Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 19.02.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5565 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

В производство по въззивен контрол, Софийския апелативен съд с определение № 236 от 22.01.2018 год. е приел, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 5 000 000 евро и е върнал делото за допълване на постановеното решение.

         Ответната страна по молбата и въззиваем по производството пред САС в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва основателността на релевираното възражение за прихващане и моли съда да го отхвърли.

Съдът като разгледа подадената молба и становищата на страните намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Възражението за прихващане се основана на претендирано от ответника вземане за обезщетение на вреди в размер на 5 000 000 евро. Твърди се, че това вземане е породено от неизпълнение на задължението на ищеца, произтичащо от процесното споразумение от 17.05.2012 г., за да финансира дружество „С. БГ“ АД. Съдът приема, че в случай, че ищеца бе финансирал „С. БГ“ АД, целта това дружество да бъде оздравено щеше да бъде постигната и спрямо него нямаше да бъде открито производство по несъстоятелност и впоследствие и то нямаше да бъде обявено в несъстоятелност. Така ответникът, удовлетворявайки се в редуциран размер съгласно т. 1 от процесното споразумение, би получил удовлетворяване в значително по-висока степен отколкото вследствие на погасяване на вземанията му в резултат от производството по несъстоятелност. Според ответника разликата между събраната чрез изпълнението вреда по ЗОЗ сума и частта, която би си получила в производството по несъстоятелност, от една страна, и редуцирания размер на вземанията му съгласно т. 1 от процесното споразумение, представлява вреда, причинена пряко и  непосредствено от неизпълнение на задълженията на ищеца по процесното споразумение, която е предвидима за него при сключване на споразумението.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в отговор на задачите, поставени от ответника, се установява, че получената сума от изпълнение по ЗОЗ възлиза на 2 623 112,78 лева, а редуцираният размер на вземанията му съгласно процесното споразумение възлиза на 11 875 804,53 евро. Разликата между двете суми е разликата в степента на удовлетворяване, която ответникът претендира като вреда , и тя надхвърля  посочения от него размер от 5 000 000 лева.

За да възникне вземането за обезщетение за вреди е необходимо да е налице причинна връзка между твърдяното неизпълнение от ищеца като длъжник и претендираната вреда. В случая с оглед твърденията на ответника причинната  връзка се изразява в това, че ако ищецът бе предоставил финансиране в предвидения в процесното споразумение размер от 2 500 000 евро, то „С. БГ” АД  нямаше да изпадне в несъстоятелност и ответникът щеше да се удовлетвори в значително по-високия размер според процесното споразумение. Именно това, че при изпълнение на задължението на ищеца за финансиране нямаше да стигне до несъстоятелност, следва да се установи с висока степен на сигурност. Такова доказване обаче липсва по делото. Процесното споразумение не си поставя за цел оздравяване и съвсем не разглежда оздравяването като сигурен резултат от изпълнение на задълженията. Напротив, в преамбюла на процесното споразумение изрично е записано, че предпоставка за точното и срочно изпълнение на кредитните задължения, т. е. за оздравяване е подписването на договор с М.ЕАД. Следователно, финансирането може да бъде само един фактор за оздравяване, но страните изрично са уговорли, че друг има - сключването на договор  с М.ЕАД. Именно защото оздравяването, т. е. избягването на несъстоятелността, съвсем не изглежда сигурно страните изрично са уговорили последици при принудително реализиране на вземанията по кредитните договори на ответника. Следователно, липсва причинна връзка между твърдяното неизпълнение и състоянието на несъстоятелност на “С. БГ” АД. Въз основа възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК постановеното на 29.03.2017 г., съдебно решение по гр.д. № 5565/2016 г. на СГС, І-1, както следва:

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „У.Б.“ АД с ЕИК ******** с адрес ***, пл. „******** против Л.В.П. с ЕГН ********** за сумата от 5 000 000 /пет милиона/ евро, представляващи обезщетение за вреди, вследствие неизпълнение задълженията на ищеца по делото по сключения договор, като неоснователно и недоказано.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК в двуседмичен срок през САС.

 

 

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: