АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/22.2.2021г.
Гр.
Пловдив, 22. 02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова
КАНД № 2809 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Т.Б., ЕГН **********,***,
ж. к. “***, чрез адв. А.Т., против Решение
№ 260159 от 11.09.2020 г. по АНД № 2108 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, V н. с., с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-010656
от 23.12.2019 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което, на основание с
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на касатора Б. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят счита оспореното решение за
неправилно, поради което моли същото да се отмени. Излага доводи, че съдът е
формирал неправилен извод, че безспорно е установено нарушението по чл.140 ал.1
от ЗДвП, като излага подробни доводи, че процесното МПС продължава да е
регистрирано, макар и срокът на регистрацията да е изтекъл. Счита, че
словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като
такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл.175 ал.3 от
с.з., като излага подробни доводи в тази насока. Твърди също така, че са налице
условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, както и
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призована,
не се явява и не се представлява Постъпило е становище вх. № 1171/21.01.2012
г., с което се заявява, че касаторът поддържа жалбата и излага съображения по
същество. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призована, не изпраща представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира
решението на ПРС за правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде
потвърдено.
Административен съд – Пловдив, XIX състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Районният съд е бил сезиран с жалба
против посоченото наказателно постановление, което е било издадено въз основа
на АУАН, с което е установено, че на 19.09.2018 г. около 14:0 часа в гр.
Пловдив, на ул. „Иван Вазов“ до № 86, Т.Т.Б., като водач на лек автомобил „Фиат
Панда“ не представила СУМПС. За това нарушение е издадено НП № 18-1030-011652
по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. В хода на проверката е установено и, че процесното
МПС е с неустановена собственост, като след справка е установено, че л. а.
„Фиат Панда“ е бил без регистрация, а използвал регистрационни табели с № 119 м
540 на друго МПС – „Форд Фокус“. За последното нарушение бил образуван
заявителски материал в Районна прокуратура – Пловдив. По заявителския материал
в РП – Пловдив било разпоредено да не се образува наказателно производство, а
да бъде издадено наказателно постановление по ЗДвП. По този повод е издадено и
оспореното в настоящото производство НП № 19-1030-010656/23.12.2019 г., с което
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП с глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление,
съставът на районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин факта на извършване на административно нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП, че същото е квалифицирано правилно, не са допуснати
съществени административно-производствени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да накърняват правото на
защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно и съответно на
вида и тежестта на нарушението и на личността на нарушителя.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районния съд правилно е преценил събраните по делото доказателства.
Наказателното
постановление е изготвено в съгласие с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в кръга на делегираните им властнически правомощия и в тях
достатъчно подробно и ясно са описани обстоятелствата, при които е извършено
административното нарушение, начинът на констатиране на същото, както и
възприетата от наказващия орган правна квалификация. Административно нарушение
е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е привлечен да
отговаря и срещу какво да се защитава. Конкретно е посочена нарушената
материалноправна норма, датата и мястото, където е установено нарушението и
други релевантни фактически обстоятелства, имащи правно значение за административно-наказателния
спор. Изложените доводи формират еднозначен извод, че правото на защита на
санкционирания субект не е било ограничено по никакъв начин, че същият да не
може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем.
Правилно
съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час в гр.
Пловдив, касаторът е управлявал
посочения лек автомобил, без да е спазил нормативно изискване на чл.140 ал.1 от ЗДвП, регламентиращо задължението му автомобилът да е с поставени две
регистрационна табели. В случая са използвани регистрационни табели на друго
МПС. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗДвП за всяко регистрирано превозно средство се
предоставят табели с регистрационен номер, които следва да отговарят /като
форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998 г.
на Съвета на Европа от 03.11.1998 г. Анализът на цитираните разпоредби
несъмнено показва, че е изпълнен съставът на административното нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е бил обозначен с табели на друго
МПС. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира, както
техническата изправност на МПС, така и външната му цялост, която включва
наличието на два броя надлежно издадени регистрационни табели. Независимо от посочените обстоятелства, жалбоподателят
е предприел управлението на автомобила, с регистрационни табели на друго МПС,
което правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган като нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По
отношение възраженията изложени в жалбата съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Управлението
на нерегистриран автомобил е деяние с повишена обществена опасност, с оглед
факта, че по този начин се възпрепятства възможността да бъде идентифициран
субекта при извършено нарушение или престъпление на пътя, съответно да бъде
открит и подведен под отговорност.
Именно
затова, с посочената промяна в Наказателния кодекс в края на 2016 г.,
законодателят цели повишена взискателност към водачите на МПС и затова при
определена степен на обществена опасност, деянието, изразило се в управление на
МПС, нерегистрирано по надлежния ред, се квалифицира като престъпление, а не
като административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Кое е
определящо при квалификацията на деянието като престъпление?
Разликата
се изразява единствено в степента на обществената опасност на деянието и на
дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства като цяло.
За
квалификацията на деянието като престъпление, е без значение пътят, по който се
управлява моторното превозно средство, дали е в населено място, извънградско и
прочие, без значение е и категорията на МПС. Съставът на престъплението изисква
да се установи, че съзнателно е управлявано МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – т.е не отговаря на условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях („Наредбата“).
Съгласно
чл.3 ал.1 от Наредбата, в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или
оформяне на вноса, моторните превозните средства трябва да се регистрират
(влючително ремаркетата).
Ако се
придобива вече регистрирано моторно превозно средство, срокът за пререгистрация
в КАТ е 30 дни. В случай, че не се пререгистрира в срок от 2 месеца, настъпва
служебна дерегистрация на моторното превозно средство.
Важен
момент е, че, ако автомобилът е с временни табели, които са с изтекъл срок, в
голяма част от случаите се приема, че деянието е с по-ниска обществена
опасност, тъй като МПС е било веднъж регистрирано, и се квалифицира като
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а образуваното досъдебно
производство за престъпление по 345 ал.2 от НК се прекратява.
Друг
важен момент е и факта, че ако се управлява чужд автомобил, след служебно
прекратена регистрация поради незаплатена полица „Гражданска отговорност“, и
обвинението не успее да докаже умисъл у управляващия автомобила, то има голяма
вероятност наказателното производство да бъде прекратено и да се понесе
единствено административна отговорност.
И също
важен момент е, че ако се управлява собствен автомобил, чиито транзитни номера
са изтекли, съдебната практика приема, че транзитните номера се различават
значително от временните и постоянните регистрационни табели, и след като не
сте пристъпили към регистрация на автомобила след изтичане на срока им на валидност,
то лицето съзнателно е осъществило състава на престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Обектът
на деянието има значение при идивидуализацията на наказанието. Т. е. има
значение дали се управлява лек автомобил, мотоциклет, трактор, бус и т.н, като
колкото по-висок клас МПС се управлява, толкова по-висока е и обществената
опасност. Взема се в предвид и личността на дееца – дали е осъждан, извършва се
справка за нарушения на водача по ЗДвП.
За
това нарушение нормата предвижда две алтернативни наказания – лишаване от
свобода до една година или глоба в размер от 500 лв. до 1 000 лв.
При
наличие на предпоставките на чл.78А от НК, съдът заменя наказателната отговорност с административна, като налага
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. (обикновено се налага в
минимален размер)
Следва
да се има предвид също, че, въпреки, че управлението на МПС с изтекли временни
регистраицонни номера, по същността си представлява управление на МПС
нерегистрирано по надлежния ред, в повечето случаи, самият факт на наличие на
временни табели, въпреки че са с изтекъл срок към момента на осъщствяване на
проверката, води до извод, че с придобиването на табелите е била осъществена
регистрация.
Този
факт се взима в предвид при индивидуализацията на конкретното деяние, като
такова с по-ниска обществена опасност, съответно до квалификацията му като
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а не като престъпление по
чл.345 ал.2 от НК.
Ето
защо, съдът намира за несъстоятелни изложените твърдения, че управлението на
въпросния лек автомобил от Б. с поставени транзитни регистрационни номера на
съответното място, но с изтекъл срок на валидност на същите, не може да се
приравнява на управление на нерегистрирано МПС, за да попадне в част от първата
хипотеза на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата,
превозното средство продължава да е регистрирано.
В случая не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като нарушението
разкрива една типична степен на обществена опасност на нарушения от този вид,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. При това
положение съдът намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора
и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в
размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
на основание на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, Административен съд- Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260159 от 11.09.2020 г. по
АНД № 2108 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Пловдив, V
н. с.
ОСЪЖДА Т.Т.Б., ЕГН **********,***,
ж. к. “***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.