрово.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.