О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 26.04.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година като
изслуша докладваното от съдия Мирослава Кацарска т.д.№ 19 по описа за 2021г., и за да се произнесе намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 30 от закона.
Ищците Л.Н.М. и Г.Н.М.
са предявили срещу ответника „И.”АД с исковата молба претенции, които са
формулирала както следва: да се прогласи нищожността на сключения между „И.“ АД
и „Т.Б.В.“ ЕАД договор за преобразуване, поради нарушаване на повелителното
изискване за форма на частните документи, с които се учредяват, променят или
прекратяват права върху недвижими имоти на основание чл. 589, ал. 2, изр. 2,
вр. чл. 576 ГПК, да се прогласи и нищожността на вписаните обстоятелства в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и на основание чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ
да се разпореди на Агенцията по вписванията да заличи атакуваното вписване. В
исковата молба са посочили, че на 06.08.2019 г. между ответното дружество „И.“
АД в качеството му на приемащо дружество и прекратеното „Т.Б.В.“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписвания е ЕИК*********,
в качеството му на преобразуващо се дружество, е сключен договор за
преобразуване, като сочат, че в патримониума на вливащото се дружество към
момента на прекратяването му, са налице имуществени права, включително и вещни
такива, каквото е и учреденото ипотечно право, учредено с нотариален акт № 36,
том I, per. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус р. с район на
действие Софийския районен съд, вписана в Регистъра на Нотариалната камарата с per. № 504, което
право е предмет на спор по висящото дело между тях и банката. Считат, че
договора е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма по
изложените доводи и в резултат на това, е опорочена и самата процедура по
вписването му в Търговския регистър.
С
разпореждане от 06.01.2021г. съдът им е дал указания да уточнят от какво
извеждат правния си интерес, като конкретизират какви са сочените дела.
Постъпила е молба от 21.01.2011г., с която са представени доказателства за
висящи дела. От същите е видно, че ищците и ответника водят търговски спорове
по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заличаване на договорна ипотека, учредена с
нотариален акт № 36,т.1,рег.№ 860,н.д.№ 23/2014 г. на нотариус М.р., рег.№ 504
на КЧН и отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване на установено, че ищецът Л.Н.М. не дължи на ответната банка сумата 9
205 евро-наказателна лихва за периода 07.05.2015 Г.-07.07.2015 г. по договор за
ипотечен кредит № М 201532 от 03.04.2013 г., както и иск срещу първия ищец Л.Н.М.
по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено,че Л.Н.М. има задължения
към банката по договори за кредит.
С
второ разпореждане №263218/16.03.2021г. съдът отново е дал подробни указания на
ищците да отстранят нередовности на исковата си молба, като изрично уточнят и
правния си интерес от предявените искове, а по този за нищожност на договора за
преобразуване да посочат цена и да внесат държавна такса.
С
молба с вх.№299666/31.03.2021г. ищците са посочил, че не поддържант иска за
нищожност на преобразуването, а само иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и искането по
чл. 30 от същия закон. Изложили са, че правният им интерес се обуславял от това,
че ответникът претендирал да е техен кредитор въз основа на договора за
преобразуване, а ако бъдел заличен, в правния мир щели да съществуват две
дружества, като и двете ще бъдат кредитори на ищците и се опасявали да не
изпълнят на путативен кредитор, който не е страна по материалното
правоотношение.
Ответникът
„И.“ АД е оспорил допустимостта на иска по съображения, подробно изложени в
отговора от 15.02.2021г.
Съдът
като обсъди доводите на страните, намира, че производството по делото следва да
бъде прекратено.
Съдът
констатира след справка в публичния ТР, че е вписано преобразуване чрез вливане, номер на вписване: 20181121151615,
като в резултат на извършеното „Т.Б.В.“ е заличен търговец, което е вписано в
ТР и породило правното си действие.
В
частта по иска за прогласяване нищожността на договора за преобразуване, ищците
са заявили, че не го поддържат, но нито са го оттеглили или са се отказали от
него. Същевременно не са уточнили нито цената на иска, нито са внесли държавна
такса по него. Предвид горното в тази част исковата молба може да бъде върната
преди и неотстраняване на нередовностите й. Наред с горното претенцията се
явява и недопустима поради липса на правен интерес, за което подробно ще бъдат
изложени съображения с оглед другите искания.
Съдът
намира, че за ищците не е налице обоснован правен интерес както от иска за
нищожност, така и от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ по следните съображения:
Искът
по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е отрицателен установителен иск, при който наличието на
правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно, като за да е налице
правен интерес от предявяването на иска по чл.29, е необходимо вписаните
обстоятелства да накърняват в някакъв аспект субективни материални права на
ищеца. Разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по
исковете по чл.365, т.3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския
регистър, аналогично на разпоредбата на чл.431, ал.2 и ал.3 от ГПК / отм./,
като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви
иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите
предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно
легитимирано да проведе тези установителни искове е това трето лице, чието
правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило
вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в
охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като
преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги
конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални
права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като
последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в
съществуващото правно положение на ищеца. Съответствието на информацията в
търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да
обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради което, наличието й
следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с
твърдение за конкретни накърнени права и доказано. Съществуването на правния
интерес следва да бъде налице в хода на процеса до приключването на спора с
окончателен съдебен акт. Следователно ищците като трети лица, биха имали правен
интерес от търсената защита, само ако уважаването на установителния иск и
последващото от това заличаване по чл.30 ЗТРРЮЛНЦ на вписаното обстоятелство, би
се отрази върху тяхната правна сфера и като се съобрази, че действието на
решението по настоящия иск и заличаването в тази хипотеза, ще е занапред, а не
с обратна сила. В случая ищците в
молбите си сочат, че имали правен интерес поради това, че имали спор за
ипотечното право и дължимите от тях суми по договор за кредит с банката и имало
значение кой е техен кредитор, защото се опасявали от изпълнение на путативен
кредитор. Следва да се има предвид, че това, че едно лице твърди, че има или
няма качеството длъжник на една банка не поражда правен интерес от прогласяване
нищожност на вписано обстоятелство в конкретния случай, а именно преобразуване
на банката чрез вливане на дружество в едноличния му собственик. Нещо повече, при
евентуален положителен изход за ищците на водените между тях и банката дела, ще
се установи, че Л.Н.М. и Г.Н.М. не дължат на банката претендираните суми и това
означава, че Л.Н.М. и Г.Н.М. въобще няма да имат качеството длъжници. Самият
факт на водени търговски спорове между кредитор и кредитополучател, включително
и за обезпечението, в случая ипотечното право, не обосновава правен интерес
евентуални длъжници на банката да предявяват иск по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ
за прогласяване нищожност на вписано обстоятелство, касаещо вливането на една
банка в едноличния й собственик. Горното не би довело до правна промяна, тъй
като няма да измени или погаси тяхното конкретно задължение или материално
правоотношение. Те пак ще дължат, а относно соченото, че биха платили на
путативен кредитор, в случая следва да се има предвид, че при правоприемство в
хода на процеса, каквото е преобразуването, съгласно чл. 226 ал.3 от ГПК
постановеното решение във всички случаи ще обвърже правоприемника, наред с
праводателя. В случая видно от справка по публичния ТР при преобразуването чрез
вливане, праводателят е заличен, а именно ТБ Виктория, но горното не обуславя
правен интерес у ищците с оглед публичността на отразеното в ТР и действието му
спрямо всички. Преобразуването на търговски
дружества и формите на това преобразуване ясно и точно са уредени в Търговския
закон и няма хипотеза в закона, при която един длъжник ще има двама кредитори
при вливането на едно дружество в друго дружество, дори и преобразуването да е
нищожно, пак няма да има две дружества кредитори, а вземането ще е в
патримониума на стария кредитор. Ищците не са посочили и обосновали правен
интерес от това дали има значение коя точно от преобразуващите се банки би била
техен кредитор, а при всички случаи, дори и да бъде уважен иска им, то тогава
няма да имат двама кредитора, противно на твърденията им, а техен кредитор ще е
стария кредитор, който се е преобразувал чрез вливане. Липсват каквито и да е
изложени факти и обстоятелства, които да обосновават правен интерес у ищците да
искат както нищожност на договора за преобразуване, така и да атакуват
вписването на това обстоятелство в ТР със специалния иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като независимо от изхода на спора те ще имат или ще нямат качеството
длъжници, но не и на две лица едновременно, както неправилно считат. С оглед
гореизложените съображения съдът намира, че у ищците липсва обоснован правен
интерес от предявените искове, поради което същите се явяват недопустими и
следва да бъде прекратено производството.
На ищците не
се следват разноски в настоящата хипотеза, а ответникът, който има право на
такива по чл. 78, ал.4 от ГПК не е заявил претенция за присъждането им.
Воден от
горното съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: