ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 261697 Година 15.11.2021 Град
Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На петнадесети ноември Година две хиляди двадесет и първа,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 42 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.374 от ГПК.
Предявеният от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* с.Войводиново, област Пловдив, против „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* гр.София пряк иск за осъждането да плати на ищеца в лично качество на застрахован - по силата на сключен между страните договор за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, остатък от застрахователно обезщетение в размер на 43 950.03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, както и 4 285,13лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., е недопустим и в тази част производството подлежи на прекратяване. Съображенията за това са следните:
Съгласно представените от ищеца писмени доказателства и посочени от двете страни обстоятелства, ищецът в качеството на лизингополучател е сключил писмен Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № 1699/17.01.2018г. с „Интерлийз” ЕАД ЕИК ********* гр.София в качеството на лизингодател, със срок на договора 60 месеца, по силата на който на ищеца е предоставено възмездно правото на ползване на посочената машина срещу заплащане на месечни вноски по погасителен план с право да закупи правото на собственост върху вещта според клаузите на договора. Машината е предадена на ищеца за ползване в с.Войводиново на 30.01.2018г. Част от договора е представеното Приложение Г, според което ищецът е декларирал съгласието си за условията по застраховане на вещта при ответника, в което приложение изрично са посочени лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение по имуществената застраховка и това са лизингодателят при „кражба” и „тотална щета” според чл.14.2.3 от общите условия на договора за лизинг и лизингополучателят при застрахователни събития, различни от „кражба” и „тотална щета”, съгласно чл.14.2.4 и чл.14.2.5 на същите общи условия. Според чл.14.2.3 от ОУ на договора за лизинг, в случай на „тотална щета” на лизинговата вещ по смисъла на ОУ на застраховката, застрахователното обезщетение за лизинговата вещ се получава от лизингодателя. Тази сума обезщетява лизингодателя за пълния размер на претърпените от него икономически вреди. Понятието „Икономически вреди” по смисъла на тази разпоредба е дефинирано в същата и то включва не само дължимите от лизингополучателя месечни вноски, но и неустойки, разходи, данъци и др. Частта от застрахователното обезщетение, която надвишава пълния размер на икономически вреди на лизингодателя, се изплаща на лизингополучателя в срок от 7 дни от изплащане на застрахователното обезщетение. В случай че изплатеното застрахователно обезщетение е по – малко от претърпените икономически вреди, лизингополучателят е длъжен да възстанови разликата на лизингодателя в срок от 1 месец от изплащане на застрахователното обезщетение.
Според представената Застрахователна полица № 1905BS0011, застрахователен договор за имущество в малки и средни предприятия е сключен между ответника като застраховател и ищеца и „ОББ Интерлийз” ЕАД като застраховани, което ответникът признава. Същият не повдига спор и признава, че на 10.02.2019г., около 18.15 часа, в сградите на Унитемп в ***, включително и тази, в която се е намирала процесната машина, е настъпил покрит застрахователен риск – пожар. Посочва, че към датата на пожара машината е собственост на лизингодателя „ОББ Интерлийз” ЕАД. Признава пълна увреда на машината, която е тотална щета. Определил е от застрахователната сума 73 200 евро или 143 166.76 лв. дължимо обезщетение 70 % като е платил на лизингодателя 100 216.73лв. Отказал е да плати остатъка от 30 % в размер на 42 950.03лв., претендирана от ищеца, поради съпричиняване.
Между страните няма спор, че към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахованата вещ е собственост на лизингодателя като ищецът – лизингополучател не е упражнил и придобил правото на собственост върху нея. Вежда се от датите на сключените договори, че пожарът е настъпил и вещта е увредена от него близо година след сключване на лизинговия договор, който е със срок 60 месеца.
Съгласно чл.384 от КЗ, озаглавен
„Застраховка, сключена по повод на лизингова вещ”, при изплащането на
обезщетение по такава застраховка лизингополучателят има права на застрахован,
като:1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен
ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай
разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;2. при кражба или
тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на
лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в
еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на
извършеното плащане. В последния случай лизингодателят може да задържи
заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора
за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен
в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя
остатъка.
При тази нормативна уредба и
договорните клаузи както в договора за имуществена застраховка, така и в
договора за лизинг на вещта, по който ищецът е лизингополучател, не е уредено и
не съществува материално право, по силата на което лизингополучател на
застрахованото имущество да иска от застрахователя на имуществото на собствено,
пряко основание, изплащане на остатък от обезщетение при настъпил застрахователен
риск /в случая пожар/ и тотална щета на застрахованото имущество, защото ищецът
не е материално легитимиран. Законовото правило на чл.384 ал.3 във вр. с ал.2
т.2 от КЗ ясно указва, че в този случай – на тотална щета, титуляр на вземането
и правоимащ като застраховано лице е лизингодателят. Логиката на законодателя
е, че това е правния субект, собственик на вещта към датата на настъпване на
застрахователното събитие, и следва правилото на вещното право, че вещта винаги
погива за собственика. По силата на чл.384 ал.3 от КЗ ищецът като
лизингополучател има право на иск за част от изплатено обезщетение при тотална
щета само срещу лизингодателя си и то за разликата над размера на дължимите
лизингови вноски, в случая над размера на икономическите вреди.
Нито в представения договор
за имуществена застраховка – полица и общи условия, нито в приложения договор
за финансов лизинг с приложения и ОУ, е уредено правото на лизингополучателя
при тотална щета на вещта тогава, когато той още я ползва като срокът на
договора за лизинг не е изтекъл и правото на изкупуване не е упражнено,
респективно лизингополучателят не е придобил правото на собственост, същият да
е правоимащото лице по застрахователния договор за получаване на обезщетение
при настъпил застрахователен риск и тотална щета на вещта. Такова право, както
се посочи, не е уредено и от действащия КЗ.
Ищецът като лизингополучател
е правоимащо лице по застрахователния договор само при тези настъпили
застрахователни рискове, при които застрахованата вещ е увредена, но не е
унищожена. Само тогава и КЗ, и договора за финансов лизинг посочват, че обезщетението по застрахователния
договор се изплаща на лизингополучателя. Случаят по делото не е такъв.
Неоснователна е тезата на
ищеца, че като застраховано лице по полицата, подписана от него, има право да
получи пряко от застрахователя остатък от обезщетението при тотална щета,
защото е застрахован – фигурира в полицата и тя носи негов подпис. Тезата му не
е съобразена с КЗ и сключения лизингов договор, съгласно които ищецът е
застраховано лице по полицата само за застрахователните рискове, при които
застрахованата вещ е увредена, но не и унищожена. Само при увреждане на вещта
ищецът има пряк иск срещу застрахователя като застраховано лице.
Развитите съображения, че по
полицата има активна солидарност на кредиторите,защото в нея друго не е
уговорено за това кое от двете лица за какво е правоимащо, не могат да се
споделят. Вярно е, че в полицата на застраховката и ОУ на ответното
застрахователно дружество не се съдържат изрични клаузи при две застраховани
лица кое от тях на какво обезщетение е титуляр. Представените документи уреждат
имуществена застраховка като според чл.1 от ОУ нейн предмет са движими вещи,
собственост на застрахования или за което той отговаря, а съгласно чл.2.2.6
чуждото имущество следва да се владее или ползва от застрахования на законно
основание. Липсата на други изрични клаузи обаче не налагат тълкуване на
договора в изложения от ищеца смисъл, защото е налице законова норма, която
изрично и императивно урежда материята и това е цитирания чл.384 от КЗ, който
не съдържа възможността да се прилага само ако страните не са уговорили друго.
Т.е. нормата на чл.384 от КЗ се прилага при застраховане на лизингово имущество
винаги като не позволя уговаряне на правила, различни от законово дадените,
което навежда на извода за нейната императивност. Това означава, че в договора
за застраховка няма празнина и не се налага тълкуването и допълването му с
общите норми на ЗЗД.
Кореспонденцията между
страните по повод настъпилия застрахователен риск не може да бъде аргумент и
довод, че ищецът е застраховано лице при настъпил риск тотална щета.
Кореспонденцията е обяснима с обстоятелството, че ищецът е ползвател на вещта
на правно основание – договор за лизинг; че е бил нейн ползвател към датата на
настъпване на застрахователното събитие; че му се дължи уведомление за размера
на определеното и изплатеното на лизингодателя обезщетение по силата на чл.384
ал.3 от КЗ.
Съдът не споделя тезата на
ищеца, че правилата на чл.384 от КЗ са диспозитивни и позволяват уговорки,
различни от законово нормираните. Но дори тази теза да е вярната, от
съдържанието на застрахователния договор не се установява уговорка в смисъла,
защитавана от ищеца.
Ищецът, въпреки направените
уточнения, нито твърди като конкретни факти, нито прилага документи, че преди
сезиране на съда или в хода на процеса до момента е придобил материално право на вземане за остатъка от обезщетението
и е негов титуляр. Удостоверението от 04.11.2020г. на лист 87 на лизнигодателя
ОББ Интерлийз съдържа изявление на това лице, че ищецът няма текущи и оттук
неплатени задължения по договора за лизинг. Удостоверението от 15.12.2020г. на
лист 133 пак материализира едностранно изявление на лизингодателя, че е
прехвърлил на ищеца всички свои бъдещи вземания към ответника по
застрахователния договор, но същото не представлява писмен документ,
материализиращ диспозитивни изявления на страни по сделка, за да може да се
направи въз основа на него обоснован извод за цедиране на правата по
застрахователния договор при тотална щета от лизингодателя на
лизингополучателя. Споразумението от 15.12.2020г. на лист 132 не съдържа
диспозитивни изявления по смисъла на чл.99 от ЗЗД за цедиране на заявеното по
делото вземане, то урежда отношенията на страните по разноски по водене на дело.
В нито един от тези документи
не се цитира конкретен договор по смисъла на чл.99 от ЗЗД с параметрите му –
дата на сключване, форма, съдържание, нито той се депозира, като се отчетат от
една страна преклузиите на чл.127 от ГПК и чл.372 от ГПК, а от друга
ограничението на чл.164 ал.1 от ГПК за доказване на тази сделка с гласни
доказателства с оглед размера на твърдяното като „прехвърлено” вземане над
5000лв., за да се обоснове тезата на ищеца, че е придобил от лизингодателя
вземането срещу ответника за остатъка 30% от обезщетението за тотална щета на
вещта, което би го легитимирало като носител на правата и оттук на правото на
пряк иск срещу застрахователя.
При тези данни съдът приема,
че от наведените от ищеца обстоятелства и от представените материали не се
констатира ищецът да твърди факти, които да го легитимират като носител на
материално право на пряко вземане за обезщетение по застрахователния договор
срещу ответника. Поради това прекият му иск се явява недопустимост и
производството в тази част подлежи на прекратяване. В тази връзка съдът споделя
развитите от ответника – застраховател възражения за недопустимост на пряката
претенция на лизингополучателя срещу него по застрахователния договор за отказаното
и неплатено обезщетение в размер на 30 %. Правото на иск за тази сума
принадлежи на лизингополучателят.
Дали лизингодателят има или
няма правен интерес да претендира по исков път пред съда остатъка от
определеното неизплатено застрахователно обезщетение от 30 % не е аргумент в
подкрепа на тезата, че това право принадлежи на ищеца, защото отпадането на
правния интерес на застрахован да търси остатък от застрахователна сума не
прехвърля това негово вземане автоматично в патримониума на друг, заинтересован
субект, респективно отпадналият интерес не поражда автоматично в правната сфера
на ищеца правото на вземане на собствено основание. Твърдението на ищеца, че е
платил всички лизингови вноски, не е конкретно – не се посочва като ясна сума
колко са били платени до датата на пожара, колко ищецът е заплатил като размер
и дата и в какъв размер е покрил икономическата вреда на лизингодателя, за да
се преценят предпоставките по чл.384 ал.3 КЗ има ли ищецът вземане от
лизингодателя и явява ли се негов кредитор за остатъка от вземането. Но дори
тези факти да са наведени ясно и точно, те са относими към хипотезата на чл.134
от ЗЗД, а не към предявения пряк иск.
Правният интерес на
лизингополучател да му се изплати остатък от застрахователно обезщетение при тотална
щета е преценена от законодателя при уреждане на материята на договора за
лизинг и на застраховка имущество върху лизингова вещ, където не е отстъпено
към момента от принципа, че вещта погива за нейния собственик. Това, че
лизингополучателят заплаща застрахователната премия и ползва вещта възмездно,
като в неговия патримониум съществува една правна възможност да заяви
придобиване на правото на собственост върху вещта, все още не е оценено от
законодателя като интерес, който да го приравнява по права на собственика на
вещта по отношение на пълното й погиване и да го замества като му се
предоставят правата на собственика.
Видно от съдържанието на
сключената застраховка, лизингополучателят изрично писмено не е посочен от
собственика на вещта като трето ползващо се лице с право само той да получи
застрахователно обезщетение при погиване на вещта, само в който случай, по
силата на сключения договор, ищецът би се легитимирал с право на иск да търси
плащане на собствено самостоятелно основание.
Поради изложеното
производството по прекия предявен иск като недопустимо ще бъде прекратено. На
ответника при този изход на делото се дължат претендирани разноски, каквито към
момента не се удостоверя да са
направени, поради което не се присъждат.
При оставяне на исковата
молба на ищеца без движение за конкретизиране на иска, по повод възраженията на
ответника, се предявява от ищеца, в условията на евентуалност като процесуален
субституент на лизингодателя му, иск против ответника за заплащане на същата
сума в полза на лизиндогодателя като застрахован при тотална щета, и се твърди,
че ищецът – лизингополучател е кредитор на лизингодателя за разликата над
платените по лизингодия договор вноски до размера на определеното, но
неизплатено в пълен размер обезщетение. Иска се конституиране като съищец на
лизингодателя.
Заявеният евентуален иск
обективно е на ново основание и от нов ищец – за негово материално право по
договора, предявено от кредитора му по правилото на чл.134 ЗЗД, макар и за
същата сума. Изменение на иск в хода на уточняване на исковата молба по
предявен и поддържан иск по реда на чл.129 от ГПК не е допустимо – вижда се от
молбите на ищеца от 08.09.2021г и от 19.10.2021г., че същият изрично, ясно и
еднозначно заявява, че поддържа предявения от него пряк иск срещу
застрахователя на собствено основание, а не уточнява, че още отначало е заявил
правата на лизингодателя като негов субституент и кредитор по чл.134 от ЗЗД.
Не е допустимо и предявяване на нов, макар и
евентуален, иск с нов ищец и ново основание след приключване на двойната
размяна на книжа по търговски спорове. Такъв иск може да бъде предявен само в
срока за допълнителна искова молба, съгласно чл.374 ал.2 от ГПК, като срокът е
преклузивен, което не е направено и е пропуснато като процесуална възможност по
делото.
При тези данни въведената евентуална претенция
представлява нов иск, заявен извън процесуалните срокове и възможности за
съвместното му разглеждане в настоящото производство. Тя не може да се приеме
за разглеждане и следва производството по нея да се раздели от това и да се
образува ново дело като по нова искова молба. За това съдът не коментира
редовността й.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 42/2021г. на ПОС, XIXс., по предявения от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* с.Войводиново, област Пловдив, против „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* гр.София пряк иск за осъждането да плати на ищеца в лично качество на застрахован - по силата на сключен между страните договор за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, остатък от застрахователно обезщетение в размер на 43 950.03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, както и 4 285,13лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., като недопустимо.
Определението в тази част може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в
настоящото производство заявения като евентуален нов иск в молби от 08.09.2021г и от 19.10.2021г. от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД ЕИК
********* с.Войводиново, област Пловдив, против „ЗК УНИКА” АД ЕИК *********
гр.София в качеството кредитор и оттук на процесуален субституент на „ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ” ЕАД ЕИК ********* гр. София за осъждането да се плати на ОББ
Интерлийиз ЕАД в качество на застрахован - по силата на сключен между страните договор за имуществена
застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано
имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло
и сортиращ модул “Treif
Falcon”, остатък от застрахователно обезщетение в размер на
43 950.03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на
10.02.2019г., и тотална щета, както и 4 285,13лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до
сезиране на съда на 18.01.2021г., И ГО
РАЗДЕЛЯ от производството по т.д. № 42/2021г. на ПОС, XIXс.
ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на заместник – председателя на ПОС – ТО заверени преписи от материалите по въведения евентуален иск /молби 08.09.2021г и от 19.10.2021г. от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* с.Войводиново, област Пловдив,/ и заверен препис от настоящото определение, за образуване на ново производство по тази претенция.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
Окръжен
съдия: