Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 1545 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.чл.4 ЗМДТ.
Предмет на делото е
жалбата, подадена от Г.И.Б., ЕГН **********, адрес *** против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1123-1/11.09.2020г.,
издаден от главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“, община Варна,
потвърден с писмо рег.№МД-Т20007074ВН_001ВН/12.10.2020г. на
директора на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, с който са
установени задължения за данъчни периоди 2015г.- 2019г. за данък върху
недвижимите имоти главница в размер на 399.58 лв. и лихва в размер на 123.27
лв.
Жалбоподателят твърди,
че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва основанието и
размера на посочените в акта задължения. Твърди, че разпоредбата на чл.25 ал.3 ЗМДТ /в сила от 01.01.2019г./ е неприложима, тъй като не е декларирала имота на
ул.“*****“ като основно жилище, не живее в този имот от 1987г. и не е подавала
декларации за него. Декларацията по чл.14 ЗМДТ от 2004г., отнасяща се до имот с
партиден номер *****- жилище с година на построяване 2003г., с адрес- *****е
подадена от нея в качеството на собственик на имота, който е деклариран като
основно жилище. Твърди, че не дължи определеното по отношение на първия имот
задължение за довнасяне на данък сгради, както и начислените лихви. Твърди, че
оспореният акт не съдържа основания за начислените допълнително суми, с което
препятства правото й на защита. Непълнотата в информацията, грешното отразяване
на обстоятелствата и липсата на мотиви представляват съществени процесуални
нарушения. Твърди и че неправилно е приложен материалния закон, тъй като разпоредбата
на чл.25 ал.3 ЗМДТ, на която се позовава ответната страна, е в сила от
01.01.2019г. Моли оспореният акт да бъде отменен и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1123-1/11.09.2020г.,
издаден от главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“, община Варна,
потвърден с писмо рег.№МД-Т20007074ВН_001ВН/12.10.2020г. на
директора на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, с който на
жалбоподателката са установени задължения за данъчни периоди 2015г.- 2019г. за данък
върху недвижимите имоти, а именно главница в размер на 399.58 лв. и лихва в
размер на 123.27 лв.
От представените
декларации по чл.14 ЗМДТ, подадени от Р.С.М. се установява, че на 26.03.1998г. с
декларация вх. №03-12-1107/26.03.1998г. е деклариран имот в гр.Варна, район
Приморски, ул. „*****“№12а със собственици Р.М.½ ид. част и И.М.-
½ ид. част, а на 01.02.1999г. е подала декларация с вх.
№74-14-3335/01.02.1999г., с която е декларирала този имот със собственици тя с 4/6
ид. части и по 1/6 ид.ч. за Г.И.Б. и И.И.Т., като в таблица 4 е декларирано, че
жилището е основно за всеки един от тях. Съгласно представената декларация по
чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********/02.02.2004г. Г.Б. е декларирала недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, *******, представляващ жилище, на което е единствен
собственик и е декларирано като основно.
С оспореният акт органът по приходите, като е взел предвид, че декларираните
с декларации по чл.14 ЗМДТ недвижими имоти, подробно описани в тях, както
следва: с декларация вх.№ 03-12-1107/26.03.1998г. - недвижим имот- земя с
площ 160 кв.м. и застроена площ 108 кв.м., жилище с РЗП общо 150 кв.м., в т.ч.
РЗП на обекта 106 кв.м., мазе 9 кв.м. и таван 35 кв.м. и гараж с РЗП 18 кв.м., находящи
се в гр. Варна, ул.“*****“№12, вх.А, притежавани от жалбоподателката ид.ч.- 1/6
ид.ч., с партиден № 4611261197001 и с декларация вх.№ **********/02.02.2004г.
– жилище с РЗП 71.78 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта- 59.90кв.м. и на мазе- 11.88кв.м.,
с партиден № *****, за притежаваната от нея 1/1 ид.ч.
и че не са внесени дължимите суми е установил задължения на жалбоподателката за
довнасяне за ДНИ за 2015-2019г. в общ размер 399.58лв. главници и 123.27лв.
лихви. Съгласно заповед №2888/15.07.2019г. АУЗ е издаден от компетентен орган. АУЗ
е обжалван пред директора на дирекция „МД“ при община Варна, който с писмо
рег.№МД-Т20007074ВН_001ВН/12.10.2020г. на директора на
дирекция на „Местни данъци“ при община Варна е приел, че задълженията за данък
върху недвижимите имоти са коректно изчислени и следва да бъдат платени ведно
със законната лихва до датата на плащане. В мотивите си е приел, че съгласно
подадените декларации е отразено, че жалбоподателката е собственик на 1/6 ид.ч.
от имота на ул.“*****“ и за всички съсобственици жилището е основно, както и че
е собственик на 1/1 ид.ч. от имота на
ул.“****“, който също е деклариран като основно жилище, поради което и на
основание чл.25 ал.3 ЗМДТ задълженията по акта са определени коректно.
От молба за
отстраняване на несъответствия от 18.06.21г. се установява, че е подадена от
жалбоподателката до директора на дирекция „МД“ при община Варна и е направено
искане за отстраняване на несъответствия, а именно относно наследствената 1/6
ид.ч. от имота на ул.“*****“, която не е нейно основно жилище, а е основно
жилище на майка й Р.М.. С писмо от 22.06.21г. е уведомена, че при промяна на
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка- за отразяване на
обстоятелството „неосновно“ жилище е необходимо да бъде подадена декларация по
чл.14 ЗМДТ.
Представена е справка
за начина на изчисляване на данък недвижими имоти и за ТБО за имотите, находящи
се на ул.“*****“12а- 1/6 ид.ч. и на ул.“****“- 1/1 ч. за жалбоподателката.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира следното:
Съгласно
чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци,
както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК.
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият
АУЗ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, поради което
не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
С издадения АУЗ на
жалбоподателя са установени задължения за ДНИ за декларираните недвижими имоти,
а именно: по декларация вх.№ 74-14-33335/01.02.1999г.,
с която Р.М.е декларирала недвижим имот-земя, жилище, гараж, находящи се в гр.
Варна, ул. „*****“ № 12а, собственици- тя с притежавани 4/6 ид.ч., И.Т.– 1/6 ид.ч.
и жалбоподателката- 1/6 ид.ч., като е декларирала, че жилището е основно за
всички тях, и по декларация вх.№ 511/02.02.2004г., с която жалбоподателката е
декларирала недвижим имот- жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „****“, № 18, на
което е единствен собственик и което е основно жилище за нея.
Жалбоподателката
твърди, че не е декларирала жилището на ул.“*****“ като основно за нея, а
декларирането е извършено от майка й, за която е и основно жилище. Твърди и че
разпоредбата на чл.25 ал.3 ЗМДТ е в сила от 01.01.2019г. и от тогава е
приложима тази разпоредба.
Съгласно чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти. При придобиване на имот се подава декларация по чл.14 ЗМДТ. Съгласно
чл.14 ал.7 ЗМДТ подадена декларация от един съсобственик, ползва останалите.
В случая се установи, че жалбоподателката е собственик на 1/6 ид.ч. от
имота, находящ се на ул.“*****“№12а, както и че е собственик на имота на ул.“****“.
И двата имота са декларирани като основни жилища за нея.
Установените дължими за имотите задължения за ДНИ са за периода 2015-2019г.,
когато безспорно жалбоподателката е била техен собственик/съсобствник, т.е. данъчно
задължено лице.
Съгласно чл.14, ал.3 ЗМДТ
при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка,
данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
В случая за процесните периоди не се установи жалбоподателката да се е
разпоредила с имотите, нито е подавала декларации за промяна на обстоятелствата,
съгласно ачл.14 ал.3 ЗМДТ, поради което е данъчно задължено лице и дължи
ДНИ за процесните данъчни периоди.
С
оспореният акт са определени задължения за ДНИ за посочените периоди в размер
на ползваните отстъпки за основно жилище- 50% от дължимия данък и за двата
имота.
Жалбоподателката
твърди, че не живее в жилището на ул.“*****“ и за нея не е основно,
следователно е ползвала отстъпки в размер на 50 на сто от дължимия данък за
нейната 1/6 ид.ч. незаконосъобразно. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че правилно са определени задълженията за ДНИ за процесните данъчни
периоди за този имот, съобразно представените данъчни оценки на същия и
установените размери на ДНИ, като са съобразени и извършените плащания. В тази
част АУЗ е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
За имот,
който е основно жилище данъкът се дължи с 50 на сто намаление, съгласно чл.25
ал.1 ЗМДТ, а в случай, че е установено деклариране на повече от едно основно
жилище, облекченията по ал.1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл.22
се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно
са декларирани като основни жилища- ал.3 на чл.25 ЗМДТ. Разпоредбата на чл.25
ал.3 ЗМДТ е в сила от 01.01.2019г. и е неприложима за публични задължения за
минал период, в случая за 2015-2018г. Нормите, с които се въвеждат данъчни
задължения или данъчни утежнения нямат обратно действие.
С оглед
гореизложеното АУЗ в частта, с която са установени задължения за довнасяне на
ДНИ за 2015-2018г. за имота, находящ се в гр.Варна, *******№18, ведно със
съответните лихви, е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Този имот е деклариран като основен и за него са
ползвани отстъпки в размер на 50 на сто. В частта относно определеният за
довнасяне ДНИ за този имот за 2019г. АУЗ е издаден в съответствие с материалния
закон. Съгласно чл.25 ал.3 ЗМДТ след като е установено деклариране на повече от
едно основно жилище, както е в случая, то облекченията не се прилагат и
данъкът, определен по чл.22 се дължи в пълен размер за всяко от жилищата
декларирани като основни. Правилно е определен размерът на дължимият за довнасяне ДНИ
за 2019г. за този имот, съобразно данъчната му оценка, установения размер на данъка
и при съобразяване на извършените плащания. И в тази част АУЗ е правилен и
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед гореизложеното АУЗ в частта, с която са установени задължения за
довнасяне на ДНИ за 2015-2018г. в общ размер на 284.29лв. за имота, находящ се
в гр.Варна, *******№18, ведно със съответните лихви в общ размер на 102.04лв. е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата част обжалваният акт е
законосъобразен и правилен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1 ДОПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
уважената част от жалбата в размер на 229лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1123-1/11.09.2020г., издаден от главен
инспектор при Дирекция „Местни данъци“, община Варна, потвърден с писмо
рег.№МД-Т20007074ВН_001ВН/12.10.2020г. на директора на
дирекция на „Местни данъци“ при община Варна в частта, с която са установени
задължения за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. за данък върху
недвижимите имоти за имот, находящ се в гр.Варна, *******№18 в общ размер главници - 284.29лв. и лихви- общо 102.04лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Б. против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1123-1/11.09.2020г.,
издаден от главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“, община Варна,
потвърден с писмо рег.№МД-Т20007074ВН_001ВН/12.10.2020г. на директора
на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна в останалата част.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Г.И.Б., ЕГН **********, адрес ***
разноски по делото в размер на 229лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: