Р
Е Ш Е
Н И Е № 295
гр. Сливен, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в
публично заседание на осемнадесети юни през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДИМОВА
при секретаря Илка Жекова, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 107 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е поповод жалба на Г.Я.П.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление №18-0804-003417/
28.11.2018 г. на Началник група „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което
на жалбоподателя на основание член 53 ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител. Моли за отмяна на наказателното
постановление. Процесуалният представител също моли за отмяна на наказателното
постановление.
В с.з.
органа, издал обжалваното наказателно постановление, не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На
29.07.2018 г. в 00:58 ч. в община Сливен на път Общински № SLV-2061 връх Българка, жабоподателят управлявал лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег. № В 2208 РХ. При движение с несъобразена скорост
водачът блъска пешеходеца, Християн Светославов Антонов, от гр. Сливен.
Жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП-то без да уведоми контролните органи
на МВР, а пешеходеца е бил откаран в ЦСМП-Сливен за преглед и след това е бил
освободен. Има постановление на Районна прокуратура-Сливен за прекратяване на
наказателното постановление с вх. № 2424/16.10.2018 г. - чл. 343Б ал.1 от НК.
Въз основа на
съответния акт за административно нарушение, на жалбоподателя е издадено
обжалвано наказателно постановление, като е прието, че е нарушил 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвПи чл. 20 ал.2
от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 лева, а на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева. Така описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът
кредитира свидетелските показания на актосъставителя, Ж.З., и показанията на
свидетелите, Ц.Г. и Станислав Костадинов, като ясни, непротиворечиви и
последователни. Те се покриват и допълват
с останалия писмен доказателствен материал по делото. Всеки един от тях
възпроизвежда възприетите факти от обективната действителност в своята
съвкупност и са взаимно допълващи се. Съдът
кредитира съдържанието на приложените и приобщени по делото по съответния
процесуален ред писмени доказателства. Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи: Жалбата е процесуална допустима,
подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването, съгласно разпоредбата на член 59 от ЗАНН, и разгледана по същество
– основателна. Съдът намира, че съставените акт за
установяване на административното нарушение и издаденото, въз основа на него
наказателно постановление съдържа съществени процесуални нарушения и са
съставени и издадени при неспазване на задължителните изисквания на
разпоредбите на член 42, т. 3 и т.4 ичлен 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН относно
наложеното наказание по член чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лева, а на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева. Актът
за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него
наказателно постановление, имат материална доказателествена сила и подлежат на
доказване. Видно
от писмените доказателства по делото и по-точно акта, установяващ
административното нарушение, е налице разминаване на релевираното
нарушение - „28.07.2018 година“ или
„29.07.2018 година“, и „22:40 часа“ и „00:58 часа“. В наказателното
постановление са посочени втората дата и час, а видимо с просто око в АУАН се
съдържат поправки с други дата и час, самата поправка не е отбелязано кога и от
кого е извършена. Това, че първо са били изписани по определен начин, в
частност датата и часа, а след това по друг начин, се установи от приложения и
приобщен по съответния процесуален ред акт за установяване на административно
нарушение №723427 от 29.07.2018 година.
От изложеното
следва, че актосъставителя е допуснал грешка, която впоследствие е била
поправена, като е изписано в АУАН точната дата и час на извършеното
административно нарушение. В
административнонаказателното производство по ЗАНН е необходимо актовете, които
релевират дадено административно нарушение да имат ясно, точно и пълно
съдържание, за да може да породят правните си последици. Законодателят е
предвидил като основни реквизити при съставянето на АУАН на лицето, на което е вменено
нарушението, да му бъде предявено и след това да го подпише с конкретно
съдържание в него, в това число дата на извършено нарушение и описание на
обстоятелствата, при които то е извършено. Затова е недопустимо този акт да
бъде променен, допълван или допълнително мотивиран. В този смисъл съгласно
разпоредбата на член 62, ал.2 от АПК предвижда реда, по който се поправят очевидни фактически грешки, допуснати в административния
акт, но нито в ЗАНН, нито в НПК, който на основание член 84 от ЗАНН е
субсидиарно приложим вадминистративнонаказателното производство такава
възможност за поправка на очевидни фактически грешки, не е предвидено. С оглед на
гореизложеното може да се направи аргументиран правен извод за наличие на
процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление, а именно
несъответствие между датата на нарушението и обстоятелства, при които е
извършено /час/ в акта, установяващ административното
нарушение, от една страна, и датата на нарушението и обстоятелства, при които е
извършено /час/ в наказателното постановление, от друга страна. По този начин
не са спазени императивните изисквания на разпоредбите на член 42, т. 3 и т.4 и член 57, ал.1, т.5 от ЗАННза сходство между
тях. Във
всеки един случай на съставени и издадени при неспазване на
задължителните изисквания на закона АУАН и наказателно постановление водят до
наличието на съществено процесуално
нарушение и от това като правна последица следва неефективното и непълноценното упражняване на
правото на защита на нарушителя в производството. Ръководен от горното, съдът
на основание член 63, ал.1 от ЗАНН РЕШИ: ОТМЕНЯ НП № 18-0804-003417/28.11.2018
г. на Началник сектор „ПП” при ОД-МВР-гр. Сливен, с което на Г.Я.П. с
ЕГН **********,***, на основание член 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и на основание
чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………