Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.11.2019 г. Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори граждански състав
На двадесет и
първи октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 987 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ и чл.224
от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Н.М.К., ЕГН: **********,*** против „Б.М.“
АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от И. М.М..
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество
на длъжност „***** село С.“, код по НКПД 95100005 от 2002 г., по трудов
договор. Трудовото му възнаграждение било в размер на минимална работна
заплата, като до 2016 година то било изплащано редовно. През 2016 г. ответното
дружество не му изплатило три заплати – за месеците март, април и май 2016 г.
Ищецът предположил, че това е временно и впоследствие ще му бъдат заплатени
неизплатените трудови възнаграждения. През 2018 г. обаче, неизплатените трудови
възнаграждения станали за шест месеца – за месеците май, август, септември,
октомври, ноември и декември 2018г. Новата 2019г. също стартирала с неизплатено
трудово възнаграждение за месец януари.
Поради
неизплатените трудови възнаграждения работниците се обърнали към работодателя с
молба да започне частично да им ги изплаща. Вместо на ищеца да му бъде
изплатено дължимото трудово възнаграждение, ответното дружество, със Заповед
№6/04.02.2019г. му прекратило трудовия договор на основание чл.327, т.2 от
Кодекса на труда, считано от 01.02.2019 г. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не били посочени за изплащане дължимите трудови
възнаграждения, не било посочено дължимото обезщетение по чл.224 от Кодекса на
труда за неползване платен годишен отпуск за 2018 г., посочени били само два
дни за 2019г. В цитираната заповед не бил посочен и размер на дължимото
обезщетение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.
Независимо, че
ищецът неколкократно се опитвал да разговаря с представителя на ответника за
изплащане на заплатите и обезщетенията, до настоящият момент това не било
сторено. Един от служителите се обърнал към Дирекция „Инспекция по труда“ –
град П. с молба да им бъде помогнато. От Дирекция „Инспекция по труда“ била
извършена проверка, която установила твърдяното по-горе. Бил изпратен отговор,
че на ответното дружество е дадено предписание в срок до 30.06.2019 г. да им
бъдат изплатени дължимите възнаграждения. До момента това не било изпълнено,
поради което за ищеца бил налице правен интерес да води настоящото дело.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което осъди
ответното дружество да му заплати:
1) сумата от общо 5360 лева представляваща дължими и
неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 1440 лева, дължими за периода от м. март 2016 г. до м.
май 2016 г., включително; 3360 лева, дължими за м. май 2018 г. и за периода от
месец август 2018 г. до месец декември 2018 г., включително и 560 лева, дължими
за месец януари 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане;
2) сумата от общо 560 лева, представляваща неизплатен
неползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2019 г., до
окончателното плащане;
3) сумата от общо 28 лева, представляваща неизплатен
неползван платен годишен отпуск за два дена през 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2019 г.,
до окончателното плащане;
4) сумата от общо 560 лева, представляваща неизплатено
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.221, ал.1 от
Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане.
Препис от постъпилата искова молба и доказателства са
изпратени на ответното дружество за писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК,
като в рамките на едномесечния срок не е постъпил такъв. От „Б.м.“ АД не
изпращат представител в насроченото открито съдебно заседание и и не вземат
становище по иска.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени като доказателства заверени преписи на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение №4/04.02.2019г., писмо изх. №19056360/07.06.2019 г. от
Дирекция „Инспекция по труда“ - град П., адресирано до ищеца и справка за
неизплатени заплати, с положен печат на ответното дружество. От тях се
установява по несъмнен начин, а и страните не спорят, че през исковия пеиод
ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „******* село С.“. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед №4 от 04.02.2019г., в която е посочено
като основание „чл.327, т.2 КТ“.
Допусната е по
делото съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и същата е приета като
обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. От експертното заключение се установява, че дължимите
от работодателя суми в разглеждания казус са следните:
1) сумата от общо 3796.77 лева
представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 987.72
лева, дължими за периода от м. март 2016
г. до м. май 2016 г., включително; 2374.50 лева, дължими за м. май 2018 г. и за
периода от месец август 2018 г. до месец декември 2018 г., включително и 434.55
лева, дължими за месец януари 2019 г.;
2) сумата от общо 549.82 лева, включваща неизплатен
неползван платен годишен отпуск за 22 дни през 2018 г. и за 2 дни през 2019 г.;
3) сумата от общо 504.00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.
245, ал. 2 във вр. с чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника
или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените
срокове. Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил своевременно
дължимото и начислено трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал.2 от КТ,
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема. В този
смисъл искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Доказан по
основание е и искът по чл.
221, ал.1 от КТ. Съгласно тази законова разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
В разглежданият случай се установи, че дължимото обезщетение за съответния
период не е изплатено от ответника, а и от негова страна не се навеждат такива
твърдения.
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Установи се по делото, че ответникът не е изплатил дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 22 дни през 2018 г. и 2 дни
през 2018 г., поради което и този иск следва да уважи.
Съдът възприема изготвената
съдебно-счетоводна експертиза като обективна и безпристрастна и всяка от
исковите претенция следва да бъде уважена именно в установените от вещото лице
размери.
На основание чл.
86 от ЗЗД, с оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане на вземанията.
Страните не
претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед
уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на РС К. в размер на 251.87
лева общо по трите иска, както и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, заплатени от бюджета на
съда.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***,представлявано от И. М.М. да заплати на Н.М.К.,
ЕГН: **********,***
1) на основание чл.
128 от КТ – сумата от общо 3796.77 лв. (три
хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
987.72 лева, дължими за периода от м.
март 2016 г. до м. май 2016 г., включително; 2374.50 лева, дължими за м. май
2018 г. и за периода от месец август 2018 г. до месец декември 2018 г.,
включително и 434.55 лева, дължими за месец януари 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2019 г., до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от
5360.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН;
2) на основание чл.224
от КТ – сумата от общо 549.82 лв. (петстотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки), включваща неизплатен
неползван платен годишен отпуск за 22 дни през 2018 г. и за 2 дни през 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане, като до пълния претендиран
размер от 588.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН;
3) сумата от общо 504.00 лв. (петстотин и
четири лева), представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2019 г., до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 560.00
лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Б.М.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от И.М.М.,
да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 251.87 лв. (двеста петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки)
за обективно съединените искове, както и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване съобщение
на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: