№ 52
гр. Варна, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600062 по описа за 2023 година
Въззивното производство пред ВАпС е образувано по жалба на адв.О. Б.
от АК Русе като пълномощник на Д. Й. М., ЕГН ********** срещу
постановеното по ЧНД № 15/2023 г. по описа на ВОС разпореждане №
82/20.01.2023 г. С атакувания съдебен акт е прието, че молбата, с която е
сезирана първата инстанция е недопустима и на това основание е прекратено
съдебното производство по ЧНД № 15/2023 г. на Окръжен съд Варна.
В жалбата се поддържа становище, че разпореждането е неправилно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни
аргументи и се моли то да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ВОС за
извършване на исканото групиране.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане са били преценени процесуалните
предпоставки за разглеждане на молба за извършване на групиране на
наказания, наложени на Д. М. с влезли в сила четири съдебни акта на
италиански съд. Обсъждайки процесуалната предистория, довела до
обсъжданото искане, ВОС е достигнал до законосъобразния извод за неговата
недопустимост.
Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, по съществото
си молбата на адв.Б. представлява искане за произнасяне по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК по отношение на вече групирани
от прокуратурата в гр.Лука република Италия наказания – за това
обстоятелство са налице писмени доказателства, обсъдени с въззивно
решение по ВЧНД № 332/2022 по описа на Апелативен съд –Варна в
производството по ЕЗА. Въззивната инстанция изрично е изследвала този
въпрос и като е констатирала факта на извършеното групиране, е коригирала
1
размера на приетото за изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от
четири години пет месеца и двадесет и осем дни. Горното определено
препятства възможността за преразглеждане на въпроса за определяне на
общо наказание.
В допълнение към аргументите на първата инстанция следва да бъде
посочено в принципен план следното: В конкретния случай българският
наказателен съд би имал компетентност да разгледа поставения от адв.Б.
въпрос, ако по отношение на Д. М. бъде постановена присъда от български
съд, която би била онова ново обстоятелство, което би породило
компетентност на българския съд за произнасяне по приложението на чл.25
от НК и по отношение на осъжданията на М. в Италия. Но дори и тогава,
българският съд е длъжен по силата на член 3, параграф 3 от Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид
присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, винаги
когато „взема предвид“ предишна присъда, постановена от съд на друга
държава членка, да се съобразява с изричната забрана за преразглеждане, така
че предишните присъди, постановени в други държави членки, трябва да се
вземат предвид такива, каквито са постановени. Подобно вземане предвид не
може да води до намеса или отмяна на чуждата присъда, постановена в други
държави членки, или на каквото и да е друго решение, свързано с
изпълнението им от държавата членка, провеждаща новообразуваното
наказателно производство. В този смисъл са и обвързващите указания, дадени
с решението на СЕС по дело C -171/16.
Споделяйки крайния извод на ВОС, настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че проверяваното разпореждане следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ЧНД № 15/2023 г. по описа на ВОС
разпореждане № 82/20.01.2023 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2