МОТИВИ към решението по НАХД № 74 по описа на Каварненския
районен съд за 2016 година, … състав.
Срещу обвиняемият С.С.Д., роден на ***г***, ЕГН**********, български гражданин, неосъждан е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, за
това, че през периода 10.01.2015г. до 26.11.2015г. в гр.К., като пълнолетно
лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст – Д.З.В. с ЕГН ********** от гр.Г.Т..
С постановление от 24.02.2016год. прокурор при КРП е приел, че са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия и е направил предложение за това.
Съдът като е взел предвид, че са налице основания
за приложението на чл.78а от НК
е насрочил делото заразглеждане по реда на глава
ХХVІІІ от НПК.
За
КРП, уведомени- представител не се явява.
Обв. Д. се явява в с.з. лично. Признава се за виновен по
повдигнатото му обвинение и не оспорва фактическата обстановка и становището на
КРП.
По същество молят съда за минимално наказание.
От събраните в наказателното производство доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. е
роден на *** ***, а свидетелката Д.З.В. с ЕГН ********** - на 03.03.****г.в гр.Г.Т.
През 2014г.
свидетелката В. и обвиняемия се запознали и започнали романтична връзка, а през
медец януари 2015г.връзката им се задълбочила и те решили да заживеят заедно.
През месец август
същата година двамата се оженили по обичаите на р. общност.Родителите на В.
отначало били против, като изтъкнали нейната младост-15 години, но в
последствие се съгласили.Д.В. била бременна , и през м. декември 2015г. родила
дете.При предявяване материалите по делото Д. сочи,че смята да сключи офицялно
брак с В., когато същата навърши 16г. възраст по предвидения законов ред.
При така изложената
фактическа обстановка и с оглед събраните на проведеното досъдебно производство
гласни и писмени доказателства обвиняемият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.191 ал.1 от НК за като му е било
повдигнато обвинение.
Квалификацията на извършеното
деяние по чл.191, ал.1 от НК, се обуславя от обстоятелството, че обв.Д. е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, които като непротиворечиви и взаимно допълващи се.
С оглед гореизложеното, Съдът счита, че с деянието си обв.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 191, ал.1 от НК, за това, че през периода
10.01.2015г. до 26.11.2015г. в гр.К., като пълнолетно лице, без да е сключил
граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – Д.З.В. с ЕГН ********** от гр.Г.Т..
От обективна страна
налице са всички признаци от състава на престъплението – касае се за лице от
женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, към момента на заживяването и лице
от мъжки пол което е непълнолетно. Обвиняемият Д. очевидно е бил навършил
пълнолетие към момента на изв.на деянието и в този смисъл той е годен субект на
престъплението. На следващо място от показанията на свидетелите и обясненията
на самия обвиняем беше доказано по несъмнен начин, че той е знаел възрастта на В..
Обвиняемият е знаел, че В. не е навършила 16 години и въпреки това не се е
поколебал да й предложи и да живее с нея, т.к. обичаите на р. общност считат
това за нормално. Налице е действие заживяване, което е продължило повече от 10
месеца, като започнало през период от 10.01-26.11.2015г.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване. Обвиняемия е знаел, че Д.З.В. не е навършила 16
годишна възраст към момента на заживяването, но въпреки това й е предложил и е
заживял с нея съпружески. Обв. е съзнавал също така, че не е сключил граждански
брак с В., което при наличието на действащото
законодателство не е и възможно , т.к. СК позволява само в изключителни случаи
лице, ненавършило 18, но навършило 16 години да сключи граждански брак с
позволение на Районния съд. Фактът, че в етническата общност, от която и
обвиняемият и Д.З.В. произхождат се счита за
нормално заживяването с лице, ненавършило 16 години, не оправдава Д..
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава
важни обществени отношения по защитата на подрастващите и гарантирането на
правата им. Не се спори, че ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки
пол и малолетно или непълнолетно лице от женски пол, както и между непълнолетно
лице от мъжки пол и непълнолетно или малолетно лице от женски пол, като правило
има като последица вреди за подрастващите, в това число негативни последици за
образованието и нормалното социално развитие на личността и не на последно
място ранна бременност. Тези обстоятелства са преценени от законодателя
принципно както при криминализирането на действията на пълнолетно лице, което
без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно
обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви
степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на
санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено
приемливи. В конкретния случай по делото се установи фактическа обстановка,
която по категоричен начин сочи на изключително ниска степен на увреждане на
обществените отношения. Не са налице или са явно незначителни и останалите
вредни последици от ранното съжителство, то не е изиграло негативна роля по
отношение на социалното развитие на непълнолетните.
Да се приеме, че традициите изключват съставомерния
характер на деянието по чл.191, ал.1 НК на практика означава при тълкуване на
закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от
компетентния орган. Встъпването в брак на непълнолетни е само по себе си
причина за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената
опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления:
преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на
девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове
представляват една заплаха за реализацията на правото на образование,
гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската
конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални
и културни права, Конвенцията за правата на детето.
Налице е съставомерно деяние по чл.191, ал.1 от НК и
авторството на същото се установява категорично.
В случая са налице материалноправните предпоставки на
чл.78а НК за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание. За извършеното от С.С.Д. деяние инкриминирано
като престъпление по чл.191, ал.1, от НК се предвижда наказание Лишаване от
свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Същият видно
от справка за съдимост не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание по чл.78а НК и в този смисъл спрямо
него са налице предпоставките за приложение на чл.78а НК. Следователно
предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по отношение на обв. С.С.Д.. В резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки, обвиняемия
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.191, ал.1, от НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание -ГЛОБА.
Относно вида и размера на наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало, обясненията, изказаното съжаление за
извършеното, младата му възраст. Съдът при определяне размера на глобата съдът
отчете и имотното състояние и доходите на обвиняемия /към момента безработен/ не
притежава движими или недвижими вещи/, поради което счита че наказанието следва
да бъде в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1000 лв. Съдът
намира, че така наложеното наказание ще въздейства превъзпитателно върху
подсъдимия и същият занапред ще се поправи.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: