Решение по ВНОХД №298/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 104
Дата: 2 октомври 2025 г. (в сила от 2 октомври 2025 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20252300600298
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Ямбол, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря И.ка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600298 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на И. П. Г. подадена, чрез
защитник адв.И. Л., против присъда № 57/20.05.2025г., постановена по нохд № 655/2024г. по
описа на РС- Ямбол.
С процесната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., около 20,30 часа, по път 55522, на около 1 км. от път Ш-5503, в посока за с. *****, обл.
****, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ държал в себе си високорискови наркотични вещества -
метамфетамин, с нето тегло 0,401 грама, с концентрация на активния наркотично действащ
компонент - метамфетамин 30 %, на стойност 28,07 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1
от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба.
На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предметът на
престъплението - метамфетамин, предадени на съхранение в ЦМУ, отдел НОП с приемо-
предавателен протокол № *** ***/**.**.**** г.
Веществените доказателства – проба от тестова касета, 1 бр. кожено калъфче с
цип, черно на цвят, 1 бр. цилиндрична тръбичка, пластмасова, червена на цвят, 1 бр. ножче,
метално с кафява дръжка, 1 бр. прозрачна цилиндрична пластмасова кутийка, като вещи без
стойност е постановено да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият И. П. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 245.97 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – гр.
Ямбол и 25лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Ямбол.
1
Със същата присъда е осъден и Г. М. И. за престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, но същия не е обжалвал и присъдата в тази част е влязла в сила.
В жалбата на подс.Г. се навеждат бланкетни доводи за неправилност на присъдата, за
допуснати нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното
наказание. На това основание се иска подсъдимият да бъде оправдан по предявеното
обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав или за намаляване размера на наложеното наказание.
В депозираното допълнение към въззивната жалба се развиват доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание и за несъставомерност на деянието. С оглед
количеството на държаното наркотично вещество се иска деянието да бъде
преквалифицирано по чл.354а, ал.5 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание
глоба. Излагат се и съображения, че подсъдимият е реабилитиран, поради което няма
законова пречка наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за
изтърпяване при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол счита жалбата за неоснователна.
Излагат се подробни съображения, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.Л.,
чрез който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа се искането за
преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК и да бъде наложено наказание глоба.
ОС- Ямбол в настоящия въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната
жалба и допълнението към нея, пледоариите на прокурора и защитника на подсъдимия и
съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319
ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес. Разгледана по същество същата е
частично основателна по следните съображения:
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки
оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата и за несправедливост на
наложеното наказание и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
възприетата от първата инстанция. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически
констатации:
Подсъдимият И. Г. е роден на **.**.****г.в гр.*****, живее в с.*****, с *****
образование е и не работи.
От справката му за съдимост е видно, че с определение № ***/**.**.****г. на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание 1 година и 6
2
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпи при първоначален строг режим по
отношение на присъди постановени по нохд № ***/****г., № **/****г. и № ****/****г.
С определение № *** постановено по чнд № ***/****г., в сила от *.**.****г. по
отношение на подсъдимия на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено общо
наказание 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпи при първоначален строг
режим по отношение на присъди постановени по нохд № ***/****г., № ****/****г., и №
****/****г. Общото наказание е изтърпяно на *.**.****г.
След изтърпяване на това наказание подсъдимият е осъден по нохд № ***/****г., №
***/****г., № ****/****г. и №***/****г. на наказания глоба за престъпления по чл.354а, ал.5
от НК.
От горното съдът прави извод, че подсъдимият е реабилитиран при условията на
чл.88а, ал.1, ал.2 и ал.4 от НК, тъй като с първата съвкупност е определено наказание повече
от 1 година, което е изтърпяно ефективно, но от изтърпяването му през 2011г.са изтекли
повече от 10 години. С втората съвкупност е определено общо наказание 4 месеца лишаване
от свобода, поради което за реабилитацията на това осъждане следва да са изтекли 5 години
от изтърпяването на наказанието, в предвид разпоредбата на чл.82, ал.1, т.4 от НК. Това е
така, тъй като наказанието по тази съвкупност е изтърпяно на *.**.****г. Прилагайки
разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК съдът счита, че по отношения на всички осъждания са
изтекли предвидените в ал.1 и ал.2 срокове. Налице и следващата материално- правна
предпоставка осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода. След изтърпяването на наказанието по
втората съвкупност подсъдимият е осъден още четири пъти, но за деяния за които се
предвижда наказание глоба, а не лишаване от свобода. От изложеното съдът прави извод, че
подсъдимият е реабилитиран при условията на чл.88а НК, поради което осъжданията му на
лишаване от свобода се заличават.
На **.**.****г.около 20,30часа при извършване на полицейска проверка от св.В. Д. и
св.П. Х. служители на РУ-Тунджа, Ямбол попитали подс.Г. дали има в себе си забранени
вещества. Подсъдимият отговорил, че държи в себе си наркотично вещество- пико
/метамфетамин/, след което с протокол за доброволно предаване предал кожено калъфче,
съдържащо цилиндрична пластмасова тръбичка и найлоново пликче съдържащо жълто
прахообразно вещество.
От изготвената по делото химическа експертиза е установено, че доброволно
предаденото от подс.Г. жълто прахообразно вещество е метамфетамин, с нето тегло 0,401
грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент - метамфетамин 30 %.
Съгласно Постановление на Министерски съвет №23 от 29.01.1998г. стойността на
метамфетамина държан от подсъдимия е 28,07лева.
Метамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък II
на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България,
3
като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния,
метамфетаминът е включен в списък I към чл.З ал.2, т.1 - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
С приемателно-предавателен протокол от **.**.****г.наркотичното вещество-
метамфетамин е предадено на съхранение в ЦМУ- Отдел "НОП".
Горната фактическа обстановка е приета и от районния съд, като същата се основава
изцяло на събраните писмени и гласни доказателства, които са анализирани правилно и
обективно, поради което доводите в протеста в тази насока са неоснователни. Показанията
на служителите на полицията св.В. Д. и св.П. Х. правилно са кредитирани в частта им
относно извършената проверка и факта, че подсъдимият доброволно им е предал процесното
наркотично вещество. Показанията на свидетелите кореспондират и с протокола за
доброволно предаване, с който подсъдимият предава държаното у него наркотично
вещество.
По отношение вида и количеството на наркотичното вещество правилно и обосновано
е кредитирано заключението на химическата експертиза и показанията на вещото лице Л..
Приложените по делото писмени доказателства са изготвени съгласно правилата на
НПК, кореспондират със събраните гласни доказателства, поради което правилно са
кредитирани.
Споделят се изводите за доказаност по безспорен и несъмнен начин авторството на
деянието извършено от подсъдимия Г., което не се оспорва във въззивната жалба, поради
което е ненужно да се преповтарят изводите на първоинстанционния съд.
Въззивният съд напълно споделя и направените от районния съд правни изводи, че
подс. Г. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава
на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като е безспорно установено, че на
инкриминираната дата и място е държал без надлежно разрешение високорискови
наркотични вещества- метамфетамин, с нето тегло 0,401 грама, с концентрация на активния
наркотично действащ компонент - метамфетамин 30 %, на стойност 28,07 лева.
Районният съд правилно е приел за безспорно доказано авторството на деянието, тъй
като е установено по несъмнен начин, че предаденото количество метамфетамин е
собственост на подс.Г..
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.
Предмет на престъплението е метамфетамин с активен наркотично действащ компонент
метамфетамин. Същото няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под
контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от
1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения
закон въпросното наркотично вещество е включено в списък I, към чл.З ал.2, т.1 - „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
4
Подсъдимият Г. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление в една форма- държане, тъй като към момента на извършване на полицейската
проверка наркотичното вещество се е намирало в негово държане. Налице е довършено
престъпно деяние, тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху
горепосоченото наркотично вещество, без да има надлежно разрешително по горепосочения
закон.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия Г. е съзнавал, че
въпросното вещество, представлява високорисково наркотично вещество, че го държи в
себе си без надлежно разрешително и установява своя юридическа и фактическа власт върху
него и иска настъпването на тези общественоопасни последици.
Напълно се споделят изводите на районния съд, че инриминираното деяние не следва
да се квалифицира по чл.354а, ал.5 НК, като маловажен случай, тъй като конкретното деяние
не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи
на престъплението от този вид. На това основание възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.

Относно вида и размера на наложеното наказание:
За инкриминираното деяние са предвидени две кумулативни наказания лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до десет хиляди лева. Правилно
съдът е приел, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание за това престъпление
при условията на чл.55 НК, при наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства
и преценката, че налагането на дори най- леките предвидени в закона наказания биха се
оказали несъразмерно тежки. Въззивният съд споделя приетите от първата инстанция
смегчаващи вината обстоятелства, поради което е ненежно да ги преповтаря. На това
основание наложеното му наказание 6 месеца лишаване от свобода е справедливо и
съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия.
Въззивната жалба на подс.Г. в която се прави искане за намаляване размера на
наказанието е неоснователна, тъй като извършеното от подсъдимия деяние е с висока степен
на обществена опасност и налагането на някакво символично наказание не би му оказало
нито превъзпитателно нито възпиращо въздействие.
Съдът намира за основателна жалбата в частта й относно определения първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието и искането за приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Районният съд е обосновал налагането на ефективно наказание лишаване от свобода с
предишните осъждания на подсъдимия, но не е направил анализ на същите. Съдът изложи
по- горе своите правни съображения за приложението на чл.88а от НК, поради които приема,
че подсъдимият е реабилитиран, поради което няма материално- правна пречка за
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Съобразявайки се с изложеното въззивният съд счита, че наложеното наказание 6
месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от
5
3 години, като счита, че с налагането на условно наказание биха се постигнали напълно
целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
По изложените съображения проверяващия съд, счита че обжалваната присъда следва
да бъде изменена в частта относно определянето на първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание, като вместо това на основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изтърпяването на наказанието 6 месеца лишаване от свобода за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата следва да бъде
потвърдена.
Съдът изключи от въззивната си проверка присъдата в частта относно обвинението на
Г. М. И., тъй като същата не е обжалвана в тази част и е влязла в сила.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.3 и чл.338 от НПК, Окръжен съд-
Ямбол ,

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 57/20.05.2025г., постановена по нохд № 655/2024г. по описа на
РС- Ямбол, В ЧАСТТА с която е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от 6
месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, вместо което
на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6