РЕШЕНИЕ
№ 23244
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130437 по описа за 2024 година
Предявен e установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „СК – 13
Финанс“ АД срещу Върховен касационен съд и „Кристиан 98“ ЕООД.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на Определение №
1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о., с което
не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело
№ 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в състав.
Ищецът излага съображения за нищожност на съдебното определение поради
порок при разпределяне на делото на съответния състав на ВКС, респ. твърди се
хипотеза на постановяване на съдебния акт от незаконен състав. Твърди се, че
преписката, по която е образувано т. дело № 250/2024 г. е постъпила във ВКС на
07.02.2023 г. и е разпределена на съдия – докладчик на 12.02.2024 г. в 08:52 часа.
Същевременно, във ВКС на 08.02.2024 г. е постъпила преписката, по която е
образувано т. дело № 248/2024 г., като същото било разпределено на съдия – докладчик
на 12.02.2024 г. в 08:44 часа. Поради факта, че преписката по т. дело № 248/2024 г. е
постъпила във ВКС след преписката по т. дело № 250/2024 г., но делото е
разпределено няколко минути преди делото по процесното 250/2024 г., то счита, че е
нарушен принципът за случайно разпределение на делата, поради което постановеният
от състава по т. дело № 250/2024 г. съдебен акт е нищожен. С последващи уточнителни
молби, обосновавайки пасивната материална легитимация на ответниците, ищецът
сочи, че и двамата ответници по делото – ВКС и „Кристиан 98“ ЕООД са страни по
материалното правоотношение по атакуваното Определение № 1345/23.05.2024 г.,
постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Върховен касационен съд излага
1
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск.
Твърди, че ВКС не е страна по материалното правоотношение по т. дело № 250/2024 г.
на ВКС. Сочи, че единствената връзка на ВКС с процесното определение, чието
прогласяване на нищожност се иска, е фактът че това е бил съдът от последна
инстанция, който го е постановил. Оспорва освен това всички изложени доводи за
нищожност на определението. Твърди, че не е налице хипотеза на незаконен състав,
нито на която и да е друга хипотеза за нищожност на съдебния акт. Сочи се, че във
връзка с направено оплакване от страна на адв. А. Рибарева по отношение на
разпределението на процесното дело, от председателя на ВКС е изготвен и изпратен до
адвоката писмен отговор, за който моли да бъде взет предвид от съда. Счита, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор и от ответника „Кристиан 98“ ЕООД. Сочи, че
ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като в последните 8 години
настоящото производство представлява шесто неоснователно такова срещу ответника.
Сочи, че ищецът цели чрез незаконосъобразно вписване на искови молби да
препятства сделки и възстановяване на дадени от „Кристиан 98“ ЕООД сума в заем.
Излага подробни съображения за липса на всяка една от предвидените в закона
предпоставки, заради които може да се приеме, че атакуваното определение на ВКС е
нищожно. Позовава се на постановена от ВКС тълкувателна и друга практика. Намира,
че не е нарушен принципът на случайно разпределение на делата. Поради тези и
останалите подробни съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за прогласяване на
нищожност на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г.
по описа на ВКС, I т.о. е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
постановеното определение страда от твърдените пороци, които представляват
основание за прогласяване нищожността на съдебния акт.
По отношение на ответника ВКС:
Ответникът Върховен касационен съд е направил възражение за недопустимост,
алтернативно – за неоснователност на предявения спрямо него иск. По въпроса за
допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната легитимация на
страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна съдебна практика
– постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на
ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 4633/2014 г., II гр. о., ГК и др., с които е прието, че процесуалната
легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а
единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. С
2
оглед дадено от съда указание, ищецът с молба от 24.07.2024 г. е посочил, че ВКС е
страна в материалното правоотношение, касаещо оспорения съдебен акт. С оглед
твърденията на ищеца съдът е намерил иска спрямо ответника ВКС за процесуално
допустим, като преценката дали в действителност ответникът е страна по
материалното правоотношение може да бъде направено по съществото на делото.
По същество следва да се посочи, че процесното Определение №
1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о., с което
не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело
№ 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в състав, е постановено от Върховен касационен
съд вследствие на постъпила касационна жалба от „СК – 13 ФИНАНС“ АД. Върховен
касационен съд е участвал като правораздавателен орган. Видно е от съдебния акт, че
Върховен касационен съд не е страна по материалното правоотношение по
образуваното т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т. о., поради което не е
материално легитимиран да отговаря по предявения иск за прогласяване нищожността
на процесния съдебен акт. Предявеният срещу Върховен касационен съд иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на ответника „Кристиан 98“ ЕООД:
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се предяви по
исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира кога едно съдебно
решение е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната практика приемат, че то е
такова, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е
или е неподписано (Така ТР 1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са
съдебните решения в хипотеза на липса на надлежно изявление и правораздавателна
воля на държавния орган, защото съставът е незаконен, излиза извън границите, в
които съдът е овластен да правораздава, не е оформено писмено или, ако и оформено,
правораздавателната воля не може да се извлече, тъй като решението е неразбираемо,
дори и при тълкуване, или решението не е подписано и това не се дължи на
технически пропуск. Това отличава нищожността на съдебния акт от неговата
недопустимост, при която волята на съда е валидно и пълноценно изразена, но е
резултат или от ненадлежно упражняване на правото на иск, или от несъответствие
между заявения и решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на
правилата, определящи подведомствеността и подсъдността между различните видове
съдилища (арг. ТП 1/2015- 2016-ВКС/ВАС). В този смисъл е и практиката на ВКС
- Решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, ІІ г. о.
В изложението на исковата молба и молбата, с която се уточнява исковата
претенция, липсват твърдения за пороци от горепосочените, които да обосноват
нищожност на оспорения по исков ред съдебен акт. В случая ищецът е навел
твърдения за нищожност на съдебния акт поради нарушение в принципа за случайно
разпределение на делото. От приетото по делото писмо, адресирано от Председателя
на ВКС – съдия Галина Захарова, до адв. А. Р. – пълномощник на ищеца, се
установява, че действително преписката по образуваното т. дело № 250/2024 г. е
постъпила в съда преди преписката по образуваното т. дело № 248/2024 г., но
забавеното разпределение на т. дело № 250/2024 г. с един ден, респективно
разпределянето му след преписката по т. дело № 248/2024 г., се дължи на факта, че
първоначално преписката по т. дело № 250/2024 г. е била погрешно изпратена за
разпределение в Гражданска колегия на ВКС вместо в Търговска колегия. С
разпореждане на Председателя на III – то ГО от 08.02.2024 г. преписката е била
насочена за разпределение към ТК. Именно препращане на преписката от едната към
другата колегия е довела до забавяне на разпределението с един ден /л. 108/.
3
Следва да се посочи, че забавяне на разпределението на делото не означава
нарушаване на случайния принцип на разпределение. По делото е приложен протокол
за разпределение на т. дело № 250/2024 г., от които е видно, че е налице автоматичен
избор измежду всички съдии с изключения на трима, за които е посочена конкретна
причина, за да не участват в избора /л. 110/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, разпределението на делата и
преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния
подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на
постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б. Според чл. 360б, ал. 1 ЗСВ,
органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от пленума
на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на
електронното управление. Видно е от данните по делото, че именно такава система е
използвана за разпределение на процесното дело. Отделно следва да се посочи, че
видно от приетите по делото протоколи за разпределение на т. дело № 248/2024 г. и на
т. дело № 250/2024 г. /л. 109 - 110/, двете дела участват в различни групи на
разпределение – „Търговски частни дела“ и съответно „Търговски касационни дела“.
Ето защо, ирелевантно е кое дело е било разпределено но-напред – двете дела не се
конкурират помежду си в една и съща група на разпределение, респективно
направеният избор на докладчик по което и да е от тях не рефлектира впоследствие
при избора на докладчик по другото дело. Същото е посочено и в писмото на
Председателя на ВКС.
Единственият посочен от ищцовото дружество порок на съдебното решение е
твърдяното нарушение в принципа на случайно разпределение на делото, до какъвто
извод съдът не достигна. Следва да се посочи обаче, че евентуално допуснато
нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ при определянето на съдия – докладчик или член на
съдебния състав не се отразява на валидността на решението и не обуславя неговата
нищожност, а може да е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност или,
ако са допуснати нарушения на материалния закон, други съществени процесуални
нарушения или необоснованост, да обуслови неговата неправилност (в този смисъл са
Решение № 346 от 30.11.20211 г. по гр. дело № 1556/2010 г. на II г. о. на ВКС;
Определение № 409 от 30.06.2022 г. по т. д. № 2178/2021 г. на II т .о на ВКС и др.)
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответниците.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Върховен касационен съд следва да бъде
присъдена сумата от 100 лева, определено в минимален размер по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „КРИСТИАН 98“ ЕООД следва да се
присъди сумата от 850 лева – заплатено адв. възнаграждение съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СК – 13 Финанс“ АД, ЕИК ********* срещу
Върховен касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и срещу „Кристиан
4
98“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на
ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение №
5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело № 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК СК – 13 Финанс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Върховен касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от
100 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК СК – 13 Финанс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Кристиан 98“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 850 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5