Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1098
25.07.2018
година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
наказателен състав
На осемнадесети юли 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ЯНА КОЛЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: И. Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Колева
административно-наказателно дело номер 2209 по описа за 2018 година
Производството е образувано по повод
жалбата на Д.Т.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-2 /чрез адв. Е.М./
против Наказателно постановление №18-0769-000516 от 14.03.2018г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. с ал.1 т.6 от Закона за
движение по пътищата е наложена глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на
наказателното постановление и моли да бъде отменено. Счита,че акта за нарушение
е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
нарушението е неправилно квалифицирано като повторно и е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, като квалифициращия белег –повторност не е
посочен в акта за нарушение. Ангажира доказателства.
За наказващия орган, редовно
уведомени, не се явява представител и не взема становище по жалбата. Ангажира
доказателства.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан актосъставителя Р. Йорданов И. и свидетеля по акта В.П.Н..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 23.10.2017г., в 05,20ч., гр.Бургас, по ул.”Тодор Александров”, до
бензиностанция „Лукойл”, в посока от пътен възел „Юг” към кръстовището с
ул.”Спортна” жалбоподателят управлявал лек автомобил “БМВ Х5” с ДК№ А**** МТ със
скорост 134 км/ч, в зоната на действие на пътен знак В-26 с ограничение 80 км/ч
в населено място. Скоростта на автомобила е била фиксирана със стационарна радарна
система STRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00**********, снимка № 0004. Отбелязано е, че деянието е
извършено при условията на повторност, тъй като жалбоподателят е бил наказан с
електронен фиш № К -1600153 /23.05.2017г., връчен на 22.06.2017г.
По делото е представена справка за собственост на автомобила, от която
е видно че собственик е „Уникредит лизинг” ЕАД, с ползвател „Ст. стр. к.” ЕООД
с управител Д.Т.К.. В декларация по чл.188 от ЗДвП от 24.01.2017г.
жалбоподателят К. е посочил, че автомобилът се управлява от него.
С оглед на така установената фактическа обстановка е съставен акт за
нарушение №171352 от 24.01.2018г., който
е подписан от актосъставителя и свидетеля по акта, предявен на жалбоподателя и
подписан от него без възражения. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП.
Въз основа на акта за
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като в него е
пресъздадено съдържанието на акта на нарушение и с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр.
с ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 1400
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното на това основание. Както акта за административно нарушение, така
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат
изискуемото от закона –чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН съдържание. АУАН, а след
това и наказателното постановление, съдържат
подробно и точно описание констатираното нарушение и обстоятелствата, при които
е извършено.
Съдът
не споделя становището на жалбоподателя, че е изтекъл тримесечния срок от
откриване на нарушителя до съставяне на акта за нарушение, тъй като нарушението
е установено на 23.10.2017г., но нарушителят е установен едва при попълването
на декларацията по чл.188 от ЗДвП. За първи път след попълването на посочената
декларация наказващият орган е узнал авторa на
нарушението и от този момент започва да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Видно от датата на акта за нарушение, той е съставен на 24.01.2018г., което
съвпада с датата на попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, поради което
възражението е неоснователно.
Фактическата обстановка се установява
от показанията на актосъставителя, които са логични, непротиворечиви и
съответстват на останалите доказателства. По делото е представена снимка № 0004, заснета със стационарна радарна система STRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00**********. Съгласно правилото на чл. 189, ал. 7 ЗДвП,
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Представената снимка № 0004 и установената скорост на движение със стационарна радарна система STRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00********** представлява годно доказателствено средство. Посочената система за
видеоконтрол и измерване на скорост е одобрена за използване в Република България,
видно от Удостоверение за одобрен тип № 09.10.4823, издадено от Българския
институт по метрология. Ето защо използваната система е достоверен източник на
установените и заснети чрез нея данни.
Съгласно разпоредбата на чл.
189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена
сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства,
оборващи фактическите констатации в акта за нарушение, поради което съдът приема
описаната фактическа обстановка за безспорно установена.
В декларация по чл.188 от ЗДвП от 24.01.2017г. управителят Д.Т.К.
на ЮЛ- ползвател „Ст. стр. к.” ЕООД е посочил, че автомобилът се управлява от
него на посочената дата.
Съгласно разпоредбата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта сигнализирана с пътен
знак, в случая В-26 и определената с него максимална скорост на движение от 80
км/ч. Видно от изложената фактическа обстановка
жалбоподателят е нарушил тази разпоредба.
Безспорно по делото се установява, че жалбоподателят на 23.10.2017г., в
05,20ч., гр.Бургас, по ул.”Тодор Александров”, до бензиностанция „Лукойл”, в
посока от пътен възел „Юг” към кръстовището с ул.”Спортна” е управлявал лек
автомобил “БМВ Х5” с ДК№ А**** МТ със скорост 134 км/ч, в зоната на действие на
пътен знак В-26 с ограничение 80 км/ч в населено място. Така измерената скорост
от 134 км/ч е с 54 км/ч над разрешената 80 км/ч.
В настоящия случай деянието е квалифицирано по чл.182, ал.4 вр. с ал.1
т.6 от Закона за движение по пътищата, като е прието, че е осъществен
квалифициращият белег на повторност. Жалбоподателят възразява, че това
обстоятелство не е описано в акта за нарушение, с което е нарушено правото му
на защита. При проверка законосъобразността на наложеното наказание, Съдът
констатира, че посоченият електронен фиш № К-1600153 /23.05.2017г. с дата на връчване
22.06.2017г. не е редовно връчен, тъй като лицето, на което е връчено е вписано
с едно име и не е ясно какви са отношенията
му с наказаното лице. Повторността се обосновава с влязъл в сила акт, което в
настоящия случай не се констатира, т.е. не се установява наличието на този
квалифициращ белег, поради което следва да се наложи наказание по основния
състав на нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата.
Настоящият състав приема, че посоченото несъответствие не следва да
доведе до отмяна на наказателното постановление, тъй като съставомерните факти,
които са въведени като предмет на доказване и за осъществяване на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са идентични
и жалбоподателят е имал възможност да се защити срещу тях. Установената по
делото фактическа обстановка не налага квалифицирането на деянието по друга правна
квалификация, която съществено се различава, а само до привеждане на размера на
наказанието в съответствие с действително извършеното нарушение. При това
положение и предвид правомощието на съда съгласно чл. 63 от ЗАНН настоящият състав приема, че не са налице пречки за изменение
на наказателното постановление в горния смисъл - с посочване на нов размер на
наказанието чрез намаляването му при превеждането му в съответствие с
разпоредбата на по чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за
превишаване на определената скорост за движение с над
Мотивиран от
гореизложеното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №18-0769-000516
от 14.03.2018г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр.Бургас, с което на Д.Т.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. с ал.1 т.6 от Закона за движение по
пътищата е наложена глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата на чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯВА размера
на глобата на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.