Р Е Ш
Е Н И Е № 719
гр. Бургас, 22 юни 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в
съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар Г. Д. и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 234/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Г.А.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Св. С., против решение № 1590/17.12.2019г.,
постановено по АНД № 5119/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С решението е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-004070 от
27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“,
с което на И.Г.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предложение 1 и 2 от ЗДвП, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна
на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон, като не е отчел приложимост на специалните
разпоредби на ЗРКЗГТ пред нормите на ЗДвП, по отношение на установените по
спора, факти.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените с
жалбата, искания. Подробни съображения излага в писмено становище.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас
намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока
по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.
Разгледана по същество е частично основателна.
Настоящият състав на съда намира за правилни съжденията на
първинстанционния съд, досежно процесуалноправната законосъобразност на
наказателното постановление и съставомерността на деянията по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП.
По делото са установени следните факти:
„10.04.2019 г., около 13,40 часа, И.Г.А. управлявал собствения си
колесен трактор „Владимировец Т40“ с рама № 322215 /син/ по улица „Дружба“ в
кв.“Горно езерово“, гр.Бургас. Управляваното МПС било без поставена
регистрационна табела с прикачено саморъчно направено ремарке, което също било
без поставена регистрационна табела. А. бил спрян за проверка от полицейски
служители на Четвърто РУ при ОД МВР-Бургас. Те установили, че МПС не било
регистрирано по надлежния ред, както и че водачът му нямал свидетелство за
съответната категория. …. При поискване на СУМПС и контролен талон,
жалбоподателят не представил такова, поради което била направена справка. В
резултат на нея, полицейските служители установили и, че А. не притежавал
необходимата категория за управление на колесен трактор, а именно „Ткт“. “.
Въз основа на тези факти А. бил наказан за това, че:
1.
Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред- нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2.
Управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство- чл. 150А
от ЗДвП и
3.
Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС за съответната категория- чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира възраженията, наведени с
касационната жалба по т.1 и 2 за неоснователни:
Вярно е, че управляваното от касатора
моторно превозно средство представлява земеделска техника - самоходна машина съгласно § 1, т. 2, във вр. с т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Последният закон предвижда специален ред за
регистрация на тази техника и санкция за неспазването му.
Нормата на чл. 19 от ЗРКЗГТ обаче, не изключва приложимостта
на тази на чл. Чл. 175, ал.3 от ЗДвП, т.е. двете
разпоредби не се отнасят като специална към обща. Това е така, защото ЗРКЗГТ
урежда обществените отношения, свързани с пускането на пазара, надзора на
пазара, регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа, контрола по
техническото състояние и безопасността на земеделската, горската техника,
включително на превозните средства и машините за земни работи, както и
придобиването и отнемането на правоспособност за работа с техника; пускането на
пазара и надзора на пазара на двигатели с вътрешно горене за извънпътна
подвижна техника; условията и реда за пускане в употреба и регистрация на
превозни средства за всякакви терени и многоцелеви извънпътни превозни средства
за транспортиране на хора и товари и цели да осигури при работа и при движение
по пътищата използване на безопасна земеделска, горска техника, включително
превозни средства и машини за земни работи, а ЗДвП урежда обществени
отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по
тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове и цели да се опазят
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни
тяхното придвижване, да се опазят имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства.
При това положение, след като процесното
превозно средство се предвижва по пътища, отворени за обществено ползване, то следва
да отговаря на изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП- да е регистрирано, ако и тази регистрация да се
извършва по реда на ЗРКЗГТ. Нарушаването на това
правило има за последица налагане на санкция по чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Санкцията по чл. 19 от ЗРКЗГТ се налага
тогава, когато превозното средство не е установено в процес на движение по път,
отворен за обществено ползване.
Двете санкционни норми целят защита на
различни по вид обществени отношения.
По сходен начин се разрешава и въпросът,
касаещ свидетелството за правоспособност.
Категориите правоспособност по см. на
ЗРКЗГТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, целят да
удостоверят придобита квалификация, свързана със специфичните изисквания за
работа със селскостопанска техника, докато категориите правоспособност,
регламентирани със ЗДвП удостоверяван придобита квалификация за управление на
превозното средство, според правилата за движение по пътищата.
В случая изискуемата с нормата на чл. 150а, ал.2, т.16
от ЗДвП, категория определяща правоспособността на водача да управлява колесен
трактор е различна от категорията, регламентирана с нормата на 13, ал.4 от ЗРКЗГТ.
Поради това и представеното в хода на
касационното производство свидетелство за правоспособност за работа със
земеделска, горска и мелиоративна техника, издадено от Министерство на
земеделието, храните и горите не доказва придобита от касатора, дори впослествие
правоспособност по см. на чл.150а от ЗДвП.
В този смисъл, след като касаторът е
управлявал процесното превозно средство по път, отворен за обществено ползване
е бил длъжен да притежава изискуемата за това категория за правоуправление.
Преценката на първоинстанционния съд за
законосъобразност на наказанията, наложени за нарушенията по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, е съответна на закона.
Наказанията са наложени на предвидения от закона минимум.
Наказанието лишаване от право по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се налага винаги, когато се установи управление на МПС,
нерегистрирано по надлежния ред, без значение от какъв вид е превозното
средство и за каква категория са притежаваните права.
Този състав на съда споделя изцяло и
съображенията за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, изложени в
обжалваното решение.
Съдът намира за несъставомерно деянието,
санкционирано като нарушение по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на
чл. 100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП задължава водача
да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.
За да бъде задължен
водачът да носи посочените документи той следва да ги притежава.
В случая е
доказано обратното и затова е наложена отделна санкция.
Не може да бъде
налагано наказание за обективно неизпълнимо задължение- носене на нещо, което
не съществува.
Затова, обжалваното решение и потвърденото
с него в тази част наказателно постановление следва да бъдат отменени.
В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
1590/17.12.2019г., постановено по АНД № 5119/2019г. по описа на Районен съд
Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №
19-0769-004070 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП“, с което на И.Г.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение 1 и 2 от ЗДвП,
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-004070
от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„ПП“, с което на И.Г.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение 1 и 2 от ЗДвП, е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1590/17.12.2019г., постановено
по АНД № 5119/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: