№ 6561
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509289 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Е.С. – ЕС“ ЕООД
срещу решение № 4534/13.03.2024 г. по гр.д. № 28104/2022 г., II ГО, 164 състав, с
което на основание чл. 92 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
„Медицински университет – П.“ сумата в размер на 17681,10 лв., представляваща
дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен между страните, за
допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от 26.04.2019 г. и 04.06.2020
г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и 16 календарни дни,
стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по първата заявка, съгласно
фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по втората заявка, съгласно
фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по всяка от тях съответно в
размер на 50 % от стойността на забавената доставка или сумите от 16019,32 лв. и
1661,78 лв.
Жалбоподателят – „Е.С. – ЕС“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилна
оценка на събрания доказателствен материал, тъй като не е кредитирал показанията на
1
разпитания по делото свидетел по негово искане – свид. П., а също така е дал вяра на
показанията на свидетеля на ищеца, възможността за събирането на което
доказателство е била преклудирана. Счита, че не е налице неизпълнение на договора,
за което да носи отговорност. Освен това, претендираната неустойка се основава на
нищожна клауза, тъй като договорената неустойка противоречи на добрите нрави.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Медицински университет – П.“, счита, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Медицински университет – П.“ с
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен срещу „Е.С. – ЕС“ ЕООД.
Ищецът - „Медицински университет – П.“, твърди, че между страните е налице
договор от 28.03.2019 г., по силата на който ответното дружество - „Е.С. – ЕС“ ЕООД,
се е задължило да доставя материали и консумативи за осигуряване на учебния процес
и научната дейност на Медицински университет – П.. Съгласно чл. 1.2 от договора,
доставките се изпълняват при готовност от страна на възложителя с изпращането на
заявка за доставка. Срокът за изпълнение на периодичните доставки е 5 календарни
дни, считано от 7,30 часа на деня, следващ деня на заявката. Когато този ден е
неприсъствен – срокът започва да тече от 07,30 часа на първия присъствен ден. Срокът
изтича в шестнадесетия час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на
получаване на заявката. Когато в заявката е посочен предварителен график, отделните
срокове се определят съгласно посоченото в графика. На основание чл. 7.2 от
договора, при забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка
за забава в размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на
доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Неустойката се
начислява от деня, следващ деня на изтичане на срока, като се брои в календарни дни.
Сочи, че на 26.04.2019 г. възложителят е изпратил заявка на електронния адрес на
изпълнителя. Посочената заявка е изпълнена със забава на 12.06.2019 г., като
стойността на стоките, предмет на заявката, е 38446,37 лв., съгласно фактура №
**********/12.06.2019 г. Ето защо, счита, че ответникът дължи неустойка по чл. 7.2 от
договора в размер на 16019,32 лв. за забава при доставката на стоките, заявени на
26.04.2019 г. На 04.06.2020 г. възложителят е изпратил заявка на електронния адрес на
изпълнителя. Посочената заявка е изпълнена със забава на 26.06.2020 г., като
стойността на стоките, предмет на заявката, е 3988,27 лв., съгласно фактура №
2
**********/26.06.2020 г. Ето защо, счита, че ответникът дължи неустойка по чл. 7.2 от
договора в размер на 1661,78 лв. за забава при доставката на стоките, заявени на
04.06.2020 г. Във връзка с изложеното предявява иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждането на ответника да му заплати сумата в общ размер на 17681,10 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен
между страните, за допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от
26.04.2019 г. и 04.06.2020 г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и
16 календарни дни, стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по
първата заявка, съгласно фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по
втората заявка, съгласно фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по
всяка от тях съответно в размер на 50 % от стойността на забавената доставка или
сумите от 16019,32 лв. и 1661,78 лв.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
неизпълнение на договора, основание за ангажиране на договорната отговорност на
изпълнителя, както и дали присъдената неустойка се основава на валидна клауза.
Съгласно сключения между страните договор за възлагане на обществена
поръчка от 28.03.2019 г., ответникът „Е.С. – ЕС“ ЕООД се е задължил да осъществява
за нуждите на „Медицински университет – П.“ доставка на изделия по ОП № 21
„Зъботехнически консумативи“, индивидуализирани по вид, мярка, производител и
цена, съгласно техническо и ценово предложение на изпълнителя, неразделна част от
договора, съгласно заявка на възложителя. На основание чл. 1.2 от договора,
доставките се изпълняват при готовност от страна на възложителя с изпращането на
заявка за доставка. Срокът за изпълнение на периодичните доставки е 5 календарни
дни, считано от 7,30 часа на деня, следващ деня на заявката. Когато този ден е
неприсъствен – срокът започва да тече от 07,30 часа на първия присъствен ден. Срокът
изтича в шестнадесетия час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на
получаване на заявката. Когато в заявката е посочен предварителен график, отделните
срокове се определят съгласно посоченото в графика. Съгласно чл. 3 от договора,
заявките следва да бъдат направени по един от следните начини: на адрес в гр. София,
бул. ****, по факс на номер *********, по електронен път на адрес на електронна
поща – ***********@**************.***.
На основание чл. 7.2 от договора, при забава в доставката по получена заявка
изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 20 % върху стойността на
неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 % от стойността
на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ деня на изтичане на
3
срока, като се брои в календарни дни.
Видно от представените писмени доказателства, първата от процесните заявки е
направена на 26.04.2019 г., в 22,21 часа, като е изпратена по електронен път на адрес
на електронна поща – *****@**************.***, т.е. електронен адрес, различен от
посочения в договора. Съгласно приемо-предавателен протокол № 1/12.06.2019 г.,
заявените стоки са предадени на възложителя от страна на представител на
изпълнителя на 12.06.2019 г., като за посочената доставка е издадена фактура №
**********/12.06.2019 г. на стойност 38446,37 лв. с ДДС. Втората заявка е направена
на 04.06.2020 г., в 15,25 часа, като е изпратена по електронен път на адрес на
електронна поща – ***********@**************.***. Съгласно приемо-предавателен
протокол № 5/26.06.2020 г., заявените стоки са предадени на възложителя от страна на
представител на изпълнителя на 26.06.2020 г., като за посочената доставка е издадена
фактура № 209159/26.06.2020 г. на стойност 3988,27 лв. с ДДС.
Съгласно писмо от 02.06.2019 г., подписано от представител на изпълнителя,
последният е информирал възложителя, че са възможни забави при доставянето на
стоките, тъй като същите са изчерпани на българския пазар и е налице забава от страна
на транспортната фирма, извършваща доставките.
От показанията на свидетеля Е. Л. П., разпитана по искане на ответника, се
установява, че същата отговаря за обработването на постъпили заявки при ответното
дружество. Свидетелят сочи, че заявките по договора е следвало да бъдат изпращани
на адрес на електронна поща – ***********@**************.***, като свидетелят П. е
имала функцията да следи посочената електронна поща и да обработва извършените
заявки.
По делото е разпитан и свидетелят К.С.Р. по искане на ищеца. Същата сочи, че е
служител на „Медицински университет – П.“, като отговаря за извършването на заявки
за медицински консумативи. Сочи, че е извършвала заявките на електронен адрес,
посочен в договора, като връзката с конкретния изпълнител – ответник по делото, е
била чрез лицето И.В.. Освен по електронен път, заявките са били потвърждавани и по
телефона. Свидетелят Райкова сочи, че процесните заявки за били изпълнени със
закъснение, което е затруднило работата на учебното заведение.
Във връзка с изложеното и на база на събрания доказателствен материал пред
първата инстанция следва извод, че първата заявка е изпратена на 26.04.2019 г., но на
адрес на електронна поща, различен от посочения в договора, на който е следвало да
бъде извършено заявяването на стоките. Следователно, срокът за доставка по договора
относно първата заявка не е започнал да тече, поради което и изпълнителят не е в
забава, въпреки че доставката е извършена на 12.06.2019 г.
По делото се установява само втората заявка по договора да е била изпратена от
страна на представител на възложителя до изпълнителя по предвидения в договора
4
начин, а именно - по електронен път на адрес на електронна поща –
***********@**************.***. Видно от самата заявка, същата е изпратена на
04.06.2020 г., като стоките са доставени на 26.06.2020 г., т.е. със забава, тъй като срокът
за изпълнение на заявките е 5 календарни дни, считано от деня, следващ деня на
заявката, т.е. от 05.06.2020 г. Изпълнителят не е доказал предаването на стоките по
посочената заявка в по-ранен момент от посочения в оспорения приемо-предавателен
протокол № 5/26.06.2020 г. Ето защо, следва да се приеме, че именно на посочената
дата стоките са били предадени на възложителя. Действително, протоколът е подписан
от лицето И.В. - представител на изпълнителя, като няма данни същата да има право
да го представлява. На основание чл. 301 ТЗ обаче, когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай е
издадена фактура № 209159/26.06.2020 г. на стойност 3988,27 лв. с ДДС за процесната
доставка от страна на „Е.С. – ЕС“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че
търговецът е узнал за доставката на процесните стоки, като липсва противопоставяне
на извършените от него действия по предаване на стоките от лице без представителна
власт. Ето защо, представените доказателства удостоверяват, че втората от процесните
доставки е доставена на 26.06.2020 г., т.е. със забава в размер на 16 дни, поради което е
налице основание за начисляване на неустойката за забава, предвидена в чл. 7.2 от
договора за посочената доставка.
Следва да се разгледа възражението на изпълнителя за нищожност на
неустоечната клауза, от която ищецът черпи права.
Както беше посочено, на основание чл. 7.2 от договора, при забава в доставката
по получена заявка изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 20 % върху
стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 %
от стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ деня на
изтичане на срока, като се брои в календарни дни.
Следва да се установи, дали посочената неустоечна клауза е произвела действие
между страните. По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Може да се определи като акцесорно съглашение с предмет -
задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение
по договора. Неустойката има няколко функции – обезпечава изпълнението на
задължението и представлява форма на договорна отговорност, тъй като служи за
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размер на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва какъв е размерът на вредите, настъпили от
5
неизпълнението. Посоченото обаче не освобождава кредитора от задължението да
докаже, че неустойката е уговорена с оглед възможността от възникване на конкретни
вреди, вследствие на неизпълнение на договорно задължение, съответно – при съдебно
предявена претенция кредиторът не следва да доказва размера на вредите, но в негова
доказателствена тежест е да установи, че е претърпял такива, за да се ангажира
гражданската отговорност на насрещната страна по договора, породена от факта на
неизпълнение.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговорят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки – арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави,
следва да се прави във всеки конкретен случай към момента на сключването на
договора, като могат да бъдат използвани следните критерии: естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи; вид на уговорената неустойка (компесаторна или мораторна) и вида
на неизпълнението на задължението – съществено или незначителна негова част;
съотношението на размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от
неизпълнението. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелствата за всеки отделен случай (ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
При тълкуване на процесната неустоечна клауза е видно, че размерът на същата
е уговорен като част от стойността на стоките, предмет на всяка от заявените доставки
- 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не
повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Следователно, пълният размер на
дължимата неустойка се достига за три дни забава. Така определеният размер на
неустойка противоречи на добрите нрави, предвид определения размер на неустойка за
всеки ден забава, който е значителен и не отговаря по никакъв начин на очакваните
вреди от забава, съпоставими с размера на законната лихва. Размерът на процесната
неустойка е прекомерен до степен, че е в противоречие с добрите нрави, доколкото
при незначително частично неизпълнение на договора от гледна точка на уговорения
6
срок за доставка на поръчани стоки се достига до максималния размер на неустойка –
50 % от стойността на стоките, без така определеният размер да е съответен на
очакваните вреди от забавата.
Както беше посочено, въпреки че страните са уговорили неустоечна клауза в
случай на неизпълнение, посоченото не освобождава кредитора от задължението да
докаже, че неустойката е уговорена с оглед възможността от възникване на конкретни
вреди, вследствие на неизпълнение на договорно задължение. Кредиторът не следва да
доказва размера на вредите, но в негова доказателствена тежест е да установи, че е
претърпял такива, за да се ангажира гражданската отговорност на насрещната страна
по договора, породена от факта на неизпълнение. Не се установява по делото
възникването на конкретни вреди за възложителя от неизпълнението в срока на
договора, поради което претендирането и присъждането на неустойка в уговорения
размер несъмнено би довело до неоснователно обогатяване за възложителя, което е в
нарушение на принципа на добросъвестността и води до извод за нищожност на
неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, ищецът няма право на вземане спрямо ответника за
претендираната неустойка, поради което предявеният иск е неоснователен.
Във връзка с това се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
решението на Софийски районен съд – неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено и искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 2580 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата в размер на 2753,63 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Възражението за прекомерност на ответника по жалбата е частично основателно
относно разноските на въззивника за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение. Същите са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като следва да бъдат намалени до сумата в размер на 2400 лв. –размер, близък
до минималния, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4534/13.03.2024 г. по гр.д. № 28104/2022 г., II ГО, 164
състав, с което на основание чл. 92 ЗЗД „Е.С. – ЕС“ ЕООД е осъден да заплати в полза
7
на „Медицински университет – П.“ сумата в размер на 17681,10 лв., представляваща
дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен между страните, за
допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от 26.04.2019 г. и 04.06.2020
г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и 16 календарни дни,
стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по първата заявка, съгласно
фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по втората заявка, съгласно
фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по всяка от тях съответно в
размер на 50 % от стойността на забавената доставка или сумите от 16019,32 лв. и
1661,78 лв., както и сумата в размер на 3097,65 лв. – разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНТОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от „Медицински
университет – П.“, ЕИК **** срещу „Е.С. – ЕС“ ЕООД, ЕИК **** за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 17681,10 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен
между страните, за допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от
26.04.2019 г. и 04.06.2020 г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и
16 календарни дни, стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по
първата заявка, съгласно фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по
втората заявка, съгласно фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по
всяка от тях съответно в размер на 50 % от стойността на забавената доставка или
сумите от 16019,32 лв. и 1661,78 лв.
ОСЪЖДА „Медицински университет – П.“, ЕИК ****, да заплати в полза на
„Е.С. – ЕС“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2580
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2753,63 лв., представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8