РЕШЕНИЕ
№ 4970
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20241110211167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ СОА24-ГР94-3768/19.07.2024г. по
описа на Столична община от Ж. С. Й. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул.
„*-ви в.“ № *, ет.*, ап.*, срещу Наказателно постановление № СОА24-РД11-
524 от 06.06.2024г., издадено от зам.кмет на СО, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50
лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Й., редовно призован, се явява
лично. В хода на съдебните прения иска отмяна на процесното наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност. В тази връзка се
изтъква, че актосъставителят не е присъствал при установяването на
нарушението. Сочи, че в НП не е посочено времето и мястото на заснемането
на приложения снимков материал, нито това е отбелязано на самите снимки.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен, представлява се от юрк. А., която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалваното НП. Прави възражение против
претендираните от жалбоподателя разноски, като сочи, че не са налице
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, нито е оказана
правна помощ от адвокат. В депозирани по делото писмени бележки е
формулирано и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното: Жалбата на Ж. С. Й. срещу Наказателно постановление № СОА24-
РД11-524 от 06.06.2024г., издадено от зам.кмет на СО, направление
„Транспорт и градска мобилност“, е подадена в законоустановения срок и от
лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 18.04.2024г. В. Д. - инспектор контрол по паркирането при „Център
за градска мобилност" ЕАД – гр. София, в присъствието на един свидетел,
съставил Акт за установяване на административно нарушение серия А бл.№
003596/18.04.2024г. на Ж. С. Й. с ЕГН ********** за това, че на 18.04.2024 г., в
гр. С., около 11:20 часа, е паркирал личния си лек автомобил „Ф. * к.", с рег. №
*** върху маркировка М-15, в района на кръстовището, образувано от ул. „Х.
С." и ул. „Т.".
Нарушението е квалифицирано от контролния орган, като такова по чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Актът бил предявен на Ж. Й., който го подписал и изложил възражения,
че автомобилът е бил паркиран в „синя зона“, за което е било заплатено чрез
изпращане на СМС.
Възражения не постъпили в законоустановения 7 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено
Наказателно постановление № СОА24-РД11-524 от 06.06.2024г., издадено от
зам.кмет на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183,
ал. 4, т. 8 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.
6 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са приобщени писмени доказателства.
Видно от жалбата, поддържана и доразвита в съдебно заседание от
жалбоподателя, последният не оспорва факта, че е паркирал процесния
автомобил на дата, час и място, посочени в обжалваното постановление.
Независимо от това се оспорва доказателственото значение на
приложените към преписката фотоснимки. В тази връзка съдът намира, че на
същите е заснет процесният автомобил, собственост на жалбоподателя, като
са видни марката, моделът и регистрационният му номер. На снимките е
видно, че същият е паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от
кръстовище, върху пътна маркировка М15 - "Коси успоредни линии",
обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства.
Разположението на автомобила напълно съответства на изготвените
констативен протокол и скица, а видимата пътна маркировка М15 и мястото,
на която е поставена е в унисон с приложената схема за организация на
движението в процесния участък. Тези обстоятелства, наред с липсата на
оспорване от страна на жалбоподателя на обстоятелствата относно
паркирането на автомобила на посочените в АУАН време и място, то не остава
място за съмнение относно времето и мястото на заснемане на приложените
снимки и тяхната относимост към предмета на доказване по настоящото дело.
Няма основание за съмнения и относно тяхната автентичност. В допълнение
следва да се отбележи, че самият жалбоподател твърди в жалбата си, че една
от снимките му е била показана, след пристигането му на специализирания
2
паркинг, където автомобилът е бил преместен принудително, което е в
подкрепа на извода относно времето на тяхното изготвяне – непосредствено
преди принудителното преместване на автомобила.
Съдът кредитира с доверие представената по делото от СО скица. От
същата е видно, че се отнася до кръстовището, образувано от ул. „Х. С." и ул.
„Т.", като е отбелязано разположението на паркирания от жалбоподателя лек
автомобил на ул. "Х. С.", непосредствено след кръстовището с ул. "Т.", на по-
малко от 5 метра от същото. Отразеното на скицата съответства напълно на
приобщения снимков материал, а посочените дата, час, място са идентични с
изложените в жалбата фактически твърдения.
Съдът се довери и на приобщената по делото схема за организация на
движението в процесния участък, актуална към 18.04.2024г. (л. 23-24). От
същата е видно, че на ул. "Х. С.", в посока към бул. "П. С.", непосредствено
след кръстовището с ул. "Т.", от дясната страна, е поставена пътна маркировка
М15 - "Коси успоредни линии", обозначаваща площ, забранена за движение на
пътни превозни средства, а след него са монтиран пътен знак Д4 - "
Еднопосочно движение след знака" и допълнителна табела Т17.
От приложената по делото Заповед № СОА24-РД09-1872 от 02.02.2024 г.
на Кмета на Столична община, се установява, че И. П. като Зам. Кмет на
Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност" е бил
оправомощен да издава НП за нарушения на ЗДвП, вкл. и процесното
Наказателно постановление.
От приложените Заповед № СО22-РД95-506/12.09.2022г. и Заповед №
РД-09-67/06.07.2023г. на Кмета на Столична община, трудов договор и
длъжностна характеристика, се установява, компетентността на
актосъставителя В. Д. - инспектор контрол по паркирането при "ЦГМ" ЕАД –
гр. София, да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, като не се споделят
оплакванията на жалбоподателя за некомпетентност на актосъставителя.
С оглед приложените по делото доказателства и на основание чл. 170,
ал. 1 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП съдът приема, че конкретните АУАН и
НП са издадени от компетентни лица.
Що се отнася до представения от жалбоподателя заверен препис на
протокол от проведено открито съдебно заседание пред АССГ, съдът намира,
че същите съдържа свидетелски показания, депозирани от разпитани
свидетели. Приложимият процесуален закон – ЗАНН, а за неуредените в него
случаи – НПК, обаче не предвижда възможност за приобщаване на гласни
доказателствени средства, дадени по друго дело, при това проведено по друг
ред (по реда на АПК), което би било в противоречие с основното начало за
непосредственост в наказателния процес, закрепенo в нормата на чл. 18 от
НПК, съгласно който съдът основава решенията си върху доказателствени
материали, които е събрал и проверил лично, освен в случаите, предвидени в
кодекса. Поради това съдът не се позовава на посочения протокол и не го
ползва при формирането на фактическите си изводи.
Доколкото кредитираните от съда писмени доказателства са обективни,
достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им
анализиране (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК).
При така установеното от фактическа страна и при направения
доказателствен анализ, съдът прави следните правни изводи:
3
Актът е съставен в деня на извършване и констатиране на нарушението,
респ. установяване на нарушителя. Наказателното постановление е издадено
по-малко от 2 месеца след датата на съставяне на Акта. Поради това СРС
приема, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за наличие на
противоречия между описанието на нарушението в АУАН и в НП.
Фактологията, описана в АУАН и в НП се различава съществено, доколкото в
АУАН е посочено, че жалбоподателят е паркирал на маркировка М15 в района
на кръстовището на ул. "Х. С." с ул. "Т.". От така формулираното
административно обвинение следва изводът, че на жалбоподателя се вменява
във вина паркирането на маркировка М15, а посочването на „района на
кръстовището“ е с цел обозначаване мястото на извършване на нарушението,
а не вменяване във вина на жалбоподателя паркирането на кръстовището или
на по-малко от 5 метра от него, което е забранено съгласно разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Нито един от обективните признаци на
нарушението на тази разпоредба не е посочен в АУАН – нито паркиране на
кръстовище, нито паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище. Едва с
издаването на обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление на жалбоподателя е вменено паркирането на по-малко от 5
метра от кръстовището. Такова обвинение от фактическа страна обаче не му е
било повдигнато с процесния АУАН. Недопустимо би било волята на
актосъставителя да се тълкува разширително във връзка с посочването на
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото императивната норма на
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН изисква нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено да бъдат описани конкретно, ясно, точно и недвусмислено, което в
случая не е сторено от актосъставителя. Посоченият порок на АУАН не би
могъл да бъде саниран от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
защото по този начин – с въвеждането на допълнителни фактически
обстоятелства едва с НП се нарушава правото на защита на наказаното лице.
Жалбоподателят не е могъл да организира пълноценно защитава си срещу
тези фактически обстоятелства, възразявайки и представяйки доказателства
срещу тях. Ето защо съдът намира, че в производството по издаване на
оспореното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което налага неговата отмяна. При това положение е
безпредметно обсъждането на въпросите относно наличието или не на
извършено административно нарушение, неговото авторство, вината, вида и
размера на наложеното наказание.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за
адвокатско представителство, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските, в размер на 300 лева, която сума
следва да бъде възложена на въззиваемата страна.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА24-РД11-524 от
4
06.06.2024г., издадено от зам.кмет на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на Ж. С. Й. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - "глоба"
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична Община ДА ЗАПЛАТИ на Ж. С. Й. с ЕГН
********** сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5