Определение по дело №1270/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. П. И. (АПИ) против решение № 696/16.05.2024 г., постановено по АНД № 2385/2024 г. по описа на Районен съд – [област], с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция на Н. Р. П. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. С електронния фиш, за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 5 от същия закон, на водача е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лева.

На съда е служебно известно, че по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - [област], със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело C-61/2023 г. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС – [област], е следният: "Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/Е01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса".

Неговият отговор има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", на ответника по касационната жалба Н. Р. П., за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 5 от същия закон, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лева. Нарушението се изразява в движение на ППС влекач, управляван от посочения водач, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за това ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената. В електронния фиш е указана и възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 119 лева.

Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС налага производството по делото да бъде спряно на посоченото законово основание - чл. 631, ал. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, до решаване на дело C-61/23 на Съда на ЕС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по КАНД № 1270/2024 г. на Административен съд – [област] до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - [област].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Да се извършва ежемесечна проверка за хода на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, резултатите от която да отразяват в нарочна справка.

При приключване на производството по дело С-61/2023 на СЕС настоящото дело да се докладва на съдията – докладчик за възобновяване на производството.