РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Русе, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Татяна Черкезова
Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500855 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Е. М. Д. от
гр.Русе, против решението на РРС, постановено по гр.д.№5769/2022г., с което
е отхвърлен иска му за отмяна на заповед №644/27.10.2022г., с което му е
наложено дисциплинарно наказание „***“. Излага оплаквания за
неправилност на решението, подробно мотивирани и иска решението да бъде
отменено и иска му-уважен, като заповедта бъде отменена. Претендира
присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „С.Г.С.“ЕООД, е подал отговор чрез
пълномощник адвокат Х. М., САК, с която заявява становище за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, както и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в
1
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Е. М. Д. е предявил пред Районен съд-Русе иск за отмяна на
заповед №644/27.10.2022г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„***“. Ответникът „С.Г.С.“ЕООД е оспорил основателността на иска. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно, че
страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „консултант- клиентска поддръжка“ и като такъв в трудовите му
задължения се включва задължение за оказване на съдействие на потребители
на онлайн платформа в качеството им на клиенти на ответника. Приел е, че Д.
е бил обучен за естеството на работата си и правилата, които следва да
спазва, както и че е имал непрекъснат достъп до система от знания „***“,
осигурена от работодателя, в която система били регламентирани и правилата
за оказване съдействие на потребител, чийто клиентски профил е
отнет/недостъпен, като било упоменато и кои грешки в работата се считат за
„критични“. Прието е от съда, че с имейл от 18.03.2022г., на Д. са дадени
указания, че в случай на компрометиран платен клиентски профил,
единствено приложими за верифициране на потребителите са екранните
снимки. Първоинстанционният съд е приел за установено, че при осъществен
произволен вътрешен контрол на работата на служители на ответника, на
08.09.2022г. бил прослушан разговор от 31.08.2022г. между ищеца Д. и
клиент-потребител, който искал възстановяване на достъпа си до
платформата, което искане било удовлетворено от ищеца, без той да спази
изискването за верифициране на потребителя чрез екранна снимка. Тези
негови действия били приети от работодателя за нарушение на трудовата
дисциплина и станали повод за иницииране на дисциплинарно производство.
Действията на ищеца, квалифицирани като нарушение на трудовата
дисциплина били извършени на 31.08.2022г., а на 08.09.2022г. била
осъществена онлайн кореспонденция между други служители на ответника -
прекия ръководител на ищеца, служител на отдел „к.к.“ и служител на отдел
„Човешки ресурси“. В кореспонденцията и в съставен на 08.09.2022г.
констативен протокол на служител на ответника на длъжност „акаунт
мениджър“ било посочено, че нарушението е осъществено на 31.08.2022г. и
че номерът на случая „case number“ е „***“. В кореспонденцията били
посочени имената на ищеца и неговия агентски номер, както и изрично, че
2
ищецът при верифициране на клиентски профил е изискал само „Р номер“
вместо да изиска екранна снимка от плащането съгласно процедурата в
системата за знание „***“. Районният съд е приел, че протоколът и
горепосочената онлайн кореспонденция са връчени на ищеца на 18.10.2022г.
чрез три съобщения в системата за сигурно електронно връчване Евротръст, а
на 21.10.2022 г. чрез куриерска пратка му е връчено и искане за предоставяне
на обяснения по чл.193, ал.1 КТ, изготвено на 20.10.2022г. от пълномощник
на прокуриста на ответника. В същото е посочено, че се искат обяснения за
нарушение извършено на 08.09.2022г., че същото представлява грубо
нарушение на трудовата дисциплина, че е извършил „сериозна грешка в
работата си“, както и че не е дал обяснения въпреки, че е запознат с
протокола от 18.10.2022 г. Самото нарушение не е посочено като фактически
действия или бездействия на ищеца, не е посочен и номера на случая „case
number“ по който е допуснато нарушението. На 24.10.2022 г. ищецът е дал
обяснения по искането за такива, като е посочил, че на 08.09.2022г. не е
извършвал каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина. С
обжалваната заповед №644/27.10.2022 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „***“ като в същата е посочено, че на 08.09.2022 г. е извършил
сериозна грешка в работата си по case *** и че в 08.45ч. на 31.08.2022г.
клиент е поискал възстановяване на достъп до акаунт, която е удовлетворена
от ищеца без да поиска скрийншот като вместо това е изискан номер на
поръчка.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел,
че при налагане на наказанието работодателят е спазил изискванията на
чл.193 и чл.195 КТ. Приел е, че обяснения по случая са искани от ищеца не
само с искането, изготвено на 20.10.2022 г., но и преди това, като той е бил
запознат с конкретния кейс номер като са посочени датата, на която клиентът
е искал съдействие, действията на ищеца, несъответствието им с вътрешните
правила на работодателя, датата на установяване на пропуска при вътрешен
контрол, а дори и кореспонденцията между служителите на ответника по
повод проверката. Ищецът е бил наясно в какво е обвиняван от работодателя,
допустимо е искането за обяснения да препраща към друга документация, с
която работникът вече е запознат – в случая констативния протокол от
08.09.2022 г. и онлайн кореспонденцията между служители на ответника от
18.10.2022 г. Съдът е счел, че неяснотата относно това кога е извършено
3
нарушението не е нарушила правата на работника да разбере в какво е
обвинен, т.к. случаят се индивидуализира с номера на кейса, с който той е
запознат и много добре знае какво и кога е извършил. Доводите на ищеца за
малозначителност на нарушението са приети от съда за неоснователни, тъй
като същото представлява „критична грешка“ по смисъла на вътрешните
правила на работодателя, ищецът не е проявил самокритичност и въпреки, че
е бил наясно с номера на кейса, по който е допуснал пропуск в работата си, не
е дал обяснения по същество и по никакъв начин не е коментирал работата си
по конкретния кейс. Отчитайки и това негово поведение работодателят е
преценил да наложи най-лекото дисциплинарно наказание, което се явява
съответно на допуснато от него нарушение. Прието е, че заповедта отговаря
на изискванията на чл.195 КТ, в нея изрично е посочено, че ищецът е
извършил сериозна грешка в работата си по case *** след като в 08.45ч. на
31.08.2022г. клиент е поискал възстановяване на достъп до акаунт, което е
удовлетворено от ищеца без да поиска скрийншот като вместо това е изискан
номер на поръчка. Описанието на нарушението в заповедта съответства на
това в предходните актове на работодателя, които са сведени до знанието на
работника, в т.ч. както искане за обяснения, така и предходен констативен
протокол като е ясно кога е обаждането на клиента и кой е кейса, по който е
работил ищеца. По тези мотиви, предявеният иск за отмяна на процесната
заповед №644/27.10.2022г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „***“ е отхвърлен, като неоснователен.
Настоящият състав намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни
правни изводи. Константна е съдебната практика, че налагането на
дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед. В разпоредбата
на чл. 195, ал.1 КТ са посочени императивни изисквания за формата и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Касае се
до задължителни реквизити-сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното дисциплинарно наказание и
правното основание, въз основа на което то е наложено. Липсата на само един
от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като нормата
на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано
4
от принципа на равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение,
изискването по чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, както и във
връзка с разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ досежно сроковете за налагане на
дисциплинарни наказания, които са преклузивни и за спазването на които от
работодателя съдът следи служебно. В случая в процесната заповед
№644/27.10.2022г. работодателят „С.Г.С.“ЕООД е посочил, че на 08.09.2022г.
е извършена сериозна грешка в работата на Е. Д., т.е. като време на
извършване на нарушението е посочена тази дата. За нарушение, извършено
също на дата 08.09.2022г. са изискани от Д. обяснения от 20.10.2022г./л.37/. В
дадените от него обяснения /л.39/ е посочено, че „на 08.09.2022г. не е
извършвал нито сериозна, нито несериозна, а дори и никаква грешка в
работата си неспазвайки установените вътрешни правила“. Към искането за
обяснение не са посочени, респ. приложени каквито и да са документи, към
които работодателя да препраща. Неправилно е прието от районният съд, че
обяснения са искани и преди връчването на искането за даване на такива от
20.10.2022г., тъй като едва в него е посочено, че спрямо Д. започва процедура
за установяване на нарушение и налагане на дисциплинарно наказание.
Изпращането на констативен протокол от 18.10.2022г., подписан от акаунт
мениджър В. С., адресат на който е управителя на „С.Г.С.“ЕООД, до Е. Д., не
съставлява искане на обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 КТ. Действително
в искането за обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в него,
така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно
нарушението да бъде посочено по разбираем за работника начин, който да
разполага с възможност да даде обясненията си, след като се ориентира в
обстоятелствата. В случая работодателят не е подходил по този начин. Ето
защо доколкото е несъмнено установено, че дисциплинарната процедура
касае действия на Д., извършени на 31.08.2022г., за които не са му изискани
обяснения от работодателя, то заповедта следва да се отмени само на това
основание, предвид разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ. По така изложените
съображения, решението на първоинстанционният съд се явява неправилно,
поради което следва да бъде отменено, а искът за отмяна на процесната
заповед, с която на Е. Д. е наложено дисциплинарно наказание „***“-уважен.
С оглед изхода на спора, на въззивникът Е. М. Д. се дължат
направените разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция-
5
600лв., както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за
адвокат Д. К. по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 600лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на въззиваемия е
дължимата държавна такса за производството пред двете инстанции-120лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1383/09.10.2023г., постановено по гр.д.
№5769/2022г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иска на Е. М. Д. против
„С.Г.С.“ЕООД, ЕИК***, за отмяна на заповед №***г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „***“ и е осъден да заплати сумата 1800лв.
разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №644/27.10.2022г., с която на Е. М. Д., е наложено
дисциплинарно наказание „***“, като незаконосъбразна.
ОСЪЖДА „С.Г.С.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, ет.1, да заплати на Е. М. Д., ЕГН **********, сумата
600лв. разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „С.Г.С.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ****, да заплати на адвокат Д. Н. К., РАК, сумата 600лв.
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ за тази
инстанция.
ОСЪЖДА „С.Г.С.“ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, да заплати сумата 40лв. държавна такса за тази
инстанция, на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и сумата 80лв. за първата
инстанция, общо 120лв. по сметка на Окръжен съд – Русе
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7