Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В
въззивен състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Симеонова в. гр.
д. № 2796 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20279166/17.12.2020
г. по гр. д. № 14607/2020 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, I ГО, 41
състав, е осъдено „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 22
083 лв. - главница, представляваща изплатеното и
невъзстановено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********при настъпило на 25.01.2019 г. в гр. София, бул. „Шипченски проход“ срещу зала „Универсиада“
застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, с включени ликвидационни разноски по
щета № 10019030102116 и разноски за репатриране, ведно
със законната лихва от 17.03.2020 г. /датата на предявяването на исковата молба/
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 061,30 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена за времето от 26.09.2019 г. до 17.03.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по
делото разноски в общ размер на 1 314 лв.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от ответника по делото „З.Д.Ж.и З.“ АД, подадена чрез адвокат Н.Л.. Твърди се, че решението е неправилно
- постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Излагат се
доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, като е дал превес на доказателствата на ищеца, поради
което е формирал погрешни изводи относно точния механизъм на процесното ПТП и
вината за неговото настъпване. Районният съд неправилно е приел, че водачът на
застрахования при въззивника – ответник лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. *********НХ И.М.носи изключителната вина за ПТП от 25.01.2019 г.
Видно от Протокол за ПТП № 1720955/25.01.2020 г. и план - схемата към него на
конкретното място, на което се е случил сблъсъкът между двете МПС,
хоризонталната пътна маркировка е прекъсната линия, т. е. предприемането на
маневра за обратен завой от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. *********НХ е била законосъобразна съобразно ЗДвП. В останалата
част, съдът не е отчел доказателствената стойност на съставения полицейски
протокол, в качеството му на официален свидетелстващ документ. Неговата
обвързваща материална доказателствена сила не касае фактите, които
компетентният орган на МВР, съставил акта, не е възприел пряко. Съдът не е
обсъдил и съпоставил показанията на водените от страните свидетели, както и
съществените несъответствия при описанието на процесното ПТП. Сочи се, че
показанията на Д.С.следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК и не
следва да им бъде давана вяра относно действителния механизъм на ПТП, тъй като
посоченият свидетел е заинтересувано лице, доколкото е получил застрахователно
обезщетение от ищеца. Освен това, поради порок в процесуалните действия на
органите на МВР, спрямо С.не е била ангажирана административно наказателна
отговорност за реализираното от него нарушение на ЗДвП, довело до настъпване на
огромни щети по лек автомобил „Фолксваген“. Следва да бъдат кредитирани в
цялост показанията на свидетеля И.М., от които следва, че е налице
противоправно и виновно поведение на С., който е управлявал застрахованото при
ищеца МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната
обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния
пътен участък към момента на настъпване на ПТП. Излагат се и твърдения, че по
делото е доказано, че ударът се е осъществил върху релсовия път, а водачът на
застрахования при ищеца автомобил е нарушил правилото на чл. 19, ал. 2 ЗДвП,
като е управлявал същия по платното, обособено за движение само на релсови
превозни средства, изпреварвайки движещите се в лявата пътна лента автомобили,
поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на въззивника,
което се установява както от протокола за ПТП и план – схемата към него, така и
от свидетелските показания на водача на застрахования при ответника автомобил. Излагат
се и доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен и неправилно
определен, с оглед данните за настъпила тотална щета, а в условията на
евентуалност – поради съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“ както за настъпването на ПТП, така и за претъпрените от същото
имуществени вреди. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на лихва за
забава, по аргумент от неоснователност на главния иск, евентуално като
неоснователен на самостоятелно основание с твърдения, че най – ранната дата, от
която би могло да се дължи лихва за забава, е датата на подаване на исковата
молба, тъй като преди тази дата ответникът не е изпаднал в забава поради
непредставяне от страна на ищеца на всички необходими документи за установяване
на претенцията по основание и размер. Предвид изложеното се моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за
намаляване размера на присъденото обезщетение, като се вземе предвид и
наличието на съпричиняване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „З.А.“ АД, чрез юрисконсулт В.К., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат се съображения, че по делото безспорно е установен механизмът на
ПТП, както и че вина за същото има водачът на застрахования при ответника лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Поло“, рег. *********НХ, който е допуснал нарушение на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в предприемане на маневра без да се съобрази с
останалите участници в движението. Недоказани са и възраженията на въззивника
за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
застрахования в „З.А.“ АД водач – липсват доказателства, че същият се е движил
с превишена скорост или по трамвайното трасе. Не е доказано пълно и главно и
възражението за съпричиняване. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението
е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с изложените във
въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Ангажирането на отговорността на
застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата /делинквент/
е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/
по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3)
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено
автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав
на института на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/ -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до
доказване на противното, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – че
главното парично задължение е възникнало и че е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на всички посочени кумулативни предпоставки на исковата претенция, а ответникът следва да докаже възраженията си, включени в отговора по чл.
131 ГПК, включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Настоящата
инстанция приема, че по делото са налице всички основания на цитираните норми.
С доклада по делото, приет без
възражения от страните, на основание чл. 146, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищеца
„З.А.“ АД и „С.Б.“ ЕООД, действащ чрез пълномощник „Е.К.А.“ ООД,
лизингополучател, е сключен валиден договор за имуществено застраховане „Каско
и Злополука“, с клауза „Пълно каско“ – по застрахователна полица № 0306С019895
от 25.05.2018 г., с обект лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 350 Блутек 4 матик“ с рег. № *********и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 25.05.2018 г. до
24.00 ч. на 24.05.2019 г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска
от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия в размер на 3011,40 лв. /която не се спори, че е била
заплатена/; че в срока на действие на договора за имуществено застраховане - на
25.01.2019 г. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, в района срещу зала
„Универсиада“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван
от Д.М.С.и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ, управляван от И.В.М., за което е съставен Протокол за ПТП № 1720955 от
25.01.2019 г., вследствие на което на застрахования при ищеца лек автомобил са били
причинени щети, за отстраняването на които на 12.08.2019 г. /видно от преводно
нареждане № П16540953 от 12.08.2019 г./ застрахователят /ищец/ е изплатил застрахователно
обезщетение на извършилия ремонта официален сервиз „С.С.Р.“ ЕАД в размер на
21 476,80 лв. /по фактура № ********** от 10.04.2019 г./; че за
определянето на застрахователното обезщетение ищецът е направил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., както и че на 06.06.2019 г. в полза на
лизингополучателя „Е.К.А.“ ООД са били възстановени от ищеца допълнителни разходи
за подмяна на части на стойност 531,20 лв. и за репатриране на автомобила /60
лв./, или общо 591,20 лв. – по фактура № ********** от 11.03.2019 г. и фактура
№ ********** от 08.02.2019 г., във връзка с образувана при ищеца преписка по щета
№ 10019030102116, или общо заплатеното застрахователно обезщетение е в размер
на 22 083 лв. Безспорно е между страните и съществуването на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество – „З.Д.Ж.и
З.“ АД и собственика на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ И.В.М., със срок на застрахователно покритие от 07.01.2019 г. до
06.01.2020 г.
Не се спори и че с регресна
покана № РС08-001476/2019-01 ищецът е поканил ответника да му възстанови сумата
от 22 083 лв., от която 22 068 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и 15
лв. – ликвидационни разноски, както и че по така постъпилата покана ответникът
е отказал заплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 3619 от
24.09.2019 г., получено от ищцовото дружество на 26.09.2019 г. с посочване, че
вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца
автомобил, който е нарушил чл. 19, ал. 2 ЗДвП, като се е движил по платното,
обособено за движение на релсови превозни средства.
Спорните между страните въпроси
по същество във въззивното производство са свързани с това чия е вината за
настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и размера на дължимото
обезщетение, с оглед своевременно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване /поддържано и във въззивното производство/ и поддържаното
възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
За
установяване на тези обстоятелства по делото е приет Протокол
за ПТП № 1720955 от 25.01.2019 г., съставен от младши автоконтрольор К.С., според който причина за ПТП е лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. *********НХ, който
се движел по бул. „Шипченски проход“ и срещу зала
„Универсиада“ при отклонение вляво по платното за движение станал
причина за ПТП с движещия се отляво автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е350
Блутек 4 матик“ с рег. № ********за което на виновния водач бил съставен
АУАН.
Пред районния съд са събрани
гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Д.М.С.– водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********се
установява, че тръгнал от светофара на ул. „Александър Жендов“ с ляв
завой по бул. „Шипченски проход“ в посока „Ситняково“, където имало две активни
ленти в посока, едната от които винаги била заета с паркирани автомобили,
единствено свободна била лявата лента. В средата имало две ленти за движение на
трамваи. Свидетелят заявява, че се движил с около 40 км/ч в свободната
от паркирали автомобили лява лента, когато на 60-70 м от светофара, внезапно намиращ се сред паркиралите автомобили в дясна лента
на около 1-1,5 м от него лек автомобил „Фолксваген“ рязко потеглил
наляво и ударил управлявания от С.автомобил, причинявайки му щети в предна дясна част –
джантата била счупена, гумата била скъсана, имало поражения по
калника, счупено външно стъкло на десен фар, имало повреди и по окачването. С.пояснява,
че успял да спре след около 15-20 метра, до тротоара, нямал възможност да
възприеме дали другият автомобил е подал светлинна сигнализация, всичко се
случило „за част от секундата“. След произшествието другият водач му
споделил, че е видял свободно паркомясто от другата страна на булеварда, пред
зала „Универсиада“ и побързал да го заеме, поради което не
видял управлявания от С.лек автомобил. Свидетелят
добавя, че водачът на другия автомобил извадил късмет, тъй като в този момент в
лявата лента от страната на зала „Универсиада“ приближавал трамвай и ако не бил
ударил свидетеля, водачът на „Фолксваген“ щял да удари трамвая. След
удара автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********не можел да се придвижва на собствен ход
и се наложило изтеглянето му с репатрак, след което бил
закаран в сервиз „Силвър Стар“ на „Мерцедес“. Към датата на
произшествието управляваният от С.автомобил бил в перфектно състояние с
удължена гаранция.
Установява
се от показанията на свидетеля И.В.М., водач на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ, че
към момента на произшествието управлявал автомобила
по бул. „Шипченски проход“ в посока към „Орлов мост“, движел се в дясната лента. Пред
зала „Универсиада“ предприел маневра за ляв завой за
паркиране на паркинг пред залата, предшествана от подаване на светлинен сигнал.
Имало две ленти за движение в посока, както и паркирали
коли в близост до тротоара. В този момент го ударил голям „Мерцедес“, по колата
наМ.имало множество щети и била предадена за скраб, добавя, че пътят в тази
част е широк, бил далеч от паркиралите автомобили, видял, че няма трамвай,
затова подал мигач и завил. Не видял автомобила марка „Мерцедес“
преди потеглянето, макар да ползвал огледалото за задно виждане и страничното ляво такова
и да възприел коли в лентата зад него. Движил се със скорост от 30 км/ч, тъй
като завивал и валяло. Свидетелят добавя, че се уверил, че не
идва трамвай. Ударът настъпил при навлизането му на
трамвайните релси. Добавя, че не може да каже къде се е движел другият
автомобил – дали върху релсовия път или върху пътната лента, може би е изскочил
в последния момент, за да изпревари. Било в края на януари, преди смрачаване,
пред зала „Универсиада“ светели лампи. Мисли, че „Мерцедесът“ можел да се движи на собствен ход, защото бил паркиран по-надолу, но имал
спукана гума.
В хода на първоинстанционното производство
е приета съдебно
- автотехническа експертиза (САТЕ), неоспорена
от страните, според която произшествието е
настъпило на 25.01.2019 г. в 16:50 ч. в гр. София, на бул.
„Шипченски проход“ срещу зала „Универсиада“, при предприета
от дясна пътна лента на бул. „Шипченски проход“ от водача на
автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. *********НХ маневра за ляв завой за последващ обратен
завой към паркомясто пред зала „Универсиада“,
при която не пропуснал попътно движещия се в лява пътна лента
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********и реализирал
удар с него. Произшествието било по дължината
на пътното платно срещу зала „Универсиада“ на бул. „Шипченски проход“ в посока от ул. „Александър
Жендов“ към
ул. „Симеонов век“ на
приблизително 70-80 м и на 7,5-8,5 м вляво
спрямо десния бордюр по посока на движение на двете превозни средства. Според експерта категорични данни, че С.е управлявал
превозното средство по трамвайното трасе липсват, такива липсват и за скоростта
на движение на двата автомобила. Вещото лице добавя,
че ако се отчете схемата в протокола за ПТП и защрихираният участък е възможно
водачът на МПС „Мерцедес Е 350“, с рег. № *********да е осъществявал движението
си през трамвайното релсово трасе. Съобразно доказателствата по
делото и установените увреждания по автомобилите експертът е приел
движение на автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. *********НХ в порядъка на 20 - 30 км/ч, а на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 350 Блутек 4
матик“ с рег. № *********– 40 км/ч, като
в района няма пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта под допустимата за населени места от 50
км/ч. При установените данни вещото лице е посочило, че
за водача на „Мерцедес Е 350“ с рег. № *********ударът
е бил непредотвратим. За последния е съществувала възможност да избегне удара
при движение със скорост от приблизително 9 км/ч. Пътната настилка в района на
произшествието е била мокра, поради валеж от дъжд, няма данни за сняг и заледяване, а видимостта не е била
ограничена. Установява се, че при възприемане на опасността водачът на МПС „Мерцедес Е 350“ с рег. № *********е предприел
маневра за отклоняване на превозното средство с
цел избягване на удара. Към 25.01.2019 г. е имало паркирани вдясно автомобили,
но те не са представлявали пречка/препятствие за движението и на двамата
участници в процесното ПТП. От техническа
гледна точка отразените в описа на
застрахователя ищец щети по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 350 Блутек 4
матик“ с рег. № *********се намират в причинно – следствена
връзка с изяснения механизъм на настъпване на произшествието. Към 25.01.2019 г.
лек автомобил „Мерцедес“, „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********е бил в експлоатация от две години, шест
месеца и три дни, а възстановителната стойност на щетите по цени на официалния
сервиз на марката и модела възлиза на 22 008 лв., а с включени ликвидационни разноски и разходи за репатриране на
автомобила – 22 083 лв. По средни пазарни цени към
датата на ПТП – 25.01.2019 г. с оригинални нови части /с изключение на джанта
алуминиева предна дясна/ размерът на щетите възлиза на 20 864,05 лв., а с
включени ликвидационни разноски 15 лв. и стойност на услугата по репатриране на
автомобила – 60 лв. – общо 20 939,05 лв., а с вложени нови части от
алтернативен доставчик, за които има предлагане, размерът на щетите възлиза на
17 652,89 лв., съответно с ликвидационни разноски и репатриране – 17 727,89 лв.
Всички
заплатени от ищеца дейности по ремонта на това превозно средство са били
необходими за отстраняване на щетите, настъпили от
процесното произшествие, а тези щети са породили
необходимост от ползване на пътна помощ за сумата от 60 лв.
Реализираните от ищеца ликвидационни разноски са в размер на 15 лв.
Уврежданията по „Мерцедес Е 350“ с рег. № ********за
които ищцовото дружество е заплатило обезщетение, кореспондират с механизма на
ПТП. Не се констатират части и детайли, за които е налице несъответствие.
Вещото лице е заключило, че пазарната стойност на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „Е 350 Блутек 4 матик“ с рег. № *********е в размер на 63 650 лв., поради което не е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ вследствие на ПТП, реализирано на
25.01.2019 г., с оглед на което не се обследват и запазени и годни части.
Настоящият състав на съда намира, че от приетите по делото като
неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на
основание чл. 411,
ал. 1 КЗ.
При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно чл. 154 ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Обсъждайки
събраните доказателства в тяхната съвкупност, без да е дал превес на
доказателствата, ангажирани от ищеца, съдът е формирал правилен и обоснован
извод относно точния механизъм на ПТП и вината за неговото настъпване. Събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И.М.и Д.С.,
чиито показания следва да бъдат ценени като ясни и
последователни относно времето, мястото и условията, при които е
настъпило ПТП,
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде
кредитирано, обсъдени в съвкупност с писмените
доказателства - протокол за ПТП № 1720955/25.01.2020 г., установяват деликта и
причинната връзка с вредите, а именно, че причина
за настъпване на процесното ПТП – на 25.01.2019 г. в гр. София, на бул.
„Шипченски проход“ срещу зала „Универсиада“, е предприета от дясна пътна лента
на бул. „Шипченски проход“ от водача на автомобил с марка „Фолксваген“, модел
„Поло“ с рег. *********НХ маневра за ляв
завой за последващ обратен завой към паркомясто пред зала „Универсиада“, при
която посоченият водач не е пропуснал
попътно движещия се в лява пътна лента автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********и е реализирал
удар с него. Показанията на свидетеля Д.С., дори и при отчетената
евентуална негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото е водач на
увреденото МПС/, няма основание да не бъдат кредитирани по
реда на чл. 172 ГПК,
като достоверни и житейски логични, кореспондиращи с другите доказателства по
делото. Следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели
относно точния механизъм на ПТП и предприетата от И.М.маневра,
не
разкриват съществени противоречия, противно на
поддържаното от въззивника.
Въззивният съд приема, че отразеното
в протокола за ПТП не противоречи на показанията на
свидетелите,
в какъвто смисъл са твърденията на въззивника. В трайната практика на ВКС се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – в този смисъл решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по
описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по
описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по
описа на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по
описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017
г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III
г. о., решение № 71/16.08.2017
г. по гр. д. № 60343/2016 г. по описа на ВКС, II
г. о., решение № 66/05.08.2022
г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г.
о. и др. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Вписаните в протокола за ПТП обстоятелства може да не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
В
случая отразените в обстоятелствената част на протокола за ПТП констатации /с
изключение на отразеното в схемата местоположение на застрахования при ищеца
автомобил/ се потвърждават както от свидетелските показания, така и от
неоспорената САТЕ и от приетата административно – наказателна преписка, поради
което въззивният съд приема за установен и доказан по делото механизма на
настъпване на ПТП така, както е отразен в исковата молба. В този смисъл СГС
приема, че по делото е доказано, че именно действията
на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. *********НХ, съставляват граждански деликт, за което на
виновния водач е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 19-4332-001860 от 21.02.2019 г. и Наказателно
постановление № 19-4332-001860 от 21.02.2019 г.,
влязло в сила на 03.04.2019 г. за това, че
предприемайки маневра – отклонение наляво по платното за движение не е пропуснал
и е реализирал ПТП с попътно движещия се вляво автомобил „Мерцедес“, създал е опасност
за участниците в движението и не се е съобразил с тях, с което виновно е
нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Обстоятелството дали самата
маневра за обратен завой от водача на „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. *********НХ
е била законосъобразна е ирелевантно, при данните, че при предприемането
ѝ е нарушен чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Деянието на посочения водач е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Данни за друг механизъм на настъпване
на вредите не са събрани по делото, а в тежест на ответника е било да ангажира
такива. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се установява по
безспорен начин, че водачът на застрахования при ищеца
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е станал причина за настъпването на ПТП.
Съдът приема, че от неоспорено
заключение по САТЕ се установява
причинната връзка между механизма на ПТП и настъпилите имуществени вреди по
застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“
лек автомобил. Налице е виновно
и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното
дружество, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите по
процесния автомобил „Мерцедес Е 350 Блутек 4 матик“ с рег. № *********вреди. Съгласно трайната съдебна практика, почиваща
на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при ангажиране на деликтната отговорност
на причинителя на увреждането, неговата вина се предполага. Следователно,
налице е оборима законова презумпция, при която се обръща тежестта на доказване
или ответникът - застраховател следва да обори презумпцията за вина на
делинквента. В случая ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока,
следователно фактическият състав на непозволеното увреждане е доказан.
Направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II
т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на
II т. о. и др./, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи,
че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, че водачът на застрахования
при ищеца автомобил има вина за настъпване на ПТП, тъй като е нарушил правилата
за движение по пътищата – не е контролирал автомобила непрекъснато, движел се е
с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно е превишавала
разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на
ПТП. Напротив, тези твърдения се опровергават както от САТЕ, според която
увреденият автомобил се е движел със скорост 40 км/ч, при липса на пътен знак,
ограничаващ скоростта на движение, така и от свидетелските показания – подобни твърдения не са изложени и от свидетеля на ответника. Няма безспорни доказателства и в
подкрепа на твърдението на въззивника, че
водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № ********застрахован по имуществена застраховка „Каско“
при ищеца е нарушил разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 ЗДвП, като е управлявал същия по платното,
обособено за движение само на релсови превозни средства, доколкото свидетелят С.заявява, че е пътувал в лявото платно за движение, при което
автомобилът наМ.тръгнал рязко наляво, а самият
свидетел на ответника –М.твърди, че не може да заяви категорично дали увреденият
автомобил се е движел на
релсовия път или върху пътната лента. Освен товаМ.заявява, че преди
да предприеме маневрата е видял, че няма трамвай, от което следва, че ако
автомобилът на С.се е движел по релсовия път, тоМ.е щял да го забележи, а
последният заявява, че автомобилът е изкочил внезапно. Отразеното в
схемата за ПТП в протокола за ПТП, че „лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350
Блутек 4 матик“ с рег. № *********е бил върху релсовия път“ не
се подкрепят от други данни по делото, поради което и с оглед изложените по –
горе съображения и съдебна практика, това обстоятелство не може да се приеме за
безспорно установено по делото. В
протокола за ПТП не е отбелязано, че местоположението на процесния
лек автомобил /по място и по начин/ нарушава
правилата за движение по ЗДвП. Освен, че
за това обстоятелство няма данни, следва да се посочи, че само по себе си то не
е достатъчно, за да обоснове съпричиняване на процесното ПТП, тъй като не е
доказано, че именно начина на движение /местонахождение/ на
застрахования при ищеца автомобил е допринесло по някакъв начин за настъпване на ПТП, респективно би
предотвратило сблъсъка с управлявания от И.М.автомобил, доколкото САТЕ
непротиворечиво установява, че сблъсъкът за лекия автомобил „Мерцедес“ е бил
непредотвратим. В заключение, въззивният съд приема за недоказано, че С.е
нарушил правилата за движение по пътищата и че е управлявал автомобила с
превишена скорост по релсов път – чл. 19, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, или че е предприел поведение, което е възпрепятствало довършването на
маневрата за ляв завой от страна на водача на застрахования при ответника
автомобил. Поради това, съдът счита, че по делото не е установено,
че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е съпричинил
процесното ПТП, респективно че има изключителна вина за настъпването му.
Увреденият има срещу виновния
водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента, респективно
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Обемът и съдържанието на
суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо
прекия причинител на вредите, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично
определени в чл. 411 КЗ,
според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение
и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се
дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна
сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.
Във
връзка с размера на обезщетението във въззивната жалба са изложени единствено
оплаквания за завишаването му, въпреки наличието на тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ, които оплаквания са
неоснователни. От САТЕ се установява, че не е налице
тотална щета, поради което и обезщетението не следва да се определя въз основа
на посочената разпоредба и не е прекомерно на това основание. По конкретния размер на обезщетението, начинът, по който следва да се определи, дължимостта на
разходи за репатриране на лекия автомобил или на
допълнителни ремонтни дейности, за което са издадени два броя фактури, във
въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи отделно произнасяне
по тези въпроси, като приема за правилни изложените от районната
инстанция мотиви. Ето защо релевираната главна претенция е
изцяло основателна и следва да се уважи,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, както законосъобразно е приел
и първоинстанционният съд.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ в
срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането. В случая ищецът претендира лихва за забава от
момента на уведомяването му за мотивирания отказ на ответника да плати. С
писмения отговор на исковата молба ответникът не е изложил възражения относно
размера и периода на претендираната лихва за забава, нито са изложени твърдения
или има данни, че ответникът е изискал от ищеца допълнителни доказателства
извън приложените към регресната му покана, съгласно предвидената в чл. 412,
ал. 2 КЗ възможност. Поради това, лихва за забава се дължи
от ответника от момента, от който е претендирана – датата на уведомяване на ищеца
за постановения отказ за плащане на застрахователно обезщетение – 26.09.2019
г., до окончателното плащане. Във връзка с размера на лихвата за забава във
въззивната жалба не са изложени никакви
оплаквания, поради което този въпрос е извън обхвата на въззивната проверка и не следва да се обсъжда по същество. Следователно и искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД е основателен за приетите от СРС размер и период.
С оглед на изложените
съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение, включително и в
частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Разноски за въззивното
производство се дължат единствено на въззиваемата страна в размер на 150
лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено от въззивния съд на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и
извършените
от юрисконсулта на въззиваемата страна действия в хода на въззивното
производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20279166/17.12.2020
г. по гр. д. № 14607/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 41
състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „********“, бул. „********да
заплати на „З.А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.