Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, ….08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ мл. с-я: ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при
секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 943/2021
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 20248536/10.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 38494/2019 г. на СРС, I
ГО, 159 състав, е уважен предявеният от „К.Д.“ ЕООД срещу К.П.Р. осъдителен иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 20000 лева, представляваща платено без основание капаро за закупуване
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2019 г.
до заплащането ѝ. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца разноски в размер от 2300 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство. Счита същото за недопустимо,
тъй като не бил надлежна страна в правния спор. По същество, твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като съдът приел, че извършеното към
ответника плащане било без основание, който извод се опровергавал от събраните
по делото доказателства за наличие на преддоговорни отношения между страните по
закупуването на недвижим имот, като сумата била платена именно като гаранция за
намеренията на купувача, за което обстоятелство нямало и спор между страните. Отношенията
между ищеца, ответника и третото лице, на което е преведена сумата следвало да
се разглеждат на плоскостта на договора за поръчка, като иск за връщане на
сумата бил допустим само срещу това лице. Развитите от районния съд съображения
относно причините за несключване на предварителния договор били неотносими към
предмета на спора. Моли съда да отмени решението.
От страна на ответника в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност. Искът бил предявен срещу страна, която е получила парична
сума, поради което бил допустим. По делото не били представени никакви
доказателства за наличие на мандатно правоотношение с постигнато съгласие за получаване
на сумата от ответника от името и за сметка на собственика на имота, както и за
наличие на преддоговорни отношения с такъв характер. С изложените в жалбата възражения
ответникът се опитвал да изведе годно правно основание за получаване на сумата.
Районният съд е извършил задълбочена и пълна обосновка на представения по
делото доказателствен материал, като изложил съображения по всички оспорвания
на ответника. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
С определение от 18.02.2021 г. съдът е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са
заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с
твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по делото
доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, доколкото по делото са налице данни за извършено плащане в полза на
лице, което е привлечено като ответник по иск за неоснователно обогатяване.
Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент
от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна
инстанция удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.
За да уважи предявения осъдителен иск, районният съд е
приел, че в полза на ответника по делото е извършено плащане на сумата от 20000
лева, с основание капаро за недвижим имот в с. Панчарево. Тъй като собственик
на посочения недвижим имот било трето лице и нямало доказателства същото да е
упълномощило ответника да получи капарото от негово име или за наличие на писмен
предварителен договор между страните, сумата била дадена без основание. По делото
нямало и данни, от които да се обоснове наличие на неформална уговорка за отметнина.
По отношение правилността на решението във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият
състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без
да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи
за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
Първоинстанционният съд е приел, че страните са били
обвързани от преддоговорни отношения за покупката на недвижим имот, които не са
се превърнали в договорни и получилият сумата дължи връщането й на
неосъществено основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД има предвид извършена престация
с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено и
намира приложение в хитотезите на сключен двустранен договор, ако задължението
на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне /ППВС № 1/1979 г./. Този
фактически състав следва да намери приложение и при други случаи, както
процесния, при които е извършено плащане с оглед бъдещо възникване на
облигационна връзка, което не се е осъществило.
От събраните доказателства се установява именно, че
ответникът е получил имуществена облага от ищеца под отлагателно условие, което
не се е осъществило. Въззивният съд приема, че действителната уговорка между
страните е била придадат на процесната сума значението на аванс /частично
престиране срещу изпълнение/, като насрещното задължение не е било изпълнено. При
това положение липсва основание за задържане на получената парична сума от
страна на ответника.
Изложените във въззивната жалба доводи, за наличие на
правоотношение между страните с уговорка платената сума да се счита за
отметнина по смисъла на чл. 308, ал. 1 ТЗ не се подкрепят от събраните
доказателства. Между страните изобщо няма данни за договорно правоотношение,
още повече с посоченото съдържание, установяването на което е било в тежест на
въззивника.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с
въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при този изход на
спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия в
претендирания размер от 1500 лв. Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно, доколкото размерът на възнаграждението не надвишава с много
установения в Наредба № 1/2004 г. мимимум.
По изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20248536/10.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 38494/2019 г. на СРС, I ГО, 159 състав.
ОСЪЖДА К.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Д.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ по реда и
условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.