Определение по дело №2137/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1878
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20195300502137
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №1878

 

                                       25.09.2019г, гр.Пловдив         

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                         Свeтослав Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева ч.гр.д. 2137/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от Е.М.К. чрез адв.Е.Д.,***, с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 2392/ 10.06.2019г. постановено по гр.д.№ 386/ 2019г. по описа на ПРС - І бр.с., в частта, в която постановено предварително изпълнение на решението съгласно чл.127а, ал.4 ГПК. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на определението за предварително изпълнение, обективирано в посоченото решение по гр.д.№ 386/ 2019г на ПРС – І бр.с.

                     Постъпил е писмен отговор по частната жалба от С.Д.М., лично и като законен представител на малолетния си син Д.Е.К.,***, чрез адв.Г.М., САК, с посочен съдебен адрес:*** , с който отговор се оспорва основателността на частната жалба, по подробно изложени съображения. Иска се оставяне без уважение на частната жалба  и потвърждаване на определението за предварителното изпълнение, обективирано в посоченото решение по гр.д.№ 386/ 2019г на ПРС – І бр.с.

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С постановеното Решение № 2392/10.06.2019г. постановено по гр.д.№ 386/ 2019г. по описа на ПРС - І бр.с. на основание чл.127а, ал.2 СК е разрешен спор между родителите на малолетното дете Д.Е.К., р.***г. по въпроса, свързан с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, чрез постановяване на разрешение в тази насока и издаването на паспорт на детето, в която част решението е влязло в законна сила. На основание чл.127а, ал.4 ГПК със същото решение е постановено и предварително изпълнение на решението, в която част решението има характер на определение.

                    С частната жалба се излага несъгласие с така постановеното с решението на съда предварително изпълнение по съображения за това, че предварителното изпълнение предпоставя невлязло в сила осъдително решение, а така постановеното решение е по спорна съдебна администрация и е осъдително по своя характер; естеството на материалното право, предявено с молбата по чл.127а, ал.2, във вр.с ал.1 СК, не предполага решението, което да подлежи на предварително изпълнение, като със закона не били посочени и предпоставките, при които съдът може да допусне предварително изпълнение, така както това е предвидено в разпоредбата на чл.242, ал.2, т.3 ГПК; постановеното противоречало на установеното в ТР /03.07.2017г. по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС; сочи се, че с молбата по чл.127а, ал.3 СК се цели свободно и неограничено пътуване на детето, което не било само с оглед спортното му развитие; по делото бил поискан отвод на състава на съда, по който последвал отказ, във връзка с което и се иска отмяна на обжалваното определение за допуснатото предварително изпълнение на решението по чл.127а, ал.2 СК.

                        С отговора по частната жалба се обосновава  наличието на самостоятелността на основанието по чл.127а, ал.4 СК в сравнителен аспект на предвиденото такова по чл.242, ал.2, т.1-3 ГПК, свързано с преценката на съда при заместване съгласието на родителя, съобразно практиката на ВКС – О 685/ 28.11.2011 по ч.гр.д.№ 591/2011г. на ВКС – ІV ГО, Определение № 271/ 08.07.2013г по ч.гр.д.№ 3205/2013г. на ВКС – ІІ ГО, съгласно която тази преценка е съобразена преди всичко с интересите на детето. В случая в първоинстанционното производство безспорно  установено, че детето тренира футбол повече от 6 години, което занимание и двамата родители насърчават, но през първата половина на 2019г. детето пропуснало вече няколко пътувания на футболния отбор, поради което липсват основания за същото да продължава да пропуска такива пътувания със своите връстници.

                        Частната жалба е неоснователна.

                        Независимо от характера на производството по чл.127а, ал.2 и сл. СК като спорна съдебна администрация, с изричната разпоредба на чл.127а, ал.4 СК законодателят е регламентирал правно основание, на което по преценка на съда може да се допусне предварително изпълнение на постановеното решение за разрешаване на спор между родителите за пътуване на детето в чужбина. Към момента на постановяване на решението по чл.127а, ал.2 СК в случаите на уважаване на молбата изцяло или в съответния обем не би могло да се предвиди  дали същото ще бъде обжалвано от една от страните по делото, поради което на така предвиденото правно основание е регламентирана правната възможност за съда по преценка да допусне предварително изпълнение, изхождайки от интересите на детето, каквато цел имат като цяло производствата по гл.ІХ Семейния кодекс. Независимо от което в процесуално-правен аспект разпоредбата на чл.127а, ал.4 СК се явява специална по отношение на общата процесуална разпоредба на чл.242, ал.2 ГПК, в която са предвидени освен специалните по чл.242, ал.2, т.1-2 ГПК основания за постановяване предварително изпълнение на решението, така именно и хипотези, съставляващи общи основания по чл.242, ал.2, т.3 ГПК, предвид което и несъстоятелно е твърдението за противоречие с ТР /03.07.2017г. по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС.  В тази хипотеза с оглед конкретно мотивираните поводи за необходимост от пътуване на детето в чужбина именно е възможността за преценка от съда в производството по  чл.127а, ал.4 ГПК, предпоставките за преценка в каквато насока се обединяват предимно от интересите на детето.

                        Останалите доводи на жалбоподателя, свързани с обстоятелствата във връзка с постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на правния спор поради това именно са извън предмета на настоящото производство по частната жалба против това решение в частта на допуснатото предварително изпълнение на решението, последното влязло в законна сила, поради което и се явяват ирелевантни за настоящия правен спор.

                        По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, обективирано в постановеното  Решение № 2392/ 10.06.2019г. постановено по гр.д.№ 386/ 2019г. по описа на ПРС - І бр.с., в частта, в която постановено предварително изпълнение на решението съгласно чл.127а, ал.4 ГПК като допустимо и правилно ще се потвърди.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Е.М.К. чрез адв.Е.Д.,***, с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 2392/ 10.06.2019г. постановено по гр.д.№ 386/ 2019г. по описа на ПРС - І бр.с., в частта, в която постановено предварително изпълнение на решението съгласно чл.127а, ал.4 ГПК.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           Председател:                                              Членове: