МОТИВИ към Присъда № 13
по НОХ дело № 17/2019г.
Подсъдимият Д.В.Р. ***, е
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК, а именно за това, че на 24.05.2018г., около 16:30
часа, в гр. Троян, обл. Ловешка, под мост на река „Осъм”, находящ се до
централен вход на фирма „Велде България” АД гр. Троян, се съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило осемнадесет години - Н.А.П.,
ЕГН: **********,***, като я принудил към това със сила – блъснал я на земята и я стиснал за
врата, както и със заплашване, че ще я убие ако не прави секс с него. По повод
престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани
свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало,
семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане № 19 от 11.01.2019г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито
разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание
на 19.02.2019г. подсъдимият Д.В.Р. се явява лично и с упълномощеният защитник - адвокат М.Д. от САК.
Предявен е граждански иск от пострадалата Н.А.П. срещу подсъдимия Д.В.Р., за сумата
30 000 лева, претендирано обезщетение за пР.нени неимуществени вреди в
резултат на престъплението и е направено искане за конституиране на П. като
граждански ищец и частен обвинител в процеса. Съдът е приел предявеният
граждански иск за съвместно разглеждане по делото и е конституирал Н.А.П. в качеството на граждански ищец
и частен обвинител в процеса с повереник адвокат З.В. ***.
В разпоредителното заседание страните по делото са
изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно
липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл
с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане
от подсъдимия и неговия защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред,
при закрити врати, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в
приложението на обвинителния акт.
За Районна прокуратура гр. Троян, в проведените
съдебни заседания, се явява прокурор Чавдар Шолев, който поддържа обвинението
срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед
събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин,
поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият Д.В.Р. за виновен да е извършил
престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, което да бъде изпълнено реално. Аргументи за горното прокурор Шолев е
изложил подробно в своята пледоария.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.А.П. – адвокат З.В. също счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като е изложил
аргументи в този смисъл. Моли съда да уважи предявеният граждански иск в пълния
му размер като е изложил подробни аргументи за това.
Подсъдимият Д.В.Р. дава обяснения, като заявява,
че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Защитникът на
подсъдимия – адвокат М.Д. счита, че от събраните по делото доказателства не се
е доказала по несъмнен начин вината на подсъдимия. Алтернативно моли при
определяне на наказание на подсъдимия да бъдат приложени разпоредбите на чл. 55
и чл. 66 от НК. Счита, че предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан. Аргументи за горното адвокат Д. е изложила в хода на съдебните
прения.
От обясненията на подсъдимия Д.В.Р., от
показанията на разпитаните свидетели Н.А.П.,
В.Д.Ш., Д.Ю.Ю., М.Д.А., А.В.Р., Д.И.С., Р.Х.К. и С.Д.К., от заключенията на вещите лица
по допуснатите експертизи д-р М.А.Г. и Ц.Л.П. и от приложените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.В.Р. *** на
семейни начала със свидетелката Д.Ю.Ю., с която нямат сключен граждански брак. От
съвместното си съжителство подсъдимият и свидетелката Ю. имат родено едно дете.
На същият адрес живее и брата на подсъдимия – свидетелят А.В.Р..
Частният
обвинител и граждански ищец Н.А.П. преди известно време живеела на семейни начала с брата на подсъдимия
– свидетеля А.В.Р.,
като след като се разделили, П. *** при своя вуйчо – свидетелят М.Д.А. и
неговото семейство. На посоченият адрес Н.А.П. живеела на семейни начала с мъж на име Н., от когото има малолетно
дете.
На
24.05.2018г., около 15.00 часа, свидетелката Д.Ю.Ю., която е братовчедка на
пострадалата Н.А.П.,
се обадила по телефон на П. и поискала да се срещнат, за да изяснят отношения
помежду си. Уговорили се да се видят в гр. Троян, ***пред магазин за фураж.
Свидетелката Ю. отишла на посоченото място заедно с подсъдимия Д.В.Р., който управлявал лек автомобил марка „БМВ“. Н.А.П. се качила в автомобила и тримата
отишли в дома на подсъдимия в гр. Троян, ул. «В. Левски» № 467. Преди да излезе
от дома си П. не казала на своите роднини къде отива, тъй като семейството на
вуйчо й било във влошени отношения с подсъдимия Р. и свидетелката Ю.. След като
пристигнали в дома на подсъдимия, братът на подсъдимия – свидетелят А.В.Р. и Н.А.П. останали насаме в стая, за да
проведат разговор, свързан с предишното им съжителство. След около 15 минути,
подсъдимият Д.В.Р. казал на П., че трябва да я закара
обратно до дома й. Подсъдимият се опитал да запали двигателя на лекия автомобил
„БМВ“, но не успял. Свидетелят А.В.Р. се обадил да извика такси, но от
таксиметровата фирма отказали да изпратят автомобил на адреса. Подсъдимият
предложил на П. да отидат до хранителния магазин, намиращ се на около 300-400
метра от дома му посока центъра на гр. Троян, където да помоли магазинерката да
извика такси, с което Н.П. да се прибере до дома си в ***. Н.А.П. се съгласила и тръгнала с
подсъдимия посока към хранителния магазин. По пътя минали през железопътната
линия в близост до фирма «Велде България» АД. Покрай тях минал полицейски
патрулен автомобил, като след като същият се отдалечил, подсъдимият прегърнал
свидетелката П. и я дръпнал
встрани от пътя, през високи треви. Подсъдимият продължил да бута и дърпа П.
през тревата, докато стигнали до мост, под който минавала река „Осъм“.
Подсъдимият опрял свидетелката П. до скали и заставайки пред нея и ограждайки я
с ръцете си, й казал, че иска да прави секс с нея и ако тя не се съгласи, ще я
убие. Свидетелката П. се изплашила много и се опитала да избяга, но подсъдимият
я повалил на земята по гръб. Качил се върху П. и започнал да я стиска за врата.
Понеже свидетелката П. се съпротивлявала, подсъдимият я ударил няколко пъти с
длан по бузата, при което П. ухапала пръстите му. Р. се изправил, за да
разкопчае колана си, при което П. успяла да се измъкне, но подсъдимият отново я
повалил на земята. Свалил и клина и бикините до над коленете, извадил половия
си член и се опитал да се възбуди, търкайки половия си член в интимните части
на П.. С полуеректирал член, подсъдимият успял да проникне частично във влагалището
на свидетелката П. и направил 7-8 тласъка. Свидетелката П. заяви в показанията
си, че не е усетила болка понеже половия член на подсъдимия не е бил изцяло
възбуден и той не е проникнал в нея с целия си член, както и че след тези 7-8
тласъка, Р. се изправил и й заявил: „Ето да видиш, че съм човек“. Подсъдимият
не е еякулирал. Свидетелката П. се
изправила, като подсъдимият започнал да чисти клечки от косата й и й казал, че
не трябва да казва на никого какво се е случило. Заплашил я, че ако каже на
някого за случилото се, то ще се повтори.
Подсъдимият Р.
и свидетелката П. излезли на пътя и тръгнали към хранителния магазин, като през
цялото време П. плачела. След като стигнали до магазина, подсъдимият влязъл
вътре, за да помоли магазинерката да извика такси, а П. останала отвън. В това
време пред магазина дошъл свидетелят В.Д.Ш.
с колата си и понеже видял, че Н. е разстроена, й предложил да я закара с
колата си до дома й. Свидетелката П. се качила в автомобила на Ш., като през
това време подсъдимият излязъл от магазина, отишъл до автомобила и казал на П.
да не казва на никого какво се е случило.
Докато
пътували към ***, свидетелят В.Д.Ш. попитал Н. защо е разстроена, при което тя
избухнала в плач и му казала, че Д.В.Р. я е
изнасилил. Свидетелят предложил на П. да я закара в полицията, но тя отказала и
поискала Ш. да я остави пред дърводелски цех в *** където работи мъжа й.
Свидетелката П. влязла в цеха и попитала къде е мъжът й, но й казали, че си е
тръгнал. П. се прибрала в дома си, като видяла, че всичките й роднини били на
двора и я чакали да се прибере. Вуйчо й – свидетелят М.Д.А. бил говорил по телефона с
брата на подсъдимия – свидетелят А.В.Р., който му казал, че е прибрал Н. при
себе си и я е пребил от бой. Обаждал се и подсъдимият да пита дали Н. се е
прибрала. Предвид това свидетелят М.А. се ядосал и като видял Н., че се прибира
и ударил един шамар, като от носа й тръгнала кръв. След като влязла вътре в
къщата, Н. казала на своите вуйни – свидетелките Р.К. и С.К., че Д.В.Р. я е изнасилил. Те веднага споделили това на свидетеля М.Д.А., който позвънил на
подсъдимия и го попитал вярно ли е, че е изнасилил Н., но Д. отрекъл.
Свидетелката П. се обадила на телефон 112 в 17.15 часа на 24.05.2018г. и подала
сигнал за изнасилването.
На
24.05.2018г. за времето от 20.30 до 21.10 часа бил извършен оглед на
местопроизшествието, за което е изготвен Протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум, приложени на л. 10 – 19 на досъдебното
производство. Извършено било и освидетелстване на Н.А.П.
от лекар – акушер гинеколог, за което е изготвен Протокол за
освидетелстване от 24.05.2018г. и фотоалбум, приложени на л. 20 – 28 от
досъдебното производство. Извършено е било и освидетелстване на Д.В.Р. с участието на лекар, за което е бил съставен Протокол за
освидетелстване и фотоалбум, приложени на л. 30 – 39 от досъдебното
производство по делото.
На 24.05.2018г. в 20.30 часа е била
взета кръв от Д.В.Р. ***. Видно от приложеният на л. 63 от досъдебното
производство по делото Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 219 от 28.05.2018г., в получената за
изследване кръв, взета от Д.В.Р. се е доказала концентрация на етилов алкохол
1.27 промила.
В хода на
досъдебното производство по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г. по отношение на Н.А.П..
От изготвеното и поддържано от вещото лице заключение се установява, че на Н.А.П. са пР.нени множество травматични
изменения предимно в областта на лицето, ръцете и краката, които в своята
съвкупност са й пР.нили временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото
лице счита, че измененията в областта на лицето на П. са пР.нени с или върху
твърд тъп предмет, най-вероятно от удари с юмруци по лицето. Измененията в
областта на долните крайници са пР.нени от действието на ръце при опит за
отваряне на краката при извършване на полово сношение, а измененията в областта
на гърба се дължат на падане на лицето върху неравна и грапава повърхност. Д-р Г.
е отразила в заключението, че всички изменения са пР.нени по едно и също време
и не могат да се самопР.нят, както и че от същите не се очакват трайни
последици.
В хода на
досъдебното производство по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г. по отношение на Д.В.Р.. От
изготвеното и поддържано от вещото лице заключение се установява, че при Д.В.Р. са налице множество охлузвания и кръвонасядания по тялото, които в
своята съвкупност са му пР.нили временно и неопасно разстройство на здравето,
от които увреждания не се очакват трайни последици. Вещото лице е отразило в
заключението, че установените изменения се дължат на повърхностни удари в
областта на тялото и крайниците при борбата, описана от пострадалата при
разпита й пред съдия.
В хода на
досъдебното производство по делото е назначена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р М.С.М. –
психиатър и Д.М.Д. – психолог, по
отношение на Н.А.П.. От изготвеното и поддържано от вещите лица заключение
се установява, че Н.А.П.
е психично здрава, като към момента на извършеното спрямо нея деяние и за
кратък период след това, П. се е намирала в състояние на остра стресова
реакция, която представлява преходно разстройство и реакция на силен стрес.
Вещите лица са отразили в заключението, че при П. е налице твърде ниска
осведоменост, същата изпитва затруднения при отделяне на същественото от
несъщественото и разбиране на логичните връзки и отношения между по-сложните
понятия, но въпреки това Н.А.П. разполага с психичната годност да възприема
правилно имащите значение за делото обстоятелства и може да дава правилна
оценка на тях. Вещите лице са категорични, че П. разполага с психичната годност
да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние, да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава правилни и
достоверни обяснения за тях, както и че същата е възприела станалата като
агресия и посегателство спрямо нейната физическа, психическа и полова свобода и
неприкосновеност.
В хода на
досъдебното производство по делото е назначена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р М.С.М. –
психиатър и Д.М.Д. – психолог, по
отношение на Д.В.Р.. От изготвеното заключение се
установява, че при Р. липсват данни за психично заболяване, интелектуалното
ниво и възможностти на същия са в диапазона на ниския вариант на нормата, без
да се налице клинични и поведенчески симптоми на интелектуален дефицит. Вещите
лица считат, че Д.В.Р. се характеризира с примитивизъм, спонтанна агресивност,
липса на способност да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите,
ориентиран е предимно към задоволяване на своите непосредствени влечения и
потребности, като саморегилацията и самоконтролът му са недостатъчно ефективни.
В заключението е отразено също, че Р. не преживява чувство за вина, самоуверен
е и предразположен към премълчаване или изопачаване на фактите, но е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи
постъпките си и да разбира последиците от тях. Отразено е също, че Р. разполага
с психичната годност да участва пълноценно в различните стадии на наказателното
производство, да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат
значение за делото и ако желае да дава достоверни обяснения за тях.
В хода на
досъдебното производство по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза за
изследване на веществени доказателства с вещо лице Ц.Л.П.. В заключението си
вещото лице е отразило, че върху предоставените за изследване обекти № 2 и № 3,
а именно обект № 2 – един брой марлен тампон с иззет влагалищен секрет от Н.А.П. и обект № 3 – черно-бяла
фланела, черна блуза, тъмно син клин, черно-бял сутиен и сиви бикини, предадени
от Н.А.П. с Протокол за довроволно предаване от 24.05.2018г., не се е
установило наличие на сперма. В заключението е отразено също, че върху връхните
дрехи на П. са били установени човешки косми, които произхождат от глава и
според дължината са женски, като същите са обработени козметично – боядисани с
червеникав оттенък.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото
писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен
начин, че подсъдимият Д.В.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 152, ал 2, т. 1 във вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, за което е предаден на съд и за което съдът го е
признал за виновен и наказал.
От обективна страна подсъдимият Д.В.Р. на 24.05.2018г., около 16:30 часа, в гр. Троян,
обл. Ловешка, под мост на река „Осъм”, находящ се до централен вход на фирма
„Велде България” АД гр. Троян, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
осемнадесет години - Н.А.П., ЕГН: **********,***, като я принудил към това със
сила – блъснал я на
земята и я стиснал за врата, както и със заплашване, че ще я убие ако не прави
секс с него. Горното се потвърждава както частично от обясненията
на подсъдимия, така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели Н.А.П., В.Д.Ш., Д.Ю.Ю., М.Д.А., А.В.Р.,
Д.И.С., Р.Х.К. и С.Д.К., заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани в
хода на досъдебното производство по делото експертизи и от приложените по делото доказателства, които
напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите
и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани
са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Д.В.Р. правилно е квалифицирано като
престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено
авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК е съвкупление – полов контакт между мъж и жена, при
който мъжкият фалос прониква във влагалището на жената. Престъплението е
резултатно, като за да е довършено същото не е необходимо половият акт да бъде
физически завършен, тоест да е приключил с еякулация. Самото проникване на
фалоса във влагалището вече нарушава половата неприкосновеност на пострадалата
и престъпният резултат е постигнат в момента на проникването. От доказателствата
по делото се доказа, че Р. се е съвкупил с лице от женски пол – свидетелката Н.А.П. на посочените в диспозитива на
обвинението дата, място и време, като я е принудил към това със сила – блъснал
я на земята и я стиснал за врата, както и със заплашване, че ще я убие, ако не
прави секс с него. Към дата 24.05.2018г., когато е извършено престъплението,
свидетелката П. не е била навършила 18-годишна възраст, тъй като същата е родена
на *** година. Основно доказателствено средство, с което се доказва обвинението
са показанията на свидетелката Н.А.П..
При разпита си в съдебно заседание на 19.03.2019г. същата описа подробно и в
хронологичен ред случилото се на 24.05.2018г. и съдът счита, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелката П., както с оглед заключението
по реализираната комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което П. разполага с психичната годност да
разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние, да възприема
правилно фактите, които имат значение за делото и да дава правилни и достоверни
обяснения за тях, така и с оглед това, че тези показания кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката П. описа механизма на
извършване на престъплението изнасилване и конкретно акта на съвкупление, който
е осъществил подсъдимия. Същата беше категорична, че дори и с полувъзбуден
полов орган, подсъдимият е успял да проникне във влагалището й, като е направил
7-8 тласъка и е преустановил половия акт без да стига до еякулация.
Свидетелката П. заяви: «Д. проникна във влагалището ми, но не успя да свърши в
мен или някъде другаде». В показанията си Н.А.П. описа също, че за да извърши
това съвкупление с нея, подсъдимият е употребил сила и заплашване, като я е
ударил няколко пъти по лицето, стискал я е за врата и е пъхнал два пръста в
устата й, при което тя го е ухапала. Тоест съвкуплението е осъществено против
волята на пострадалата П. и въпреки оказаната от нея съпротива. Показанията на
свидетелката П. се подкрепят и от заключенията, изготвени и поддържани от
вещото лице д-р М.Г. по реализираните съдебно-медицински експертизи по писмени
данни и от описаното в протоколите за освидетелстване на Н.А.П. и Д.В.Р., както и в приложените към тях два фотоалбума. На П. са били пР.нени
множество травматични
изменения предимно в областта на лицето, ръцете и краката, които според вещото
лице д-р Г. са пР.нени с или върху твърд тъп предмет, най-вероятно от удари с
юмруци по лицето. Измененията в областта на долните крайници са пР.нени от
действието на ръце при опит за отваряне на краката при извършване на полово
сношение, а измененията в областта на гърба се дължат на падане на П. върху
неравна и грапава повърхност. Д-р Г. е отразила в заключението, че всички
изменения са пР.нени по едно и също време и не могат да се самопР.нят.
Установените кръвонасядания, охлузвания и драскотини по лицето и тялото на
свидетелката П. се виждат и на снимките, приложени във фотоалбума, изготвени
при освидетелстването на лицето на дата 24.05.2018 година. Заявеното от
свидетелката П., че се е съпротивлявала на действията на подсъдимия, като го е
блъскала и ухапала се подкрепя и от установените травми по тялото на Д.В.Р.. От заключението на д-р Г. по съдебно-медицинската експертиза се
установява, че по тялото на Р. са открити охлузвания, кръвонасядания, които според
вещото лице са с еднаква давност. Д-р Г. заяви в съдебна зала, че с
полуеректирал член може да се проникне във влагалище и че след употребата на
алкохол възможността за проникване е намалена. Заяви също, че при 1.27 промила
съдържание на алкохол в кръвта е налице първа степен на алкохолно опиянение,
което се характеризира с леки разстройства на съобразителността, говора,
походката. Доказано е, че подсъдимият е употребил алкохол, като в кръвта на
същия е установена концентрация на етилов алкохол 1.27 промила. В подкрепа на
показанията на П. е и отразеното в Протокола за оглед на местопроизшествие от
24.05.2018г., а именно, че до мястото, посочено от П. като място на извършване
на престъплението, се стига „по пътека, утъпкана през високи треви и шипки“. В
протокола е отразено също, че непосредствено до лявата колона на моста, при
основата й, се е намерило място, където почвата от глина и пясък е била
стъпкана и разровена. Всичко това се вижда и на снимките от фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествието. По дрехите на свидетелката П. е
имало кал, а в косата й сухи листа, което също съответства на заявеното от нея
при разпита й, че подсъдимият я е бутнал и тя е паднала на земята. Показанията
на пострадалата Н.А.П. се подкрепят и от разпита на свидетеля В.Д.Ш., който заяви пред съда, че на 24.05.2018г. е видял Н. пред хранителния магазин и тя е била разстроена. Заяви също, че
след като Н. се е качила в автомобила му, подсъдимият се е приближил до
стъклото и е казал нещо на П., както и че след като са тръгнали с автомобила, Н.
се е разплакала и му е казала: „Д. спа с мене на зор“, тоест насила. Свидетелят
Ш. заяви също, че Н.П. му е казала, че това е станало под моста на фирма
„Лесопласт“, което съответства на посоченото от пострадалата място на
извършване на престъплението. На следващо място, съдът намира, че показанията
на свидетелката Н.А.П. се
потвърждават и от заявеното от свидетелите Р.Х.К. и С.Д.К.. Тези две свидетелки заявиха пред
съда, че след като Н. се е прибрала вкъщи, тя им е обяснила, че е била
изнасилена от Д.Р. под моста на „Лесопласт“ и е показала драскотини, които има
по тялото си. Свидетелката Р.К. заяви: „Драскотините на Н. бяха по гърба и по
ръцете й. Тя каза, че са от изнасилването. Беше притеснена и уплашена“.
Свидетелката С.К. заяви: „Н. като се прибра ни извика да ни каже, че Д. я изнасилил
и аз излязох навън с Р. и казах на вуйчовците й, че е изнасилена от Д.. Н. беше
много уплашена, беше рошава, имаше по нея клечки. Беше надраскана, одрана по
краката, по лицето, по врата имаше синини и цялата трепереше. Каза, че е
станало до моста на „Лесопласт““. Свидетелят М.А. потвърди, че след като Н. се
е прибрала е влязла вътре в къщата и е споделила на вуйните си, че е била
изнасилена от подсъдимия Д.Р., които от своя страна са му казали какво се е
случило. Показанията на свидетелите В.Д.Ш., Р.Х.К., С.Д.К. и М.Д.А., двете
заключения, изготвени от вещото лице д-р М.Г. по съдебно-медицинските
експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие с приложения към него
фотоалбум и протоколите за освидетелстване на Н.А.П. и Д.В.Р. с приложените към тях фотоалбуми, напълно кореспондират с
показанията на пострадалата Н.А.П..
В този смисъл съдът не приема заявеното от адвокат Д. в хода на съдебните
прения, че изнасилването е твърдение само на пострадалата. Действително няма
други очевидци на престъпното деяние, освен самата пострадала Н.А.П., но това е
обяснимо от самото естество на престъпния акт – полово съвкупление.
Престъплението изнасилване не се осъществява пред публика, за да изискваме
очевидци на същото. Налице са обаче косвени доказателства, които доказват престъпното
посегателство и съдът счита, че показанията на пострадалата Н.А.П. се подкрепят
от редица доказателства и доказателствени средства, посочени по-горе. Престъплението
по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК е двуактно престъпление, осъществено от подсъдимия Р.
чрез принуждаване на пострадалата П. към съвкупление със сила и заплашване.
Несъмнено за осъществяването на половото съвкупление е липсвало съгласие от
страна на Н.П., поради което подсъдимият е използвал сила и заплашване, за да
сломи оказаната от пострадалата съпротива. В конкретният случай съдът счита, че
е доказан и квалифициращият елемент на престъплението, а именно изнасилената да
не е навършила осемнадесет години, тъй като пострадалата Н.А.П. към дата 24.05.2018г. не е била
навършила 18-годишна възраст. В обясненията си подсъдимият Д.Р. заяви, че е
тръгнал заедно с Н. от дома си към хранителния магазин, откъдето да й извика
такси, но отрича да е имал полов акт с П., както и да я е удрял или заплашвал.
Обясненията на подсъдимия са годно доказателствено средство, но съдът счита, че
същите не следва да бъдат кредитирани изцяло с доверие, тъй като противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал. Твърдяното от подсъдимия
Р., че не е осъществил полов акт със свидетелката Н.А.П. и не е употребил сила и
заплашване спрямо нея, съдът намира за защитна теза, лансирана от подсъдимия с
цел да бъде оневинен. Самото качество на подсъдим, дава правото на Р. да не
казва истината. Съобразявайки това съдът не е кредитирал с доверие обясненията
на подсъдимия в частта, в която същият заяви, че не е имал полов акт с П. и по
пътя от дома му до хранителния магазин, не са се отклонявали към моста до фирма
«Велде България» АД.
Предвид всичко
изложено по-горе съдът счита, че обвинението, за което подсъдимият Д.В.Р. е предаден на съд, е доказано по несъмнен и категоричен начин от
обективна страна.
Съдът счита, че обвинението е доказано и от субективна
страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия като форма
на вина. Безспорно Д.В.Р. е съзнавал, че Н.А.П. не е била съгласна да се съвкуплява с него, съзнавал е
принудителният характер на употребеното насилие и заплашване и е целял чрез
него да сломи съпротивана на П. и да извърши половия акт.
С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с
която е признал подсъдимия Д.В.Р. за
виновен да е извършил престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните
по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на
подсъдимия. За престъплението по чл.
152,
ал. 2, т. 1 във вр. чл. 152, ал. 1,
т. 2 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Съдът е приел, че в
конкретния случай са налице единствено и само смекчаващи отговорността
обстоятелства. Както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното
производство, подсъдимият Д.В.Р. е съдействал за установяване
на обективната истина, като се е съгласил да бъде освидетелстван, дал е кръв за
установяване концентрацията на алкохол и е дал обяснения пред съда в хода на съдебното
следствие. Обстоятелството, че Р. не се признава за виновен да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, не следва да бъде съобразявано като
отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е право на подсъдимия,
гарантирано му от закона. Подсъдимият Д.В.Р. е
млад човек, живеещ на семейни начала със свидетелката Д.Ю.Ю., от която има малолетно дете. Р. има
още две малолетни деца от предишна връзка, за които полага грижи, видно от
отразеното в приложената по досъдебното производство автобиография. Подсъдимият
не е осъждан. Предвид изложеното съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което е определил
наказанието на подсъдимия под минималният размер от 3 години, предвиден в
разпоредбата на чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 152, ал. 1,
т. 2 от НК и е осъдил
Д.В.Р. на 2 години лишаване от свобода, което наказание да бъде
изтърпяно от подсъдимия реално, при първоначален общ режим, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът е счел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
тъй като не биха се постигнали целите на наказанието и не би се превъзпитал подсъдимия,
ако бъде отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок. Съдът счита, че с
така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите,
които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към
спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и
възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.
На основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 от НК, съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил задържан под
стража с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 25.05.2018г.
до 24.10.2018г., включително, като 1 ден задържане под стража се зачете за 1
ден лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК, съдът е
приспаднал и времето, през което подсъдимият
е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 25.10.2018г. до
влизане в сила на настоящата присъда, като 2 дни домашен арест се зачете за 1
ден лишаване от свобода.
Относно предявеният и приет за
съвместно разглеждане по делото граждански иск от
Н.А.П. срещу подсъдимия Д.В.Р. за сумата 30 000 лева, претендирано обезщетение за
пР.нени от престъплението неимуществени вреди: Съдът
по-горе в мотивите си прие, че подсъдимият Д.В.Р. е извършил престъплението по чл.
152,
ал. 2, т. 1 във вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Несъмнено между противоправното поведение на подсъдимия и пР.нените
неимуществени
вреди на гражданската ищца има пряка връзка. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. С осъщественото от подсъдимия престъпление е била
засегната половата неприкосновеност на свидетелката П. и правото й на свободен
избор на партньор, с който да има сексуални контакти. Освен това
същата, към датата на извършване на престъплението, още не е била навършила
18-годишна възраст, въпреки, че П. вече има дете и осъщественият полов акт не е
първи за нея. Подсъдимият е пР.нил на гражданската ищца травматични увреждания при
употребената от него сила, а именно кръвонасядания, охлузвания и драскотини по лицето и тялото на П., които
несъмнено са й пР.нили болки и страдания. Освен това видно от заключението по
реализираната комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза с вещи лица д-р М.С.М. – психиатър и Д.М.Д. –
психолог, към момента на
извършеното спрямо нея деяние и за кратък период след това, П. се е намирала в
състояние на остра стресова реакция, която представлява преходно разстройство и
реакция на силен стрес. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че факта
на извършено изнасилване спрямо гражданската ищца е станал достояние на мъжът,
с който живее пострадалата П., на нейните роднини и роднините на подсъдимия, което от своя страна е генерирало съществено неудобство за
нея. От показанията на свидетеля М.Д.А. се установи, че около една седмица след
извършеното сексуално посегателство, Н.А.П., заедно с мъжа и детето си, са
напуснали къщата в гр. Троян, ***и са отишли да живеят в с. В.. При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът все пак е съобразил и
обстоятелството, че самият полов акт, осъществен от подсъдимия, не е бил продължителен и физически
завършен, тоест не е приключил с еякулация. В показанията си гражданската ищца Н.А.П. заяви следното: «Не усетих болка
понеже членът не беше проникнал целия, понеже не беше възбуден достатъчно». С оглед изложеното
и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо
би било обезщетение в размер 5 000 лева, поради което с постановената
присъда съдът е уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил
подсъдимия да заплати на Н.А.П.
сумата 5 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 24.05.2018г.
до окончателното й изплащане, като в останалата му част, до пълния размер от 30
000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на гражданската ищца и частен обвинител Н.А.П. и сумата 500.00 лева – направени
от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждание на повереника
адвокат З.В..
С присъдата съдът е постановил вещественото
доказателство: Обект № 1 -
Доброволно предадени с протокол от 24.05.2018г. от Н.А.П. черно-бяла фланела,
черна блуза, тъмносин клин, черно-бял сутиен и сиви бикини с надпис „Келвин
Клайн”, запечатани в кафяв хартиен чувал
да се върнат на Н.А.П., а вещественото доказателство: Обект № 2 - 1 брой марлен тампон с
иззет влагалищен секрет от лицето Н.А.П. ***, запечатан в прозрачен
полиетиленов плик, етикиран и с подписи на поемни лица, да се отнеме в полза на Държавата и да се
унищожи.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с
постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Д.В.Р. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР гр. Ловеч сумата 903.94 лева, направени разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 200.60
лева – разноски по съдебното производство, както и сумата 200.00 лева,
представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Водим от горното и на основание чл.
301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в
съдебно заседание, проведено на 28.06.2019 година.
Районен
съдия: