Р Е Ш
Е Н И Е
№ 551
гр. Перник, 19.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Е. В., като разгледа административно
дело № 624/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК,
във вр. с чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба, подадена от Й.В.И., с адрес *** против заповед
№ 1338/21.08.2019г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е разпоредено
премахване на търговски обект-павилион,
намиращ се в УПИ ***, кв. 8а по плана на гр. Перник, кв. „***“, с
административен адрес гр. П. ул. „***“ № 40 от собственика му Й.В.И..
В жалбата са изложени са оплаквания за нарушения на
административно производствените правила и за материална незаконосъобразност на
оспорения акт. Счита, че не са налице фактическите основания за издаването му, тъй
като по отношение на павилиона има издадено разрешение за поставянето му.
Искането към съда е да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
си адв. К.Б.,***. Поддържа жалбата. Пледира
оспорената заповед да се отмени по
изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане на
разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата– кмет на община Перник, чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д. Е.***, оспорва жалбата.
Счита обжалвания административен акт за законосъобразен. Пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна и да се присъди юрисконсулско възнаграждение. В указания
срок представя писмени бележки.
Административен съд–Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от лице, чиито права се засягат от оспорения
акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Административното производство е образувано по повод жалба от С. Д., препратена по компетентност на община Перник.
С нотариален акт № ***, том. ***, рег. № *** от
21.05.2015г. е учредено вещно право на ползване на В. Д. И. върху УПИ ***, кв.***,
по плана на гр. П., кв. „***“, с административен адрес гр. П., ул. „***“ № 40,
като със същия акт В. Д. И. е продал този имот на Й.В.И..
Във връзка с жалбата е разпоредено на 11.07.2019г. да
се извърши проверка на място. На
проверката на място е присъствал В. Д. И..
На 11.07.2019г. от служители на Община П. е извършена
проверка на УПИ ***, кв. 8а, по плана на гр. П., кв. „***“, с административен
адрес гр. П., ул. „***“ № 40, представляващ имот с идентификатор ***.
Проверяващите са установили, че в имота на разстояние от 3,05м. до 3,95м. от
съществуващата на място ограда откъм улица „***“ и на 3,70м. от съществуваща на
място ограда откъм ул. „***“ е монтиран търговски обект-павилион с размери
7,00/6,20м. и височина 3,10м. Същият представлява готово фабрично изделие,
поставен върху терена посредством метални профили, с метална конструкция.
Стените са изградени от сандвич-панели, а покривът е от термопанели. Подът е от
дървено дюшеме, а дограмата е РVС. Павилионът не е захранен с ток и вода.
Същият не работи и не е оборудван. Към момента на проверката разрешението за
поставяне № 38/09.05.2016г. е изтекло. Въз основа на това проверяващите са
приели, че монтираният павилион е без разрешение за поставяне, тъй като срокът
му е изтекъл и е в нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Разяснена е възможността
за подаване на възражения срещу констатациите в 3-дневен срок. Констатациите са
обективирани в констативен акт № 2-18/ТР-873-11 от 11.07.2019г.
В указания срок срещу констативния акт са постъпили
възражения от Й.В.И.. Същите са разгледани и видно от протокол от 20.08.2019г.
не са уважени.
На 21.08.2019г. е издадена Заповед № 1338/21.08.2019г.,
с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 6, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ е
наредено на Й.В.И., в качеството му на
собственик да премахне доброволно обект: „Търговски обект-павилион“, намиращ се
в УПИ ***, кв. 8а, по плана на гр. П., кв. „***“, с административен адрес гр. П.,
ул. „***“ № 40, представляващ имот с идентификатор ***.
В хода на съдебното производство се допусна, изслуша и
прие съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.М.. Същата като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, както и относима
към изясняване предмета на спора се цени в цялост. Въз основа на нея се приема,
че в УПИ ***, кв.***, по плана на гр. П., кв. „***“ е поставен нетрайно
прикрепен към земята поставяем обект: павилион с размери 7,00/6,00м. Същият не
е захранен с ток и вода. Не е оборудван и няма видими белези да е в
експлоатация. Поставен е в съответствие с допустимите отстояния от улици и
съседни имоти. За този павилион е имало издадено разрешение за поставяне № 38
от 09.05.2016г. от главния архитект на община Перник. За същият павилион е подадено заявление с
вх. № 19/ТР-2465 от 05.06.2019г. и такова с вх. № 19/ТР-2465-2 от 16.07.2019г. и е издадено
разрешение за поставяне № 66 от 06.08.2019г. на главния архитект на община П..
По делото се събраха гласни доказателства. По искане
на защитата на жалбоподателя се допусна до разпит свидетелката С. В.Т..
Показанията и се ценят доколкото същата има преки и непосредствени впечатления.
Въз основа на тях се приема, че в имота на жалбоподателя има павилион, който не
е захранен с ток и вода, както и че същият не работи като търговски обект.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представените по делото документи представляващи административната преписка,
които са приети като годни доказателства по делото, както и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК. При така установените факти по делото от правна страна съдът
намира, че жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена от кмета
на община П., съобразно
приложената по делото заповед за заместване. Заповедта е издадена в съответствие с предоставената му с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ материална и териториална компетентност. Същата отговаря на изискванията за
форма, съдържание и реквизити, уредени в чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК. Обективирана е в писмена форма, посочен е издателят и
адресатът и, изложени са фактическите основания, послужили за постановяването
и, съдържа разпоредителна част с индивидуализиране на задължението на страните,
отразен е редът за обжалването и, подписана е и е датирана. Затова съдът
намира, че същата отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са
налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната й.
В проведеното административно производство по
издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е
спазена процедурата, регламентирана в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Жалбоподателят е уведомен
за датата и часът на проверката, на която е присъствал В. Д. И.. Проверката е
извършена от компетентните за това лица – служители за контрол на строителството
в администрацията на община П., съобразно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Те се осъществили непосредствен оглед на процесната постройка, като
установеното са обективирали в съответните констативни протоколи. Извършили са
и проверка по документи. С това са изпълнили изискванията на чл. 35 от АПК и
чл. 36 от АПК за изясняване на всички правно-релевантни факти и събиране на
относимите към тях доказателства. В съответствие с изискванията на чл. 57а, ал.
2 от ЗУТ са съставили констативен акт № 2-18/ТР-873-11 от 11.07.2019г., в който
са отразили изводите и констатациите си. Срещу констативния акт в указания срок
са депозирани възражения. Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт
по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваният акт е
материално незаконосъобразен. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая не се
формира правен спор, че оспорваната заповед е индивидуален административен акт
и същата е издадена на 21.08.2019г. Към дата на издаването й-21.08.2019г. за
процесния обект: „търговски обект-павилион“ е налице разрешение за поставяне №
66 от 06.08.2019г. издадено от главния
архитект на община П. за срок от три години. Разрешението за поставяне е
издадено въз основа на комбинирана скица с одобрена схема от гл. архитект и
конструктивно становище. Това разрешение представлява нов факт, който обаче не
е зачетен от ответника. Този факт е съществувал и към момента на издаване на
оспорваната заповед, и е релевантен за изхода на административното
производство. При наличието на това разрешение не са били налице предпоставките
на чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. По изложените съображения се приема, че
издадената заповед е материално незаконосъобразна и като такава ще се отмени.
Следва да се посочи
още, че разпоредения за премахване обект представлява преместваем обект, но не всеки
преместваем обект попада в разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ. Обектът е поставен в собствен на жалбоподателя недвижим
имот, съхранява се там и не се ползва за извършване на търговска или друга
обслужваща дейност. Следователно същият не притежава
нито една от характеристиките на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. На разрешение по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ подлежи поставянето на такива движими
вещи, предназначението на които не е пряко свързано с ползването на недвижимия
имот, а същите имат обслужващи спрямо трети лица дейности и чието наличие се отразява за определен период
от време на благоустройството на територията. В тази връзка е и решение № 11115 от 17.07.2019г. на ВАС по АД № 9461/2018г. В тази връзка органът дори изрично е посочил, че обектът не
работи, в него няма оборудване, не е захранен с електрическа енергия и вода. Липсват
твърдения и установявания, че предназначението на павилиона е свързано с някоя
от дейностите попадащи в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да може да се изследват
предпоставките по чл. 57а от ЗУТ. Поради изложеното следва, че не са налице
материално правните предпоставки за премахването му.
Не се възприемат доводите на защитата на
ответника, че издаденото разрешение се
отнася до нов павилион. От заключението на вещото лице се приема, че двете
разрешителни са за един и същи павилион, чието поставяне е разрешено въз основа
на одобрена схема за поставяне в имот
собственост на жалбоподателя. Разрешението
за поставяне представлява позитивен,
благоприятен за искателя акт и след като му е издаден, то същия по отношение на
него е влязъл в сила. Затова
съдът приема, че към 21.08.2019г. е издадено актуално разрешително за поставяне
на процесния „павилион“ и към дата на издаване на оспорваната заповед не са били налице материалните предпоставки,
предвидени в чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ за издаване на обжалвания
административен акт. Същият е незаконосъобразен и ще се отмени в условията на
чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз основа на изложеното
жалбата е основателна. Оспорваната заповед № 1338/21.08.2019г. на Кмета на община Перник ще се
отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Същите са своевременно поискани и са придружени със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в размер
на 760.00лв., представляващи 10.00лв.-заплатена държавна такса по сметка на
Административен съд-Перник, 150.00лв. възнаграждение за вещо лице и 600.00лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 17371 от
20.09.2019г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.В.И. заповед № 1338/21.08.2019г.
на Кмета на община П..
ОСЪЖДА Община Перник, със
седалище гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А да заплати на Й.В.И., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски в размер на 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/