Решение по дело №1296/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260047
Дата: 20 ноември 2020 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130101296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                      

                             № 260047 / 20.11.2020г. гр.Карнобат,

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и втори  октомври     две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели:    1…………………

2………………………

 

при секретар................ДАРИНА ЕНЕВА ..... и в присъствието на прокурора................................................................като разгледа докладваното от.........................................съдията МАРИНОВ..................................................

Гр. дело № 1296 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид:

          Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът ЕТ Генгер- Г. Г. *** с която той е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС  и иск по чл.521 ал.2 от ГПК  срещу ответника М.С.А. както следва: 1. Основен – главен иск по чл. 108 от ЗС с който  моли съдът да постанови решение с което след като  приеме за установено , че ЕТ Генгер- Г. Г. *** е собственик на механична сеялка  марка KUHN GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и сеялка марка  и модел MASKAR FUTURA 6 C TОР на основание покупко- продажба  на същите вещи , да осъди М.С.А.  да предаде на ЕТ Генгер – Г. Г. *** собствеността и владението  спрямо същите и 2. Евентуален иск по чл. 521 ал.2 от ГПК с който моли съда  в случай , че предаването на същите вещи или една от тях  се окаже невъзможно  тъй като не се намират  в ответника  без значение поради каква причина – унищожаване , укриване , извършено разпореждане в полза на трети лица или неположена грижа за опазване да осъди  ответника М.С.А.  да заплати на ЕТ Генгер- Г. Г. ***  по 5000 лв.  за всяка една от същите 2 броя вещи , която сума  представлява равностойността  на всяка от подлежащите  на предаване горепосочени движими вещи , както и ответника М.А.    да бъде осъден   да му  заплати  всички направени от него    съдебно деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.

В хода на производството претенцията по евентуално предявения иск е изменена , като е увеличена   по размер , като ищецът претендира  осъждането на ответника  по този евентуално предявен иск  да му заплати общата сума от 21550 лв.  от която сумата от 8700 лв.  представляваща  равностойността  на подлежаща на предаване вещ KUHN GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и сумата от 12850 лв. представляваща равностойността подлежащата  на предаване сеялка марка   и модел MASKAR FUTURA 6 C TОР, която претенция съдът е приел за разглеждане на основание чл. 214 ал.1 от ГПК с нарочно съдебно определение.

В съдебно заседание ищцовата страна редовно призована се явяват и нейния законен представител и нейният  процесуален представител, като чрез последния се   поддържат исковата си молба и предявените с нея искове и се искат тяхното  уважаване изцяло така както са предявени с нея същите искове  , ведно с исканата от тях претенция за разноски.       

Ответника М.А.  посочен по- горе  в определения му от съда преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е  подал отговор на исковата молба с която са били  предявени срещу него   горепосочения ревандикационен собственически  иск и евентуален такъв по чл. 521 ал.2 от ГПК  , като по този начин не вземат становище по същите искове.Отделно ответника изпраща друго становище по делото в което твърди , че исковете се неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                

Както бе посочено по- горе основния , главен  иск предявен от ищецът  срещу ответника  е  иск по чл. 108 от ЗС и по своята същност това е иск  на невладеещият собственик на процесните вещи  срещу  владеещият ги без правно основание  несобственик. За да се уважи така предявеният иск от ищецът  същият следва да докаже , че са налице трите кумулативни предпоставки касаещи уважаването му, а именно : да докаже, че той е собственик на процесните  движими вещи , да докаже, че тези вещи  се владеят  от ответника    и да докаже, че ответника    владее същите без основание.

Видно от приетите като доказателства по настоящото дело писмени доказателства , които не са оспорени от страните по делото , а именно : фактура издадена от  ЗК Церковски  село Церковски , Община Карнобат приложена към ДП № 31 / 2020  г. по описа на РУ Карнобат , приемо- предавателен протокол от 01.04.2013 г. приложен към същото ДП № 31 / 2020 г. по описа на РУ Карнобат , договор за покупко- продажба  от 01.04.2013 г. приложен към същото ДП ,както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г.и. и М.Ж. , които показания като неоспорени от страните по делото съдът приема за напълно достоверни  е че ЗК Церковски  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  село Церковски , Община Сунгурларе е закупила и по този начин е станала собственик на  процесните вещи - механична сеялка  марка KUHN GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и сеялка марка  и модел MASKAR FUTURA 6 C TОР на основание покупко- продажба  на същите вещи . Същият факт се потвърждава и от заключението на вещото лице М.М. по назначената от съда съдебно техническа експертиза по делото , което също като неоспорено от страните по делото съдът цени като абсолютно доказателство  е че същото вещо лице категорично посочва , че процесната сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен е произведена и доставена на ЗК Церковски  през 2005 г. , като е заведена  в счетоводните  и отчетните документи  от 01.082005 г. със стойност от 24 862 лв. и цената й към  дата първи август 2020 г. е не по- малко от 8 700 лв. без ДДС , а другата процесна  сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР  е произведена и доставена  през 2013 година и е заведена в счетоводните  и отчетните документи  на същата кооперация като нейна собственост от 01.07.2013 г. със стойност от 24 000 лв. , като към първи август  2020 г. пазарната цена на същата сеялка е не по- малко от 12850 лв. без ДДС .Видно  пък от приетите по делото писмени доказателства  , а именно : договор за продажба на земеделска техника от 25.07.2019 г.  сключен между ЗК Церковски  село Церковски и ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г. , нотариално заверен  с рег. № 2774 от 26.07.2019 г. на Нотариус Нели Стоянова и договор за продажба на земеделска и горска техника  от 16.10.2019 г. сключен между ЗК Церковски село Церковски и ЕТ Генгер- Г. Г. ***, също нотариално заверен с рег. № 4020 от 16.10.2019 г. на Нотариус Нели Стоянова е че процесните две сеялки  марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и  марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР  са били закупени и като такива са станали собственост на ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г. , като в предварително сключените преди същите договори за продажба  , между същите страни приемо- предавателен протокол от 11.07.2019 г. и приемо- предавателен протокол от 16.10.2019 г. е изрично посочено , че двете горепосочени сеялки не са предадени на купувача  ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г. , тъй като същите се намират в ответника М.С.А. *** .Този факт се потвърждава и от показанията на горепосочените свидетели Г.и.  който е председател на ЗК Церковски село Церковски и М. Ж. които посочват категорично , че към момента на предявяването на иска  ответникът А.  е държал процесните вещи – двете процесни сеялки , които последният бил получил от св. Г.и. , тъй като с тях извършвал услуги на същата кооперация и ги получил за да може да извършва селскостопански услуги без да е издаден затова някакъв писмен акт респ. документ за предаването им от кооперацията чрез св. Иванов на ответника , само му било поставено условие да ги върне, което той не сторил. Същите двама свидетели твърдят, че след извършената продажба на процесните две сеялки от ЗК Церковски на ищцовата страна , те не са били върнати от ответника на техния продавач ЗК Церковски село Церковски , нито на техния купувач и собственик ЕТ Генгер Г. Г.- Т.Г. , което било отразено в двата приемо- предавателни протоколи , първият от дата 11.07.2019 г. – за сеялката марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и вторият от дата 16.10.2019 г. за сеялката  марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР  , като затова бил проведен разговор  със същия ответник А. от страна на св. Г.и. и представляващия ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г. - Т.Г. , като пред тях  ответникът отказал да предаде същите сеялки  на представителят на ищцовата страна като първо казал, че не са в него , тъй като ги е върнал на ЗК Церковски , а после им казал, че е продал едната сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м., а след това казал , че същата е открадната и също от двора му била изчезнала  и втората сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР. След извършена проверка на двора му обаче едната сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР била намерена , но след това и тя изчезнала, въпреки , че била дадена на ответника Младенов с протокол за отговорно пазене от дата 15.11.2019 г.за съхранение ,като към днешна дата и двете сеялки не са налични . Впоследствие поради  отказа на ответника А. да предаде на ищцовата страна владението върху процесните вещи – двете горепосочени сеялки било образувано  досъдебно производство № 31 / 2020 г. по описа на РУ Карнобат , преписка вх. № 923 / 2019 г. по описа на Районна прокуратура Карнобат в което ответникът А. е представил като доказателство , че е собственик на двете процесни сеялки фактура № 273 от дата 30.06.2019 г.  издадена от Монотранс  М ЕООД  гр. Сливен за тяхното закупуване от същата фирма. Същата фактура е издадена от М.Д. в качеството му на управител на фирмата , който е и фактичеки съставител на фактурата , според която дружеството е продало същите две сеялки на ответника  А. за общата сума от 4700 лв. , която била заплатена на дата 30.6.2019 г. от същия на дружеството. Същата фактура е била оспорена от ищцовата страна като неистинска т.е. оспорена е като неавтентична и неверна , като затова съдът е открил нарочното производство по чл. 193 и сл. от ГПК за проверка на тези твърдяни пороци на горепосочената фактура. В тази по реда на чл. 194 ал.1 от ГПК съдът е  извършил проверката на истинността на фактурата като е разпитал като свидетел нейния издател М.Д.. Същият свидетел в съдебно заседание категорично посочва като признава , че същата издадена от него фактура е с невярно съдържание , тъй като неговата фирма никога не е била собственик на същите процесни две сеялки описани в същата фактура , а е издал същата защото непознато за него лице му е дало сумата от 200 лв. за да издаде същата фактура, като това лице му е посочило данните за тези две сеялки и цената за която уж е била извършена продажбата , като този свидетел посочва , че по този начин е извършил измама тъй като е съставил тази фактура с невярно съдържание . Затова съдът намира , че тази фактура е с невярно съдържание и като такава не следва да се цени като доказателство за правото на собственост на ответника спрямо процесните две процесни сеялки , като затова същата следва да се изключи от доказателствения материал по делото. По този начин съдът приема , че се доказа по един несъмнен и категоричен начин че ищцовата страна ЕТ Генгер- Г. Г. – Т.Г. е собственик на процесните две сеялки – първата  марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и втората  марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР. Следователно съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС  тъй като ищецът  доказа по един несъмнен и безспорен начин  ,  както и съдът направи правните си изводи, че той е собственик на горепосочените процесни вещи , като правото на собственост спрямо същите вещи ищецът е придобил на основание договор за покупко- продажба на същите вещи , който договор  се явява консенсуален  и с постигането на съгласие договорът  се счита за сключен  с произтичащите  от него вещно- правни последици по чл. 24 ал.1 от ЗЗД  без да е необходимо да се предадат вещите на собственика им.

Видно от показанията на разпитания в съдебното заседание на 25.06.2020 г. свидетел М.Ж. е че същият свидетелства още и за факта , че към него момент двете сеялки не се намират вече в двора  на ответника и този факт следва да бъде зачетен от съда съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК и следователно при тези данни  не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца  за упражняването на фактическа власт върху процесните вещи и да се постанови осъждането му да предаде същите на ищеца. По този начин съдът намира, че не е налице втората императивна предпоставка за уважаването на ревандикационния иск предявен от ищеца, а именно , не се доказа , че вещите се владеят от ответника към настоящия момент. С оглед на гореизложеното съдът намира , че в установителната част на иска по чл. 108 от ЗС съдът следва да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на М.С.А. , че ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г. е собственик на основание покупко- продажба на процесните вещи ,сеялка  марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и  сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР, като отхвърли иска  в останалата му осъдителна част ,за осъждането на М.С.А. да предаде  на ЕТ  Генгер- Г. Г.- Т.Г. владението на същите движими вещи.По този начин отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС само в осъдителната му част  налага разглеждане от съда на предявения при условията на евентуалност  иск по чл. 521 ал.2 от ГПК – за присъждането на  равностойността на подлежащите на предаване движими вещи  в случаите когато те не се намират  в длъжника респ. в лицето което дължи предаването им.Съгласно  практиката на ВКС обективирана в решения по чл. 290 от ГПК – решение № 60 от 25.03.2010 г. по гр.д. № 394 / 2009 г. на 4 гр. отд. и решение № 22 от 09.02.2011 г. по гр.д. № 1610 / 2009 г. на 1 гр.отд. и според приетото в ТР № 114 / 63 г. по гр.д. № 95 / 63 г. на ОСГК , защитата по чл. 521 ал.2 от ГПК ( чл. 414 от ГПК / отм./ )  е допустима и във фазата на исковото производство , чрез съединяване при условията на евентуалност на иск  за собственост на движими вещи  с иск за заплащането на равностойността им в случай , че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти.Уважаването на иска по чл. 521 ал.2 от ГПК е предпоставено  от установяването на обстоятелството , че ответникът дължи предаването на ищеца на движимите вещи , както и че предаването им е невъзможно  , тъй като не се намират у него. Без значение  е причината , че вещта не се намира  у ответника – поради  унищожаването й , укриването й , извършено разпореждане  със същата в полза на трети лица  или неположена грижа  за опазването й. Заплащането на вещите следва да се извърши след като се установи и тяхната равностойност.   

В случая както бе посочено по- горе се доказа по един несъмнен и безспорен начин , че ищецът е собственик на процесните движими вещи и че същите към датата на предявяването на иска – 18.11.2019 г. са били в държане на ответника  и се използвали от него  , като са се намирали в двора му в село Деветак. Доказа се , че ответника ги държи без да има законно основание затова , поради което се дължи предаването на вещите на ищеца. Установи се и обстоятелството , че предаването на владението върху  процесните горепосочени движими вещи  не може да се осъществи , тъй като същите към месец юни 2020 г. същите не се намират в ответника видно от показанията на св. Ж. , а ищецът е узнал за тяхната липса  при разпита на същия свидетел. В този смисъл изискуемостта на вземането  за равностойността  на вещите  не би могла да настъпи  преди момента  на узнаването ат страна на ищеца за тяхната липса и по този начин за невъзможността на физическото им предаване.

         Видно от заключението на вещото лице М. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза по което същото вещо лице имаше задължението да отговори каква е равностойността на всяка от процесните горепосочени сеялки , е че същото вещо лице посочва ,че  пазарната цена на процесната сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен към  дата първи август 2020 г. е не по- малко от 8 700 лв. без ДДС , а пазарната цена на другата процесна  сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР  също  към първи август  2020 г. е не по- малко от 12850 лв. без ДДС.Следователно  тъй като съдът следва да присъди на ищеца равностойността на липсващите му движими вещи , то съдът намира , че евентуално предявения иск по чл. 521 ал.2 от ГПК се явява изцяло основателен  и затова съдът следва да постанови решение с което да осъди  ответника М.С.А.  да заплати на ищеца ЕТ Генгер- Г. Г.- Т.Г.  общата сума  от 21 550 лв. от която сумата от 8700 лв.  представляваща  равностойността  на подлежаща на предаване вещ – сеялка KUHN GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и сумата от 12850 лв. представляваща равностойността подлежащата  на предаване вещ- сеялка марка   и модел MASKAR FUTURA 6 C TОР.

 Освен това ответника следва да бъде  осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените от него   съдебни разноски по делото в размер на сумата от 2192 лв. съобразно представения от него  списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради уважаването изцяло на предявените от ищеца искове.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                   Р     Е     Ш     И:

        

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.А.  с ЕГН  ********** с адрес ***- Г. Г.- Т.Г. с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,  обл. Бургас ул. Сакар планина № 11 , представляван от едноличен собственик и управител  Т.Г.Г. е собственик респ. притежава правото на собственост  на основание   покупко- продажба на следните движими вещи , а именно :  сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен  и сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР , КАТО ОТХВЪРЛЯ същия иск  по чл. 108 от ЗС   в останалата му осъдителна част с която се иска  осъждането на М.С.А. ЕГН  ********** с адрес *** да предаде  на ЕТ  Генгер- Г. Г.- Т.Г. с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,  обл. Бургас ул. Сакар планина № 11 , представляван от едноличен собственик и управител  Т.Г.Г. владението на същите движими вещи :  сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен  и сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР .

ОСЪЖДА М.С.А.  с ЕГН  ********** с адрес *** да заплати на ЕТ  Генгер- Г. Г.- Т.Г. с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,  обл. Бургас ул. Сакар планина № 11 , представляван от едноличен собственик и управител  Т.Г.Г. общата сума от 21550 лв.  от която сумата от 8700 лв.  представляваща  равностойността  на подлежащата  на предаване вещ сеялка марка KUHN GS 2, 3 м. , серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен и сумата от 12850 лв. представляваща равностойността подлежащата  на предаване сеялка марка  MASKAR модел FUTURA 6 C TОР

ОСЪЖДА М.С.А.  с ЕГН  ********** с адрес *** да заплати на ЕТ  Генгер- Г. Г.- Т.Г. с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,  обл. Бургас ул. Сакар планина № 11 , представляван от едноличен собственик и управител  Т.Г.Г. сумата от  2192  лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: