Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД - [населено място], ЕИК *********, представляван от управителя М. И. З., със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], Административна сграда „Пършевица“, чрез процесуален представител адв. В. Ч. – АК Враца, сл. адрес [населено място], [улица], офис 502, против Решение от № 56 от 07.05.2024 г. по АНД № 68/2024 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 12-2300226 от 17.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] и административнонаказаното дружество е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“ - [населено място] 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С цитираното Наказателно постановление на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД - [населено място] е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1800.00 лв., затова че на 21.11.2023 г. в обект „кравеферма“, находяща се в [населено място], това дружество, в качеството си на работодател, е допуснало до работа лицето П. Г. Ц. да управлява самоходна машина „фадрома“ без да притежава изискващата се квалификация за управление на съответната машина (категория Так-М, съгласно чл. 13, ал. 4, т. 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделска техника)

В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е приел допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно определяне на субекта на административнонаказателното производство. Сочи, че съобразно така формулираното описание на нарушението следва да се приеме, че жалбоподателят е санкциониран за допустителство за извършване на нарушение на цитирания текст от наредбата. Счита, че в конкретния случай не се касае за допустителство по чл. 10 от ЗАНН, тъй като съгласно тази разпоредба допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Това по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Доколко допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от друго лице, то касаторът твърди, че юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство. Счита, че такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, което може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП. В писмено становище излага съображения аналогични на изложените в касационната жалба.

От ответника по касационната жалба Директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] е постъпило Писмено становище, с което оспорва същата. Излага доводи, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Твърди, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места (чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ). Позовава се на разпоредбата на ал. 2 на чл. 14 от ЗЗБУТ, съгласно която лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. Счита, че субектът на нарушението е правилно определен съгласно нормата на чл. 413 от КТ, тъй като „работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законово установените граници - 1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция, който е към минимално установения в закона, а именно 1800 лв., като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението, както и наличието или липсата на основания по чл. 28 от ЗАНН. Моли за потвърждаване на въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В с.з. юрк. К. оспорва касационната жалбата по основания изложени в писмения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом правилно и законосъобразно. Издаденото наказателно постановление счита, че отговаря на изискванията на закона, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в издаденото наказателно постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че на 21.11.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" [населено място] извършили проверка на място в обект на „АЛЕКСИЯ 2002" ООД - „кравеферма", находящ се в [населено място] дол, обл. Монтана. При обхода по работните места установили лицето П. Ц., който управлявал самоходна машина - „фадрома“. При последваща проверка по документи, представени по ел. път, инспекторите констатирали, че въпросният работник не притежава необходимата правоспособност за работа със съответната машина. До работодателят „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД е изпратена покана за съставяне на АУАН от 12.12.2023 г. Същата е надлежно получена и на 21.12.2023 г. В отсъствието на представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2300226 от Л. Р., в присъствието на свидетелите С. Ш. и М. Т.. АУАН е изпратен по пощата и получен на 29.12.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта с обяснение, че П. Ц. бил управлявал самоходната машина не по нареждане на работодателя, а самоволно. Възражението е оставено без уважение и въз основа на така съставения акт наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ атакуваното НП № 12-2300226 от 17.01.2024 г., с което наложил „имуществена санкция" в размер на 1800.00 лв. Оспореното НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон НП. Няма спор по фактическата обстановка, като приема, че работодателят следва да упражнява контрол и да осигурява прилагането на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд във всеки един момент от трудовия процес, по аргумент на чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г., като това зависи от неговата собствена организация. Като е допуснал П. Ц. да управлява такава машина без да има съответната квалификация, работодателят е нарушил нормата на чл. 210 от Наредба № 7, затова и неговото нарушение следва да бъде санкционирано с приложение на нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. Въззивният съд е възприел, че не може да се приложи и института на „маловажен случай", уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя по отношение здравословните и безопасни условия на труд, като по този начин се създават предпоставки за настъпване на инциденти, застрашаващи човешкия живот и здраве. Управлението на самоходна машина е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а когато машината е управлявана от неправоспособно лице, значително се повишава рискът от възникване на общественоопасни последици - увреждания на здравето на работещия или на друго лице или увреждане на имущество.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав, към мотивите на което решение този състав препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационният състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснато съществено процесуални нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на субекта на административнонаказателното производство. Субект на административнонаказателна отговорност по чл. 413, ал. 2 от КТ е лице, което има качеството на „работодател“. Легалната дефиниция на „работодател“ е дадена в §1, т.1. от ДР на Кодекса на труда – „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Същевременно законодателят е уредил обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в специален закон, а именно в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Касационният съд намира, че в настоящата хипотеза при определяне качеството на „работодател“ намира приложение легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 22.09.1999 г., която съответства на същото понятие, дадено и в специалния ЗЗБУТ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ – „Работодател“ е 1. понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Законодателят не случайно е разширил кръга на субектите, които определя като работодатели съгласно ЗЗБУТ и другите подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в насока засилване на защитата на лицата, полагащи труд. Затова приложимата санкционна норма по отношение нарушението по чл. 210 от Наредба № 7 е тази по чл. 413, ал. 2 КТ.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗАНН – В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН - За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗАНН - Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ЗАКТНН - Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

По отношение на възраженията свързани с допустителството и позоваването на чл. 10 от ЗАНН, следва да се има предвид, че същите, както и цитираната правна норма са неотносими към процесния случай, тъй като това касае физическите лица, а не юридическите такива, каквото е административнонаказаното лице. Юридическите лица носят отговорност по силата на самия закон - чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, която е отделна и самостоятелна от административнонаказателната отговорност на работниците и/или ръководителите, също физически лица, в който смисъл е чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. С оглед на това и след като законодателят е предвидил изрично административнонаказателна отговорност за работодатели, какъвто е текстът на чл. 413, ал. 2 от КТ, то наложеното наказание е съответно на материалния закон.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото в писмено становище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 56 от 07.05.2024 г. по АНД № 68/2024 г. по описа на Районен съд – Лом.

ОСЪЖДА „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД - [населено място], ЕИК *********, представляван от управителя М. И. З., със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], Административна сграда „Пършевица“ да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - [населено място] сумата от 100,00 лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.