№ 17052
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110105305 по описа за 2022 година
На 07.04.2022г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на заявителя Л.П. спрямо длъжника С.Т. за сумата от 3700лв.,
ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до изплащане на вземането. Видно от
извършеното на гърба на заповедта удостоверяване, заявителят е получил изпълнителния
лист на 19.04.2022г. и именно на тази дата е узнал за съдържанието както на листа, така и на
самата заповед, въз основа на която е издаден.
На 29.04.2022г. заявителят е изпратил чрез куриер "частна жалба", в която посочва, че съдът
е допуснал грешки в заповедта, като е определил началната дата на законната лихва от
02.02.2022г. вместо от датата на падежа на плащането - 15.10.2021г. Също така е допуснал
грешка, като не е присъдил разноските по делото - платения адв. хонорар на заявителя. С
оглед на това е поискал тези грешки да бъдат поправени.
Съдът намира, че макар да е наименувана "частна жалба", същата, с оглед изложените
твърдения и доводи, представлява молба по чл. 247 и чл. 248 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в заповедта и за изменението й в частта за разноските.
Молбата по чл. 247 ГПК се явява неоснователна по следните съображения:
Законната лихва представлява последица от уважаване на иска/заявлението и се присъжда
от момента на подаването им в съда до окончателното плащане. Изключение се допуска
само при вземанията от деликт, какъвто настоящият случай не е. С оглед на това, съдът не
се е объркал като е присъдил законната лихва от 02.02.2022г. - датата на заявлението, вместо
от 15.10.2021г. Освен това, следва да се има предвид, че съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004г., ОСТК на ВКС,
което не е загубило своето значение и при действието на ГПК от 2007г., предвид
принципно еднаквата същност и цел на заповедното производство и производството по
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237
ГПК (отм.), не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по
записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист. Отнесено към заповедното производство, това означава
недопустимост за издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на
1
заповед, изтекли до датата на заявлението по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и Определение
№ 203/11.03.2010г. по ч. т. д. № 15/2010г., II ТО на ВКС.
С оглед изложеното, молбата за поправка на ОФГ се явява неоснователна.
Искането по чл. 248 ГПК пък се явява недопустимо по следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г., ОСГТК на ВКС, по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното
производство ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешнот.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на
такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК. В случая в
заповедта съдът въобще не се е произнесъл по разноските, поради което е налице втората
хипотеза и е приложим реда на чл. 248 ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени поставения акт в частта за разноските. В чл. 413, ал. 1 ГПК е предвидено, че
заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В частта за
разноските същата подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК, като
срокът е едноседмичен /чл. 275, ал. 1 ГПК/. От това следва, че срокът за искане за изменение
на заповедта за изпълнение в частта за разноските е 1-седмичен. Предвид получаването от
заявителя на изп. лист на 19.04.2022г., в който е обективирано съдържанието на заповедта
по чл. 417 ГПК, този срок изтича в края на работния ден на 26.04.2022г. Молбата на
заявителя, наименувана "частна жалба", е изпратена чрез куриер на 29.04.2022г., тоест извън
този срок. Ето защо, същата се явява недопустима.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 247 ГПК на заявителя, обективирана в "частна
жалба" вх. № 88279/03.05.2022г., за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно началната дата на дължимата законна лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 248 ГПК на заявителя, обективирана в
"частна жалба" вх. № 88279/03.05.2022г., за изменение на издадената по делото заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която молбата е оставена без
разглеждане, пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2