Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми
юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10023 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 04.02.2019 г. СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 75760/17
г. е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че Б.Й.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 916,85 лв., представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 62,
находящ се в гр.София, жк „*****, аб.№ 130157 със законната лихва от 23.06.2017
г. до окончателното погасяване; на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 114,49 лв.- обезщетение за забавено изпълнение на главницата през
периода от 15.09.215 г. до 12.06.2017 г., за които вземания по ч.гр.д.№
40983/17 г. по описа на СРС, 70 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.07.2017 г., като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за горницата до пълния предявен размер от 972,23
лв., а иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата до пълния
предявен размер от 125,95 лв., като неоснователни.Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата-Б.Й.Д.
срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете срещу
нея с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно я е осъдил да заплати лихва за забава, след
като ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на дължимите
суми на сайта на дружеството и изпадането й в забава.Въззивницата излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението й, че е налице
непоръчана доставка по смисъла на чл.62 ЗЗП, не е съобразил, че с решение №
4777/13.04.2018 г. ВАС, III отд., адм.д.№ 1372/16
г. е отменена Методиката за дялово разпределение, поради което начисляването на
топлинна енергия е незаконно.Излага оплаквания, че съдът е кредитирал
заключението на техническата експертиза, която е изготвена по документи, които
не са представени по делото, че ищецът не е доказал наличието на договорно
правоотношение, нито количеството на доставената топлинна енергия.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 23.06.2017 г. е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Й.Д. за сумата от 972,23
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. и 125,95 лв.-законна лихва за забава за
периода 15.09.2015 г.-12.06.2017 г. със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното плащане за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк „*****.Твърди, че ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 40983/17 г. на СРС, 70 с-в и на ищеца е
даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на
основание & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответницата в качеството й на собственик е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008
г. и ОУ, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014
г.В чл.32, ал.1 от ОУ в сила от 2008 г. е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Твърди, че
ответницата е получила покана за доброволно изпълнение на задължението до
длъжника, но плащане не е извършено.Сградата, в която се намира имотът на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от сумата
от 972,23 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. и 125,95 лв.-законна лихва за забава за
периода 15.09.2015 г.-12.06.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3047321/23.06.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Й.Д. за процесните суми.На 11.07.2017 г. СРС, 70 с-в, по
ч.гр.д.№ 40983/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е
подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 25.09.2017 г.Исковата молба е подадена
на 25.10.2017 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
С решение от 21.05.2002 г. на ОС на етажните собственици
в сградата, находяща се в гр.София, жк „*****за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД
за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.
На 24.07.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк жк „*****и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.
Видно от нотариален акт № 164 по н.д.№ 147/2001 г. Б.Й.Д.
е собственик на апартамент № 62 в гр.София, жк „*****, ет.1 на основание
договор за покупко-продажба.
С молба-декларация вх.№ 16277/10.09.2001 г. Б.Й.Д. е поискала откриване на партида за
процесния имот, като е декларирала, че семейството й се състои от 2 члена.
Представени са и индивидуални справки за отопление и
топла вода за процесния имот за отчетни периоди 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и
01.05.2015 г.-30.04.2016 г., сертификат на „Т.С.“ ЕООД за разпределителите и
протоколи за метрологични проверки на общия топломер в АС от 2010 г., 2014 г.,
2015 г., 2017 г.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице В.Т.е установено,
че за процесния период начисляваната топлинна енергия за отопление в имота е
въз основа на отчетите на два броя ИРРО, монтирани на два броя отоплителни
тела, присъединени към отоплителната система в СЕС, като отчетът на един брой
ИРРО, монтиран на радиатор в кухнята е равен на нула и един брой щранг-лира без
техническа възможност за монтиране на уред за измерване, като отдаваната от нея
енергия е начислявана в съответствие с т.6.9 от Приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/2007 г.Технологичните разходи в абонатната станция са
приспадани от топлопреносното предприятие.Начислените суми за топлинна енергия
за процесния период са в размер на 851,79 лв., а сумата за доплащане от
изравнителните сметки-65,10 лв. или сумата за реално потребена топлинна енергия
възлиза на 916,89 лв.Посочената сума е без предишни неплатени и просрочени суми
и без начисляване на лихви по тях.Ищцовото дружество е начислявало сумите
съгласно действащите към момента нормативни документи.Технологичните разходи са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия преди
нейното разпределение.Общият топломер в АС е преминал първоначални и последващи
метрологични съгласно изискванията на Закона за измерванията, за което са
съставени протоколи и свидетелства.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на вещото лице С.Д.-К.е
установено, че няма данни за направени плащания на суми за процесния период.Начислените
суми за дялово разпределение възлизат на 13,80 лв.Размерът на законната лихва
върху главницата за периода от датата на изпадане в забава до 12.06.2017 г. възлиза на 114,49 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди.По отношение стойността на потребената
топлинна енергия е кредитирал заключенията на приетите по делото техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.Съдът е изложил мотиви за неоснователност на
възраженията на ответницата за липса на доказателства за пускане в експлоатация
на абонатната станция, за липса на издадени и връчени фактури със съдържанието
по чл.114 ЗДДС, за нарушение на нормата на чл.24 ЗБНБ и за нарушения на правото
на ЕС, както и възражението за погасителна давност.Съдът е присъдил и мораторна
лихва за размера, установен от заключението на ССчЕ.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за
отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните доказателства се установи, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител на топлинна енергия, същата е подала и молба-декларация за
откриване на партида на имота.Липсват данни същата да е възразила срещу
клаузите в ОУ в предвидения срок.
При определяне размера на реално доставеното количество
топлинна енергия съдът кредитира заключението на техническата експертиза, която
е съобразила изравнителните сметки за исковия период.Ирелевантно е
обстоятелството дали са представени отчетния картон за показанията на общия
топломер и протокол за въвеждане на абонатната станция в експлоатация.Заключението
е изготвено въз основа на показанията на измервателните уреди, за които са представени документи
за периодични проверки, същото не е оспорено, въззивницата не е установила
различен размер на доставеното количество топлинна енергия.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е оплакването на
въззивника, че е налице непоискана доставка.
Възражението, че
начислението на топлинна енергия е било незаконно, тъй като методиката за дялово
разпределение е отменена, също е неоснователно.Отмяната на методиката за
разпределение с решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372/16 г. няма
обратно действие и до отмяната му подзаконовият акт намира приложение /по
аргумент от разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК/.Следва да се добави, че
цитираното решение е обезсилено с решение № 2187/11.02.2020 г. по адм.д.№
1318/19 г. на ВАС, 5-чл. с-в.
Поради изложеното
искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателен за сумата от
916,89 лв., но с оглед спазване на
принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя решението следва да
се потвърди за уважения размер от 9,6,85 лв.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2
е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.По
делото липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани на интернет страницата на
ищцовото дружество.Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на това
обстоятелство включително и пред настоящата инстанция.Поради изложеното съдът намира, че за вземанията на ищеца за стойността на
топлинна енергия за исковия период ответницата не е изпаднала в забава и искът
за мораторна лихва върху задължението за главница за доставена топлинна енергия
е неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважин иска по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 114,49 лв.както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство над 480,06
лв., а за заповедното-над 62,62 лв., като вместо него се постанови решение, с
което искът в посочената част се отхвърли като неоснователен.В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата сумата от 4,13 лв.-разноски за държавна такса за въззивната
инстанция.
В полза на въззиваемия не следва да се присъждат
разноски, тъй като тъй като същият
не е подал отговор на въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно
заседание, а е подал само бланкова молба за отхвърляне на въззивната жалба, без
да излага конкретни доводи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 04.02.2019
г. на СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 75760/17 г. в частта, с която е
уважен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Й.Д. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
114,49 лв.както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по исковото производство над 480,06 лв., а за заповедното-над 62,62
лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и с адрес на управление:*** срещу Б.Й.Д.
с ЕГН ********** и с адрес: *** за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от 114,49
лв.- обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 15.09.215
г. до 12.06.2017 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Б.Й.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** лв. /четири лева и тринадесет стотинки/-разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.