№ 12
гр. Плевен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201850 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1772-000075 от 01.09.2021г. на **към
ОДМВР-Плевен, 01 РУ-Плевен, с което на СТ. Р. Б. с ЕГН ********** от ** на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложжено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено
на 04.08.2021г. в гр. Плевен нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си – адв. М. Б. от
ПлАК е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че Б. не е автор
на нарушението за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника са – адв. М.
Б., която поддържа изложените в жалбата възражения и моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъборазно Наказателно постановление № 21-1772-000075 от
01.09.2021г. на **към ОДМВР-Плевен, 01 РУ-Плевен.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседнаие. В придружаващото
административно-наказателната преписка писмо е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2021 година около 14:40 часа в гр. Плевен, ** – свидетелите Ч. КР. П. и Д.
М. Д. изпълнявали служебните си задължения, по повод на което се придвижвали
последством управлявания от свидетеля П. служебен лек автомобил по ** в гр. Плевен по
посока *. В близост до ** видели в платното за насрещно движение, че жалбоподателят Б. за
когото разполагали със служебна информация, че е с отнето СУМПС управлявал лек
автомобил, марка „*“, ** с рег. № **, в който се возел и пътник – неустановено лице от
женски пол. Свидетелят П. като водач на служебния автомобил незабавно предприел
маневра „обратен завой“ и последвал управляваното от жалбоподателя МПС, като поради
засиления трафик застигнали в района на **, където подали на Б. ясни звуков и светлинен
сигнали да отбие плавно в най-дясната част на платното за движение за да му бъде
извършена проверка. Вместо да изпълни дадените му от ** указания, които ясно възприел,
жалбоподателят Б. рязко ускорил движението на лекия автомобил, марка „*“ и
същевременно с това ръкомахал арогантно, гледайки в огледалато за обратно виждане, след
което движейки се с несъобразена скорост, нарушавайки редица правила на ЗДвП,
създавайки опасност за пешеходците извършил маневра „ляв завой“ по **, а след това се
движил последователно по ** и **, преминал на червен сигнал на светофарна уредба и
продължил по посока *, където навлязъл в алеите, намиращи се встрани от пътя,
предначзначен за автомоблиния транспорт и успял да избегне извършването на проврека от
страна на ** в следващия го служебен автомобил. Свидетелят Д.Д. докладвал за случая на
** към ОДМВР-Плевен и след извършена проверка, актосъставителят ИЛ. Б. ЦВ. в
присъствието на свидетелите Ч. КР. П. и Д. М. Д. съставил против жалбоподателя СТ. Р. Б.
АУАН №75/06.08.2021година, в който е отразено, че на 04.08.2021 година около 14:40 часа в
гр. Плевен на кръстовището на ** и ** като водач на лек автомобил, марка „*“ * с рег. №
ЕН** не спрял плавно в посоченото място или в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е изцяло възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление, с което на СТ. Р. Б. с ЕГН ********** от ** на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложжено административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено на
04.08.2021г. в гр. Плевен нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни доказателства, обособяващи
две отделни групи. Първата от тях включва показанията на актосъставителя ИЛ. Б. ЦВ. и
свидетелите Ч. КР. П. и ** Д., а втората обхваща показанията на непълнолетния свидетел Р.
2
ГЮРГ. Т.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите от първата група, след
като намери, че същите са обективни, последователни, ясни, непротиворечиви и убедителни.
Свидетелите П. и Д. възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните за делото факти. Двамата посочват, че на посочените дата и час изпълнявали
служебните си задължения, по повод на което се придвижвали посредством управлявания от
свидетеля П. служебен лек автомобил по ** в гр. Плевен по посока *. Твърдят, че в близост
до ** видели в платното за насрещно движение, че жалбоподателят Б. за когото разполагали
със служебна информация, че е с отнето СУМПС управлявал лек автомобил, марка „*“, ** с
рег. № **, в който се возел и пътник – неустановено лице от женски пол. Свидетелят П. като
водач на служебния автомобил незабавно предприел маневра „обратен завой“ и последвал
управляваното от жалбоподателя МПС, като поради засиления трафик го застигнали в
района на **, където подали на Б. ясни звуков и светлинен сигнали да отбие плавно в най-
дясната част на платното за движение за да му бъде извършена проверка. Свидетелите П. и
Д. подробно описват поведението на жалбоподателя след възприемане на подадения му от
контролния орган сигнал като единодушно и убедително твърдят, чу вместо да изпълни
указанията, Б. рязко ускорил движението на лекия автомобил, марка „*“ и същевременно с
това ръкомахал арогантно, гледайки в огледалато за обратно виждане, след което движейки
се с несъобразена скорост, нарушавайки редица правила на ЗДвП и създавайки опасност за
пешеходците извършил маневра „ляв завой“ по **, а след това се движил последователно по
** и **, преминал на червен сигнал на светофарна уредба и продължил по посока *, където
навлязъл в алеите, намиращи се встрани от пътя, предначзначен за автомоблиния транспорт
и успял да избегне извършването на проврека от страна на ** в следващия го служебен
автомобил. Актосъставителят ИЛ. Б. ЦВ. посочва, че АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя въз основа показанията на свидетелите П. и Д. и след извършване на
проверка по случая.
Съдът не приема с доверие показанията на свидетеля Р. ГЮРГ. Т., тъй като намира
същите за неубедителни, нелогични и изолирани, а така също и повлияни от близката
роднинска връзка с жалбоподателя /**/. Този свидетел излага версия, според която лично е
управлявал процесния автомобил, който взел без разрешението на своя * – жалбоподателят
Б.. Твърди, че заедно с него в автомобила пътувало момиче, чиято самоличност категорично
отказва да разкрие. Заявява, че не си спомня къде точно били **, но в района на ** пуснали
сирени след него и той ускорил движението на моторното превозно средство „надолу“
/посока обратна на описаната от свидетелите Д. и П./, след което завил до училище ** и т. н.
Така изложената от свидетеля Т. фактология, съдът намира за нереалистична, доколкото не
се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото, а и той самият препятства
възможността същата да бъде проверена като упорито отказва да разкрие самоличността на
спътника си – очевидец на релевантните за делото факти при липса на условията на чл. 121
от НПК.
В подкрепа на показанията на свидетелите от първата група са и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: заверено копие от акт за
3
установяване на административно нарушение № 075/06.08.2021 г., писмо УРИ 1772р-
13297/13.09.2021 г. ведно с наказателно постановление № 21-1772- 000075/01.09.2021 г.,
заверено копие от докладна записка № 11455/05.08.2021г., заверено копие от обяснение от
СТ. Р. Б., справка за собственост на ПС, справка за нарушител/водач, заверено копие от
заповед № 316з-501/2021 г., заверено копие от заповед рег. № 8121з- 515/14.05.2018 година,
заверено копие от заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20172/2012 от 10.03.2012 г., заверено копие от докладна записка УРИ-*********/09.08.2021
година.
При тази установеност на фактите, съдът намери, че жалбоподателят е автор на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си разписаното от
цитираната правна норма задължение. Според посочената законова разпоредба при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Приложимата санкционна разпоредба се съдържа в ч л.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, според която:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението“. В случая, наказващият орган е наложил на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, след като е съобразил сравнително високата степен на
обществена опасност на нарушението и високата степен на обществена опасност на
нарушителя предвид обстоятелството, че същият е системен нарушител на правилата на
Закона за движенията по пътищата /по арг. на приложената справка за нарушител л. от 15 до
19 в делото/ и проявената от него дързост при осъществяване на изпълнителното деяние.
Съдът намира, че така определените и наложени наказания са съответни по вид и размер с
предвидените в приложимата санкционна разпоредба, а размера на наложеното наказание
глоба и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС съответстват на
тежестта на извършеното нарушение, т. е. същите са подходящи, справедливи и са способни
да постигнат целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения и на осн.чл. 63 ал.
І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 21-
1772-000075 от 01.09.2021г. на **към ОДМВР-Плевен, 01 РУ-Плевен, с което на СТ. Р. Б. с
ЕГН ********** от ** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложжено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /три/ месеца за извършено на 04.08.2021г. в гр. Плевен
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
След влизане в сила на настоящото решение копие от същото и Протокола от
проведените на 10.11.2021г. и 17.12.2021г съдебни заседания по делото да бъдат изпратени
по компетентност на РП-Плевен за преценка относно извършено престъпление по чл. 290 от
НК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5