№ 36
гр. Девин , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело №
20205410100264 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с
чл. 3 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищеца твърди, че е наследник на Д. К. К.,
с ЕГН **********, който по силата на присъда № 2/05.02.2019г.,
постановена по НЧХД № 121/2018 г. по описа на PC - Девин, потвърдена с
Решение № 167/25.04.2019 г. постановено по ВНЧХД № 14/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Смолян е осъден да заплати на В. А. К., с ЕГН **********,
от **********, сумите: 300.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от
датата на увреждането- 05.05.2018 год. до окончателно изплащане на сумата
и 81.00 лева - разноски по компенсация и след прихващане. Твърди, че в
изпълнение на влезлите в сила съдебни актове, на 03.05.2019 г., Д. К. К. чрез
пощенски запис от пощенска станция – ПС - Д. е заплатил на В. А. К. сумата
от 411.00 лева. В съобщението до получателя е посочено основанието за
плащане - Решение № 167/25.04.2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е
била потвърдена присъда по НЧХД № 121/2018 г. по описа на Районен съд --
1
Девин. С така заплатената на 03.05.2019г. сума от 411.00 лв. са били
погасени сумите: 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК; 30.00 лв. -
законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от датата на
увреждането- 05.05.2018 год.; 81.00 лева - разноски по компенсация и след
прихващане, или общо в размер от 411.00 лв. Твърди, че въпреки така
извършеното плащане, девет месеца по-късно със своя молба вх. №
02072/24.02.2020 г. отправена до ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд- Смолян, ответницата В.К. е поискала да се образува
изп. дело, като е представила Изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден на
основание присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД № 121/2018 г. по
описа на PC – Девин като по този начин ответницата получила вече веднъж
дължимите суми чрез пощенски запис лично от Д. К. знаейки, че последният
междувременно е починал на 16.11.2019г. е поискала още веднъж да й бъдат
заплатени същите суми - този път nо принудителен начин, чрез
изпълнително производство срещу наследниците на Д. К., сред които попада
и ищеца. Твърди, че узнавайки за образувано дело ангажирал
квалифицирана правна помощ и съдействие в лицето на адв. А.П., за което е
сключен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020 г., с който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лв., което е платено с
подписването на договора, а последният е послужил като разписка за
платената сума. Твърди, че от страна на процесуалния представител на
длъжника по изпълнителното дело е подадено възражение вх. №
03554/22.04.2020г. с искане за прекратяване на изп. производство, ведно с
договор за правна защита и съдействие и доказателства за изплащане на
сумите преди образуване на изпълнителното дело. Твърди, че ЧСИ П. М. с
peг. № 881 в КЧСИ взел предвид представените доказателства за изплатени
суми преди образуване на делото и издал Постановление от 04.06.2020г. за
прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал.1 т.1 от
ГПК. Постановлението е получено и от двете страни на 12.06.2020г., поради и което е влязло в законна
сила, считано от 19.06.2020г. Счита, че в настоящия случай, видно от изложената
фактическа обстановка са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК. Налице е противоправна
злоупотреба с процесуално право, тъй като ответницата е отправила искане до
частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и изпълнение
2
за суми, които вече са били заплатени от длъжника, т.е. изпълнителното
производство е било образувано недобросъвестно и в противоречие с добрите
нрави. Като възложител на тази работа ответницата е носител на гаранционно
- обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Счита, че е налице претърпяна
имуществена вреда в размер на 80.00 лева, представляваща уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита по изп. дело №
123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Смолян, образувано срещу ищеца в качеството й на наследник на Д. К. К..
Счита, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
действие на ответницата и причинената имуществена вреда, тъй като
плащането на сумата за възнаграждение на един адвокат за процесуално
представителство в рамките на изпълнителното производство пряко следва от
насочването на принудителното изпълнение срещу ищеца за вземане, което е
погасено чрез плащане в предходен момент, поради което за него се явява
правен интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, вр. с
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК да осъди ответницата – В. А. К. да заплати в полза
на ищеца С. Д. К. сума в размер на 80.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от недобросъвестно
упражняване на процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по
описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881 на КЧСИ, c район на действие Окръжен съд -
Смолян, след като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди
това изцяло чрез пощенски запис лично на ответницата – В. А. К., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява. Пълномощникът му адв. А.П. –
поддържа исковата молба и изложените в нея доводи. По отношение на
развитите възражения от ответната страна, касаещи размера, който от една
страна признават в отговора до размер 50 лева, от друга страна, в съдебно
заседание както стана ясно оспорват изцяло иска. Моли съда да бъде взето
под внимание, че освен тази сума, която те посочват за дължима, във връзка
с образуване на делото, следва да се отбележи, че в адвокатския хонорар се
включва и сума във връзка с извършване на действия за защита на страната
по изпълнителното дело, които към онзи момент, макар и в силно намален
3
размер – 1/10 от минималното са точно в размер на 30 лева, които 30 лева
размер за извършване на действия, в съвкупност с 50 лева, които те
посочват за образуване на делото, съвпадат точно с претендираните
имуществени разноски в размер на 80 лева, каквото е било изискано от
длъжниците. Счита, че по отношение на размера иска е изцяло доказан. По
отношение на основанието, същото се доказва от представените писмени
доказателства. Претендира за разноски по делото, съгласно списък на
разноски. Излага подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. ответницата лично и с адв. Ж.Ч. и адв. Ед. С. оспорват
иска. Адв. Ч.- поддържа представения писмен отговор с изложените
съображения в отговора. Счита, че чрез поведението си доверителката му не е
дала повод за завеждане на настоящото дело, не са представени по делото
покана за доброволно изпълнение. Изцяло поддържа изложените доводи в
отговора. Претендира за разноски. Адв. С. - с оглед писмения отговор
направен от адв. Ч., в същия се признава иска макар и частично, затова
счита, че е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК, поради което моли
доверителката му да не бъде осъждана за разноски, а същите да си останат
възложени на ищеца, тъй като по никакъв начин доверителката му не е дала
повод за завеждане на делото. Още повече в молбата се претендират
разноски, касаещи процесуалните действия на пълномощника на ищеца в
едно изпълнително дело, поради което по аргумент от разпоредбите на
ГПК, разноските за длъжника не се присъждат. Претендира за разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници изх. № 1148/30.12.2019г., издадено
от Община Д. се установява, че ищеца С. Д. К. е един от законните
наследници на Д. К. К. – б.ж. на с. Ляск., община Д., обл. См., починал на
16.11.2019г.
От ответницата В. А. К. е подадена молба за образуване на
изпълнително производство с вх. № 02072/24.02.2020г. до ЧСИ П. М. с рег. №
881 в КЧСИ, c район на действие Окръжен съд - Смолян, по изпълнително
4
дело № 123/2020г. срещу Ат. Р. К., Д. Д. К., В. Д. К. и С. Д. К. - наследници
на починалия Д. К.. Към молбата си е представила изпълнителен лист №
156/15.05.2019г. по присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД №
121/2018г. по описа на Районен съд - Девин.
С Разпореждане за образуване на изпълнително производство, на
основание чл.426 ал.1 ГПК е образувано изпълнително дело № 123/2020г. по
описа на ЧСИ П. М., peг. № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян,
с взискател - В. А. К. и длъжници – Ат. Р. К., Д. Д. К., В. Д. К. и С. Д. К. като
на основание чл.458 ГПК е присъединен взискател държавата, чрез НАП за
дължимите публични вземания от длъжника Д. Д. К., в размер на 18975.28
лева. Наложен е запор до размера на горепосочените суми върху трудовото
възнаграждение и всички други възнаграждения за труд на длъжника С. Д. К.,
които получава от работодателя си „Г.“ ЕООД гр. Д., ул. Оп. № *. Наложен е
запор до размера на горепосочените суми върху всички банкови сметки на
длъжника С. Д. К., а също така и върху всички негови депозити, вложени
вещи в трезори, съдържанието на наетите от него касети и сумите,
предоставени от него за доверително управление в „Юр. Б.“ АД, като се
уведоми длъжникът за наложения запор, както и „Юр. Б.“ АД за наложения
запор.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2436/14.03.2020г. по
изпълнително дело № 123/2020г. е поканен ищеца С. Д. К. да заплати
парично задължение в полза на взискателя В. А. К., като задължението й към
28.03.2020г. по изпълнителното дело възлиза на 258.56 лева, от които:
главница- 75.00 лева със законна лихва, считано 05.05.2018г.; 20.25 лева -
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; 96.48 лева –
дължими такси по изпълнителното производство до момента и 52.66 лева -
дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. На ищеца е
даден двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно
задължението си. Указано е, че при неизпълнение на задължението си в този
срок ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
До „Юр. Б.“ АД гр. С. е изпратено запорно съобщение изх. №
2442/14.03.2020г. по изпълнително дело № 123/2020г., е което е наложен
запор за задължението на ищеца, което към 28.03.2020г. по изпълнителното
5
дело, от които: главница- 75.00 лева със законна лихва, считано 05.05.2018г.;
20.25 лева - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./;
96.48 лева – дължими такси по изпълнителното производство до момента и
52.66 лева - дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
На 22.04.2020г. е постъпило възражение вх. № 03554 по
изпълнително дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. от Ат. Р. К., Д. Д. К.,
В. Д. К. и С. Д. К., в качеството им на наследници на Д. К. К., с което молят
да бъде прекратено изпълнително дело № 123/2020г. и да им бъдат
възстановени сторените в производството щети, вкл. и разноски като излагат
съображения, че дължимата на взискателя В. А. К. сума е била изплатена чрез
пощенски запис от 03.05.2019г. от наследодателя Д. К. К. в размер на
411.00 лева, с която са били погасени: 300.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществен вреди за престъпление по чл.146,
ал.1 НК, 30.00 лева - законна лихва върху главницата 300.00 лева, считано от
05.05.2018г. и 81.00 лева - разноски по компенсация и след прихващане.
От ищеца е приложен договор за правна защита и съдействие от
20.03.2020г. за процесуално представителство, защита и съдействие на
длъжника по изп. дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881, с
район на действие Окръжен съд- Смолян и е договорено и изплатено
възнаграждение в размер 80.00 лева.
От разписка за паричен превод от 03.05.2019г. се установява, че Д.
К. К. е превел на В. А. К. сумата от 411 лева получени от В. А. К. с разписка
№ 411/15.05.2019г.
С Постановление за прекратяване на изпълнително производство,
ЧСИ П. М. е прекратил изпълнително дело № 123/2020г. и са вдигнати
наложените запори, предвид извършено плащане на задължението с пощенски
запис, получен от В. А. К. на 15.05.2019г.
Съдът намира, че иска по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във
връзка с чл. 3 от ГПК е основателен и доказан, по следните съображения:
Упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно, това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
6
Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Пример за това е, когато взискателят е
упражнил процесуалното си право да инициира изпълнителен процес
недобросъвестно, при условие че вече му е била заплатена сумата, т.е. при
липса на съществуване на вземане в негова полза, което да подлежи на
принудително изпълнение. В този случай другата страна има право да
претендира обезщетение за вреди, доколкото поведението на взискателя е
противоправно – в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК. Съгласно чл. 3
ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представител под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Отговорността
по чл. 3 ГПК за вреди, причинени от злоупотреба с процесуални права е
деликтна и за нея са приложими общите правила относно деликта. За да се
уважи иска по чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД се изисква доказване на
предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на
вредите - деяние, вреда и причинната връзка между тях. Установяване на
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД изисква виновно и противоправно
поведение на ответника, но в хипотезата на тази разновидност по чл. 49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на деликта включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние – действие или
бездействие; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на
причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима
презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Противоправността се
изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което
засяга чужди субективни права или правнозначими интереси и блага на един
или повече правни субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Упражняването на
съществуващо право може да бъде счетено за непозволено увреждане само в
случаите по чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 3 от ГПК, т. е., когато с упражняването му
не се задоволява интересът на носителя на правото, а се цели увреждане на
́
лицето, спрямо което се осъществява това право. Следователно злоупотреба
7
с право по смисъла на чл. 3 ГПК е налице само в случаите, когато лицето знае,
че това право не съществува или че не му принадлежи, но въпреки това
предприема действия по осъществяването му, т.е лицето е недобросъвестно.
Когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува
недобросъвестност липсва. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за
вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права (чл.
3 ГПК) недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от
този, който я твърди. Установено е по делото, че на 03.05.2019 г. в
изпълнение на влезлите в сила съдебни актове /присъда по НЧХД № 121/2018
г. по описа на Районен съд –Девин, потвърдена с Решение № 167/25.04.2019
г. на Окръжен съд – Смолян, описани по-горе/ наследодателя на ищеца - Д. К.
К. чрез пощенски запис от пощенска станция – ПС - Д. е заплатил на
ответницата В. А. К. сумата от 411.00 лева. Ответницата е подала молба вх.
№ 02072/24.02.2020 г. до ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд- Смолян, с която е поискала да се образува изп. дело,
като е представила Изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден на основание
присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД № 121/2018 г. по описа на
PC – Девин. ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ взел предвид представеното
възражение вх. № 03554/22.04.2020г. от адв. А.П. като процесуален
представител на ищеца за изплатени суми преди образуване на делото и издал
Постановление от 04.06.2020г. за прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, влязло в законна сила, считано от
19.06.2020г. Между ищеца и адв. А.П. е сключен договор за правна защита и
съдействие от 20.03.2020 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 80.00 лв., платено с подписването на договора.
В конкретния случай е безспорно установено, че дължимата от
наследодателя на ищеца сума от 411.00 лева е приведена чрез пощенски запис
от пощенска станция – ПС - Д. на 03.05.2019 г., а е получена лично от
ответницата на 15.05.2019 г., като няколко месеца по-късно – на 24.02.2020 г.
е образувано изпълнително дело срещу ищеца като наследник на Д. К. К. за
същата тази сума. При това положение, по безспорен начин се доказва
недобросъвестността на ответницата, за това, че е потърсила защита на
материално право чрез изпълнително производство за вземане, което вече е
погасено чрез плащане, като в случая поведението на ответницата (подаване
8
на молба за образуване на изпълнително дело, при липса на материално
право) представлява злоупотреба с процесуално право, което е
противоправно, а вината се предполага. Ответницата на основание чл. 49 ЗЗД,
като възложител на ЧСИ, на тази работа ответницата е носител на
гаранционно - обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Налице е претърпяна имуществена вреда в размер на 80.00 лева,
представляваща уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита по изп. дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с
рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, образувано срещу ищеца в
качеството му на наследник на Д. К. К., налице е пряка причинно-следствена
връзка между противоправното действие на ответницата и причинената
имуществена вреда, тъй като плащането на сумата за възнаграждение на един
адвокат за процесуално представителство в рамките на изпълнителното
производство пряко следва от насочването на принудителното изпълнение
срещу ищеца за вземане, което е погасено поради плащане преди образуване
на изпълнителното производство. В конкретният случай се претендира само
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба – заплащане от
ищеца на адвокатско възнаграждение за защитата му като длъжник по
образуваното изпълнително дело и ответницата отговаря за тази вреда в
пълния й размер от 80.00 лева.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в пълния
претендиран размер.
По исковете по чл.86 от ЗЗД:
Последователна е съдебната практика на ВКС, според която
обезщетение за забава при изпълнение на задължение за обезвреда на
настъпили вреди се дължи от датата на деликта, от който момент вземането
става изискуемо. Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което лихвата като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е.
9
от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността
му. Съдът не присъжда служебно лихва върху присъденото обезщетение за
установените по делото вреди, а трябва да е изрично сезиран с исковата
молба. Ищеца претендира законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението, а не от момента на изискуемостта на вземането, за това
следва да се уважи иска за лихва върху главницата от 80.00 лева -
обезщетение за причинените му имуществени вреди от недобросъвестно
упражняване на процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по
описа на ЧСИ П. М. с pег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
-Смолян, след като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди
това изцяло, считано от датата на подаване на настоящата искова молба-
26.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК, в
размер 400.00 лева, представляващи 50.00 лева - държавна такса и 350.00 лева
-адвокатско възнаграждение, което възнаграждение е съответно на
минималния размер за предоставената правна помощ, съгласно чл.7, ал.2
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН ********** от с. Ляск., община Д., обл.
См. ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К., с ЕГН ********** от с. Ляск., община Д.,
обл. См. сумите: 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изпълнително дело № 123/2020г. по описа
на ЧСИ П. М., с peг. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Смолян, след като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди
това изцяло чрез пощенски запис лично на ответницата – В. А. К., ведно със
законната лихва върху сумата от 80.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 26.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
10
както и 400.00 лева /четиристотин лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Смолянски окръжен съд, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11