Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово, 11.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГАБРОВО, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. №
189 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „Гаранционен фонд” гр. София, представляван заедно от изпълнителните
директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, против М.А.Ф. – Х. ***, с която
е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /чл. 288, ал.12 КЗ
/отм/.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от
Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, изплатил по щета №111313/19.12.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1393,09 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 13.12.2011 г. в гр.
Габрово, лек автомобил „Хонда Сивик" с ДКН СА6496ВН, собственост на А.М.Х.
от гр. София. Виновен за катастрофата е наследодателят на ответницата М. А.Ф.-Х.
- С.Х., който управлявайки л.а. „Опел Астра" с ДКН ЕВ7500АМ, собственост
на Богдан Русев от гр. Габрово при движение в близост до кръстовището на бул.
„Стефан Караджа” и ул. „Д-р Никола Василиади” поради неосигуряване на
необходимата дистанция удря правомерно движещото се пред него МПС-2 л.а. „Хонда
Сивик" с ДКН СА6496ВН, и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ наследодателят на ответницата управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на ПТП.
Ищецът поканил ответницата да възстанови изплатеното
от Гаранционен фонд, но и до днес тя не е погасила задълженията си.
Поради изложеното се иска, на основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, ответницата – законен
наследник на С.Х. И., да бъде осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата
1393, 09 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№111313/19.12.2011 г. обезщетение ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
Представена е писмена защита от пълномощник – адв. Б.К. ***. В нея се поддържа
предявения иск, като са развити подробни аргументи за уважаването му, в т.ч. –
че не са представени доказателства за неприемане на наследството от
ответницата, че изплащането на обезщетението от Гаранционния фонд е началния
момент, от който започва да тече 5-годишния давностен срок за вземането и
др.
Исковата молба е приета от съда и препис
от нея, с приложенията, е изпратен на ответницата, която не е открита на
посочения в молбата адрес, представляващ нейния постоянен и настоящ такъв,
поради което М.Х. е редовно призована по реда на чл.47, ГПК, чрез залепване на
уведомление и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, на разноски на ищеца й е назначен
особен представител по делото.
Особеният представител на ответника
представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като като неоснователен по следните съображения: Видно от
представените към исковата молба писмени документи, причинителят на вредите е
починал. След смъртта на причинителя на вредите, задължението за обезщетение по
чл. 45 ЗЗД съставлява пасив в оставеното от него наследство. За да възникне
отговорност на законните наследници на починалия за процесното задължение,
следва да е налице наследствено правоприемство, което не е доказано от ищеца.
Единствено е представено удостоверение от PC Габрово, видно от което децата на
починалия са вписали отказа си от наследство, но това не води автоматично до
факта, че вдовицата на причинителя на вредите е приела наследството, тъй като
наследственото имущество не се придобива по право. Съгласно разпоредбата чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от
откриването му. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия
или с конклудентни действия, т.е. действия, които несъмнено предполагат
намерение на наследника да приеме наследството /чл.49 ЗН/. В разглеждания
случай от ищеца не се твърди и не се установява по делото вдовицата да е приела
изрично с писмено заявление оставеното от съпруга й наследство. Не са
представени и доказателства за твърдението в исковата молба, че тя е приела
наследството с конклудентни действия. Когато наследството не е прието,
кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да
принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат
наследството или се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело
срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова
искане до решаващия съд заинтересованите в настоящия спор ищци не са заявили.
Подобно искане е недопустимо да бъде отправено от особения представител или да
бъде инициирано служебно от съда. Искането може да бъде направено само от
ищците по настоящия спор, което те не са сторили. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В
случая не са представени каквито и да е било доказателства, че ответничката е
приела наследството на своя съпруг, нито изрично, нито с конклудентни действия.
Поради това, същата не отговаря за задълженията, оставени като пасив в
наследството на наследодателя.
С оглед на изложените съображения искът на ищеца за
заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, предявен против ответницата,
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, в едно с последиците по закон.
Предявеният иск се счита за неоснователен и поради
обстоятелството, че ищецът не е доказал извършването на плащането. Представени
са документи, изходящи от ищеца, в които се посочват различни суми и които по
смисъла на закона не представлявали доказателства за извършени плащания. На
платежното нареждане липсва дата. В приложената регресна покана е записана сума
различна от претендираната в настоящото производство. Поканата не е получена от
ответничката, видно от отбелязването на обратната разписка: „получателят се е
преместил на друг адрес".
С отговора се прави и възражение за погасяване по
давност на вземането, за което е предявен иска с правно основание чл.45 ЗЗД и
чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал.7 от КЗ. Прави се възражение и за
изтекла три годишна давност по отношение на лихвите.
Особеният представител оспорва изцяло и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилия вредоносен резултат, като се заема становище, че наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД следва да бъде установено по
безспорен и категоричен начин в хода на настоящото производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна
следното:
Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът -
юридическо лице съгласно чл. 518 КЗ /чл. 287, ал. 1 КЗ /отм./, твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия
от ПТП, станало по вина на посоченото в исковата молба лице, за което се
твърди, че е наследодател на ответницата.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на следните предпоставки: настъпване на
пътно-транспортно произшествие; изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на
пострадалото лице, което от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС; обстоятелството, че причинилият ПТП водач – наследодател на
ответницата, е управлявал МПС, без по отношение на същото да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; изпадането на ответницата в забава за изпълнението на това задължение.
По отношение настъпилото ПТП, в тежест на ищеца е да докаже и кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно
чл. 45, ал.1
от ЗЗД: извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от
което да са настъпили в причинно-следствена връзка твърдените вреди; размера на
вредите.
Особеният представител на
ответницата е оспорил факта на приемане на наследството. Поради това в тежест
на кредитора - ищец е доказването на факта на приемане на
наследството на С.И.Х., като
това е указано от съда в изготвения по делото доклад.
За установяване на твърдените в исковата
молба обстоятелства ищецът е ангажирал следните приети по делото писмени
доказателства: Протокол за ПТП №1309442 от 13.12.2015 г., Служебна бележка от
ОД МВР – Габрово от 13.01.2012 г., Справка от база данни на Информационен
център към Гаранционен фонд от 19.12.2011 г., Писмо от ЗАД „Алианц България” от
10.01.2012 г., застрахователна полица № 01/1/11/9001105/071/0, ведно с добавък
към нея от 23.08.2011 г., уведомление за имуществени вреди от А.М.С. от
18.12.2011 г., доклад по щета №111313/19.12.2011г., Опис – заключение по щета
от 14.12.2011 г. на „ДЗИ" АД, Заключителна техническа експертиза на ГФ №
11-1313/19.12.2011 г., ведно с 24бр. снимки, платежно нареждане от Гаранционен
фонд към А.М.Х., свидетелство за регистрация на л.а. „Хонда Сивик” с рег. № СА
6496 АС, препис от Акт за смърт на С.И.Х. от 27.10.2015 г., Удостоверение за
наследници на С.И.Х. от 27.10.2015 г., съобщение за смърт от 19.12.2011 г.,
удостоверение за отказ от наследство, изд. от РС Габрово на 18.01.2012 г.,
удостоверение от Сектор „БДС” при СДВР от 07.12.2015 г., регресна покана от ГФ
до М.А.Ф.-Х. от 16.11.2015 г., ведно с известие за доставяне /на гърба/,
Протокол № 2/26.06.2014 г. от заседание на съвета на ГФ, протокол №
18/26.06.2014 г. от заседание на УС на ГФ, решение №669-ГФ/18.07.2014 г. на
КФН, протокол № 2/11.04.2016 г. от заседание на Съвета на ГФ, решение № 307-ГФ
от 18.05.2016 г.
По реда на чл. 146 ал. 2 ГПК
съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за приемане на наследството
на С.И.Х. от ответницата. Указано му е, че при невъзможност за представяне на
такива, разполага с възможността по чл.
51, ал. 1, изр. 2-ро от ЗН - да поиска от съда определяне на
срок на ответницата да заяви дали
приема наследството на починалия длъжник, или се отказва от него. От страна на ищеца не са направени
доказателствени искания в тази насока, като същият твърди, че ответницата
трябва да докаже твърдението си, че не е приела наследството и че това
обстоятелство би следвало да е отразено в представеното удостоверение за
наследство. Съдът не споделя това становище, тъй като когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите
кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са
приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с
възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали
приемат наследството или се отказват от него - чл. 51 от ЗН.
Приемането на наследството от ответницата се явява благоприятен за ищеца положителен факт,
на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от него,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2013 г., IV
г. о., ГК и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая не са
представени каквито и да е било доказателства, че ответничката е приела
наследството на своя съпруг, нито изрично, нито с конклудентни действия. Поради
това, същата не отговаря за задълженията, оставени като пасив в наследството на
наследодателя.
Представеното удостоверение за
наследство и удостоверения за отказ от останалите наследници не установяват
приемане на наследството от ответницата, а фактът, че тя не е заявила изрично
или чрез конклудентни действия, че не желае да приеме наследството, е без
значение. Както беше посочено и по-горе, правно релевантно в случая ще бъде
извършването на конклудентни действия от които може да се направи извод, че
ответницата е приела наследството, а не обратно. Самият ищец
следва да прецени ще ангажира ли доказателства за приемане на наследството, ако
счита, че е прието, или ако счита, че
същото не е прието - ще се възползва ли от правото си по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН.
Недоказването на обсъдената по-горе предпоставка
за уважаване на предявения иск обосновава отхвърлянето му изцяло като неоснователен и поради това не следва да
се обсъжда наличието на доказателства за останалите елементи от фактическия
състав за възникване на отговорността на ответницата, вкл. непредставянето на
оригинала на платежно нареждане от Гаранционен фонд към А.М.Х..
При този изход на процеса, направените от ищеца
разноски остават в негова тежест. По делото не са направени разноски от
ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните директори Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков, с пълномощник и съдебен адресат адв. Б.К., с
адрес ***, против М.А.Ф., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /чл. 288, ал.12 КЗ
/отм/ за заплащане на сумата
1393,09 лв., представляваща изплатено от ищеца на А.М.Х. обезщетение по щета
№111313/19.12.2011 г. за ПТП, настъпило на 13.12.2011 г. в гр. Габрово, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
Направените от ищеца разноски остават в
негова тежест.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: