Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 971 25.07.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от
съдията Колева административно дело № 244 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Делото е образувано по жалба от А.М.К.
с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Охрид” №4 – адв. Б.В.,
против Заповед № ЧР-0208/02.02.2022г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите-Бургас, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от
Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката
на длъжност „главен юрисконсулт“, ранг V-ти (пети) старши в дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ РИОСВ- Бургас, разпоредено е
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изплащане на
обезщетение в размер на основната заплата за неспазен срок на предизвестие,
както и е установено право на обезщетение за времето през което служителят е
останал без работа, но за не повече от два месеца.
С жалбата се иска отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. Изложени са съображения, че същата е издадена
от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и в противоречие с основни принципи и цели на закона. По конкретно е
посочено, че със заповедта недопустимо е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателката с обратна сила – заповедта за прекратяване на
правоотношението е от 02.02.2022 г., а същото е прекратено считано от
01.02.2022 г. Наведени са доводи, че не са налице предпоставките за
прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, тъй като не е налице пълно премахване на функциите, задачите и
задълженията на заеманата длъжност. Излагат се съображения за злоупотреба с
право и превратно упражняване на власт от страна на назначаващия орган,
доколкото на жалбоподателката на по-ранен етап е отправено предложение за
прекратяване на правоотношението, което тя не е приела, както и, че с извършената
реорганизация не се цели постигане на най-доброто функциониране на
администрацията. Отбелязва се още, че органът по назначаването не е
извършил предварителен подбор на служителите. Посочва се още, че
незаконосъобразно служебното правоотношение е прекратено по време на ползван
отпуск по болест от страна на служителката. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и се представлява от адвокат Б.В., която поддържа депозираната
жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи. В допълнение се
излагат съображения за некомпетентност на издателя на оспорения акт,
произтичащи от законови пречки същият да заема длъжността директор на РИОСВ към
момента на издаване на заповедта. Ангажират се доказателства, че за РИОСВ е
възникнала необходимост от осъществяване на процесуално представителство от
външни лица (адвокатско дружество), което според жалбоподателката е в подкрепа
на становището ѝ, че с процедираната реорганизация на администрацията не
се цели нейното подобряване, а по-скоро потвърждава тенденцията, че същата е
извършена с цел отстраняване именно на конкретен служител – К.. Ангажира
допълнителни доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски като представя
списък на същите. Представя писмени бележки.
Ответникът директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите –Бургас се представлява от адв. В., която
оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства. Прави искане за
присъждане на разноски и възражение за размерът на адвокатското възнаграждение
над минимума. Представя писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
А.М.К. е била назначена на служебно правоотношение в РИОСВ-Бургас на длъжност
„главен юрисконсулт“. Същата е изпълнявала длъжността от 04.03.2003 г., видно
от представеното копие от трудова книжка. Към 01.12.2021 г., както и към
момента на прекратяване на служебното ѝ правоотношение, същата е заемала
длъжност – „главен юрисконсулт“, ранг V-ти (пети) старши в дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ РИОСВ- Бургас, код по НКПД 2422 7032.
По отношение на жалбоподателката
са изготвяни следните оценки за изпълнение на служебни задължения: формуляр за
оценка за периода 2017 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава
изискванията“; формуляр за оценка за периода 2018 г. – дадена оценка
„изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода 2019 г. –
дадена оценка „изпълнението отговаря напълно на изискванията“; формуляр за
оценка за периода 2020 г. – дадена оценка „изпълнението отговаря напълно на
изискванията“; формуляр за оценка за периода 2021 г. – дадена оценка
„изпълнението надвишава изискванията“. Изготвената оценка за 2021 г., въпреки
че К. е изразила съгласие, е коригирана от контролиращия ръководител – директор
на РИОСВ, на „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, видно от формуляр
за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода 2021 г.
Според мотивите във формуляра, корекцията е извършена, тъй като служителят не
участва в процеса по съгласуване на индивидуални административни актове,
свързани с основната дейност на РИОСВ; не участва в изработването на
методически указания и процедури по отношение на проблеми за, чиито решения е
необходимо юридическо тълкуване.
Представено е писмо, подписано от
директора на РИОСВ-Бургас, без изх.номер, адресирано до А.К., с което на
последната е отправено предложение за прекратяване на служебното ѝ
правоотношение, считано от 29.11.2021 г. и изплащане на 6 (шест) месечни
основни заплати.
Представено е поименно
разписание на длъжностите в институцията, в сила от 01.12.2021 г. от което е видно, че съставът на
дирекция „АФПД“, представляваща състава на общата администрация на
РИОСВ-Бургас, е включвал три направления – направление „Правни дейности“ (НПД),
направление „Финансово счетоводна дейност“ (НФСД) и направление „Административно
и кадрово обслужване“ (НАКО), в които са били обособени следните длъжности
(съответно на трудово и служебно правоотношение): 1 бр. директор на дирекция
(служебно); 1 бр. главен юрисконсулт (НПД, служебно), 1 бр. юрисконсулт
(НПД, служебно), 1 бр. главен специалист (НФСД, трудово), 1 бр. старши
специалист (НАКО, трудово), 3 бр. главен специалист (НАКО, трудово), 2 бр.
главен експерт (НАКО, служебно), и 2 бр. изпълнител (НАКО, трудово). Към
01.12.2021 г. не е имало незаети позиции.
На
10.01.2022 г. директорът на РИОСВ-Бургас е уведомил МОСВ за необходимост от
оптимизация на работата в институцията, като е предложил ново длъжностно
разписание. В писмото до МОСВ, директорът, е посочил, че длъжността главен
юрисконсулт се закрива и се трансформира в главен счетоводител. Като основание
за трансформацията е посочил „големия обем на работа и необходимостта, когато
изпълняващия длъжността директор дирекция излезе в платен отпуск или се налага
неговото отсъствие да бъдат взаимозаменяеми и работният процес да не бъде
ощетен“. Вследствие директорът на РИОСВ е утвърдил, а министърът на околната
среда и водите е одобрил, ново длъжностно разписание в РИОСВ-Бургас, в сила от
01.02.2022 г. Съгласно новото разписание в общата администрация на институцията
– дирекция „АФПД“ са включени следните длъжности: 1 бр. директор на дирекция
(служебно); 1 бр. главен счетоводител (НФСД, служебно), 1 бр.
юрисконсулт (НПД, служебно), 4 бр. главен специалист (НФСД, трудово), 1 бр.
старши експерт (НФСД, служебно); 1 бр. изпълнител (НФСД, трудово); 1 бр. старши
специалист (НАКО, трудово) и 1 бр. главен експерт (направление „Техническо
обслужване и информационно обезпечаване“ (ТОИО), служебно). Видно от поименното
разписание, в сила от 01.02.2022 г. единствената незаета бройка в дирекцията е
тази на трансформираната длъжност в „главен счетоводител“, ранг ІV, код по НКПД
2422 7014. Не е променен общият числен
състав. Намалена е общата администрация с
1 щатна бройка, увеличена е специализираната администрация с 1 щатна бройка,
която е била в дирекция „АФПД“, в която е била длъжността „главен юрисконсулт“.
Въз
основа на утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.02.2022 г. е
изготвено предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение №
ЧР-0022/02.02.2022 г., до А.К., с което последната е уведомена, че заеманата от
нея длъжност е съкратена и считано от 01.02.2022 г. тече едномесечно
предизвестие за прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Със заповед №
ЧР-0208/02.02.2022 г. на директора на РИОСВ-Бургас е прекратено служебното
правоотношение на К. на длъжност „главен юрисконсулт“, ранг V-ти (пети) старши в дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ РИОСВ- Бургас, разпоредено е
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изплащане на
обезщетение в размер на основната заплата за неспазен срок на предизвестие,
както и е установено право на обезщетение за времето през което служителят е
останал без работа, но за не повече от два месеца. Заповедта и предизвестието
не са разписани от К.. Върху същите са положени подписи на Б.В. и Д.К., в
качеството им на свидетели по връчването, както и на директора на РИОСВ-Бургас
като връчил заповедта и предизвестието с отбелязана дата 02.02.2022 г.
На 04.02.2022 г. в РИОСВ-Бургас е
депозирано писмо от жалбоподателката А.К., с което същата е поискала да ѝ
бъдат предоставени документите във връзка с прекратяване на служебното ѝ
правоотношение, вкл. служебна книжка. Предизвестието и заповедта за
прекратяване на правоотношението, както и сл.книжка, са изпратени на К. с
придружително писмо от 07.02.2022 г. и са получени от същата на 08.02.2022 г.
(видно от известие за доставяне PS800002HJS5O).
По преписката е приложен и
болничен лист от 02.02.2022 г., съгласно който за периода от 02.02.2022 г. до
15.02.2022 г. К. е била във временна нетрудоспособност.
В хода на съдебното производство
са представени длъжностните характеристики на следните длъжности в РИОСВ
предхождащи и следващи промяната на щатното разписание: юрисконсулт (актуална
към 04.01.2022 г., както и такава актуална към 03.06.2019 г.); главен
счетоводител (утвърдена на 17.03.2022 г.), ведно със заповед № РД-37/18.03.2022
г. за провеждане на конкурс за заемана на длъжността главен счетоводител; информация
за длъжността директор дирекция „Административни, финансови и правни дейности“
към РИОСВ-Бургас; главен юрисконсулт (актуална към 25.05.2018 г.).
Представен е рамков договор №
728а от 01.03.2022 г., с който директорът на РИОСВ-Бургас е възложил на П.И.В.-П.
да осъществява правни услуги по съдебни дела, в това число: процесуално
представителство по всички видове съдебни дела, водени от и срещу РИОСВ-
Бургас, както и да изготвя искови молби, молби за образуване на изпълнителни
дела, въззивни/касационни жалби, да комплектова необходимите документи,
отговори по искови молби, становища, бележки и др. до съдилищата, да извършва
справки, да получава изпълнителни листове, удостоверения, и др. С договора е
уговорено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство,
защита и съдействие по дела, както и резултативен хонорар.
Приложени са и множество
документи във връзка с назначаването на П.М. за директор на РИОСВ- Бургас.
Видно от трудов договор № 1169/27.10.2021 г. същият е назначен за директор на
РИОСВ- Бургас от министъра но околната среда и водите, считано от 28.10.2021 г.
до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Във връзка с назначаването си М.
е представил декларации за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ от
28.10.2021 г., 03.11.2021 г., 25.11.2021 г., 03.12.2021 г., 04.04.2021 г.
(2бр.). С така представените декларации е заявено членство в редица юридически
лица и сдружения с нестопанска цел, както и наличието на договори за управление
и качеството на общински съветник в ОС Бургас. Със заявление от 01.11.2021 г. М.
е поискал да бъдат прекратени правомощията му като общински съветник, като
върху заявлението е отбелязано, че по повод на същото е взето решение от
04.11.2021 г. Същият е заявил желанието си да прекрати членството си в СНЦ
„Идеал“ с молба от 07.10.2021 г., наред с това е поискал и прекратяване и
отписване на следните заемани позиции: като управител на „Агро Фрукт-К“ ООД
(нотариална покана от 09.11.2021 г.); като управител на „Булгарфрукт
интернационал“ ООД (нотариална покана от 19.11.2021 г.); като съдружник в
„Марийн Енджиниъринг енд Инвайърмънт прътекшън“ ООД (нотариална покана от
09.11.2021 г.); прекратяване на членство в сдружение „Боксов клуб черноморец
1968“ и в Управителния му съвет (заявление от 22.11.2021 г.).
В хода на
съдебното производство е в качеството на свидетел са разпитани Б.Д.В.и Д.С.К.,
разписали процесните предизвестие и заповед за прекратяване на служебно
правоотношение в качеството на свидетели на отказ за връчване. Свидетелката В.
посочва, че тя е изготвила предизвестието и заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на К. на 02.02.2022 г. Същата сочи, че в нейно
присъствие и в присъствието на К., на 02.02.2022 г. между 09.15 ч и 10 без нещо
часа М. е потърсил К. по телефона. Последната се е явила в стаята, където са се
намирали свидетелките и М., при което ѝ било обяснено, че длъжността
ѝ е съкратена, поради което се прекратява служебното правоотношение и са
ѝ предоставени предизвестие и заповед за прекратяване. Според
свидетелката В., К. е казала, че ще си помисли и не е разписала връчените
ѝ документи, след което си е тръгнала. В. сочи още, че през м.11.2021 г.
от М. е отправено предложение до К. за прекратяване на служебното ѝ
правоотношение и изплащане на обезщетение, което същата е отказала.
Свидетелката Д.С.К. сочи, че преди
10,00ч. на посочената дата е повикала жалбоподателката по указание на директора
П. М., тя дошла в кабинета на секретарката, директорът ѝ посочил
документите, които били на масата, като й казал да ги види и да ги подпише,
жалбоподателката ги погледнала и излязла, не казала нищо. След предявяване на Заповед
№ ЧР 0208/02.02.2022 г. и предизвестие № ЧР 0022/02.02.2022 г., находящи се на
лист 25, 26, 27 и 28 към делото, свидетелката посочва, че под №2 подписът е
неин. По същото време в кабинета била и другата свидетелка. Заявява, че нещо е
изпращано по пощата, но не знае какви документи, тя е адресирала плика до
жалбоподателката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 121 от ЗДСл, във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл заповедта за прекратяване на служебно
правоотношение подлежи на оспорване по реда на АПК. Съгласно чл. 140 от АПК, в
случаите когато в акта не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да бъде
обжалван, срокът за оспорване се удължава на два месеца. В настоящия случай, доколкото
в оспорената заповед липсват данни за срок за оспорване и пред кой орган,
приложима се явява разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е депозирана
в Административен съд-Бургас на 15.02.2022 г., т.е. в срока по чл. 140, ал. 1
от АПК. Наред с това, от данните по делото, в частност свидетелските показания,
се установява, че заповедта е връчена на К. именно на 02.02.2022 г.,
респективно с подаване на жалба на 15.02.2022 г. е спазен и 14-дневния срок за
оспорване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, което е адресат
на акта. При тези съображения съдът приема, че жалбата се явява допустима, като
подадена срещу подлежащ на оспорване акт, в установения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването ѝ.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното
начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата
на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна
хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на
съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда
на чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ЧР-0208/02.02.2022г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от
Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на А.К.
на длъжност „главен юрисконсулт“, ранг V-ти (пети) старши в дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ РИОСВ- Бургас, разпоредено е
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изплащане на
обезщетение в размер на основната заплата за неспазен срок на предизвестие,
както и е установено право на обезщетение за времето през което служителят е
останал без работа, но за не повече от два месеца. Назначаващият орган се е
позовал на утвърдено длъжностно разписание на администрацията в РИОСВ-Бургас в
сила от 01.02.2022 г., с което заеманата от К. позиция – главен юрисконсулт, е
трансформирана в – главен счетоводител.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – директор на РИОСВ-Бургас, който съобразно чл. 5,
ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите, се явява орган по назначаването по смисъла на чл. 106
от ЗДСл.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за липса на компетентност
на П.М. да изпълнява функциите на директор на РИОСВ-Бургас, съответно да издаде
и оспорената заповед. Релевантно за настоящия спор е единствено обстоятелството
във връзка с назначаване на М. на длъжността – директор, като в тази връзка по
преписката е приложен трудов договор № 1169/27.10.2021 г., с който същият е назначен за
директор на РИОСВ- Бургас от министъра но околната среда и водите, считано от
28.10.2021 г. до заемане на длъжността въз основа на конкурс, като към момента
на издаване на оспорената заповед този договор не е бил прекратен. Изложените
от жалбоподателката възражения, че по отношение на М. са налице основания за
несъвместимост със заеманата длъжност – директор на РИОСВ-Бургас, а именно
участие в търговски дружества и др., безспорно касаят трудовото правоотношение
на същия. Неотстраняването на констатираната несъвместимост в предвидения в
закона срок се явява основание за последващо прекратяване на трудово
правоотношение и не е в правомощията на настоящия съд да осъществява косвен
контрол.
Заповедта е в
предвидената от закона форма– съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и
редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
По отношение на
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателката
посочва, че са допуснати нарушения при връчване на заповедта. Заповедта е
връчена при отказ на адресата да я получи на 02.02.2022 г., което обстоятелство
се установява от положените подписи на свидетелите при връчването и от техните
показания, дадени в хода на съдебното производство. Това обстоятелство не се
променя от факта, че жалбоподателката е представила болничен лист №
Е20220606841, с който на същата е даден отпуск по болест от 02.02.2022 г., деня
на връчване на заповедта. От показанията на свидетелките Б.Д.В.и Д.С.К.,
се установява, че заповедта е връчена на К., при последвал отказ от нейна
страна да я разпише, в сградата на РИОСВ-Бургас, през работно време на
02.02.2022 г. Ето защо съдът приема, че връчването е произвело действието си
законосъобразно, тъй като към този момент К. е осъществявала трудовата си
дейност, а едва в по-късен момент е документирана временна неработоспособност.
От друга страна, следва да се има предвид, че ползването на отпуск по болест
(временна неработоспособност) не влияе на законосъобразността на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, а има отношение единствено по
отношение сроковете за оспорване на същата. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че в ЗДСл, а именно в чл. 107б, са визирани обстоятелствата при които
назначаващият орган не може да прекрати служебно правоотношение на соченото в
настоящия случай правно основание, като ползването на отпуск по болест не е
сред тях. След като правният режим на който се подчиняват служебните
правоотношения не предвижда специална закрила при уволнение на държавните
служители, ползващи отпуск поради временна нетрудоспособност, обстоятелството,
че К. е ползвал такъв отпуск се явява без правно значение (респ. не съставлява
правоизключващ юридически факт по отношение възможността на органа по
назначаването да постанови атакуваната заповед).
Действително с
издаването на заповедта на 02.02.2022 г. не е спазено изискването за
едномесечно предизвестие, но това обстоятелство е коригирано съобразно допустим
от закона способ, а именно изплащане на дължимо обезщетение – чл. 106, ал. 4 от
ЗДСл.
Относно възражението,
че с оспорената заповед се прекратява служебното правоотношение на К. със задна
дата, а именно от 01.02.2022 г., а заповедта е издадена на 02.02.2022 г., съдът
намира следното. Съгласно чл. 108 от ЗДСл служебното правоотношение се
прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в
писмена форма и трябва да има определеното в тази норма съдържание.
Следователно законодателят е свързал прекратяването на служебното
правоотношение с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и
изпълняемост. Административният акт произвежда действие от момента на неговото
издаване, тъй като правните му последици настъпват към този момент.
Следователно след като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на К. е издадена на 02.02.2022 г., то и от тази дата следва да се счита, че
ѝ е прекратено служебното правоотношение. Действително в изготвеното
предизвестие № ЧР-0208/02.02.2022 г., както и в служебната книжка на
жалбоподателката е посочено, че служебното правоотношение се прекратява от
01.02.2022 г. Това обаче, според настоящия съд не е основание, което само по
себе си да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед. Така
допуснатото нарушение от страна на назначаващия орган по отношение датата, от
която се счита прекратено служебното правоотношение е основание,
жалбоподателката да поиска поправка на основанието за прекратяване на
служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи на
основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Такова искане не е отправено до съда
със сезиращата го жалба, а също така и съединяване на такова искане с оспорване
законността на оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение се
явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. Интерес от
водене на производство на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл би възникнал
евентуално при отхвърляне на настоящата жалба.
Съдът счита, че не е
спазено изискването на чл. 14, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатор
на длъжностите в администрацията, съгласно който промени в длъжностното
разписание се прилагат само с мотивиран писмен доклад. Действително по делото е
наличен писмен доклад/л.126/, който обаче не съдържа мотиви за съкращаването на
длъжността „главен юрисконсулт“ и отпадналата необходимост от съществуването й,
а формално е посочено, че бройката „главен юрисконсулт“ се закрива и се
трансформира в „главен счетоводител“, за да може да не се ощетява работния
процес, при отпуск на директор на дирекция. В същото време щатна бройка от
същата дирекция е трансформирана и пренасочена в друга дирекция без мотиви и
липса на мотиви за необходимост. Не се съдържат мотиви защо е
съкратена длъжността „главен юрисконсулт“, а е запазена „юрисконсулт“. Представянето на мотивиран писмен доклад, обосноваващ
съкращаването на длъжността на държавния служител е условие за
законосъобразност на крайния административен акт. При тези съображения освен съществено
нарушение на процедурата, липсата на доклад е пречка на съда да осъществи
контрол за издаване на заповедта в съответствие с целта на закона. /Решение №
1267 от 10.02.2022 г. по адм. д. № 8723/2021 на Върховния административен съд/.
В този смисъл е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение
основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
В
оспорената заповед е посочено правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, което представлява прекратяване на служебното
правоотношение, поради съкращаване на длъжността. Легалната дефиниция на
понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл.2 от Наредбата за прилагане на Единния
класификатор на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в
администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по
служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени
изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я
заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена с
длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на
"длъжност в администрацията" са два: от една страна - нормативно
определена позиция, от друга - изразяваща се в система от функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.
Приложението на това правно основание изисква тази
длъжност вече да не фигурира и като наименование (нормативно определена
позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност
от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната
характеристика.
В утвърденото от директора на поименно
длъжностно разписание, в сила от 01.02.2022г. се установява, че в дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ РИОСВ- Бургас е налична длъжност
„юрисконсулт“, като от писмо до МОСВ се установява, че длъжността „главен
юрисконсулт“ е трансформирана в длъжност „главен счетоводител“..
От анализа на съдържанието на
цитираните писмени доказателства следва изводът, че към датата на издаване на
процесния акт, в утвърдената структура на Длъжностно
разписание РИОСВ-Бургас е била налична една длъжност „Юрисконсулт“, която е заета, а
трансформираната щатна бройка в длъжност „главен счетоводител“ е единствената вакантна бройка
в отдела, за която е обявен конкурс.
При тези
съображения длъжността „главен юрисконсулт“ като нормативно определена позиция
и система от функции, задачи и задължения е съкратена.
По
отношение на основанието по чл.146, т.5 от АПК съобразяване на
административният акт с целта на закона. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че е налице това основание за оспорване, тъй като целта на
съкращаването на длъжностите е оптимизирането на щатна структура, с цел
по-голяма ефективност на работните процеси в съответната администрация. От така описаните длъжностни разписания,
се налага извод, че промените в длъжностното разписание, описани по-горе, които
са извършени от органа по назначаване, макар и да са извършени в рамките на
оперативната му самостоятелност, не целят обезпечаване на работата и по-добрата
функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности. Този извод се
налага от извършените действия от административния орган само месец по-късно
след извършената промяна. Ответникът е сключил рамков договор № 728а, на
01.03.2022 г., с който е възложил на адвокат да осъществява правни услуги по
съдебни дела, в това число: процесуално представителство по всички видове
съдебни дела, водени от и срещу РИОСВ- Бургас, както и да изготвя искови молби,
молби за образуване на изпълнителни дела, въззивни/касационни жалби, да
комплектова необходимите документи, отговори по искови молби, становища,
бележки и др. до съдилищата, да извършва справки, да получава изпълнителни
листове, удостоверения, и др. т.е. всички функционални и трудови задължения,
които са включени в длъжностната характеристика на процесната длъжност „главен
юрисконсулт“. Тези обстоятелства не водят до извод за намаляване обема на
работа, нито че е оптимизирана структурата.
Съдът счита, че със създадената
нова структура не се преследва
най-доброто функциониране на съответните звена, каквато е целта на закона, а целта е била различна и тя е да даде основание за прекратяване
на служебно правоотношение на точно определен служител от заеманата от него
длъжност въпреки доказано през годините отлично изпълнение на служебните
задължения. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, което е се извежда от
атестационните формуляри за оценка на жалбоподателката „изключително
изпълнение“, което без да бъде спазена процедурата и при липса на обжалване е
променена на „изпълнение отговарящо на изискванията“ от страна на директора на
РИОСВ –Бургас. Независимо от тази промяна оценката на жалбоподателката е била
напълно съответстващо изпълнение на изискванията. Преследването на друга цел се
установява от представеното по делото предложение за прекратяване на служебното правоотношение с
жалбоподателката, считано от 29.11.2021 г. и изплащане на 6 (шест) месечни
основни заплати, което жалбоподателката не е приела и след което е възникнала
„необходимост“ от промяна в щатното разписание.
Нарушен е и принципа за стабилитет на служебното
правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл, тъй като служебното правоотношение
със служителката е прекратено самоцелно,
за да бъде отстранена тя от заеманата длъжност, а не с цел извършване на организационни и структурни
промени за подобряване на дейността на съответната администрация. Стабилитетът на
държавната служба е гарантиран и изрично в чл. 81 от ЗДСл, като основната
същност на държавната служба предполага именно стабилност и устойчивост,
гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт
Действително
намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава
право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран
от него служител и за разлика от правилата на Кодекса на труда установената
непротиворечива съдебна практика приема, че ЗДСл не предвижда задължителен
подбор при липса на приети вътрешни правила. Основен принцип, въз основа на
който следва да се упражняват правомощията на административните органи е
съразмерността, който изисква административните органи да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и административният
акт и неговото изпълнение да не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според ал. 4 на
чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен
при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично
и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел (ал.5).
Административният орган е игнорирал и професионалната
квалификация и опита на държавния служител, респективно получаваните от него
оценки при атестиране на изпълнението на длъжността през последните години, в
този смисъл не е взел предвид, че в интерес на най-икономичната и
най-благоприятната за държавата и обществото възможност е при реорганизация на
администрацията на работа да останат опитните и квалифицирани служители, за да
се използва максимално натрупания в конкретната администрация опит на
служители, отговарящи на изискванията за по-високата позиция. Според чл. 2, ал.
6 от ЗА администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води
до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване
на ресурсите. В този смисъл обичайната цел на реорганизация на една администрация
е оптимизация на бюджетни средства, а не непосредствено след издаване на заповед за прекратяване на
служебно правоотношение без спазване срока за предизвестие да се предприемат
действия за подписване на рамков договор с адвокатско дружество, което да
осъществява функции, които съответстват на съкратената длъжност. /Решение № 4082 от 31.03.2021 г. по адм.
д. № 505/2021 на Върховния административен съд/
От данните по делото не се установява каква е
необходимостта от извършените промени в длъжностното разписание – дали те целят
обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и
изпълнение на заложените дейности или прекратяване на служебно правоотношение
на точно определени служители.
Съгласно чл.169 АПК при оспорване на административен акт, издаден в условията на
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове, включително целта на закона
по чл.146, т. 5 от АПК. Оспореният административен акт в конкретния
казус е издаден с цел, различна от целите на приложими нормативни актове и при
превратно упражняване на властнически правомощия.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона, поради което същият
следва да бъде отменен на тези основания като незаконосъобразен.
При този изход на делото и
съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
изплатено възнаграждение на адвокат, в размер на 1000 лева и заплатена държавна такса в размер на 10лв. С
оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото и извършените
от адв. В. процесуални действия, броят и продължителността на проведените
съдебни заседание и бланкетното възражение на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.М.К. с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.Бургас, ул. „Охрид” №4 – адв. Б.В. Заповед № ЧР-0208/02.02.2022г. на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Бургас.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите-Бургас да заплати на А.М.К. направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1010,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: