№ 5799
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100108309 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
М. М. К.-Х., ЕГН **********, чрез адв. Д. З. - САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, гр. София, бул. ****, за следните суми: - сумата 110 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - формата на
понесени болки и страдания от ПТП, настъпило на 19.12.2022 г., претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната, считано от 17.01.2023 г. /датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие/ до окончателното плащане; - сумата 1 300 лв. -
имуществени вреди във връзка с направените разходи за лечение, пряка последица от
претърпения инцидент, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2022 г. /деня на
вредоносното събитие/, както и сторените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2022 г. около 19:50 часа в гр. София, л.а. „Мерцедес
Е 320“, рег. № СА **** НХ, управляван от Н. М.К. се е движил по бул. „Свети Наум“, с
посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Милин камък“ и в района на кръстовището с ул.
Теодосий Търновски“ реализира ПТП с ищцата, която пресичала пътното платно отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като пешеходка. В резултат на ПТП
ищцата е получила телесни увреждания – фрактура на ацетабулума вдясно, фрактури на
двете рамена на пубисна кост вдясно, както и контузия и охлузване в дясна теменнна област
на главата, с открита рана на главата, травми на гръдния кош.
1
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП, от което е видно, че вина за настъпилото
ПТП има водача на МПС Н. К.. Образувано е досъдебно производство № 11410/2022 г. по
описа на СДВР, пр.пр. 2028/2023 г. по описа на СРП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з.п. №
BG/02/122001653152, валидна към датата на ПТП.
Ищцата завела при ответника щета № **********/19.12.2022 г., по която е представила
всички необходими документи, но застрахователят се е произнесъл с отказ.
В тази връзка ищцата предявява настоящия иск срещу ЗД „Б.И.“ АД с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ.
Ищцата моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства,
подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на експертизи.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Претендира разноски.
Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автмобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № СА **** НХ.
Не оспорва участниците в ПТП и неговото настъпване, за което е съставен КП за ПТП с
пострадали лица.
Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищеца, сочени
в исковата молба.
Оспорва твърденията в исковата молба за причинени на ищеца увреждания, в резултат на
ПТП, различни от уврежданията, описани в приложените към исковата молба епикризи.
Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер.
При условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата поради това, че същата се е движела неправомерно на пътното платно, с
което е нарушила разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗДвП и/или е предприела пресичане на
пътното платно на неопределено за това място и без да се увери, че това може да бъде
извършено безопасно, като е нарушила правилата за движение по пътищата, възирани в чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП.
Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди, при твърдение, че
претендираните разходи не са в причинна връзка с травмите, за които се твърди, че са
причинени от процесното ПТП и не представляват задължителни разходи по повод
лечението на пострадалата.
Прави искане за ангажиране на устни доказателства.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законните последици.
В хода на делото е приет Протокол № 17396/02.10.2024 г. на Софийски районен съд, 105
състав по НОХД № 20241110210636, с което е одобрено споразумение за решаване на
наказателното производство, с което подсъдимият Н. М.К. (сочен за деликвент от ищеца) се
признава за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2022 г. около 19.52 часа в гр. София, на бул.
„Свети Наум“, в района на кръстовището с ул. „Свети Теодосий Търновски“, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Милин камък“ при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № СА **** НХ нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, не спрял и не пропуснал да
премине преминаващата на пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на
движение пешеходка – М. М. К. – Х. и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на М. М. К. – Х., ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно счупване на
десен ацетабулум – фрактурни линии на вътрешната стена и вертикално, продължаваща към
крилото на тазовата кост, с втора линия на счупването напред към горното рамо на срамната
кост, счупване на двете рамена на срамната кост, което увреждане причинило „трайно
затруднение на движението на десния долен крайник“ за срок по-голям от 30 дни, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д 17 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата и пътна маркировка М8.1, съгласно чл. 64,
т.3, б. „А“ от Правилника за прилагане на ЗДвП.
За безспорно установено между страните е обстоятелството, че към момента на ПТП е
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на „Мерцедес Е 320“ с рег.
№ СА **** НХ.
Спорът между страните се свежда до получените увреждания вследствие процесното ПТП,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера на исканото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и
възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпване
на произшествието са субективни и се изразяват в подценяване от водача на опасността,
която представлява пешеходец движещ се по пешеходната пътека съчетано с късно
3
реагиране за спиране.
Според съдебномедицинската експертиза, вследствие претърпяното ПТП на 19.12.2022 г.,
ищцата е получила следните травматични увреждания:
Счупване на таза и по-точно – счупване на десния ацетабулум и счупване на горното и
долното рамена на дясната пубисна кост на таза в дясно; Охлузна рана в дясната теменна
област на главата. Това е нарушило възможността за движение и натоварване на увредената
става за срок до нейното пълно зарастване. Описаната увреда представлява трайно
увреждане на здравето за период около 6 месеца. Охлузната рана на главата зараства за срок
около 10 дни и е свързана с лека болка, ограничение при спане и при ежедневните хигиенни
нужди. Счупването на таза причинява силна болка, като интензитета зависи от
индивидуалното възприятие на пострадалия. Всяко движение в засегнатата става е силно
болезнено в продължение на седмици, поради което се назначава постелен режим за най-
малко един месец. След този срок пострадалата ищца е вертикализирана и е започнато
раздвижване с помощни средства (проходилка/патерици). Целият период е свързан с
различна и постепенно отслабваща по интензитет болка, продължаваща 5-6 месеца, в
конкретният случай възстановяването е продължило около осем месеца. Ищцата се е
възстановила напълно от уврежданията за срок около 10 месеца. Вещото лице приема, че
направените разноски са целесъобразни за лечението на ищцата.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна
разпит на свидетеля Хардалов – неин съпруг.
В показанията си той заяви, че е наблюдавал настъпването на инцидента. След като я бута
автомобилът, краката се вдигат във въздуха и тя пада на земята, след което лежала на
осевата линия безжизнена. След секунди отворила очи. Линейка я откарала в „Пирогов“
където установили, че има счупване на таза. Десет дни е престояла в болницата, имала
системи. Той стоял при нея като придружител. Изпитвала силни болки и пиела
обезболяващи. След изписването от лечебното заведение, той я гледал един месец вкъщи.
След като са разрешили да се движи е започнала физиотерапия. Един месец и нещо и
било забранено да стъпва на крака. Проходила с проходилка след 3-4 месеца. Осем месеца е
била болнични. След инцидента се е променила. Практически е загубила работата си. Била е
вещо лице към съда, но тогава имала четири или пет дела в съда, които отказала, защото не
можела да работи. Към третия месец положението станало по-поносимо. Тя е свикнала с
болката и се научила да живее с нея. С помощни средства се е придвижвала 5-6 месецаи
после започнала сама да ходи, внимателно. Сега ходи нормално, но когато се сменя времето
я боли.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
4
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетения
за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие от настъпилото на
19.12.2022 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния, както и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане, като съгласно чл. 300 от ГПК Влязлата в сила присъда
(на която се приравнява споразумението по наказателното дело) на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се коренят в
поведението на водача на л.а. марка „Мерцедес Е 320“ с рег. № СА **** НХ Н. М.К..
В резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични
увреди и е претърпяла описаните от експертизата и свидетеля болки и страдания, които са в
причинна връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени
вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се вземат
предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
ищеца.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени
5
телесни увреждания – счупване на десния ацетабулум и счупване на горното и долното
рамена на дясната пубисна кост на таза в дясно; Охлузна рана в дясната теменна област на
главата. Това е нарушило възможността за движение и натоварване на увредената става за
срок до нейното пълно зарастване. Описаната увреда представлява трайно увреждане на
здравето за период около 6 месеца. Охлузната рана на главата зараства за срок около 10 дни
и е свързана с лека болка, ограничение при спане и при ежедневните хигиенни нужди.
Счупването на таза причинява силна болка, като интензитета зависи от индивидуалното
възприятие на пострадалия. Всяко движение в засегнатата става е силно болезнено в
продължение на седмици, поради което се назначава постелен режим за най-малко един
месец. След този срок пострадалата ищца е вертикализирана и е започнато раздвижване с
помощни средства (проходилка/патерици). Целият период е свързан с различна и
постепенно отслабваща по интензитет болка, продължаваща 5-6 месеца, в конкретният
случай възстановяването е продължило около осем месеца. Ищцата се е възстановила
напълно от уврежданията за срок около 10 месеца. Към датата на ПТП ищцата е била на 58
години.
По отношение на иска за имуществени вреди съдът, с оглед заключението на вещото
лице по СМЕ, приема, че иска е основателен и доказан вцялост.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи
произнасяне по него. Съдът намира, че по делото не е доказано наличие на виновно
поведение от страна на увредената ищца, което е допринесло за настъпване на процесното
ПТП. Ищцата е пресичала правилно пътното платно на обозначено за целта място.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер, следва да
бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищеца е
бил на 58 години към момента на настъпване на транспортното произшествие, възстановила
се е от счупванията, и като приложи принципа за справедливост съобразявайки съдебната
практика и социално-икономическите условия на живот към 2022 г., съдът намира, че
адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е в размер на 80 000 лв.
Поради горното, при определения общ справедлив размер на неимуществени вреди от 80 000
лв., искът следва да бъде уважен за тази сума., а за горницата над 80 000 лв. до
6
претендираните 110 000 лв.,искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът, счита, че същият следва да
бъде приет за доказан за сумата 1 300 лв., пред вид заключението на медицинската
експертиза, която приема, че направените разходи за целесъобразни с оглед лечението на
ищцата.
Върху посочените суми за обезщетение следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от 17.01.2023 г. /датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие/ до
окончателното плащане.
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗА. Съдът използва за ориентир, при определяне на възнаграждението Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие, но не я прилага точно, а се съобразява със
сложността и характера на делото и проведените съдебни заседания. Размерът на
адвокатското възнаграждение съдът определя на 4 500 лв. Съразмерно на уважената част от
иска, дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Д. З. - САК е в размер на 3 270 лв.
Ответникът е представил списък с разноски на обща стойност 9420 лв. с ДДС, като, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да му заплати разноски в производството в
размер 1 230 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като съдът считам, че
претендираното възнаграждение е завишено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в полза на Софийски градски съд в размер на сумата от 3250 лв. и 909 лв. за възнаграждения
на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ****, гр. София, бул. ****, да заплати на М. М. К.-Х., ЕГН
**********, чрез адв. Д. З. – САК, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
следните суми: - сумата 80 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди -
понесени болки и страдания от ПТП, настъпило на 19.12.2022 г., претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до окончателното
изплащане и - сумата 1 300 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
7
иска за в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 80
000 лв. до пълния предявен размер 110 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД да заплати на адв. Д. З., САК, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер 3 270 лв. на основание чл. 38 ЗА, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. М. К. – Х. да заплати на ЗК „Б.И.” АД разноски по делото в размер 1 230 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 3 250 лв. д.т.
и 909 лв. – депозит за в.л., платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8